НАЧАЛО » анализи

Докладът за Национална сигурност на МС: Енергийната сигурност - рискове и политики за преодоляването им

Документът дава оценка на постигнатото и рисковете и представя перспективите и политика за повишаване на енергийната сигурност на страната

fb
3E news
fb
16-09-2017 09:19:00
fb

Докладът за националната сигурност на България през 2016 г. , който бе подложен на обсъждане в редица от комисиите към Народното събрание през миналата седмица и предстои да бъде приет в пленарна зала стана обект на доста критики.

Документът коментира и състоянието на енергийната сигурност на страната ни, рисковете и виждането за политиките, които трябва да се следват. На внимание са подложени в частност рисковите сектори – газ, атомна енергетика и нефт и нефтопродукти.

Основният риск в частта „енергийна сигурност“ , според авторите на доклада е голямата зависимост на България от внос на енергийни ресурси.

 

Състоянието на сектора и рисковете през 2016 г.

„Основните рискове и заплахи за енергийната сигурност на Република България през 2016 г. са продиктувани от продължаващата висока степен на зависимост на страната от един доставчик на енергоресурси - Руската федерация (РФ) и недостатъчната междусистемна свързаност на Република България със съседните страни, на първо място и на второ – от кризата между Русия и Украйна и произтичащата от нея непосредствена заплаха от прекъсване на транзита на природен газ.“, отбелязват авторите на доклада.

- „Република България осигурява около 70% от брутното си енергийно потребление от внос. Зависимостта от внос на енергоносители има традиционна насоченост към РФ. Най-уязвими от тази заплаха са две направления от енергийния сектор – доставките на природен газ и на суров петрол и нефтопродукти“, се констатира в доклада, а като допълнителна заплаха се посочва „наличието на само едно трасе за доставка на природен газ през Украйна, Молдова и Румъния“.

- В документът се посочва, че в тази връзка следва да се отчита и уязвимостта на региона на ЮИЕ, идентифицирана и в Европейската стратегия за енергийна сигурност. Уточнява се, че към настоящия момент страната ни още не е осигурила алтернативни източници и маршрути за доставка на природен газ и страната ни е зависима от Руската федерация.

- „Доставките на свежо ядрено гориво също са само от РФ, но забавяне или спиране на тези доставки не би довело в краткосрочен план до криза в производството на електроенергия от АЕЦ, тъй като на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ се поддържат резервни количества за всеки блок, достатъчни за производство на електроенергия за период до 1 година. Периодът е достатъчен за преодоляване на евентуални затруднения“, се казва още в документа

- „Риск за енергийната сигурност създава и фактът, че „Лукойл-Нефтохим“ АД, на този етап преработва единствено руски суров петрол, което го прави 100% зависим от тези доставки“.

- В тази връзка се посочва, че развтието на собствен добив на нефт и газ са от значение за гарантиране на енергийната сигурност. Едновременно с това се очертава ограничената възможност на подземното газохранилище в Чирен и причините за забавяне на проектите за междусистемна свързаност.

- „Налице са политически, технически и икономически причини за забавянето на реализацията, както на проектите за междусистемна свързаност със съседните страни“, се казва в доклада, а като допълнителна причина за забавянето се посочва „ниските цени на енергоресурсите и намалената в резултат на това инвестиционна активност на компаниите в сектора“. Промяна в проектите на този етап няма и България съответно разчита на доставките на природен газ от Азербайджан, както и газовата връзка Гърция-България като входна структура за внос на газ. Отбелязва се също така, че „в края на 2016 г. бе въведена в експлоатация първата от планираните междусистемни връзки със съседните страни – тази с Румъния, но тя в настоящия момент може да осигури за страната ни само 500 млн. куб.м. годишно, заради нуждата от компресорна станция на румънска територия за постигане на пълния капацитет на тръбата в българска посока“.

- Документът коментира и проектът за газов хъб „Балкан“. „Отчитайки необходимостта от намаляване на зависимостта на България от един доставчик на природен газ, в лицето на РФ, в началото на 2017 г. Европейската комисия одобри за финансиране дейности по два от проектите от „общ интерес“ (ПОИ) на „Булгартрансгаз” ЕАД по програма „Механизъм за свързване на Европа“, а именно дейностите по предпроектното проучване за газо- разпределителен център „Балкан” и за дейности по модернизацията на газопреносната система“.

По отношение на електроенергетиката докладът коментира от една страна дефицитът в НЕК и в тази връзка постигнатата договореност с т.нар. „американски централи“.

- „Във вътрешен план основни негативни фактори за енергийната система остават генерирания в миналото тарифен дефицит в сектора в следствие на изкуствено задържаните продажни цени на електрическата енергия. Този дефицит води след себе си до сформиране и нарастване на размерите на междуфирмената задлъжнялост. През 2016 г., благодарение на полученото външно финансиране от БЕХ ЕАД, НЕК ЕАД успя да се разплати с основните си външни кредитори – частните топлоелектрически централи от „Източно-маришкия басейн“.

- „Пряко отражение върху финансовата стабилност на електроенергийния сектор през годината оказа и влошеното финансово състояние на ,,Националната електрическа компания” ЕАД (НЕК ЕАД). През 2015 г. бяха приети редица законодателни и регулаторни промени, които позволиха елиминирането на генерирането на нов тарифен дефицит в обществения доставчик и се отразиха в подобряване на финансовите резултати от дейността на НЕК ЕАД през 2016 г. на регулиран пазар. В допълнение, финансовото състояние на дружеството бе повлияно негативно от решението на арбитражния съд към Международната търговска камара в Париж във връзка с делото между НЕК ЕАД и Атомстройекспорт, касаещо произведеното оборудване за проекта „АЕЦ Белене“. За изплащане на дължимите суми към руската страна НЕК ЕАД получи финансова помощ от страна на държавата под формата на безлихвен заем. Основният риск пред дейността на НЕК ЕАД са натрупаните съществени по размер задължения към БЕХ ЕАД, в следствие на генерирания тарифен дефицит и към държавата по получената финансова помощ“.

Авторите на доклада обръщат внимание на дружествата, които създават опасност за системата като цяло.

 

Политики за защита на енергийната сигурност

Гарантиране на доствките на енергийни ресурси, създаване на условия за надеждно функциониране на националната енергийната система и пълна либерализация на електроенергийния пазар са основните политики, посочени като възможност за защита на националната сигурност в сектор „Енергетика” .

По отношение гарантиране сигурността на доставките на енергийни ресурси се посочва като основен приоритет осигуряване на природен газ от поне три източника.

„В синхрон с принципа за сигурност на доставките България си поставя като основен приоритет гарантирането на сигурност на газовите доставки чрез диверсификация на източниците и маршрутите посредством изграждане на интерконекторните връзки със съседните страни, съдействие и подкрепа за реализацията на проектите от Южния газов коридор и осигуряване на достъп до газови доставки от Каспийския регион и Близкия изток. В този контекст беше разработената концепция за изграждане на газоразпределителен център (газов хъб) за ЮИЕ на наша територия, отчитайки стратегическото географско положение на страната, изключително добре развитата газопреносна мрежа с дължина около 2000 км., както и фактът, че 80% от компресорните станции в региона се намират на наша територия.

Политиката на България за гарантиране сигурността на доставките на енергийни ресурси се изразява в следните конкретни инициативи:

- На 19.01.2016 г. стартира реалната работа на пазара „ден напред", администриран от БНЕБ ЕАД, като резултатите за 2016 г. могат да бъдат оценени като изключително успешни. Това представлява първа и задължителна крачка за пълната либерализация на електроенергийния пазар. Наличието на краткосрочен организиран пазар „ден напред" на национално равнище значително улеснява работата на участниците на електроенергийния пазар и повишава ефективността му.

