Енергийният микс на Европа в бъдеще - газ, ядрена енергетика и ВЕИ

Комбинация от природен газ, ядрена енергетика с постепенно въвеждане на ВЕИ, за да не се наруши структурата на разходите – така ще изглежда бъдещият енергиен микс на Европа. Делът на въглищата постепенно ще намлява, заради сериозните проблеми с изхъврлянето на вредни емисии.

 

Енергийната сигурност е много сложен въпрос и не може да се разглежда изолирано. Тя е един от трите компонента на оптималната енергийна политика. Затова се разглежда в зависимост от три основни аспекта – сигурност на доставките, разход за доставките и екологично въздействие на доставките. Това обясни при представянето на доклада за Trusted Sources “Европейска енергийна сигурност – общ поглед и роля на ядрената енергетика“ Кристофър Гренвил, управляващ директор и директор Русияна кръгла маса за енергетиката, организрана от сп. „Ютилитис“.

 

Европа се опитва да балансира сигурността на енергийните доставки с две други ключови теми: разходи и екология. Всички аспекти според Гренвил обаче са изключително важни, защото, когато се търси, или се заявява инвестиция е много важно на каква цена е тя от екологична гледна точка, защото всички трябва да плащат за това.

 

Сигурността на доставките в момента е ключов проблем, но икономическата реалност показва, че това ще стане на цена, която европейските потребители и техните правителства ще трябва да заплатят, се посочва в доклада.

 

Основният източник на рискове по отношение на сигурността на доставките е фактът, че европейският енергиен микс ще продължи да бъде доминиран от въглевородородни източници и през следващите години, но те са основно вносни. Така например Европа внася 90% от петрола, 66% от газа и 40% от въглищата.

 

Гренвил определи като най-сложната част в енергийната сигурност търсенето и намирането на баланс при вземането на различни решения в енергийния сектор. Според доклада най-доброто решаване на „трилемата“ (сигурност на доставките, разход за доставките и екологично въздействие на доставките) изисква да се открие баланс между горивата, всяко от които има своите предимства, но и проблеми.

 

Нищо не е без значение, коментира Гренвил, като даде пример с изкопаемите горива, които са с висока екологична цена, която се плаща от цялото общество. Европейската енергийна трилема няма едно единствено решение, категоричен е той.

В този смисъл, а и в контекста на европейския газов пазар газовото свързване чрез интерконектори за осигуряване на гориво е изключително важно за сигурността, за експорта, но също така и за подобряване на икономиката.

 

Експертът не подмина факта, че България зависи от един единствен доставчик на газ и има възможност за получаването на горивото по един единствен тръбопровод. Предвид ситуацията в Украйна България продължава да е изправена пред опасността от спиране на доставките. Газопроводът „Южен поток“ обаче не решава този проблем, защото източникът е един и същ. „Два тръбопровода са по-добре, но това не е решение на проблема (с доставките). Пътят ще е различен, но конкуренцията е важна част от законодателството на ЕС и на мен ми се струва, че „Газпром трябва да е по-отворен към участието и на други доставчици. В Русия има и други производители на газ, като „Роснефт“, „Новатек“ и дори смес от такива доставчици би била моя препоръка“, коментира Гренвил. Той припомни, че дургите страни в Европа (с още 1-2 изключения като България) получават природен газ от няколко източника.

 

По отношение на ВЕИ в докладът се отчита нулевото ниво на въглеродни емисии, значението им за намаляване на внос на горива, но в същото време са проблем, защото създават спорадичност за мрежата. Тази спорадичност изисква базови мощности за покриване на липсите, което пък става чрез въглища. Това от своя страна пък води до повишаване на въглеродните емисии. Трудностите на „трилемата“ са много осезаеми в такива случаи.

Трансгарничният транзит има нужда от устойчивост, коментира Гренвил.

 

В контекста на европейската „трилема“ попада и ядрената енергетика, при която според Гренвил има пък преекспониране на рисковете. Характерни за ядрената енергетика са нулеви емисии, глобален пазар на уран, но и твърде високи капиталови разходи за изграждането на централи. В докладът, представен от Гренвил се разглежда ядреният цикъл – от вземането на политческото решение до извеждането от експлоатация и съхраняване на радиоактивни отпадъци.

 

Ключов фактор при ядрената енергетика обаче са високите разходи. Затова държавната подрепа се определя като важна част (ефективна регулаторна рамка, подкрепа за инвеститори и т.н.). Изборът на изпълнител често се определя от модела на финансиране, а изборът на експлоатационен модел също може да бъде продиктуван от финансирането, става ясно от доклада. В частност Гренвил обясни, че държавните компании рядко могат да поемат самостоятелно финансирането; инвеститорите са нужни като трета страна; моделът „построй-експлоатирай-придобий“ може да е полезен, но може да води и до зависимост. Гренвил беше категоричен, че този модел може обаче да бъде смекчен, като най-важно е исигуряването на прозрачност, а пазарът на гориво осигурява достатъчно добро ниво на конкуренция. Следващият етап е свързан с преработката на ядрените отпадъци, като в случая е важна точната им оценка.

 

Няма лесни решения. Всичко се свежда до това да се направи реалният баланс и разбира се, правилната оценка. За да се направи правилен баланс трябва да се отговори на двата ключови въпроса – плюсове и разходи. Това, което може да се направи е да се смекчат рисковете.

Изборът на вида реактори не прави съответна страна заложник, тъй като има много доставчици.

 

За пример Гренвил даде строителството на АЕЦ „Хинкли Пойнт“ от френската Areva, за която се изчислява цена от 115 евро на Мвт. Тази сума е много по-висока от цената на свободния пазар и имаше сериозни дискусии, но правителството каза „да, но това ни гарантира сигурност на доставките. Освен това не се опасяваме, че французите ще нахлуят“ , направи намек той към българските политици.

 

Всички гледат на Брюксел като на панацея, за решаване на проблеми, но енергийната сигурност е волеизлияние на дадена държава членка. Не може да се делегират правата на Брюксел. Всяка страна трябва да реши сама енеригйната си сигурност в контекста на европейската, беше категоричен Гренвил.

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари