Докладът за Национална сигурност на МС: Енергийната сигурност - рискове и политики за преодоляването им

Документът дава оценка на постигнатото и рисковете и представя перспективите и политика за повишаване на енергийната сигурност на страната

Докладът за националната сигурност на България през 2016 г. , който бе подложен на обсъждане в редица от комисиите към Народното събрание през миналата седмица и предстои да бъде приет в пленарна зала стана обект на доста критики.

Документът коментира и състоянието на енергийната сигурност на страната ни, рисковете и виждането за политиките, които трябва да се следват. На внимание са подложени в частност рисковите сектори – газ, атомна енергетика и нефт и нефтопродукти.

Основният риск в частта „енергийна сигурност“ , според авторите на доклада е голямата зависимост на България от внос на енергийни ресурси.

 

Състоянието на сектора и рисковете през 2016 г.

„Основните рискове и заплахи за енергийната сигурност на Република България през 2016 г. са продиктувани от продължаващата висока степен на зависимост на страната от един доставчик на енергоресурси - Руската федерация (РФ) и недостатъчната междусистемна свързаност на Република България със съседните страни, на първо място и на второ – от кризата между Русия и Украйна и произтичащата от нея непосредствена заплаха от прекъсване на транзита на природен газ.“, отбелязват авторите на доклада.

- „Република България осигурява около 70% от брутното си енергийно потребление от внос. Зависимостта от внос на енергоносители има традиционна насоченост към РФ. Най-уязвими от тази заплаха са две направления от енергийния сектор – доставките на природен газ и на суров петрол и нефтопродукти“, се констатира в доклада, а като допълнителна заплаха се посочва „наличието на само едно трасе за доставка на природен газ през Украйна, Молдова и Румъния“.

- В документът се посочва, че в тази връзка следва да се отчита и уязвимостта на региона на ЮИЕ, идентифицирана и в Европейската стратегия за енергийна сигурност. Уточнява се, че към настоящия момент страната ни още не е осигурила алтернативни източници и маршрути за доставка на природен газ и страната ни е зависима от Руската федерация.

- „Доставките на свежо ядрено гориво също са само от РФ, но забавяне или спиране на тези доставки не би довело в краткосрочен план до криза в производството на електроенергия от АЕЦ, тъй като на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ се поддържат резервни количества за всеки блок, достатъчни за производство на електроенергия за период до 1 година. Периодът е достатъчен за преодоляване на евентуални затруднения“, се казва още в документа

- „Риск за енергийната сигурност създава и фактът, че „Лукойл-Нефтохим“ АД, на този етап преработва единствено руски суров петрол, което го прави 100% зависим от тези доставки“.

- В тази връзка се посочва, че развтието на собствен добив на нефт и газ са от значение за гарантиране на енергийната сигурност. Едновременно с това се очертава ограничената възможност на подземното газохранилище в Чирен и причините за забавяне на проектите за междусистемна свързаност.

- „Налице са политически, технически и икономически причини за забавянето на реализацията, както на проектите за междусистемна свързаност със съседните страни“, се казва в доклада, а като допълнителна причина за забавянето се посочва „ниските цени на енергоресурсите и намалената в резултат на това инвестиционна активност на компаниите в сектора“. Промяна в проектите на този етап няма и България съответно разчита на доставките на природен газ от Азербайджан, както и газовата връзка Гърция-България като входна структура за внос на газ. Отбелязва се също така, че „в края на 2016 г. бе въведена в експлоатация първата от планираните междусистемни връзки със съседните страни – тази с Румъния, но тя в настоящия момент може да осигури за страната ни само 500 млн. куб.м. годишно, заради нуждата от компресорна станция на румънска територия за постигане на пълния капацитет на тръбата в българска посока“.

- Документът коментира и проектът за газов хъб „Балкан“. „Отчитайки необходимостта от намаляване на зависимостта на България от един доставчик на природен газ, в лицето на РФ, в началото на 2017 г. Европейската комисия одобри за финансиране дейности по два от проектите от „общ интерес“ (ПОИ) на „Булгартрансгаз” ЕАД по програма „Механизъм за свързване на Европа“, а именно дейностите по предпроектното проучване за газо- разпределителен център „Балкан” и за дейности по модернизацията на газопреносната система“.

По отношение на електроенергетиката докладът коментира от една страна дефицитът в НЕК и в тази връзка постигнатата договореност с т.нар. „американски централи“.

- „Във вътрешен план основни негативни фактори за енергийната система остават генерирания в миналото тарифен дефицит в сектора в следствие на изкуствено задържаните продажни цени на електрическата енергия. Този дефицит води след себе си до сформиране и нарастване на размерите на междуфирмената задлъжнялост. През 2016 г., благодарение на полученото външно финансиране от БЕХ ЕАД, НЕК ЕАД успя да се разплати с основните си външни кредитори – частните топлоелектрически централи от „Източно-маришкия басейн“.

- „Пряко отражение върху финансовата стабилност на електроенергийния сектор през годината оказа и влошеното финансово състояние на ,,Националната електрическа компания” ЕАД (НЕК ЕАД). През 2015 г. бяха приети редица законодателни и регулаторни промени, които позволиха елиминирането на генерирането на нов тарифен дефицит в обществения доставчик и се отразиха в подобряване на финансовите резултати от дейността на НЕК ЕАД през 2016 г. на регулиран пазар. В допълнение, финансовото състояние на дружеството бе повлияно негативно от решението на арбитражния съд към Международната търговска камара в Париж във връзка с делото между НЕК ЕАД и Атомстройекспорт, касаещо произведеното оборудване за проекта „АЕЦ Белене“. За изплащане на дължимите суми към руската страна НЕК ЕАД получи финансова помощ от страна на държавата под формата на безлихвен заем. Основният риск пред дейността на НЕК ЕАД са натрупаните съществени по размер задължения към БЕХ ЕАД, в следствие на генерирания тарифен дефицит и към държавата по получената финансова помощ“.

Авторите на доклада обръщат внимание на дружествата, които създават опасност за системата като цяло.

  • „Рискове за енергийната сигурност произтичат от значителните финансови задължения на „Топлофикация София“ ЕАД към БЕХ ЕАД, както и на другите топлофикационни към Булгаргаз ЕАД, Мини- Марица Изток ЕАД и др.“, се казва в доклада.
  • „Продължава да е налице потенциален риск от забавяне на изпълнението на програмата за продължаване срока на експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, отчита документът състоянието през 2016 г.
  • Застоят в либерализацията на електроенергийния пазар и проблемите от това също са тема на коментар като вид риск пред системата. „В частта за либерализацията на електроенергийния пазар България е една от последните страни в ЕС, която все още не е либерализирала напълно електроенергийния си пазар. Това дава негативно отражение върху пазара на електроенергия и създава редица проблеми в т.ч. създава социално напрежение сред крайните потребители, индустриалните консуматори, производителите на електроенергия и останалите участници в процеса по производство, търговия и потребление.
  • Неблагоприятните климатични условия влияят негативно върху енергийната система, причинявайки аварии и щети, които често водят и до възникване на кризисни ситуации, особено в електропреносната и електроразпределителните мрежи. Натрупаният опит от последните години показа, че само превентивните мерки и оценката на риска в дългосрочен план гарантират сигурността на енергийната система на страната при подобни кризисни ситуации“, отчитат авторите на доклада. „Енергийната политика на България е ориентирана към отчитане на промените, одобрени на европейско ниво и представляващи пакет от интегрирани мерки за създаване по същество на нова обща енергийна политика за Европа, насочена към преориентиране на икономиката към ефективно използване на енергия от нисковъглеродни източници. Значителен принос за енергийната независимост на страната има производството на електроенергия от ТЕЦ въз основа от добива на местни лигнитни въглища“.
  • Изготвеният от Европейската комисия проект на Заключения  за най-добри налични техники (НДНТ) съдържа нови, по-строги стойности на емисионни нива за серен диоксид, азотни оксиди и живак, които се изпускат от големите горивни инсталации (ГГИ), изгарящи въглища. За България този въпрос е от изключителна социална и икономическа важност, тъй като проектът на Заключения не отчита в достатъчна степен качествата и спецификата на местните лигнитни въглища от Източно-Маришкия басейн. Използваните котли в електроцентралите, разположени в този басейн са проектирани и изградени за изгаряне само на местни лигнитни въглища и не могат за изгарят друг вид гориво, което е с по-добри качествени показатели. Поради невъзможността за замяна на изгаряното гориво, новите емисионни нива не могат да бъдат приложени към тези електроцентрали при жизнени икономически условия. В случай, че бъдат приети новите стойности на посочените емисионни нива и не се приложи дерогация по Директива 2010/75/ЕС към засегнатите централи, единствените възможни мерки, които в случая е възможно да бъдат предприети са значително намаляване на натоварването на засегнатите централи или дори спирането на някои от тях, което ще доведе до проблеми с енергийната сигурност на страната.
  • Един от основните и дългосрочни приоритети на ЕС е изменението на климата и свързаните с него проблеми. Системата на търговия с квоти за емисиите на парникови газове (ЕСТЕ), функционираща в рамките на ЕС от 2005 г. е основният инструмент на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове. Основната предпоставка за функционирането на тази система е глобалното въздействие на емисиите на парникови газове и принципа, че искания резултат ще бъде постигнат по разходоефективен начин.
  • България участва успешно в ЕСТЕ при което заедно с останалите държави-членки на Европейския съюз, ще изпълнява обща цел за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 40 % до 2030 г., спрямо нивата от 1990 г. Въпреки че с Решения от 2012 и 2013 г. на Европейската комисия, се разреши на България да ползва правото на дерогация по член 10в, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО през третата фаза на ЕСТЕ за периода от 2013 до 2020 г., всички оператори на горивни инсталации, независимо от вида на горивата с които работят, трябва да закупуват на свободния пазар големи количества квоти на парникови газове. По този ред, средствата за тези квоти започват да стават основното перо от финансовите разходи на тези дружества след разходите за горива“, заключават в частта за енергийната сигурност авторите на документа.

 

Политики за защита на енергийната сигурност

Гарантиране на доствките на енергийни ресурси, създаване на условия за надеждно функциониране на националната енергийната система и пълна либерализация на електроенергийния пазар са основните политики, посочени като възможност за защита на националната сигурност в сектор „Енергетика” .

По отношение гарантиране сигурността на доставките на енергийни ресурси се посочва като основен приоритет осигуряване на природен газ от поне три източника.

„В синхрон с принципа за сигурност на доставките България си поставя като основен приоритет гарантирането на сигурност на газовите доставки чрез диверсификация на източниците и маршрутите посредством изграждане на интерконекторните връзки със съседните страни, съдействие и подкрепа за реализацията на проектите от Южния газов коридор и осигуряване на достъп до газови доставки от Каспийския регион и Близкия изток. В този контекст беше разработената концепция за изграждане на газоразпределителен център (газов хъб) за ЮИЕ на наша територия, отчитайки стратегическото географско положение на страната, изключително добре развитата газопреносна мрежа с дължина около 2000 км., както и фактът, че 80% от компресорните станции в региона се намират на наша територия.

Политиката на България за гарантиране сигурността на доставките на енергийни ресурси се изразява в следните конкретни инициативи:

  • Активизиране на работата по подобряване на регионалната газова свързаност и проактивна дейност за разработване на нови проекти, които да гарантират сигурността на доставките на природен газ за страната и региона:

  • Продължаване на работата по подобряване на регионалната газова свързаност посредством създадената през февруари 2015 г. в София по инициатива на българската страна и с подкрепата на ЕК - Група на високо ниво за газовата междусистемна свързаност в Централна и ЮИЕ (CESEC). Страните-членки на групата подписаха Меморандум за общ подход за справяне с предизвикателствата за диверсификация и сигурност на доставките на природен газ. Едновременно с това беше разработен план за действие, включващ списък с проекти, които са от голяма важност за диверсификацията на газовите доставки. От тези проекти са избрани 7 проекта, от особена важност за региона, сред които 3 са с българско участие – междусистемната газова връзка България – Гърция (IGB), междусистемната газова връзка България – Сърбия (IBS) и укрепване (модернизация, рехабилитация, и разширение) на българската национална газова мрежа.

