Енергиен микс от 53-54 % ВЕИ през 2050 г. прогнозират от Центъра за изследване на демокрацията

Три са сценариите за развитие на електроенергийния пазар до 2050 г. Това са: „Без цел“, „Декарбонизация“ и „Забавена декарбонизация“ прогнозират в свое изследване Центъра за изследване на демокрацията в сътрудничество с Регионалния център за изследване на енергийни политики (REKK), Техническия университет във Виена, белградския координационен център за електричество (EKC) и унгарската консултантска компания OG Research.

Виждането на експертите бе представено в рамките на кръгла маса с последваща дискусия.

Сценариите са базирани на намерението за диверсификация на източниците, постигане на висока енергийна ефективност и очакването, че енергийната бедност няма да минава през цената на електроенергията.

И трите основни сценария, които на практика са построени на базата на декарбонизация ще изискват трудни политически решения и сериозен дебат, посочи Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията. Освен това и трите сценария поставят под въпрос и на практика дори отхвърлят изграждането на голяма енергийна мощност, като АЕЦ „Белене“. По думите на Шентов, според сценариите, привличането на нови инвестиции за строителство на ядрена мощност на площадката на Белене е „политически неоправдано“.

 

Трите сценария, представени от експертите предвиждат процесът на декарбонизация на енергийния сектор да стане посредством инвестиции във ВЕИ, които съответно варират от 4 млрд. евро до 16,5 млрд. евро. Ако плановете за декарбонизацията започнат още днес, цената ще бъде най-ниска, посочи Мартив Владимиров, като обясни, че част от зелените мощности ще могат да се реализират на пазарен принцип. За целта обаче е нужна пълна либерализация на пазара и да няма тежести по отношение дългосрочни договори и стимули за сектора.

 

Сценарий „Без цел“ отразява изпълнението на съществуващите енергийни политики, съчетани с повишаващата се цена на въглеродните емисии, но без целите за намаляването им към 2050 г. в страните членки на ЕС и кандидатите за членство. Това е съчетано с повишаващата се цена на въглеродните емисии, но без целите за намаляването им до 2050 г. Както обясни Мартин Владимиров на практика този сценарий означава следване на сегашната политика и е базиран само на съществуващите енергийни мощности.

 

Сценарий „Декарбонизация“ отразява дългосрочна стратегия за намаляване на емисиите въглероден диоксид с 96,7 % за България в съответствие с целите на ЕС и за намаляване на въглеродните емисии на електроенергийния сектор като цяло до 2050 г., дължащо се на нарастващата цена на квотите за емисии и силната държавна подкрепа за ВЕИ.

 

Третият сценарий, очертан от изследвателите е наречен условно „Забавена декарбонизация“. Той се фокусира върху първоначално изпълнение на настоящите национални, инвестиционни планове, последвано от промяна в посоката на политиката след 2035 г., което води до реализирането на почти същата цел за намаляване на елисиите през 2050 г., като предходния сценарий „Декарбонизация“. Трансформацията, според експертите отново се дължи на повишаването на цената на емисиите и увеличаване на подкрепата за ВЕИ след 2035 г.

Намаляването на емисиите е предвидено да се случи в рамките до 96 % и при очакване на ръст на цената им на тон до 88 евро, което евентуално може да се очаква през 2035 година.

Резултатите показват, че при тези двата амбициозни сценария за ръст на ВЕИ и при схема за подпомагане от страна на държавата, може да се очаква в България да има до 2050 г. техният енергиен енергиен микс да достига до 53 – 54 %. Паралелно с ВЕИ се предвижда подобряване на енергийната ефективност и затваряне на ТЕЦ-овете на въглища и преобразуването им в газови.

 

Трите сценария, както вече споменахме не предвиждат АЕЦ „Белене“ до 2050 г.Според Мартин Владимиров такава централа ще е възможна при единична цена на електроенергията от 80 евро за мегаватчас. В същото време от ЦИД очакват цената на електроенергията да поскъпне от 34 евро за МВтч сега, до малко над 70 евро за МВтч за периода до 2050 г. По начало от Центъра смятат, че в бъдеще новите технологии във ВЕИ ще са изпреварващи в конкуренцията с базовите централи. Вероятно поради това те прогнозират също така, че и АЕЦ "Козлодуй" ще намали мощността си с 10%, особено в пикови моменти, когато работят ВЕИ мощностите.

 

Част от препоръките в изследването визират намаляване на инвестиционния риск за ВЕИ, пълна либерализация на пазара, действия на България на регионално ниво и да не се ангажира с големи енергийни проекти.

Както стана ясно в сценариите си Центъра за изследавне на демокрацията не е заложила рисковете от изваждане от експлоатация на ВЕИ при изтичане на срокът им на живот, погребването, рециклирането и преработката, изграждането на екологична инфраструктура, вследствие на последващи процеси.

В рамките на дискусията енергийният експерт Иван Хиновски отбеляза и пропуска, свързан с емисиите от изгаряне на отпадъци.

България няма нужда от нови мощности до 2035 година. Това подчерта от своя страна Иван Иванов, който в случая сподели само личното си становище, като експерт, но не и като председател на КЕВР. Той постави въпрос как точно виждат от страна на Центъра подпомагане от страна на държавата на ВЕИ, като припомни и последствията и ангажиментите в тази връзка рефлектирали в добавката „задължение към обеществото“.

По отношение на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, Иванов припомни, че предстои те да искат дерогация, а съществува и възможността за преобразуването им в газови централи.

 

Буквално приблизително след 4 години КЕВР ще престане да регулира цените на електроенергията и България ще може да изпълни заложените приоритети в Пътната карта, коментира още Иван Иванов. Той обърна внимание и на участието на природния газ, ефектите от намаляване на емисиите, санирането и енергийната ефективност, които общо водят до по-малко потребление на електроенергия. „Трябва да се отчете и демографския фактор“, каза още Иван Иванов, като поясни, че с 42 хил. души годишно намалява броят на населението, което също е фактор за намаляване на потреблението на електронерегия.

Да дадем възможност на пазарът и конкуренцията сами да изберат своя модел. „Отсега казвам, че не зная какъв ще е енергийният микс през 2050 г.“, заяви от своя страна председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев. „Световната енергетика е на кръстопът. Никой не знае правилната комбинация“, обясни той. Затова според него правилният подход е не да се говори за един, или друг вариант, а решението да се остави на пазара. „Ако се основаваме на пазара, има по-малка възможност да сгрешим“, обясни още Делян Добрев. В същото време той наблегна и на ефекта от санирането – спестява електроенергия от 1 млн. МВтч /г, което грубо се равнява на 140 МВт инсталирана мощност, тоест равнява се на консумация при пиково потребление от 280 МВт, което се равнява на един от блоковете в ТЕЦ „Марица Изток 2“.

Председателят на енергийната комисия към НС напомни и за очакванията, свързани с природния газ, което също ще промени енергийната карта на България.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари