„Енергийната дипломация” в Източното Средиземноморие – между санкции и нова отсрочка за Турция

На предстоящата „среща на върха” европейските лидери трябва да вземат решение за отношенията на ЕС с Анкара, без тя да е изпълнила искането им за деескалация на конфликта за морски територии и природни ресурси със страните-членки Гърция и Кипър

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
978
article picture alt description

Анализ на Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3eNews

Турция няма да толерира „игри на дипломация” в международния спор за правата върху офшорните ресурси в Източното Средиземноморие, обяви нейният президент Реджеп Тайип Ердоган в средата на ноември - точно в разгара на европейските дипломатически усилия, целящи да убедят Анкара да прекрати действията си в оспорваните от нея води на Гърция и Кипър.

Страната ще продължи сондажните си проучвания и решително ще защитава своите и на кипърските турци права върху природния газ край острова докато бъде постигнато „справедливо споразумение” за него, закани се още турският лидер по време на провокативното си посещение в окупираната северна част на Кипър /15 ноември/.

„Играта на котка и мишка трябва да приключи”, настоя миналия петък /4 декември/ председателят на Европейският съвет Шарл Мишел, визирайки многократните движения и предизвикателното поведение на Турция в региона.

Предупреждението му към нея дойде само дни преди ключовата „среща на върха” тази седмица /10 - 11 декември/, на която държавните и правителствени лидери на страните-членки на ЕС ще обсъждат следващите си стъпки спрямо Анкара и евентуално налагане на санкции срещу нея заради незаконните й сондажни проучвания и нарушения срещу Кипър и Гърция.

Конфронтацията в региона се засили още повече, след като през октомври протурският националист и хардлайнер Ерсин Татар, протеже на Анкара, който стриктно изпълнява нейния дневен ред, бе избран за лидер на кипърските турци /т. нар. „президент” на непризнатата от международната общност Севернокипърска турска република/.

В пълно „единодушие” с президента Ердоган той обяви „суверенните” права на кипърската турска общност върху енергийните ресурси край острова, както и законните права на Турция да сондира в тези морски територии „в съответствие с международното право”.

Ескалиращият по този начин енергиен конфликт, заедно с новите препятствия пред решаването на Кипърския въпрос заради позицията на Ердоган-Татар за създаването на две държави на острова на базата на суверенното равенство, изправиха ЕС пред още по-голямо предизвикателство.

А изясняването на ситуацията в Източното Средиземноморие е критично важно за отношенията на ЕС-Турция, тъй като засяга общата им политика и интересите на страните-членки в по-широк план – за разширяване на митническия съюз, либерализация на визовия режим, проблемите на миграцията.

Турция имаше два месеца срок,

даден й от Европейския съвет на заседанието му в началото на октомври, в който тя трябваше да прекрати агресивното си поведение към своите съседи Гърция и Кипър, да деескалира напрежението в региона и да се насочи към „положителен дневен ред” в отношенията си с Европа. В противен случай ще се изправи пред последствия от наказателни мерки.

За това време няма ясни признаци за деескалация и подобрение, констатират политици и анализатори в навечерието на решаващото заседание на европейските лидери тази седмица. Нещо повече, Анкара продължава да „разиграва” ЕС - с „тактически маневри”, военни учения в спорните морски райони даже по време на самата европейска среща, враждебна реторика, противоречиви искания и дори обвинения към европейския блок.

„Не виждаме коренна промяна в поведението на Турция, напротив, в много отношения ситуацията се е влошила”, обобщи върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел оценката на външните министри на страните-членки след тяхното заседание в понеделник /7 декември/.

Разочарование и раздразнение на най-високо европейско ниво

от продължаващите предизвикателни действия на Анкара бе демонстрирано през изминалата седмица.

Очакваният голям напредък в отношенията между ЕС и Турция не бе постигнат, призна дори германският канцлер Ангела Меркел, която най-силно насърчава европейския диалог с Анкара и не подкрепя налагането на санкции. Според анализатори Берлин е обиден от продължаващите провокации, след като личното посредничество на канцлера между Гърция и Турция изигра критична роля за избягване на военен сблъсък между двете НАТО-вски държави по време на кризата през август-септемри.

Това, което Турция прави в Средиземноморието срещу Кипър, по въпроса за обединението на острова и по отношение на експлоатацията на природните ресурси, има „много агресивен и провокативен характер”, подчерта лидерът на Германия.

Париж – най-силният поддръжник на Атина и Никозия за налагане на санкции на Анкара, смята, че турският президент Ердоган не се е вслушал в предупрежденията на лидерите на ЕС за разрешаване на спора за газовите проучвания в Средиземно море.

Двете най-засегнати страни – Гърция и Кипър, призоваха ЕС да поеме своите отговорности и да вземе решения, които да доведат Турция до реална деескалация и конструктивен диалог на основата на международното право, стана ясно след разговорите на двамата външни министри в Никозия в петък /4 декември/.

С два тактически хода турският президент Ердоган се опита да заобиколи европейските условия и да предотврати решение за санкции, демонстрирайки за пореден път

псевдо „добра воля” и... печелене на време.

Първата „маневра” бе изтеглянето на изследователския кораб „Оруч Рейс” от гръцката морска зона миналия понеделник /30 ноември/. Вторият ход бе отлагането на консултациите в Анкара със специалния пратеник на генералния секретар на ООН Джейн Хол Лют за евентуално възобновяване на преговорите по Кипърския въпрос след европейската „среща на върха”.

Турският изследователски кораб „Оруч Рейс” се прибра в пристанището в Анталия след продължили повече от месец и половина незаконни сеизмични проучвания в части от гръцкия континентален шелф, за които Анкара претендира, че попадат в нейната морска територия. Само през ноември Турция удължава четири пъти срока му на работа, отправяйки ясно предизвикателство с всяко ново навигационно съобщение.

Напускането на спорния район в навечерието на срещата в Брюксел бе оценено като опит на Анкара да избегне налагането на санкции, а не като признак на истинско желание за диалог и преговори.

Псевдо-деескалацията от Турция едва ли може да предизвика доверие сред лидерите на ЕС, след като такъв „номер” вече бе разигран. Тя изтегли „Оруч Рейс” през септември, преди срещата на Европейския съвет в началото на октомври, но само дни след нея отново го изпрати на проучвания в спорната зона.

Освен това

„липсата” на „Оруч Рейс” не скрива факта, че продължават нарушенията на Турция

срещу Кипър по суша и море.

Вторият й изследователски кораб „Барбарос Хайредин паша” остава да действа в кипърската изключителна икономическа зона до 16 февруари догодина. В характерния си провокационен стил Ердоган изпрати посланието си, като обяви новото удължаване на срока за незаконните проучвания край острова само часове след първата среща на президента на Кипър Никос Анастасиадис и новоизбрания лидер на кипърските турци Ерсин Татар на 3 ноември – среща, която трябваше да положи добра основа за евентуално възобновяване на преговорите по Кипърския въпрос.

„Барбарос Хайредин паша” плава югозападно от острова, в зона, която е законно разграничена между Кипър и Египет. Обявените му координати обхващат части от два кипърски блока, единият от които /номер 6/ е лицензиран за газови проучвания за френско-италианския консорциум „Тотал-Ени”.

„Чрез тази нова изключително провокативна акция Турция продължава да се държи като нарушител на нормите на международното право, който упорито отказва да се съобрази с многократните призиви на Европейския съюз и международната общност да прекрати незаконната си дейност и да зачита суверенните права на Република Кипър”, протестира правителството в Никозия с декларация на 4 ноември. Новите сеизмични проучвания представляват още един знак за „крайно презрение към Европейския съюз” от страна на Анкара, се казва в документа.

В списъка на нарушения са и действията на Турция в града-призрак Вароша в окупираната северна част на Кипър. Частичното му отваряне в началото на октомври в нарушение на резолюциите на ООН и визитата с пикник в него на Ердоган на 15 ноември предизвикаха остра международна реакция.