- С предварително уведомление по електронен път от 5 юли 2016 г., чрез националния орган в областта на държавните помощи – Министерство на финансите, Министерство на енергетиката уведоми Европейската комисия (ЕК) за намерението си да прилага схема за държавна помощ под формата на мерки за облекчаване на разходите за електроенергия от възобновяеми източници на определени групи потребители. С Решение № SA.45861 (2016/N) от 04.08.2016 г. ЕК одобри без възражения предложената схема за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. След одобрението, Наредбата, в която е разписана схемата за държавна помощ опростява правилата за предоставяне на помощ за сектори, изложени на риск поради разходите, произтичащи от финансирането на подкрепата за енергията от възобновяеми източници. Помощта се изразява в намаляване или освобождаване от тежестта на разходите за изкупуване на енергия от ВИ от определени групи потребители. Тя е ограничена до сектори, които са изложени на риск за тяхната конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от финансирането на подкрепата за енергията от възобновяеми източници, като функция от тяхната интензивност на електроенергията и излагането им на въздействието на международната търговия.

- Въз основа на подписания между „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ ЕАД) и Световната банка (СБ) договор за консултантски услуги за пълно въвеждане на либерализиран електроенергиен пазар, СБ извърши проучване и анализ на нормативната база у нас, на актуалното състояние на енергийния пазар, както и на финансовото състояние на дружествата в енергийния сектор и изготви модели за постигане на финансова стабилизация на БЕХ ЕАД, както и за преминаване към пълна либерализация на електроенергийния пазар. Предварителният доклад на СБ относно модела за преминаване към пълна либерализация на електроенергийния пазар беше представен пред заинтересованите страни на 14 април 2016 г. Към настоящия момент СБ е представила в МЕ проект на окончателен доклад, който беше публикуван за обществени консултации на интернет-страницата на министерството. Разгледани са аналитичната база и предложенията на СБ по различните варианти и подходи, които да бъдат взети под внимание при дефинирането на политики и стратегия за финансовото оздравяване и пълната либерализация на българския енергиен пазар. След одобрение и приемане на модел на електроенергийния пазар, като допълнителни стъпки за приключване на реформите, предстоят законодателни промени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, с цел постигане на пълна либерализация на електроенергийния пазар и интегрирането му в общия европейски енергиен пазар.

- На 24.03.2016 г. „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ) избра Trayport като доставчик на платформа за администриране на пазара за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори. През месец септември 2016 г. БНЕБ разшири портфолиото си с пазар за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори. С въвеждането и оперирането на пазар за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори, компанията даде възможност за осъществяването на дългосрочни, средносрочни и краткосрочни сделки, с което се постигна по-голяма прозрачност и равнопоставеност на пазара на електрическа енергия на територията на страната и даде нови възможности за търговия на всички пазарни участници.“

- На 24.10.2016 г. бе даден и стартът на опериране на борсовия пазар „централизиран пазар за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори" с въвеждане в реална работа на екрана за провеждане на търгове на електрическа енергия, като през месец ноември 2016 г. бяха въведени в реална работа и екраните за непрекъсната търговия (continuous trading) и часови продукти (hourly products).

- Сформираната съвместна работна група между българската страна и ЕК дефинира понятието и определи критериите и мерките за защита на уязвимите клиенти. Същите бяха изготвени и одобрени на третото й заседание в София, на 27 април 2016 г. и представени пред обществеността на 26 май 2016 г. В дейността на работната група от българска страна взеха участие представители на: МЕ, представители на МТСП (вкл. от Агенцията за социално подпомагане), Комисията за енергийно и водно регулиране, Националния статистически институт и представители на консултантите от Световна банка.

- През 2016 г. бе получен и докладът на Световната банка за „Осъществяване на преход към финансова стабилизация и пазарна реформа на енергийния сектор“. Документът е в процедура по обществено обсъждане“, се казва в доклада.

 

Целият доклад можете да намерите тук.

 

енергийна сигурност
национална сигурност
енергетика
НЕК
Булгартрансгаз
Булгаргаз
ТЕЦ
АЕЦ
Топлофикация - София
По статията работи:

Маринела Арабаджиева