НАЧАЛО » анализи

Енергетиката на прага на новото десетилетие

Българският електроенергиен и газов пазар само за година напредна значително, но големите предизвикателства остават

fb
3E news
fb
31-12-2019 06:12:01
fb

Енергетиката, която постигна съществен напредък през 2019 г. влиза в следващата 2020 г. с много постижения, но и изправена пред нови предизвикателства.

Геополитика, европейски амбиции в електроенергетиката

Политиката, свързана с възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще остане хит и през 2020 година, както на световно, така и на европейско ниво. От 2017 година поетапно се публикуват изследвания, които се стремят да докажат предимствата и възможностите на чистата енергия, на гарантиране на сигурността чрез съхранение, на големите предимства на електротранспорта. Докато доскоро се говореше за един поетапен преход, през 2019 г. започнаха опити за ускоряване на процесите за внедряване на ВЕИ. До 2019 година ролята на прехода към ВЕИ се възлагаше на Парижкото споразумение за климата. Повече от сигурно е, че ако не от 2020 г., то година или две по-късно ще има нова сделка. В тази светлина трябва да се разглежда и стъпката на Европа по отношение на зелените технологии.

Отказът от въглища ще остане в основата на световната и европейската политика през 2020 г. В тази връзка се очаква и продължаване на политиката на банките за по-малка подкрепа на нови въглищни мощности. От момента на обявяването на отказ от въглища и на мощности, работещи на въглища досега 120 банкови институции обявиха оттеглянето си от финансова подкрепа на ози сектор. Европа от своя страна предоставя възможности за плавен преход чрез механизма за капацитет, а и много от централите се насочиха към комбинирано производство с мощности на ВЕИ. Предизвикателството за мощности на въглища заради въглеродните емисии и предстоящите промени в системата за търговия с емисии обаче остава.  

Ако предното ръководство на Европейската комисия насочи вниманието си към устройството на по-ефективен европейски електроенергиен пазар и осигуряване на газовата независимост на Европейския съюз въз основа на нови правила, то настоящото ръководство заговори за нова „зелена сделка“. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен направи обосновка пред Европейския парламент за тази необходимост. Въпроси обаче не липсват и те ще бъдат задавани не заради цените на енергията, не заради възхваляваната възможност за енергийна независимост на потребителите, колкото заради оставащите и недостатъчно разсеяни съмнения за корпоративни намеси. Напоследък съмненията за намеса на корпоративни интереси проличава, както зад групата отхвърляща напълно мощностите на въглища и използването на местни ресурси за гарантиране на енергийната независимост на дадена страна, така и зад групата, обявила се против развитието на атомната енергетика.
Факт е, че през декември определени среди в ЕС правят опити да извадят атомната енергетика от беземисионното производство на електро- и топлинна енергия, което навежда на мисълта за нов подход или добре замислени стъпки на корпоративно ниво.  

Газ, геополитика и Европа  

Природният газ, въпреки че се приема като горивото на прехода към модела „100 процента ВЕИ“, който според амбициите на определени кръгове трябва  да е факт през 2050 г. се оказа най-мащабното и поразяващо оръжие на 2019 година. Доскоро САЩ обвиняваха Русия, че използват газа като политическо оръжия. С бюджетът си за отбрана за 2020 година, в който са предвидени санкции срещу компаниите, работещи по газопроводите „Северен поток 2“ и „Турски поток“, САЩ също се възползваха от газа като политическо оръжие. Всъщност тази тенденция не е нова, но за пръв път бе дефинирана ясно в държавен документ. Въпреки всичко двата газопровода ще бъдат построени, а забраната на САЩ може да се обърне срещу тях. Мотивите за това са записани в получило публичност изявление на  търговската камара на страната.
Пазарът на втечнен газ ще продължи да се развива и САЩ вероятно ще останат едни от най-големите играчи, но вероятно през 2020 г. амбициите им за европейския пазар ще намалеят и дела им няма да нарасне до първоначално заявените амбициозни планове. На този фон прави впечатление, че САЩ се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата, а наскоро бе прекратена и държавната подкрепа за ВЕИ.

Разбира се, няма как да не се обърне внимание, че в газовия пазар на Европа през 2020 г. ще намерят отражение газопроводите “Северен поток 2” и “Турски поток” с продължението през България на “Балкански поток” за Сърбия и Унгария. Влизането в експлоатация на газопровода ТАР и в частност българо-гръцката газова връзка са в състояние да променят значително и балканския газов пазар. Реализацията на BRUA, въпреки забавянето ще раздвижи още повече пазара на газ и вътрешната търговия. Ако се осъществи и по-бързата реализация на терминала в Александруполис може да измени в значителна степен газовата карта на региона. Влияние върху пазара ще имат и TANAP и продължаването на газовия транзит през Украйна.

На този фон, тъй като политическите превратности, намиращи отражение в индустриалните и технологични намерения идват първо отвъд океана може да се очакват промени като цяло в политиката на препоръчвания модел „100 процента ВЕИ през 2050 г.“ и то не без влияние на тази промяна на газовата карта на Европа.

Всъщност новите технологии и амбициите за космическо бъдеще няма как да се случат без развитието и на атомните технологии.

Авторите на бъдещият енергиен модел може би ще трябва да приемат, че няма как чистата енергия и новото енергийно бъдеще на света, а в частност и на европейския пазар да се случи без участието на природния газ и атомната енергетика. Корпоративните среди ще трябва да приемат, че моделът с отказ от газ и атомна енергетика може да предизвика проблеми. Нещо повече, енергийният микс без използване на въглищата също буди леко безпокойство. Така че все още има спорни въпроси, по които експертите да се произнесат, а и всички знаят, че истината е в баланса. Крайните решения може да струват скъпо.

Отчетът на ЕК за третото тримесечие

Отчетът на Европейската комисия за третото тримесечие сам по себе си очертава картината, която предстои да е водеща на европейския пазар поне до лятото на следващата 2020 г.

Според докладът преходът от въглища към газ през третото тримесечие на 2019 г. се ускорява. Това се дължи на задържането на цените  на газа до по-ниски нива, докато цените на въглеродните емисии (СО2) подкопават значително рентабилността на електроцентралите, работещи на въглища. Дори сравнително по-евтиното производство на електроенергия от лигнитни въглища е изправено пред изпитание, заради високия интензитет.  Това се казва в доклада на Европейската комисия за състоянието на електроенергийния пазар през третото тримесечие на 2019 г. в сравнение със същия период на предходната година.

Производството на електроенергия от твърди горива в ЕС намалява с 35 %. В абсолютно изражение това означава 50 ТВтч по-малко електроенергия в резултат на производството от въглища, което, както се посочва в доклада, се равнява на годишното потребление на Португалия. Това обаче е довело до загуба от порядъка на 2,5 млрд. евро от експлоатацията на въглищните и лигнитни мощности през сравняваното тримесечие.

Според доклада, производството на електроенергия от мощности на газ се е увеличило с около 20 %,, като е успяло да замести част от въглищното производство. През третото тримесечие на 2019 г. офшорните вятърни централи са произвели повече електроенергия от централите на лигнитни въглища. Производството на електроенергия от фотовотаици пък е изпреварило по обем това на мощностите на въглища.

В отчетът се обръща внимание на намаляването на употребата на въглища извън ЕС с 39 % на годишна база и намерението на Гърция и Унгария за отказ от този вид гориво до 2028 – 2030 г.

Делът на възобновяемата енергия в енергийния микс в ЕС достигна 33% през референтното тримесечие, и по-висок от този в Индия (27%), Китай (26%) и Съединените щати (15 %). Общата комбинирана продукция от производство на слънчева енергия, вятър и биомаса в ЕС през тримесечието на референтна база бележи скок от  10% на годишна база до 157 TWh.
Благодарение на разширяващото се производство на възобновяеми източници и засиленото преминаване на въглища към газ, електроенергийният сектор на ЕС, който е един от най-големите носители на емисии на парникови газове на континента е на път да намали въглеродния си отпечатък с повече от 10% през тази година, отбелязват в доклада си експертите.

В коментар ца цените в доклада се отчита, увеличение на цените на едро на едро с повече от две трети за отделни пазари в ЕС през третото тримесечие на 2019 г. В частност това се дължи на  по-високите разходи за въглеродните емисии и по-слабото производство на електроенергия от ВЕЦ. Увеличението както става ясно от документа касае Балканите.   Средната цена за ЕС нарасна до 47,0 € / MWh, което е 9% спрямо предходното тримесечие, става ясно от доклада.

Най-впечатляваща остана картината за въглеродните емисии. Средната цена на квотите за емисии нарасна с 6% до 27 € / т през третото тримесечие. Тя почти достига до 30 € / т в края на юли, като това ниво, за последно е било наблюдавано през 2006 г. Това се дължи не само на нуждите свързани с енергията за отопление и охлаждане, но и  заради ограничения за наличие на ядрена енергия, както и очакванията за ограничено предлагане на квоти през август, когато дейността на държавните търгове обикновено се забавя.

Събитията около Brexit са най-голямото предизвикателство за ЕС и на този етап, въпреки очертаните негативи и може би някои плюсове ще оставят своя отпечатък върху европейската енергийна политика.

Пускането в експлоатация новата връзка от 700 MW между Холандия и Дания с подводен кабел от 325 km за постоянен ток с високо напрежение ще дадат възможност на холандския пазар да внася повече възобновяема електроенергия чрез датската мрежа и ще е от полза за за облекчаване на някои от ограниченията, с които северните преносни оператори трябва да се справят по време на периоди на силен вятър, отчитат още от ЕК. Скандинавският електроенергиен модел обаче се различава съществено от този на Балканите например, а на този етап не става достатъчно ясно дали експертите от ЕК си дават сметка за това.

Внимание в доклада иначе се обръща също така и на прекъсването на електрозахранването през август във Великобритания, което  засегна 1,1 милиона клиенти, които останаха без ток за около 50 минути. Това е най-голямото прекъсване на електроенергията за повече от десетилетие във Великобритания.

На пазара на дребно най-голямото увеличение за септември за домакинствата се отчита за  Холандия и Обединеното кралство (и двете + 16%), Чехия (+ 15%) и Литва (+ 14%). Най-големите падове през годината са оценени за Испания (-19%), Дания (-13%) и Кипър (-11 %).

Докладът на ЕК за третото тримесечие на практика отразява в достатъчна степен пазарът и съвсем не означава, че несигурността на енергийния пазар, рисковете са преодолени. Великобритания е достатъчно доказателство, че проблеми има.

Къде е България

Енергийният и газов пазар в България през 2019 година се промениха съществено. Промените в Закона за енергетиката дадоха възможност на електроенергийната борса да излязат и производителите на електроенергия от 1 до 4 МВт, което от своя страна осигури и по-големи количества за търговия. Благодарение на осъщетвяване на обединението на „пазар в рамките на деня“, стъпките съпътстващи влизането в европейския единен пазар, и енергийните фючърси на EEX, цените на независимата енергийна борса забавиха волативността си. Може да се отчете, че регулираният пазар остана стабилен и без съществени сътресения за крайните клиенти. Разбира се, не така комфортно се чувстват електроснабдителните и електроразпределителните компании. Въпреки това и трите дружества (ЧЕЗ, EVN и ЕНЕРГО-ПРО) отчитат значителни инвестиции в подобряване на мрежата и услугите за клиентите си. Националната електрическа компания продължи да изпитва затруднения и част от обяснението за това е политиката по отношение на ВЕЦ-овете. Откровението и различната визия за търговията на борсата и политиката на НЕК на регулирания, но и на свободния пазар струваха главата на шефа на компанията Петър Илиев. Затова пък ЕСО се оказа с твърде напредничава политика, осигурила както старта на едни от най-мащабните проекти на компанията, така и на процесите по обединение на пазарите.

Чрез промените в Закона за енергетиката, но и на енергийната стратегия (в частта за газа) се даде  възможност газовият пазар в България да постигне съществен напредък. „Булгартрансгаз“ избра да следва политиката на запазване и развитие на газопреносната система, поемайки риска от критики от Европа (делото БЕХ/газ).  Разрастването на амбициите вече е налице със строителството на „Балкански поток“ (продължението на „Турски поток“) и преноса на руски газ през друга входна точка - „Странджа 2“, едновременно със запазване на транзитните мощности през Трансбалканския газопровод.

Диверсификацията, за която все се говори вече е налице. Другият проект, който цяло едно десетилетие е в устата на политиците  – интерконектора с Гърция (газопроводът) IGB вече се строи, въпреки множеството опити за провокиране. Така страната ни ще осигури възможността и за доставка на природен газ от различен източник – Азербайджан.

Говорейки за диверсификацията няма как да не се спомене, че за пръв път през тази година „Булгаргаз“ успя да осигури и втечнен природен газ за българските потребители, което се отрази на ценовите нива.

Големите амбиции, заявени за либерализация на газовия пазар и организиране на платформа за търговия чрез „Газов хъб Балкан“ също са факт и от 2 януари през платформата на „хъба“ с помощта на канадската компания Трейпорт стартира и пълномащабната търговия. С промените в енергийния закон се осъществява и възможността за поетапно освобождаване на количества за търговия за вътрешния пазар.

Недостатъци има и на двата пазара и на първо място като такъв участниците посочват ( както на електроенергийния, така и на газовия) зависимостта от един обществен доставчик. За електроенергийния това е НЕК, а за газовия „Булгаргаз“. Липсата на клирингова къща е недостатъкът, сочен по отношение на БНЕБ. Експерти  обаче смятат, че предпазливостта, с която действат българските органи е оправдана от една страна заради липсата на опит, от друга, заради недостатъчно подготвената социална система. Изкривяването в една или друга посока би струвало скъпо, а ножицата между различните социални групи би се отворила значително. Така че българският електроенергиен пазар би могъл да се охарактеризира като предпазливо амбициозен и то дотогава, докато не се решат при взаимно изгодни условия въпросите с ТЕЦ-овете на въглища за електроенергийния пазар и геополитическите сътресения за газовия. Защото енергийния пазар на България не е изолиран.

Интегриран план за енергетика и климат

Бъдещите намерения на странати ни на този етап не са заложени в нова енергийна стратегия. Предстой такъв документ да бъде представен. В него ще бъдат вписани намеренията, изложени в Интегрирания план за енергетика и климат, представен пред ЕК през 2019 г. Запазване на работата на въглищните централи до 2030 г., постигане на 15% междусистемна свързаност в електроенергетиката, пълна либерализация на електроенергийния пазар до 2025 г. – това са част от целите, заложени в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на Република България, който беше представен пред депутатите от Комисията по енергетика и Комисията по околна среда и води в Народното събрание.

Планът разглежда перспективите и предизвикателствата пред развитието на вътрешния енергиен пазар, енергийната сигурност, енергийната ефективност, декарбонизацията и иновациите – петте основни стълба на европейския енергиен съюз.

Въглищата запазват доминиращ дял в енергийния микс до 2030 г., след което следва преходен период на плавно преминаване към по-голям дял на природен газ и биомаса.
„Настояваме и сме заложили в плана, че преходът трябва да бъде плавен и справедлив“, увери през декември министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Заложената цел за постигане на поне 15% междусистемна свързаност в енергетиката до 2030 г. ще съдейства за установяване на общ пазар на електроенергия в Общността. За целта се предвижда изграждане на нови междусистемни и вътрешни електропроводи и модернизация на електропреносните системи. От страна на България този показател вече е надхвърлен, сочат данните на Електроенергийния системен оператор, смятат от енергийното министерство.

Пълната либерализация на електроенергийния пазар в страната трябва да бъде факт до 2025 г. Процесът ще бъде съпътстван с въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители. В областта на електроенергетиката националният план залага и на модернизация на мрежата, както и постепенно увеличаване на дела на ВЕИ, където е възможно.

В Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата е заложена 27% цел за енергията от ВЕИ в общия енергиен микс до 2030 г. За сравнение, общо европейската цел е за постигане на 32 %. Постигнатият в момента дял е 20.4%. Надвишаването на поставената цел ще може да се търгува, стана ясно по време на представянето на документа. Това е допълнителен ресурс, който може да се инвестира в системата.

Трябва да се посочи, че страната ни поставя и цел за увеличаване на дела на обществения електрически транспорт, а очакването за електрически автомобили е за достигане на над 66 000 нови EV до 2030 г. Не на последно място е и амбицията за нови биогорива след 2025 година, както и за развитието на водородните технологии. Разбира се, няма как да не се посочи, че амбициите са свързани и с новото сградно строителство и постигането на завишени нива за енергийна ефективност. Препоръката на ЕК например е енергийната ефективност по отношение на първичното или крайно енергийно потребление да е над или равна на 27 %. Тук е мястото и за енергийните спестявания, макар че сега в страната ни има проблем по отношение на тях и докато той не бъде отстранен пожеланията за тях в интегрирания план може да останат само на книга, независимо от санкциите, които се предвиждат. Иначе, според евродирективите, на всяка държава-членка за периода от 2021 до 2030 г. се предвижда цел за намаляване на крайното енергийно потребление от поне 0,8 % на година, изчислено спрямо средното годишно потребление за 2016-2018 г.За  България това е 9,903.4 ktoe. Според плана общо комулативните спестявания трябва да достигнат през 2021-2030 г. 4357.55ktoe.

Развитието на газовите проекти в страната с цел постигане на диверсификация също е заложено в документа. Междусистемната връзка Гърция–България трябва да влезе в експлоатация през 2020 г, а връзката България–Сърбия – през 2022 г. България ще участва и като акционер в терминала за втечнен природен газ край Александруполис. В момента се водят преговори относно акционерния дял на това участие. В периода на действие на националния план е предвидено неколкократното му  актуализиране като първото е през 2023 г.

Зависимостта от внос на енергийни ресурси за България и сега е по-малка от тази в други страни от ЕС. През 2020 г. според интегрирания план тя ще съставлява 37,87 %, като през 2025 г. намалява до 34,99%, за да се повиши през 2030 г. до 36,19 %.

Иначе инвестициите, така, както са заложени са за над 5 млрд. евро, като се разчита и на енергийни спестявания за над 4 млрд. евро.

Предвид намерението за декарбонизация, по отношение на системата за търговия с емисии, в интегрирания план се припомня, че целта на ЕС до 2030 г. е за 40 % спрямо равнищата от 1990 г. Секторите в СТЕ трябва да намалят емисиите си с 43 % в сравнение с 2005 г. като няма индивидуална цел за всяка държава-членка, а се изпълнява на ниво ЕС. Секторите извън СТЕ трябва да намалят емисиите си съответно 30 % до 2030 г. в сравнение с 2005 г.

Националната цел на България за намаляване на емисиите от парникови газове до 2030 г. в сравнение с 2005 г. за секторите извън СТЕ е 0%, се посочва в българския документ.

Както стана ясно по време на представянето на интегрирания план за енергетика и климат, въпреки направената актуализация по 10 от точките, поискани от ЕК, това все още не е окончателният вариант. Преразглеждане предстои само след две години. Това е доказателство, че Европейската комисия има твърдо намерение да заложи основно на „новата зелена сделка“ и означава начало на обновен дизайн на енергийния пакет „климат и енергетика“. Сега въпросът, който започна да се повдига от края на тази година е как ЕК ще впише в новите си цели атомната енергетика и как ще отпише корпоративните съмнения по отношение на ВЕИ и ликвидирането на въглищната индустрия.

За България най-голямото предизвикателство остава заради намерението за ТЕЦ-овете на въглища въвеждането на механизмите за капацитет, за да може да се гарантира енергийната сигурност на страната.

В този план България ще трябва много силно да защити и правото си за нови атомни мощности и кой знае, може би този път ще успее не само началото, но и да завърши проектът за АЕЦ „Белене“.

Преди това, предстои да се случи и отварянето на електроенергийния пазар за битовите потребители. Стъпките в тази посока се очаква да стартират още през лятото на 2020 година.

СО2
електроенергиен пазар
ЕС
атомна енергетика
газов пазар
ВЕИ
електроенергетика
енергетика
По статията работи:

Маринела Арабаджиева