В опит за печелене на време Реджеп Тайип Ердоган успя и да обвърже очакваното европейско решение по енергийния спор в Източното Средиземноморие с преговорите по Кипърския въпрос под егидата на ООН. През миналата седмица започна нов кръг усилия на международната организация за възобновяване на

прекратения преди три и половина години процес

чрез подготовката и свикване на петстранна неформална среща с участието на лидерите на двете кипърски общности и трите страни-гаранти Великобритания, Гърция и Турция.

Специалният пратеник на генералния секретар на ООН Джейн Хол Лют проведе консултации в Никозия с лидерите на кипърските гърци и кипърските турци Никос Анастасиадис и Ерсин Татар /на 1 декември/ и в Атина /на 2 декември/, в ход са и контактите й с Великобритания. По искане на турската страна обаче визитата на Лют в Анкара бе отложена за по-късно, след Европейския съвет.

Отсрочването на най-важните разговори – Турция държи ключа както за провеждането на самата среща, така и за решаването на Кипърския въпрос, се коментира на острова като „предупредителен сигнал” от Анкара към европейските лидери. Според политически наблюдатели така тя се опитва да предотврати евентуално тяхно решение за санкции, защото то определено ще има отрицателно въздействие върху преговорния процес и може да навреди на по-широкия геополитически диалог за разрешаване на проблемите в Източното Средиземноморие.

В същото време след избора на Ерсин Татар Турция поставя т. нар. Севернокипърска турска република като основен елемент в стратегията си и на енергийната карта в региона, включително в острия спор с Гърция и Кипър за потенциалните газови запаси. „Кипърските турци застанаха на страната на силната и справедлива позиция, показана от Турция в продължаващата политическа и икономическа борба в Източното Средиземноморие“, подчерта президентът Ердоган.

Още на първата си среща след изборите, в края на октомври, в Анкара Ердоган и Татар обявиха

енергийните проблеми за приоритет № 1

в отношенията между двете „страни”.

Кипърските турци са част от „Синята родина”, обяви тяхната нова принадлежност току-що встъпилият в длъжност лидер. „Синя родина” е турската доктрина, която легитимира териториалните претенции на Турция в Източното Средиземноморие и инвазията й в офшорната зона на Кипър. „”Синята родина” е много важно стратегическо измерение в защитата на нашите национални права и интереси в Източното Средиземноморие, което укрепва нашите връзки с Родината”, обясни още той.

Ерсин Татар нееднократно уверява, че кипърската турска страна ще продължи да действа заедно с Турция по въпроса за въглеводородите. „Ние сме решени да защитим природните ресурси в нашия континентален шелф и ще продължим да защитаваме правата си в региона, като действаме съвместно с Турция”, декларира кипърско-турският лидер. Всички сондажни проучвания, извършвани от Турската държавна петролна компания /ТРАО/ в морските зони под „юрисдикцията” на непризнатата Севернокипърска турска република са планирани с турски институции и организации, въз основа на „лицензи” и „споразумения“ с тях, които се основават на закона и са международно приети, твърди Ерсин Татар, в пълно противоречие с реалностите на международното право.

„Кипърските турци имат равни права върху въглеводородите и другите ресурси

на острова и неговата изключителна икономическа зона. Ние няма да се откажем от тях при никакви обстоятелства”, подчертава в почти всяко свое изявление лидерът им. Той обвинява Гърция и кипърските гърци, че искат да „узурпират” правата на кипърските турци върху енергийните депозити и апелира международната общност да не приема тази тяхна политика.

„Проучването на това богатство заедно, в сътрудничество с Турция, е най-сигурният начин да получим своя дял от ресурсите на региона”, смята Татар. Никакво разпределение на ресурсите в региона няма да се осъществи без участието на Турция и кипърските турци, подчертава той.

Турският президент Ердоган също постоянно – включително и през ноември от окупираните територии, напомня позицията си, че „никое уравнение в Източното Средиземноморие, в което Турция и кипърските турци не заемат справедливо място, няма да е успешно”. Според него „мир и стабилност не могат да бъдат постигнати в региона, освен ако Турция и Северен Кипър не получат справедлив дял от териториалните права”.