  • Дейностите по газовата връзка България – Гърция /проект IGB/ през 2016 се осъществяват на базата на подписаното на 10 декември 2015 г. Окончателно инвестиционно решение, с което акционерите в смесената компания „Ай Си Джи БИ“ (ICGB) – БЕХ ЕАД и IGI Poseidon се ангажират да осигурят необходимото финансиране на завършване на строителството. Подписаният документ е ключова стъпка преди началото на строителните дейности, предвидени да стартират през 2018 г., като търговската експлоатация на проекта се очаква да започне преди средата на 2020г. С подписването на този документ се дава базата за изграждане на интерконектора, който е стратегически както за България, така и за региона на Югоизточна Европа, като той ще доведе до реална диверсификация (тъй като капацитет от него е резервиран на обвързваща база за целите на транспортирането природния газ по сключения Договор за доставки на газ между Булгаргаз ЕАД и AGSC от 19.09.2013 г. в обем на 1 bcm/y за 25 години, с начало на доставките между средата на 2020г. и средата на 2021г.) и ще бъде основна предпоставка за реализацията на проекта за газоразпределителен център „Балкан“. През 2016 г. завърши пазарният тест за разпределяне капацитета на газопровда, който потвърди достатъчно ниво на резервиран капацитет за реализацията на проекта.

  • Стартира и подготовката за получаване на финансиране за втора фаза на проекта за изграждане на реверсивна междусистемна газова връзка между България и Сърбия. Строителството на междусистемната газова връзка се предвижда да се финансира от ОП „Иновации и конкурентост“ 2014 – 2020 г. Предвижданият срок за въвеждане в експлоатация е до края на 2020г. През месец януари 2017 г. се подписа нов междуправителствен Меморандум за разбирателство между България и Сърбия, включващ подробен график на дейностите за изграждане на интерконектора със Сърбия.

  • Отчитайки изключителната взаимна обвързаност на строителството на газопровода на българска територия със сръбския участък, през 2016 г., управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 /ОПИК/ предприе мерки за извършване на пормени в оперативната програма. В рамките на третото официално заседание на Комитета за наблюдение на ОПИК и Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 (проведено на 24.11.2016 г.) са одобрени принципно промени в ОПИК, водещи до изменение на обхвата на индикативните дейности, необходими за започване на строителството на територията на Република България на междусистемната газова връзка България-Сърбия и се предоставя подкрепа за изграждане на междусистемната газова връзка България-Гърция в частта от тръбопровода, която е на българска територия

  • Междусистемната газова връзка България – Румъния /IBR/ представлява също важна част от списъка с проекти на инициативата CESEC, като е включен в категорията „други проекти“. На 13 юли 2016 г., преди формалното заседание на енергийните министри от ЕС в Братислава, е подписан меморандум за разбирателство по проекта „Eastring“ между Министерството на икономиката на Словашката Република и Министерството на енергетиката на Република България. За проекта за Междусистемна газова връзка България – Румъния /IBR/ е осигурено грантово финансиране по Европейската икономическа програма за възстановяване /EEPR/. В края на 2016г. интерконекторът е въведен в експлоатация след успешното приключване на дейностите по изграждане на подводния преход под Р. Дунав, чрез който беше осъществено физическото свързване на газопреносните мрежи на България и Румъния.

  • През 2015 г. газопреносния ни оператор подписа с ЕК споразумение за безвъзмездно финансиране на изпълнението на прединвестиционно проучване за проекта за междусистемна връзка Турция – България, съ-финансирано по Механизма за свързване на Европа ЕК. Общата стойност на проучването се оценява на 380 млн. евро, от които безвъзмездната финансова помощ е в размер до 190 млн. евро. Проучването е изготвено през 2016 г. На база на резултатите от него е избран вариант на трасе и са определени основните параметри на проекта.

  • По отношение на проекта за газоразпределителен център „Балкан“ се посочва, че има изготвен технически и финансов анализ, изпратен и в Европейската комисия за становище относно правните и техническите възможности за реализацията му. През месец април 2015 г. проектът е включен в Десетгодишния план за развитие на мрежите 2015-2024 на ENTSOG (Анекс А на TYNDP). На 18 ноември 2015 г. е официално приет Вторият списък с проекти от „Общ интерес“. Проектът за газоразпределителен център на територията на Република България е включен в списъка под номер 6.25.4, като част от клъстер 6.25, обединяващ алтернативни проекти за доставки на газ от нови източници и по нови маршрути до Централна, Източна и Югоизточна Европа – „Cluster infrastructure to bring new gas to the Central and South-Eastern European region with the aim of diversification“. На 10 декември 2015 г. в гр. София беше създадена съвместна работна група с ЕК, която започна своята работа с оценка на законовите, нормативните и финансови аспекти на проекта. Проектът ще осигури намаляване на енергийната зависимост в региона и ще бъде предпоставка за развиване на конкурентен газов пазар. През 2016 г. по Механизма за свързване на Европа е одобрено за финансиране /до 920 500 Евро/ проектно проучване на газовия газов разпределителен център „Балкан“.

  • Не е подмината и модернизацията на газохранилището в Чирен. Проектът за модернизация на ПХГ „Чирен” в краткосрочен план позволява повишаване на дневните дебити на природен газ до 5.0 млн. м3/24 ч. През 2016 г. се прокара и въведе в експлоатация нов експлоатационен сондаж Е-72 и се започна прокарването на сондаж Е-73. Очаква се през 2017 г. сондажът да бъде въведен в експлоатация. Проектът за разширение на ПХГ „Чирен” предвижда увеличаване на обема работен газ до 1 млрд. м3 и увеличаване на дебита на добив и нагнетяване до 8 – 10 млн. м3/ден. Повишените технически характеристики ще позволят хранилището да бъде използвано не само за нуждите на българския пазар, както е понастоящем, но и за посрещане пиковото потребление на страните от региона. Проектът сe намира в подготвителна фаза, включваща изпълнението на всички необходими геоложки и геофизични проучвания за разширението. Същевременно се работи и по внедряване на софтуерен продукт за събиране и създаване на база данни и последващо определяне на оптималните работни режими на работа на хранилището.

  • За прецизиране на варианта за разширение се изпълняват 3D сеизмични изследвания, геомеханично симулиране и наземен газов анализ, като през 2016 г. са завършени геомеханичното симулиране на Чиренския резервоар и дейностите по наземен газов анализ върху площта на Чиренската структура, а през 2017г. и 2018 г. ще бъдат изпълнени 3D полеви сеизмични проучвания. За изпълнение на „3D полеви сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура” и „Контрол на качеството при извършване на 3D полеви сеизмични проучвания” е получена безвъзмездна финансова помощ по програма „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ) в размер на до 3 900 000 евро (до 50 % от прогнозната стойност на действието). Безвъзмездна финансова помощ по МСЕ (до 130 000 евро) е получена и за „Внедряване на софтуерен продукт за моделиране и определяне на оптималните режим на експлоатация на ПГХ „Чирен” във връзка с неговото разширение”.

  • Документът отчита и извършените дейности по първия етап от модернизацията на четири („Ихтиман“, „Странджа“, „Петрич“ и „Лозенец“) от шестте компресорни станции по мрежата за транзитен пренос през територията на страната за Турция, Гърция и Македония. Проектът за модернизация включваше изграждане на нискоемисионни газотурбинни компресорни агрегати. С реализацията на тези проекти, компресорните станции отговарят на най-високите европейски екологични изисквания, ще бъде подобрено техническото им състояние и ще се увеличи разполагаемия ресурс, ще се повиши експлоатационната безопасност и ще се намали риска от аварийно спиране. Вторият етап от модернизацията на компресорните станции е предвидено да бъде изпълнен в периода 2016-2020 г. Той включва интегриране на 4 броя нискоемисионни ГТКА в 3 компресорни станции - КС Лозенец (2 ГТКА), КС Петрич (1 ГТКА) и КС Ихтиман (1ГТКА). Дейностите по изпълнението са стартирани на 15.11.2016 г. Договорът се изпълнява посредством финансова подкрепа по програма „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ), получена с подписаното през април 2016 г. споразумение за безвъзмездно финансиране. Очаква се дейността да бъде изпълнена през 2017 г. Отбелязва се и изпълнението на други дейности.

  • Ключово значение за гарантиране на енергийната сигурност има и развитието на собствения добив на нефт и природен газ. Напредването на проучванията в блок "Хан Аспарух" в Черно море, както и приключения конкурс за проучване на блок "Силистар" са част от най-сериозните стъпки за реална диверсификация. След проведени конкурси за търсене и проучване на нефт и природен газ в Континенталния шелф на Черно море за блокове „1-22 Терес“ и „1-14 Силистар“, за блок „Силистар“ е избран изпълнител – компанията Шел, докато за блок „1-22 Терес“ не е избран изпълнител, т.к не са подадени заявления за участие в конкурсната процедура. През 2016 г. приключи конкурса за търсене и проучване на нефт и природен газ в сухоземната част на страната в блок „1-24 Китка“, без избор на изпълнител, отчитат авторите на доклада.

  • Сред политиките традиционно остават задълбочаване на сътрудничествоот страните от Каспийския регион, Източното Средиземноморие и Близкия Изток, както внедряването на нови технологии за улавяне и съхранение на въглеродни емисии и повишаването на ефективността на производството.

  • В частта, коментираща политиките за надеждно функциониране на националната енергийната система се припомнят законодателните промени, водещи до ограничаване на произведената електрическа енергия по комбиниран начин и увеличаване приходите във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за покриване разходите на НЕК и за подпомагане на големите консуматори на електрическа енергия. Припомнят се мерките, свързаните с намаляване на тежестта на разходите за изкупуване на енергия от ВИЕ върху големи индустриални потребители, чрез специално разработена наредба, както и тези, гарантиращи спазване на графика по програмата за продължаване на експлоатационния срок на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.

  • „С цел гарантиране на сигурността на електроенергийната система в страната, през месец септември 2016 г. Министерство на енергетиката стартира проверки на готовността на енергийните дружества за предстоящия зимен сезон. Проверките обхванаха трите електроразпределителни дружества и електроенергийния системен оператор. Обект на проверка бяха програмите за аварийно планиране и дейностите по материално – техническо осигуряване на зимната подготовка, като се провери наличие на неизпълнение на дейности по подмяна на рискови или амортизирани съоръжения. С инициираните проверки се цели да се избегнат аварийни ситуации, в резултат на усложнени климатични условия. В резултат на извършените проверки бяха дадени препоръки и предписания. Превенцията на риска има за цел да гарантира сигурността през земния период, като координираните действия на министерствата, областната управа и електроразпределителните дружества ще продължат“

  • „Продължаването на срока на експлоатация на двата енергоблока в атомната централа в Козлодуй е сред водещите приоритети на българското правителство в енергийния сектор. Програмата за удължаване на експлоатационния срок на 5-ти и 6-ти блок и повишаването на мощността на централа до 104% от номинала е на обща стойност 360 млн. евро, като финансирането е включено в ремонтната и инвестиционна програма на АЕЦ и се извършва със собствени средства. Оценките показват, че оборудването е в много добро експлоатационно състояние и необходимите условия за продължаване на срока за експлоатация на двата реактора с още 30 г. са налице. Дейностите по удължаване на срока на експлоатация са разделени на два етапа, предвидено е изпълнение на над 240 мерки за всеки блок. Дейностите по модернизацията на 5-ти блок са изпълнени и документите за продължаване на лиценза за 10 години са подадени в Агенцията за ядрено регулиране в края на м. октомври 2016 г. Програмата за продължаване на експлоатационния срок на 6-ти блок се изпълнява в предвидените срокове“, се казва в доклада.

     

    По отношение на политиките, свързани с пълната либерализация на електроенергийния пазар, също като част от националната сигурност се припомня постигнатото досега, включително старта на енергийнат борса и предстоящият модел, разработен от Световната банка.

  • „Преминаването към пълна либерализация на електроенергийния пазар е приоритет за Република България, т.к същата ще осигури работа на сектора в конкурентна среда, ще разсее съмненията за политически натиск и скрити за обществото договореност при ценообразуването, ще даде гаранция за обективност и справедливост на българските потребители и ще им даде възможност за избор, каквато осигурява свободния пазар. България е една от последните страни в ЕС, която либерализира електроенергийния си пазар. Усилията на Министерството на енергетиката бяха насочени към успешната реализация на този приоритет, като през изминалия отчетен период бе направено следното в тази насока:

- На 19.01.2016 г. стартира реалната работа на пазара „ден напред", администриран от БНЕБ ЕАД, като резултатите за 2016 г. могат да бъдат оценени като изключително успешни. Това представлява първа и задължителна крачка за пълната либерализация на електроенергийния пазар. Наличието на краткосрочен организиран пазар „ден напред" на национално равнище значително улеснява работата на участниците на електроенергийния пазар и повишава ефективността му.

