НАЧАЛО » анализи

Енергийната камара разкритикува Плана за възстановяване: липсва отчетлив фокус върху енергетиката

За успешното преструктуриране на българската енергийна система е необходимо добре функциониращо взаимодействие на новите електроцентрали за производство на електроенергия без емисии с мрежите на операторите на разпределителната и преносна мрежа

fb
3E news
fb
28-11-2020 09:11:16
fb

Националната енергийна камара разкритикува Националния план за възстановяване и устойчивост заради липсата на отчетлив фокус върху енергетиката в него. Именно това е секторът, на който цяла Европа разчита за възстановяване от кризата и преминаване към беземисионна икономика. “За успешното преструктуриране на българската енергийна система е необходимо добре функциониращо взаимодействие на новите електроцентрали за производство на електроенергия без емисии с мрежите на операторите на разпределителната и преносна мрежа. Подкрепяме предвидените инвестиции в инфраструктура, оборудване и цифрови компоненти, свързани с преносната мрежа, но за съжаление установяваме, че не се предвиждат инвестиции в интелигентни, цифровизирани и цифрово управлявани разпределителни мрежи, топлофикационни мрежи и съоръженния, насърчаване на инвестициите в инсталации за съхранение на енергия и интелигентни измервателни уреди или улесняване на пазарното интегриране на нови ВЕИ централи и модернизация на съществуващите ВЕИ централи, осигуряващи необходимата гъвкавост за балансиране на електроенергийната система.” Това е записано в становище на Енергийната камара по повод на плана за възстановяване. Писмото е изпратено до вицепремиера Томислав Дончев, енергийният министър Теменужка Петкова и председателят на Комисията по енергетика в парламента Валентин Николов.

Предлагаме на вашето внимание цялото становище на Енергийната камара:

Националната eнергийна kамара („Камарата”) представлява основния дял от частните инвеститори в електроенергийния сектор в България и е признат партньор на отговорните институции при формирането на eнергийните политики. Основен принцип на Камарата е създаване на прозрачна и открита регулаторна среда, създаваща условия за равнопоставеност на пазарните участници, което от своя страна да увеличи инвестиционния интерес към българския електроенергиен сектор.

С настоящето писмо Камарата изразява своeто становище по проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), обявен за публична консултация на 30.10.2020г. Ние подкрепяме основната цел на стратегическия документ, като считаме, че икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията, следва да бъде основен приоритет.

Ключовата роля на енергийния сектор за икономическото възстановяване на ЕС е безспорно призната на европейско ниво. В Проекта на НПВУ обаче липсва отчетлив фокус върху сектор енергетика – основен за постигане на новите амбициозни климатични цели, определени в  Зелената сделка.

Енергийният сектор е в основата на стратегическия стремеж към възстановяване и устойчивост на европейско равнище, защото

a) инвестициите в сектора осигуряват бърз икономически растеж и създаване на работни места в сектора и извън него

b) секторът е в центъра на енергийния преход, действията в областта на климата и политиките за устойчивост на околната среда и

c) изисква огромна цифрова трансформация,

за да се постигне нисковъглеродна трансформация. Нещо повече, българската отправна точка с енергийно интензивна промишленост и значителен дял на производството на електроенергия и топлинна енергия от изкопаеми източници представлява допълнително предизвикателство в тази връзка.

За успешното преструктуриране на българската енергийна система е необходимо добре функциониращо взаимодействие на новите електроцентрали за производство на електроенергия без емисии с мрежите на операторите на разпределителната и преносна мрежа. Подкрепяме предвидените инвестиции в инфраструктура, оборудване и цифрови компоненти, свързани с преносната мрежа, но за съжаление установяваме, че не се предвиждат инвестиции в интелигентни, цифровизирани и цифрово управлявани разпределителни мрежи, топлофикационни мрежи и съоръженния, насърчаване на инвестициите в инсталации за съхранение на енергия и интелигентни измервателни уреди или улесняване на пазарното интегриране на нови ВЕИ централи и модернизация на съществуващите ВЕИ централи, осигуряващи необходимата гъвкавост за балансиране на електроенергийната система.

Направените днес инвестиции от Механизма за Зелено Възстановяване в подсилване и дигитализиране на разпределителните мрежи, ще гарантира бързото електрифициране на българската индустрия и ускоряване навлизането на е-мобилността, интелигентните услуги и разпределеното производство на енергия от възобновяеми източници на ниво крайни потребители, без да се увеличават разходите за мрежовите тарифи в предизвикателните икономически времена, които ни предстоят.

Наред с това НПВУ следва да насочи средства за рехабилитация и увеличаване на капацитета на преносната и електроразпределителни мрежи в райони с висок ресурсен потенциал за производство на електроенергия от вятър и слънце, за да привлекат инвестиции в тези райони. Административната процедура за насочване на инвестиции в мрежата в рамите на 10-годишния план за инвестиции на ЕСО следва да бъде преразгледан с оглед темповете на енергийния преход и подходящ проактивен подход да бъде разработен.

Фактът, че около 70% от новите ВЕИ мощности в Европа ще бъдат присъединени към разпределителната мрежа и че все по-увеличаващата се електрификация на транспорта и отоплението на помещения засяга предимно това ниво на мрежата, не е взето предвид от НПВУ. За да се постигнат целите, свързани с енергийното производство без емисии, енергийната ефективност и декарбонизацията, както и да се изпълнят задължения като киберсигурност, с които България е поела ангажимент, са необходими огромни инвестиции в електроразпределителната мрежа.

Грубо казано, всеки милион инвестиции в електроцентрали за производство на електроенергия от ВЕИ изискват същото количество инвестиции и в разпределителната мрежа. Екстраполирано за Европа, това означава около 40 милиарда евро инвестиции в разпределителната мрежата годишно, според анализа на Еurelectric. Финансовата тежест за постигането на тези цели ще трябва да бъде поета от крайните клиенти, много от тях в затруднено финансово положение в резултат на кризата, причинена от COVID-19, или дори преди това. Пропусната възможност ще е НПВУ да не използва финансови ресурси за облекчаване на тези клиенти, а напротив - да поставя допълнителна тежест върху тях, като подкрепя привилегирована категория клиенти в индустриалните паркове.

Нещо повече, приветстваме 3-те милиарда лева резервирани за програмата за енергийна ефективност за обновяване на сградния фонд, тъй като принципно подкрепяме постигането на цели за енергоспестяване чрез алтернативни мерки за енергийна ефективност в България. От една страна, парите могат да бъдат по-добре насочени към домакинствата с ниски доходи и неравенството в дългосрочен план ефективно да намалее, докато удобствата и благосъстоянието значително биха се увеличили. От друга страна, предвиденото саниране на обществени и промишлени сгради носи социално-икономически и конкурентни ползи.

Един координиран и системен подход обаче ще бъде от изключително значение за успеха на тези мерки. Най-добрите дългосрочни резултати се получават от така нареченото “дълбоко” саниране. Където има съществуващa топлофикационна мрежа, следва да се използва възможността за присъединяване на сгради към мрежата и замяна на вертикални с хоризонтални инсталации в тези сгради. В пилотен проект в Пловдив например чрез замяна на тези инсталации се постигна 86% икономия на енергия от загуби по отоплителните инсталации и 36% намаление на цената на енергията за 1 м3 гореща вода. Освен това в тези сгради следва да се предвидят зарядни устройства за електромобили, както и бъдеща цифрова и интелигентна инфраструктура.

Камарата подчертава, че проектът на плана не предвижда мерки за насърчаване на нови инвестиции в енергийния сектор. Междувременно не съществуват подкрепящи мерки за съществуващите инвестиции, въпреки ефективността на всички компании, ангажирани в сектора, и усилията им да осигурят непрекъснатостта на енергийната система по време на пандемията COVID-19. Вземайки предвид очевидната взаимосвързаност между възстановяването и устойчивото развитие и правилното функциониране на енергийния сектор, Камaрата счита, че целите и свързаните с тях мерки и реформи в енергийния сектор трябва да бъдат подробно описани в стълба "Зелена България" от проекта на плана.

Основните цели и мерки за осъществяване на националните политики в областта на енергетиката и климата, в контекста на новото европейско законодателство, както и принципи и приоритети за развитие на енергетиката се очертават в другите стратегически документи – Интегриран национален план Енергетика и Климат и Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030г. с хоризонт до 2050г. Отчитаме, че липсва необходимата последователност и логическа обвързаност между трите документа.

Оставаме на разположение за конструктивен диалог по темата.

Национална енергийна камара.

Национална енергийна камара
позиция
Национален план за възстановяване и устойчивост
проблеми
становище
По статията работи:

3E news