Справедливото споделяне на природния газ край острова между двете кипърски общности още преди уреждането на Кипърския въпрос е „червена линия” за новия лидер на кипърските турци. Анкара също настоява, че трябва да се намери механизъм, по който кипърските турци да участват в управлението и експлоатацията на енергийните ресурси в кипърската изключителна икономическа зона преди решаването на кипърския проблем.

Тези „газови параметри” слага сега Ердоган на масата за преговори и пред ЕС, пред ООН.

„Турция не може да наблюдава развитието на събитията в Източното Средиземноморие от трибуните”, заяви в понеделник /7 декември/ турският президент Реджеп Тайип Ердоган, като добави, че страната му няма да приеме планове и карти, предназначени да я ограничат и затворят в тясна ивица води край бреговете на Анталия.

Турция няма да се огъне пред „заплахи и изнудване”

в нейния спор в Източното Средиземноморие, няма да позволи „империалистически експанзионизъм”, посочи турският президент, аргументирайки се, че тя показва смела позиция срещу „пиратския манталитет“ на други страни, който се опитва да отнеме правата им. 

Анкара обвинява още ЕС, че се поддава на „манипулации” от Гърция и Кипър, които според нея създават проблемите в региона със своите „враждебни и максималистични политики“. Ердоган съветва ЕС „да се отърве от стратегическата слепота, в която е изпаднал, възможно най-скоро и не трябва да позволи на гръцко-кипърския сектор и Гърция да го използват”. „Турция и кипърските турци не трябва да търпят повече несправедливости в името на солидарността на съюза”, категоричен бе турският президент в специалното си видеообръщение в понеделник.

В същото време

Европа се движи на „две скорости”

по отношение на енергийните претенции на Турция и своя отговор на тях. Дни преди „срещата на върха” в края на тази седмица ЕС остава силно разделен по въпроса за следващите си стъпки, които обаче трябва да приеме с консенсус. Вариантите са дали да наложи санкции, след като няма подобрение в предизвиканата от Турция напрегната ситуация в региона, или да й даде нова гратисна възможност.

Франция, Австрия и някои други страни са в групата, която стои твърдо на страната на Гърция и Кипър за по-строга позиция на ЕС срещу продължаващите и ескалиращи нарушения на Турция.

Германия води групата, която предпочита по-мек подход на изчакване и е склонна дискусията за санкциите да се отложи за срещата на върха през март. Сред аргументите им е стремежът да се отчита значението на Турция като ключов търговски партньор и ролятата й в решаването на миграционния проблем.

След заседанието на външните министри на страните-членки в понеделник, които оставиха решението в ръцете на лидерите на тяхната среща в четвъртък, политически анализатори коментираха няколко евентуални сценария.

Санкциите все още са вероятни, макар и в „лек вариант” - по подобие на наложените през февруари тази година за нарушенията на Турция в изключителната икономическа зона на Кипър, отбелязват експерти. Тогава ЕС постигна споразумение за забрани за пътуване и замразяване на активи на двама висши мениджъри от Турската държавна петролна компания заради участието им в неразрешените дейности.

Възможно е също така да бъдат предприети мерки, насочени към конкретни области на турската икономика, свързани с проучванията за въглеводороди, като целта е те да бъдат ограничени – например, секторите на корабоплаването, банките и енергетиката.

Освен това не е изключено ЕС също да поиска по-твърди ангажименти от Турция - да спре дейностите в спорните райони, за да даде възможност за диалог с Гърция.

Сред сценариите е и европейските лидери да дадат мандат на топ дипломата на ЕС Жозеп Борел да изготви „писмен списък със санкции“, които да бъдат приложени в случай, че Турция продължи да ескалира напрежението. Много вероятно е именно той да бъде обсъден на „срещата на върха” на ЕС през март, което на практика означава, че Анкара получава още 3 гратисни месеца.

В този период се очаква и още едно развитие на конфликтната ситуация - през януари или началото на февруари е възможно да бъде свикана неформалната петстранна конференция по Кипърския въпрос под егидата на ООН.

Сигурно е обаче, че източносредиземноморският дневен ред остава сред приоритетите на европейския дневен ред.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща