Енергетиката между ТЕЦ и ВЕИ

Какъв ще е моделът на развитие, който България ще избере за развитие на енергетика трябва да стане ясно съвсем скоро. В частност той трябва да е базиран на прогнозите за икономическото развитие на страната, да отчита политическите рискове в национален и регионален мащаб, условията на развитие на пакета „Чиста енергия“ на ЕК и обединяването на пазара. Като алтернатива свързана с напредъка на технологиите трябва да отреди място на ядрената енергетика.

Едновременно с това в чисто политически план трябва да отчита  залитането по два риска, свързани от една страна с ТЕЦ на въглища и от друга – с ВЕИ. Моделът на практика ще предопредели политическите ангажименти, които независимо от цвета си ще трябва да поеме всяко следващо правителство. Това е истина, която икономистите не трябва да спестяват на онези хора, които сядат за пръв път зад парламентарните банки. В подкрепа на тази теза може да се посочи, че заради негласният отказ от следване на иначе неотменената Енергийна стратегия България е подложена на безпрецедентна политическа неустойчивост.

В този план може да се посочат и още примери по света.

Тъй като в момента сред най-актуалните теми се нареждат моделите, свързани с бъдещето на ТЕЦ на въглища и ВЕИ, нека видим два модела в два различни, но изключително икономически добре развити райони в света -  Германия и Китай.


Берлин затваря ТЕЦ на въглища през 2030 г.

Парламентът в Берлин утвърди промяна в законодателството, според която през 2030 г. в града ще бъде прекратено производството на енергия на базата на каменни въглища.
Последната ТЕЦ в града, работеща с изкопаеми въглища през месец май тази година бе преустроена на природен газ, стана ясно преди дни.
В столицата на Германия сега има три електроцентрали, работещи на въглища. Това са  Moabit (140 МВт), Reuter West (564 МВт) и Reuter (160 МВт) – електрическа мощност, като произвеждат и топлинна енергия. Централите са собственост на компанията Vattenfall.
Берлин е първият в страната град в Германия, подготвящ се в случай на затваряне на централите на въглища, въпреки че в страната засега няма поставени конкретни срокове за спиране на тези мощности.
В Германия се провежда юридическа оценка на процедурите по затваряне на въглищни електроцентрали. Според данни на изследването, подготвено от юристите на BeckerBüttnerHeld, държавата не е задължена да плати обезщетение на собствениците на произвеждащите цантрали, ако са по-стари от 25 години и при определен разумен преходен период. Като такъв се смята една година, а за тези, работещи с комбинирано производство – по-дълъг. В частност юристите правят и известна аналогия със спирането на АЕЦ.


През 2007 г. в Германия бе определена цел за намаляване на изхвърлянията на парникови газове през 2020 г. с 40% в сравнение с нивото от 1990 година.

В съответствие с изследване на немския научен център Agora Energiewende, без допълнителни усилия тази цел няма да бъде постигната. Анализаторите очакват, че през 2020 г. намаляването на изхвърлянията ще е от порядъка на 30%, вместо 40%. Теци 10 % разлика са равни на изхвърляния на парникови газове от 120 млн. тона СО2.

Прогнозата на Agora се базира на официални изчисления на немското правителство, допълнено с актуални данни.

Причините за изоставането се дължат основно на въглищните електроцентрали, които продължават да играят голяма роля в снабдяването с енергия – над 40% от произвежданата електроенергия, икономическият ръст, който надхвърля прогнозите, увеличеният брой автомобили, при недостатъчни темпове на електрификация на транспорта и изостава по отношение на санирането на сгради.

Моделът ВЕИ в страната продължава да преминава през сериозен бум.

Въпросът е, че досега на практика никой не е видял точните икономически разчети на Германия, освен прогнози, разбира се за това колко е струвало на страната спирането на АЕЦ с целия етап по извеждане на мощности, колко ще струва това по отношение на ТЕЦ и какво ще е бъдещето на въглищните райони . Оттук нататък следват въпроси, свързани с отпадъците и пр.
В случаят Берлин е показателен за модела, който страната се опитва да следва.


Моделът Китай

Развитие на ВЕИ в страната расте с изключително бързи темпове. Очаква се например само през тази година в сектора на производството на електроенергия от слънце да бъдат построени над 50 ГВт.

Бързият ръст на ВЕИ обаче води до излишък на мощности. Както отбелязва  Bloomberg New Energy Finance (BNEF) в новото си изследване с подкрепата на ClimateWorks Foundation, Китай е прекалил.

Енергийният пазар на страната е пренаситен с 35%. ВЕИ се конкурират остро с въглищните електроцентрали за достъпа до мрежите. Загубата от принудително спиране на производството на електроенергия от ВЕИ, според световните стандарти  е рекордно. При вятърната енергетика до мрежата не е доставена 17 % от произведената енергия и 10 % от слънчевата.

„Най-голямата в света енергийна система ще се сблъска със сериозни проблеми през следващите няколко месеца“, смятат от BNEF. Още повече, че в момента се строят около 24 ГВт нови мощности от фотоволтаици и 30 ГВт от вятърни електроцентрали, при това в региони с високо ниво на загуби, заради липса на способности на мрежата.

Загубите не се компенсират, а финансовите рискове се поемат от собствениците
Неяснотата около производството на енергия от ТЕЦ-овете на въглища продължава, еконормите се засилват, а новите проекти се спират. Китай нееднократно заявява, че ще спре всички ТЕЦ на въглища през 2030 г., но не казва какво следва.
В същото време в различен етап на строителство са 120 ГВт въглищни електроцентрали. Според BNEF, активи във въглищни производства на стойност от 237 млрд. долара са поставени под риск и огат да бъдат отписани и нито една провинция няма нужда от тях. (Страната е и на първо място в света по строителство на АЕЦ).

За постигане на баланс се очаква и развитие и то с ускорени темпове на мрежата, за да може да поеме новите източници на енергия.
Както се вижда моделът в Китай вече започва да поставя доста сложни въпроси, свързани с моделът ВЕИ.

Двете страни на практика имат доста допирни точки, но и една основна разделяща ги – АЕЦ. Както и да се погледнат обаче, става ясно, че е необходимо търсенето на баланс, за да могат да продължат по някакъв начин напред и политическите системи в тези две страни. Германия е пред ново предизвикателство в управлението, а Китай, се запъти към строителство на нова средна класа, но и двата модела остават с много въпросителни.

 

Вижте още:https://about.bnef.com/blog/mapping-china-renewables-curtailment-coal-risks/

 

и още: http://www.iwr.de/news.php?id=34630

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари