Енергетика под знака на COVID
Под знака на COVID процесът на либерализация на електроенергийния пазар в България направи крачка напред. Проектите за пазарно обединение с този на съседните страни ще продължат, независимо от това какви политически и икономически процеси текат в ЕС и в България. Пандемията доведе до отлагане на някои стъпки, но още след първото тримесечие на 2021 година електроенергийният пазар в страната ни ще претърпи сериозни промени. Очаква се това да доведе до оптимизиране на възможностите на играчите на пазара, а и на ценовите нива. Разбира се, при отчитане на влиянието на коронавируса.
Под знака на коонавируса преминаха и газовите проекти и там страната ни отчете видим успех. Проектът, засегнат най-много от COVID-19 се оказва АЕЦ „Белене“, но не и амбициите за развитие на ядрена енергетика.
Обединението на електроенергийните пазари
Регионалната свързаност касае в частност и цената на електроенергията на съседните борси.
Европейската комисия залага разликата в цената на електроенергията в борсите на две съседни страни, т.е. две съседни пазарни зони да бъде не повече от 2 евро на МВтч търгувана електроенергия. Това означава, че на българската електроенергийна борса ще има европейски цени.
Присъединяването на България към пан-европейското пазарно обединение „В рамките на деня“ (SIDC – Single Intraday Coupling) стана факт на 19 ноември 2019 г. Успешният старт на трансграничната търговия „В рамките на деня“ беше отчетен още през първия месец, когато бе отчетен значителен ръст на ликвидността. Само за този период търгуваните количества тогава достигнаха малко над 54 000 МWh, което е увеличение със 177% спрямо месец по-рано. Данните към днешна дата говорят за почти десеткратно увеличение.
През тази година предстои да се осъществи обединението „Пазар Ден напред“. Не толкова пандемията, колкото технически затруднения забавиха този процес с 8 месеца. Това обединение, според изпълнителния директора на БНЕБ Константин Константинов се очаква да да окаже най-голям ефект върху пазара в България.
В частност това е проект за присъединяването на регионално (4ММС) обединение, в което влизат Румъния, Унгария, Чехия и Словакия, с Мултирегионалното обединение (MRC) в Европа, чрез въвеждане на имплицитно разпределение на капацитета за пренос на шест граници (Полша-Германия, Полша-Чехия, Полша-Словакия, Чехия-Германия, Чехия- Австрия, Унгария- Австрия). Проектът ще стартира през месец май и ще продължи до август. По този начин ще се формира по-прозрачен, конкурентен и ликвиден енергиен пазар. Търговските участници и съответно техните клиенти ще имат възможност за достъп до енергия на по-конкурентни цени.
Преди това предстои да се осъществи пазарното обединение в сегмента „Ден напред“ на българо-гръцка граница. То е планирано за април 2021 г. До края на следващата 2021 г. е планирано да се осъществи и обединение и в сегмента „Пазар в рамките на деня“.
В този смисъл осъществяването на регионалната свързаност е от ключово значение за българската енергетика и е важна част от либерализацията на електроенергийния пазар.
Либерализацията досега
Сами по себе си пазарните обединения не биха били от съществено значение, ако едновременно с това не бъде осъществена и либерализацията на електроенергийния пазар в България. От много време вече се повтаря, че страната ни е единствената в Европа с регулиран сегмент.
С отварянето на пазара в началото на лятото, след промените в Закона за енергетиката от лятото на тази година се очакваше около 300 хил. фирми, общински и държавни структура трябва да излязат на свободния пазар, или казано иначе – да си купуват ток от борсата. Разчетите сочеха, че става въпрос за потребление от порядъка на 4 500 000 МВтч. С това регулираният пазар се очакваше да се свие до 10 000 000 – 10 500 000 МВтч електрическа енергия и на него да присъстват само битовите потребители.
Процесът на излизането на пазара на малките компании стартира на 1 октомври, а към края на месеца предварителните данни от компаниите отчетоха силен напредък на този процес и заявки на над 10 процента от малките компании.
Засега точното измерение на ефекта от процеса на отварянето на пазара е трудно да се направи. И все пак, ако трябва да се изчисли като количествено измерение, то по данни на БНЕБ, през декември е отчетено най-високото количество изтъргувана електроенергия в сегмента „Пазар ден напред“ от създаването на сегмента през 2016 г. - 1 754 887,8 MWh. Сам по себе си този факт говори достатъчно за ползите от борсовата търговия на ток.
Либерализацията на електроенергийния пазар по отношение на излизането на небитовите потребители ще продължи до юни 2021 г. Това е датата, заложена като край на процеса, в който малките компании или т.нар. небитови потребители трябва да си изберат доставчик на електроенергия. Засега все още няма данни дали Комисията за енергийно и водно регулиране е готова с платформата за сравняване на цените на електрическата енергия. По нея малките компании да могат да се ориентират при избора и смяната на доставчик.
По своята същност либерализацията на електроенергийния пазар е процес, който е обвързан и с освобождаването на енергийни мощности за целите на борсовата търговия. Тази стъпка касае ликвидността на БНЕБ. В тази връзка например, излизането на небитовите потребители през лятото бе съпроводено с ангажимента за предоставяне за търговия на борсата на производството електроенергия от ВЕИ-мощности и по високоефективен комбиниран начин от 1 МВт до 4 Мвт. Това е с цел осъществяване на ликвидност на електроенергийната борса.
В резултат на пандемията обаче се наложи затварянето на редица обекти, включително на общински и държавни – детски градини, училища, спортни обекти. Туристическият сектор е в криза, курортите не работят, ако не се броят малките изключения. Преминаването на голяма част от компаниите на работа от дома е на път да се превърне в устойчива тенденция. Проблем са големите площи със застроени офис центрове. Като цяло последиците от коронавируса върху отделните сектори ще се отрази на предварителните разчети. Заради COVID-19 е много трудно да бъдат прогнозирани резултатите от настоящия етап от процеса на либерализация. Относително по-точни резултати се очаква да има в началото на поредния регулаторен период, когато компаниите подадат заявленията си в КЕВР.
Подготовката за следващия етап
Коронавирусът няма да спре процеса на либерализация. Въпросът е колко време ще отнеме. Ако съдим по изказвания на министъра на енергетиката Теменужка Петкова – става въпрос за време от 3 до 5 години. Според ангажиментите към ЕК, България трябва да е осъществила етапа на пълна либерализация до 2025 година. Така че следващият етап на отварянето на пазара вече е на ход. В този смисъл през ноември бяха приети и поредните промени в Закона за енергетиката. Предвижда се на пазара да излязат производителите на електроенергия (основно по високоефективен комбиниран начин и от ВЕИ) от 500 кВт до 1 МВт. Тази стъпка се прави с цел осигуряване от една страна на ликвидност на борсата и от друга прозрачност на енергийния пазар. Това е от значение и за осъществяване на регионалната свързаност на българския електроенергиен пазар със съседните, или т.нар. пазарно обединение.
Промените предвиждат и премахване на сделките за студен резерв , тоест на производствени мощности, които да бъдат активирани в извънредна ситуация. Те се заменят с механизъм за закупуване на разполагаемост за допълнителни услуги,. Това се предвижда като преходен етап преди въвеждането на механизма за капацитет, въпреки че според експертите може да се окаже спорен. Той поставя на нова основа производството и бъдещата дейност на въглищните електроцентрали.
Като цяло предприетите стъпки в промяната на законодателството за либерализацията или излизането на битовите потребителите на свободния пазар трябва да осигурят поетапното им им излизане. Това предполага, че на пазара ще трябва да бъдат извадени потребители с по-голяма консумация на електроенергия. Рано да се каже дали стартът ще е от лятото на следващата година, както и да се говори какъв ще е обхватът.
В момента страната ни не е готова да изведе наведнъж на свободния пазар всички битови потребители. За да се случи това трябва да бъдат осъществени почти паралелно различни административни процедури, сред които и изготвяне на визия за защита на енергийно уязвимите потребители. Под въпрос остава и следващата стъпка, касаеща механизма за капацитет. Тя ще може да се осъществи само ако не бъдат нарушени условията по дългосрочните договори с двете американски централи.
Газа изпревари очакванията
Намеренията, които България влачи цяло десетилетие за развитието на газовия пазар вече са видими. „Балкански поток“ е факт, а геополитическите измерения ще дадат своя резултат. Интерконекторът Гърция-България ще закъснее, но макар и по друго трасе засега, България за пръв път от години ще започне да получава газ от друг източник – Азербайджан. Сам по себе си този факт очертава следващите конкурентни, но вече значително по-прозрачни стъпки и на ценово ниво.
Направени бяха важни стъпки по осъществяването на друг проект – интерконекторът България-Сърбия (IBS), който трябва да свърже газопреносните системи на двете страни в района на град Димитровград. На територията на Република България участъкът е с дължина около 62 км. с начало в района на град Нови Искър. Проектът трябва да е готов през август 2022 година.
„Булгартрансгаз“ ще притежава 20 % от акциите на терминала за втечнен природен газ в „Александруполис“. Реално само преди година започна и активната дейност на „Газов хъб Балкан“. С осъществяването на газовите проекти страната ни вече става част от европейската газова мрежа, а това в бъдеще ще се отрази и на търговията с природен газ. Спорно е все още намерението за голям газов хъб, но не и по-скромните възможности за регионален хъб.
Очакват се и добри новини около вътрешните газопроводи, макар и със забавено темпо.
Зелената сделка
Зелената сделка чука на вратата на българската енергетика. На ход е Европа, която заложи на зеления водород като основа за пълна декарбонизация през 2050 г., изхвърляйки от плановете природния газ и изкопаемите горива. Ситуацията до 2030 г. се очертава като надпревара и битка за пазари. Европа залага на зелен водород на основата на ВЕИ, загърбвайки и ядрената енергетика. Не всички страни от Централна и Източна Европа са на това мнение. За България през 2021 година в тази връзка остава предизвикателството – ядрена енергетика и по-точно АЕЦ „Белене“. Всъщност това е и проектът, с който страната ни ще може да запази независимост от внос на скъп зелен водород от доста по-напредналите в това отношение западни пазари, залагащи на ВЕИ.
Виждането на настоящите енергийни експерти в България е, че през 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия трябва да достигне 27.09 %, а междусистемната енергийна свързаност да е поне 15 %. За сравнение, през 2018 г. делът на енергията от възобновяеми източници в производството на първична енергия през 2018 г. е 21.52% (по данни на НСИ). В публикувана и изготвена по поръчка на ЕК Водородна стратегия на България, за която никой експерт от страната ни не е уведомен посочват възможностите на България за ВЕИ, които са изчислени на 40 % или два пъти от тези, които страната ни залага. Това обаче означава съвсем различна система, отписване на милиардни активи, доста по-различна и непредсказуема зависимост.
Оттук и от тази година започва най-голямото предизвикателство в българския енергиен сектор. През следващите години в нашия регион ще излязат от експлоатация 15 хил. МВт инсталирани мощности от въглищни централи. Само у нас спрените мощности се очаква да са 4 хил.МВт. Под въпрос е дали те могат да се заместят само от възобновяеми енергийни източници. Дефицитът, който ще се очертае в региона след спирането на въглищните мощности не може да се покрие и от прилагането само на мерки за енергийна ефективност. Още повече, че методите за саниране на сградите в България са с определен живот, който не е повече от 10-15 години. Но как точно страната ни ще прескочи отвъд всички видими и невидими предизвикателства ще реши и политическата система, а в година на избори сметката винаги е грешна.