НАЧАЛО » анализи

Енергийните регулатори от ЮИЕ между ВЕИ, новите технологии, реалната цена на енергията и ЕС

fb
3E news
fb
08-04-2016 11:20:00
fb

Каква цена на електроенергията и съответно на природния газ да получат потребителите и какви да са регулаторните практики така, че стойностите да са реални, трябва ли да има наднационален, регионален или европейски регулаторен орган, как да се стиковат регулаторите от региона в условията на свободния енергиен пазар? Отговорите на тези въпроси търсиха участниците в конференцията Хармонизиране на регулаторната рамка в Югоизточна Европа, организирана от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Института за енергиен мениджмънт.

Пазарът на електроенергия и природен газ в региона е особен, поради това, че една част от страните са членки на ЕС, а други все още кандидат-членки. Това обаче не е причина пазарът да не работи, независимо от редицата пречки, свързани от една страна с възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и новите технологии и от друга с особеностите на националните пазари. До този извод стигнаха представителите на 14-те регулатора от региона на Югоизточна Европа. В този контекст те поставиха и въпроса с независимостта на регулаторите особено в хода на интегрирането в един общ пазар. И най-важното, което бе подчертано е, че в крайна сметка става въпрос за това, че в условията на един бързо променящ се пазар, заради новите технологии потребителите трябва да получават реална сметка за консумираната от тях енергия.

Независимостта на регулатора е една от предпоставките за безпроблемната работа на регулаторите на енергийния пазар. Въпреки че в повечето страни от региона въпрос не съществува за България това продължава да е проблем, особено от финансова гледна точка. Както отбеляза председателя на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков редно е този въпрос да бъде уреден законодателно. Припомняме, че бюджетът на КЕВР бе разискван нееднократно и въпреки, че той мина на подчинение към Народното събрание, неговата финансова независимост не е достатъчно добре гарантирана.

Още в началото на конференцията Нейков акцентира и върху събитията в по-глобален мащаб, които обаче оказват пряко влияние върху регионалния и съответно националните енергийни пазари. Той посочи от една страна създаването на Европейския енергиен съюз и прекратяването на санкциите срещу Иран и другата съществуваща паралелна реалност – опасността от енергиен тероризъм, кражбата на метали и електроенергия, особено зачестили в България и неяснотата за бъдещето в отношенията Русия-ЕС. Вече се говори и за Европа на три скорости, а в България се поставя въпросът за енергийна бедност. В целия този спектър регулаторите трябва да намерят усилия за прилагане на европейската рама от една страна и да привличат инвестиции от друга, коментира Нейков. Част от поставените от него проблеми срещнаха разбиране, но въпросът с енергийната бедност срещна доста различни гледни точки, тъй като за някои страни това е минал проблем, за други е предстоящ, а част от българския бизнес не приема това понятие.

В този контекст не може да не се отбележи, че независимо от готовността на КЕВР, Министерство на енергетиката и на социалното ведомство за въвеждане на критерии за енергийна бедност, докато не бъде представена цялостна визия от Министерство на финансите по политика на доходите, базирана на стратегия за развитие на икономиката, българският регулатор може да постанови само пожелателни послания към битовите потребители на енергийни услуги.

ВЕИ, пазар, потребители

Изпълнението на третия енергиен пакет ще доведе до една по-добра мрежова свързаност и цени, но този електроенергиен пазар в момента не функционира добре. Текущата пазарна рамка не може да понесе големия брой ВЕИ, заяви президентът на Съвета на Енергийната агенция на Република Сърбия Любо Мачич. Той постави и въпроса, който напоследък безпокои повечето експерти, в това число и българските – ниските цени на електроенергията и често намаляването им под себестойността на енергийните борси. „Губи се връзката с потребителите, те получават погрешни сигнали“, алармира експертът, като обърна внимание е на срива на системата за търговия с емисии. На практика пазарът на Европа не работи добре и ЕС трябва да отчете това, коментира Мачич и призова за търсене на по-гъвкави механизми.

„Пазарът трябва да работи на по-гъвкаво ниво. Енергетиката продължава да функционира със същите мрежи и при същите условия, но се задават промени и страните от региона трябва да подобрят сътрудничеството си за един по-добре функциониращ пазар“, каза Мачич. В тази връзка експертът постави и въпроса за „въвеждане на механизъм за управление на капацитет и дори създаване на капацитет на ниво ЕС“. Той предели като най-труден за Сърбия например проблемът с климата, заради пазара на въглища. Президентът на Енергийната агенция на Сърбия обърна внимание и на объркването по отношение на газовия пазар, заради многото проекти. Той дори определи процесът на лансиране на различни газови проекти и трасета като „нарастване на несигурността“.

Газовата връзка Гърция-България ще даде възможност природният газ да тече в две посоки. Гърия обсъжда две възможности за изграждане на газов терминал. Първата касае Кавала, а втората – Александруполис, а осъществяването ще позволи пренос на газ дори до Балтийските страни, обясни от своя страна вицепрезидентът на Енергийната регулаторна агенция на Гърция Сотирос Манолкидис. Той обърна внимание и газопровода ТАР, чрез който се очаква да се случи диверсификацията на газовия пазар. В същото време гръцкият представител на регулатора постави въпроса за достъпа до мрежата. „Един интегриран пазар на електроенергия и природен газ е много важен, но има проблеми с достъпа до мрежата“, обясни той. Експертът призна също така, че в Гърция има леко изоставане по отношение на продажбите на едро и доставката за крайните клиенти.

Манолкидис представи и интересна гледна точка по отношение на поведението на пазара на предприятията, като коментира, че отварянето на енергийните мрежи не означава, че енергийните предприятия са се отказали от досегашното си положение и това според него предстои да се преразгледа.

Наднационален регулатор?

Новите технологии, ВЕИ и в частност производството и съхранението на електроенергия поставят все повече въпроси и пред регулаторните институции на другите страни. Докато България се опитва да намери един по-пряк и прагматичен отговор на въпроса как да се справи с процеса на пълна либерализация на електроенергийния пазар и с тръгването на газовата търговия от Евроелектрик вече поставят по-сериозни въпроси.

Производството на електроенергия вече не е национален, а регионален проблем. Въпросът е дали трябва да се споделя мрежата и дали новите технологии няма да доведат до навлизането в друг вид конкуренция, коментира Ханс Тен Берге от Евроелектрик. Той даде пример с това, че всеки може да си постави панел, да произвежда електроенергия, да я ползва и продава. Така стои въпросът и със съхранението на енергия. В този смисъл експертът обърна внимание и на проблема с мрежите и в частност дали при това положение трябва да се изграждат нови мрежи и дали съхранението на енергия не убива част от мрежите. „Но ако клиентът си произвежда сам енергия, защо тогава е необходима мрежа. Защо трябва да се строи“, постави той въпрос и представи образно случващото се като два ресторанта с една кухня, но това, което се предлага на клиентите, въпреки че е сготвено на едно място е различно.

„При това положение може да пожелаем всичко най-добро на мрежовите оператори, но ако вие ми поискате една цена, аз ще започна да си произвеждам сам, но ако системата продължи по този начин, а тя няма как да продължи дълго, ще гръмне Има 50 млн.потребители...Потребителите трябва да получат една реална сметка. За това говорим.“, каза Берге. Така разгледана ситуацията поставя и друг въпрос – дали не изниква необходимостта от нов наднационален регулатор?

Пазар на клиенти, а не на производители?

Ние отдавна сме пазар на клиенти, а не на производители. Това констатира председателят на БСК и шеф на „Овергаз“ Сашо Дончев. Защо трябва регулатора да определя цена, тя трябва да се определя от пазара, бе категоричен той.

Дончев не подмина порочните практики на българския енергиен и воден регулатор от миналото. Шефът на БСК припомни, че КЕВР (преди ДКЕВР) бе създаден със закон от 1990 г., който претърпя значителни поправки. „Трудно ми е да кажа че всички те са злоупотребявали с правата дадени им от потребителите. През годините в състава на регулатора имаше и такива, които се възползваха от дадените им привилегии. Регулаторът е потребен на обществото“, каза той, но в същото време определи разговорите за енергийно бедни като „безсмислени“. „Би трябвало всички да се равноправни“, констатира той. Дончев не спести някои от порочните практики на бившата ДКЕВР „Регулатора си позволи дори д а изземе правомощия на общините - иззе правата за газификация. Това е факт, който не е свързан само с газификацията, а с развитието на нашето общество. В годините, когато обществото бе готово за промяна, с този акт създадохме централизация там, където не трябваше да става“, мотивира се председателят на БСК. По думите му с промените в Закона за енергетиката от 1999 г. г и промените от 2003 г. „беше създаден ред на пазара“, но не и от регулатора. „Ние имахме добри практики, които обаче бяха загърбени от регулатора. По-късно, заради лобитата имаше текстове които отпаднаха, а сега имаме система, която не прилича на никоя друга. Това са практики вредни на пазара и ако щете на гражданската ни култура. Лошите примери за 16 години функциониране на българския регулатор са много“, беше безкомпромисен той. В критичната си оценка председателя на БСК не подмина темата за ВЕИ-та.

„Много елегантно бе засегната темата за ВЕИ, но едва ли има някой който да не мисли че това си е далавера от самото начало. Това е далавера, която самите ние плащаме. Но този проблем няма решение и той ще се върне със страшна сила утре с цени и с добавка задължение към обществото. И цялата тази ситуация е натресена на главата на регулатора. Защо регулатора трябва да определя един цени на производител? Да я определя пазара. В каква точно политика е тази инициатива, а ако я има защо няма търговия със зелени сертификати и защо престана да се говори за търговия с бели сертификати и защо натресохме това на регулатора? В практиката на присъстващите 14 регулатора има опит, опит от който може да се възползваме“, заключи Сашо Дончев.

По този начин въпросът за преоценка на енергийния сектор вече на регионално ниво, а в този аспект и на работата на енергийните регулатори отново бе извадена на масата. Както се оказва обаче, проблемът май касае страните, в които пазарът не е достатъчно добре подреден. Поне това стана ясно от коментара на Алберто Бианкарди, член на съвета на Регулаторната агенция за електроенергия, газ и вода на Италия. Той също не избегна проблемите, но застана категорично зад каузата да се работи заедно.

Страна по страна или заедно?

В ЕС сме изправени пред два проблема. Първият касае това да намерим нови възможности за доставка на газ извън ЕС и вътре в ЕС, тоест да укрепим междусситемните връзки в региона и на електрическа енергия и на ниво природен газ.

Второто е, че регулирането се насочва към един многостранен подход. Не може да се работи страна по страна. Всички страни в Европейския съюз, например трябва да си сътрудничат по разписване на мрежовия кодекс, обясни Бианкарди. По думите му, специално за региона на Балканите, където има страни, които още не са членки на ЕС трябва да се работи за транспониране на европейското законодателство в сектора.
В тази връзка експертът разгледа два проекта – Трансадриатическия газопровод и електрическото свързване между Италия и Черна гора. Експертът обърна внимание на ТАП като пробив в изграждането на инфраструктура, като опит и на регулаторно ниво по отношение на тарифите, на капацитета за достъп, на мрежовия кодекс.

„Например газопроводът ТАП (Трансадриатическия газопровод) е една странна инфраструктура Стана ясно, че това няма да е класическата инфраструктура от точка до точка, например, Азербайджан - България - Италия. Първата идея от наша страна бе да се използва ТАП като част от един общ пазар, т.е. като част от всички газопроводи. През последните дни получихме сертификатитте за ТАП като независим оператор, постигнати и отрегулирани са тарифите, по отношение на собственост и т.н. Сега предизвикателството е да мислим за ТАП като част от системата, която използва същия мрежови кодекс. Тъй като в ЕС се говори за ТАП, но и за цялата останала инфраструктура и съответно предизвикателството е извършената работа по ТАП да се използва за всички части на ЕС. Това не е толкова лесно, но мисля, че може да се постигне същия резултат преди установяване на мрежов кодекс за ЕС. Затова ТАП не трябва да се разглежда само като отделна инфраструктура, а като част от останалата инфраструктура и предвид това, че газопроводът може да увеличи капацитета си“, посочи той.

Бианкарди се спря и на изграждането на електроенергийната връзка между Италия и Черна гора. Този проект, който той окачестви като „странен“ ,защото „в самото начало той бе замислен като възможност да влиза в Италия евтина електроенергия от Изток“.

„Сега обаче положението не е толкова ясно, защото дори цената в Италия да е по-висока от ЕС то тя е по-ниска отпреди кризата. Сега е около 30 евро, а преди бе около 55 евро за МВтч. Ние мислехме чрез тази връзка дори да изнасяме от време на време електроенергия. Но тази връзка трябва да се третира като всяка друга граница. Ако успеем обаче да свържем пазара, това означава, че сме намерили начин да изнасяме електроенергия през Черна гора за Източна Европа. Това зависи от управлението на междусистемната свързаност“, обясни експерта и заключи, че страните от Югоизточна Европа, в частност и регулаторите трябва да работят заедно.

„Трябва да работим заедно дори и да не сме задължени да го правим на европейски ниво, защото имаме нужда от уеднаквяване на мрежовите кодекси, защото доброто регулиране може да подобри ситуацията и в самата страна. Поне от гледна точка на италианския опит това е възможност за доставяне на електроенеригя на много по-ниска цени“, бе категоричен Алберто Бианкарди.

 

 

КЕВР
енергийни регулатори
ВЕИ
цена на енергията
междусистемна свързаност
природен газ
електроенергия
По статията работи:

Маринела Арабаджиева