- С предварително уведомление по електронен път от 5 юли 2016 г., чрез националния орган в областта на държавните помощи – Министерство на финансите, Министерство на енергетиката уведоми Европейската комисия (ЕК) за намерението си да прилага схема за държавна помощ под формата на мерки за облекчаване на разходите за електроенергия от възобновяеми източници на определени групи потребители. С Решение № SA.45861 (2016/N) от 04.08.2016 г. ЕК одобри без възражения предложената схема за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. След одобрението, Наредбата, в която е разписана схемата за държавна помощ опростява правилата за предоставяне на помощ за сектори, изложени на риск поради разходите, произтичащи от финансирането на подкрепата за енергията от възобновяеми източници. Помощта се изразява в намаляване или освобождаване от тежестта на разходите за изкупуване на енергия от ВИ от определени групи потребители. Тя е ограничена до сектори, които са изложени на риск за тяхната конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от финансирането на подкрепата за енергията от възобновяеми източници, като функция от тяхната интензивност на електроенергията и излагането им на въздействието на международната търговия.

- Въз основа на подписания между „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ ЕАД) и Световната банка (СБ) договор за консултантски услуги за пълно въвеждане на либерализиран електроенергиен пазар, СБ извърши проучване и анализ на нормативната база у нас, на актуалното състояние на енергийния пазар, както и на финансовото състояние на дружествата в енергийния сектор и изготви модели за постигане на финансова стабилизация на БЕХ ЕАД, както и за преминаване към пълна либерализация на електроенергийния пазар. Предварителният доклад на СБ относно модела за преминаване към пълна либерализация на електроенергийния пазар беше представен пред заинтересованите страни на 14 април 2016 г. Към настоящия момент СБ е представила в МЕ проект на окончателен доклад, който беше публикуван за обществени консултации на интернет-страницата на министерството. Разгледани са аналитичната база и предложенията на СБ по различните варианти и подходи, които да бъдат взети под внимание при дефинирането на политики и стратегия за финансовото оздравяване и пълната либерализация на българския енергиен пазар. След одобрение и приемане на модел на електроенергийния пазар, като допълнителни стъпки за приключване на реформите, предстоят законодателни промени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, с цел постигане на пълна либерализация на електроенергийния пазар и интегрирането му в общия европейски енергиен пазар.

- На 24.03.2016 г. „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ) избра Trayport като доставчик на платформа за администриране на пазара за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори. През месец септември 2016 г. БНЕБ разшири портфолиото си с пазар за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори. С въвеждането и оперирането на пазар за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори, компанията даде възможност за осъществяването на дългосрочни, средносрочни и краткосрочни сделки, с което се постигна по-голяма прозрачност и равнопоставеност на пазара на електрическа енергия на територията на страната и даде нови възможности за търговия на всички пазарни участници.“

- На 24.10.2016 г. бе даден и стартът на опериране на борсовия пазар „централизиран пазар за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори" с въвеждане в реална работа на екрана за провеждане на търгове на електрическа енергия, като през месец ноември 2016 г. бяха въведени в реална работа и екраните за непрекъсната търговия (continuous trading) и часови продукти (hourly products).

- Сформираната съвместна работна група между българската страна и ЕК дефинира понятието и определи критериите и мерките за защита на уязвимите клиенти. Същите бяха изготвени и одобрени на третото й заседание в София, на 27 април 2016 г. и представени пред обществеността на 26 май 2016 г. В дейността на работната група от българска страна взеха участие представители на: МЕ, представители на МТСП (вкл. от Агенцията за социално подпомагане), Комисията за енергийно и водно регулиране, Националния статистически институт и представители на консултантите от Световна банка.

- През 2016 г. бе получен и докладът на Световната банка за „Осъществяване на преход към финансова стабилизация и пазарна реформа на енергийния сектор“. Документът е в процедура по обществено обсъждане“, се казва в доклада.

 

Целият доклад можете да намерите тук.

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари