Енергетика без ТЕЦ и АЕЦ: Декарбонизацията в България е привлекателна идея за близо 17 млд. евро и двоен скок на цената на тока

Изследването на ЦИД: Основният въпрос е какъв ще бъде енергийният микс в бъдещата енергийна стратегия, колко ще струва това на данъкоплатците и на потребителите и ще бъде ли гарантирана енергийната сигурност на страната

България бе сред първите страни в Европа, които постигнаха заложените от ЕС цели за 2020 г. за дял на потребяваната в страната електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Много по-голямо предизвикателство със значителен ефект върху политиката на страната относно ядрените и топлоелектрическите централи обаче ще бъде увеличаването дела на ВЕИ в производството на електроенергия до равнища, които гарантират над 90 % декарбонизация на сектора в съответствие с дългосрочните договорености в ЕС. Това подчертаха от Центъра за изследване на демокрацията при представянето на своите виждания за развитието на българската енергетика в контескта на разработената от тях и партньори Регионална пътна карта за развитието на електроенергетиката в Югоизточна Европа.

Разполага ли България с ясна енергийна стратегия до 2050 г.?
Кои са моделите и предположенията, върху които е изградена тази стратегия?
Какви ще са цените и съставът на енергийния микс при различните сценарии?
Има ли рамка за инвестиционни и бизнес решения в основните подсектори на електроенергетиката?
Как ще се гарантира в най-висока степен енергийната сигурност на страната?

Това са част от въпросите, на които се опитва да отговори Регионалната пътна карта за развитието на електроенергетиката в Югоизточна Европа е разработена от Центъра за изследване на демокрацията, съвместно с Регионалния център за изследване на енергийни политики, Будапеща, Техническия университет във Виена, белградския Координационен център за електричество и унгарската консултантска компания OG Research, и с подкрепата на Министерството на земеделието, горите, околната среда и управлението на водите на Австрия и Европейската фондация за климата. Пътната карта предвижда почти пълна декарбонизация на производството на електроенергия до 2050 г. на базата на сценарии, развити с инструменти за моделиране, одобрени и използвани и от Европейската комисия. Според направения анализ съществува опасност от сериозно разминаване между стратегическата ориентация на България в ЕС и краткосрочния фокус върху енергийни мегапроекти, което може да доведе до значителни загуби и рискове за енергийната сигурност на страната, стана ясно по време на събитието.

Поради въжността на темата и споровете сред експертите в енергийния бранш, икономистите, политиците и в обществото, представяме максимално подробно пътната карта на ЦИД за развитието на енергетиката у нас. С това искаме да продължим дискусията за бъдещето на българската енергетика, която започнахме с поредицата анализи и интервюта за предизвикателствата и перспективите пред сектора и ролята на ядрената енергетиката за балансиран енергиен микс, както и за политиката на ЕК за декарбонизация и какво ще струва затварянето на балгарските ТЕЦ на икономиката и на потребителите. За тази цел в Топ темите на 3e-News отваряме специална секция "Дискусия: За балансиран енергиен микс". Своите мнения можете да изпращате на адрес: g.alexandrova@3e-news.net.

Основни изводи в проучването на ЦИД

→ На базата на данни и методи за моделиране, използвани от Европейската комисия, могат да бъдат откроени три сценария за декарбонизацията на българската електроенергетика до 2050 г. Те са примерна рамка за вземане на стратегически решения в областта на енергетиката. Резултатите демонстрират нуждата от активна политика по редица чувствителни, енергийни проблеми, често свързани с влиянието на дълбоко вкоренени лобистки интереси.

→ Най-евтиният начин да се декарбонизира българският електроенергиен сектор е да се заменят въглищните електроцентрали с ВЕИ мощности.

→ Към 2050 г., електроенергийният микс на страната ще включва 53-54 % ВЕИ производство и в трите разгледани сценарии.

→ Увеличаващите се цени на въглеродните емисии, въглищата и природния газ ще доведе, при сценария
„Декарбонизация”, до увеличение на цените на едро на електроенергията в България от средно 34 евро/МВтч през 2016 г. до над 74 евро/МВтч през 2050 г.

→ При очакваните средни цени на електроенергията през 2050 г., нова ядрена мощност няма да бъде финансово устойчива, тъй като единичната цена на електроенергията, която би позволила проекта „Белене” да покрива разходите си, е поне 80 евро/МВтч.

→ Поради бързо покачващите се цени на въглеродните емисии, въглищните и лигнитните мощности ще бъдат изведени от пазара до 2050 г. при всички сце нарии.

→ При най-благоприятния сценарий – „Декарбонизация”, нужните инвестиции във ВЕИ през следващите три десетилетия ще бъдат около 16,5 млрд. евро, но от тях само около 4 млрд. ще бъдат необходимите държавни разходи.

→ При всички сценарии, разходът на домакинствата за електроенергия, като дял от доходите им, ще се удвои средно до около 8,5 % през 2050 г.

→ Природният газ играе преходна роля на заместване на въглищата като гориво при всички сценарии. Това налага ускоряването на усилията на правителството за пълна либерализация на пазара на природен газ и осъществяването на проектите за диверсификация на доставките.

Приоритети на българската енергийна сигурност

Енергийната сигурност на България се подобрява постоянно откакто страната се присъедини към Европейския съюз преди едно десетилетие. Индексът на рисковете за енергийната сигурност на страната спадна съществено през последните две години, като България се нареди на 58-мо място сред 75-те най-големи потребители на енергия в света.

Основните тенденции, които допринасят за това, са постоянното намаляване на енергийната интензивност и екологизирането на енергетиката и икономиката на България. Индустрията инвестира в подобряването на своята енергийна ефективност и намаляването на въглеродния си отпечатък. Българското правителство въведе редица
мерки за енергийна ефективност за домакинствата и обществения сектор, включително подпомогнати от инвестиционните фондове на ЕС.

България беше сред първите страни – членки на ЕС, които изпълниха своите цели за дела на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на страната към 2020 г. Освен това започнаха нови проучвания на залежите на нефт и газ в черноморския шелф, а правителството обеща да изгради газопреносни връзки с Турция и Гърция, за да намали зависимостта на българската икономика от
руския газ.

С този напредък са свързани приоритетите на българската енергийна сигурност, които трябва да отчитат и дългосрочните енергийни рискови факто-
ри пред страната:

• Енергийната бедност: Българските домакинства, микро- и малки бизнес потребители санай-уязвимите в ЕС; повишаването на цените на електроенергията ги върна към потребление на въглища и дърва за отопление или намали конкурентоспособността им, което влоши качеството на въздуха и живота в българските градове.

• Е нергийната интензивност: Въпреки продължаващите подобрения, българската икономика остава енергийно по-интензивна от тази на другите страни членки, което влошава производителността и устойчивостта на икономиката на външни сътресения.

• Диверсификацията: България беше изложена на най-сериозните външни сътресения в областта на сигурността на доставките на природен газ, енергийният сектор които остават сред най-слабо диверсифицираните в Европа.

• Лошото управление: До момента корупцията и разхищенията в държавния сектор и в енергийните политики са стрували на българските потребители поне една трета от увеличението на цените на електроенергията, като не се отчитат дългосрочните последици от лошите политически решения и извличането на монополни печалби от частни играчи с влияние върху вземането на енергийни решения.

Липсата на фокус върху тези критични теми в по-широката рамка на енергийните приоритети и регулации на ЕС вече се оказаха скъпи за България не само в парично отношение, но засягат непосредствено и негативно националната сигурност. Страната остава в плен на многомилиардни преговори с най-големия си доставчик на енергия – Русия. Българското правителство многократно не успя да дефинира публично, да защити и да изпълни енергийните си приоритети, политики и мерки в ясна рамка, която посочва последиците за потребителите, производителите, данъкоплатците,
публичния и частния сектор. Така страната се оказа притисната между задълженията си към ЕС, исканията на домакинствата за достъпна електроенергия и мегапроектите за изграждането на АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”3.

Няколко последователни правителства избраха да се ангажират с икономически необосновани инициативи, въпреки официално обявената държавна политика и без да има прозрачност в процеса на вземане на решения. Влизането отново в капана на големите проекти формално, за да се компенсират вече направените разходи и да се привлекат инвестиции, би било сериозна грешка. Българското правителство трябва да се съсредоточи върху определянето на националните приоритети на страната в рамката на Енергийния съюз на ЕС и да се ангажира само с инициативи, съизмерими с ограничения капацитет за управление на проекти на държавната администрация.

Ключово е България да се съсредоточи върху анализа и избора на предпочитания сценарий и пътна карта за развитието на електроенергийния сектор в рамките на политическите договорености в ЕС.

Европейски енергиен съюз

Приоритетите на Европейския енергиен съюз включват дългосрочен ангажимент за пълна декарбонизация на електроенергийния сектор на страните членки. Приоритетите са определени в пет стълба4, а именно: интеграция на европейския енергиен пазар; енергийна сигурност, солидарност и доверие; енергийна ефективност; научни изследвания, иновации и конкурентоспособност; и декарбонизирация на икономиката. Те са насочени към постигането на целите на ЕС в областта
на енергетиката и климата:

• намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС (с 20 % до 2020 г. и с 40 % до 2030 г.);
• увеличаване на дела на електроенергията от възобновяеми източници (до 20 % до 2020 г. и до 27 % до 2030 г.); и
• подобряване на енергийната ефективност (с 20 % до 2020 г., с 27 % до 2030 г.).

Българското правителство достигна енергийните цели за 2020 г. − най-малко 16 % от енергийното потребление на страната да бъде осигурено от възобновяеми енергийни източници. Още през 2015 г. близо 19 % от крайното потребление на електроенергия в България беше от възобновяеми енергийни източници. Успехът на България в интегрирането на ВЕИ в електроенергийната система се дължи отчасти и на големия дял на възобновяемата енергия в отоплението и климатизацията поради широкото използване на биомаса (дървесина), особено в селските райони  и малките градове, където обаче като последица значително се влоши качеството на въздуха5.

Още преди разширяването на слънчевите и вятърните мощности в периода 2009 – 2013 г., близо една четвърт от капацитета за производство на електроенергия се дължеше на хидроенергийния сектор. Разширяването на дела на ВЕИ в електропроизводството на страната до нива, осигуряващи повече от 90 % декарбонизация на електроенергийния сектор, ще бъде много по-голямо
предизвикателство.

Дългосрочни сценарии за декарбонизация на електроенергийния сектор

Чрез използването на възприети от Европейската комисия методики за моделиране и като част от разработването на Пътна карта за развитието на електроенергийния сектор в Югоизточна Европа (SEERMAP) за почти пълна декарбонизация на производството на електроенергия в Сърбия, Македония, Албания, Косово, Хърватия, България, Румъния и Гърция до 2050 г., бяха разработени три сценария за бъдещото развитие на българския електроенергиен сектор:

• Сценарий „Без цел”. Отразява изпълнението на съществуващите енергийни политики (включително изпълнението на целите за възобновяема енергия за 2020 г. и изграждането на всички електроцентрали, включени в официалните документи за планиране), съчетано с повишаващата се цена на въглеродните емисии, но без целите за намаляването им към 2050 г. в страните – членки на ЕС или страните – кандидати
за членство.

• Сценарий „Декарбонизация”. Отразява дългосрочна стратегия за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 96,7 % (за България) спрямо 1990 г. в съответствие с целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии на електроенергийния сектор като цяло до 2050 г., дължащо се на нарастващата цена на квотите за емисии и силната държавна подкрепа за ВЕИ.

• Сценарий „Забавена декарбонизация”. Той включва първоначално изпълнение на настоящите, национални, инвестиционни планове, последвано от промяна в посоката на политиката след 2035 г., което води до реализирането на почти същата цел за намаляване на емисиите през 2050 г. като при сценария „Декарбонизация”. Трансформацията отново се дължи на повишаването на цената на емисиите и увеличаването на подкрепата за ВЕИ след 2035 г.

Резултатите от моделирането за България показват, че при сценариите с амбициозна цел за декарбонизация и съответните схеми за подпомагане на ВЕИ, страната ще има енергиен микс от 53-54 % възобновяеми източници до 2050 г., предимно базирани на слънчева и вятърна енергия, и малко водно-електрически мощности. За разлика от това, ако не се определи цел за намаляването на въглеродните емисии (сценарий 1) и постепенното спиране на държавната подкрепа за ВЕИ е пълно и необратимо, делът на ВЕИ в потреблението на електроенергия ще достигне едва около 33 % през 2050 г. Въпреки че това представлява значително увеличение спрямо настоящите равнища,
то е недостатъчно в сравнение с нивата на декарбонизация, към които се стреми ЕС до 2050 г.

Моделът показва, че независимо дали България провежда активна политика в подкрепа на производството на електроенергия от ВЕИ, ще има значително извеждане от системата на мощности за производството на електроенергия от изкопаеми горива. И в трите сценария, почти всички мощности, работещи на въглища и лигнит ще бъдат затворени до 2050 г., което ще им отреди едва 3 % от сегашния капацитет. Намаляването на дела на тези горива в производството на електроенергия ще започне рано – до 2030 г., около 45 % от тези мощности ще бъдат затворени в резултат от покачващите се цени на въглеродните емисии и природния газ, което ще направи функционирането
на въглищните централи нерентабилно.

Моделираното увеличение на цената на емисиите следва референтния сценарий на ЕС за 2016 г., който показва, че цената на един тон емисии въглероден двуокис се покачва от 33 евро през 2030 г. до 88 евро през 2050 г. Този сценарий отразява въздействията от пълното изпълнение на съществуващите правно-обвързващи цели за 2020 г. и законодателството на ЕС, но не води до амбициозното намаляване на емисиите, към което се стреми ЕС до 2050 г.

Увеличението на цените на природния газ се базира на резултатите от Европейския модел на пазара на природен газ (EGMM), който предвижда, че цената в България ще се удвои до 32,37 евро/МВтч към 2050 г. в резултат на очакваното увеличение на цените на петрола с 15 % и на фона на нарастващото търсене и дефицит на природен газ на световните пазари. Новите потенциални  открития на природен газ и петрол в черноморския шелф и диверсификацията на доставките на газ чрез вноса на втечнен природен газ (LNG) биха могли да променят ситуацията, но поради голямата несигурност на много от проектите, моделът не разглежда значителна промяна в структурата на доставките на газ за България.

Въпреки увеличението на цената, природният газ придобива критично значение във всички сценарии през следващите десетилетия, тъй като използването му се разширява, за да замени постепенното производствените капацитети, използващи въглища. Но ролята на природния газ се счита за преходна, тъй като както при сценария със забавяне, така и при този за декарбонизация, до края на 40-те години на 21-ви век, газовите  централи също ще излязат от системата заради цената на въглеродните емисии.

Само при сценария „Без цел”, делът на газа в електроенергийния микс през 2050 г. ще бъде все още значителен − над 13 % от общото производство. Тази тенденция означава, че България ще разчита по-силно на вноса на газ в средносрочен план, което повишава рисковете пред сигурността на доставките, ако не се разработят и местни газови ресурси.

Колко ще струва декарбонизацията  на данъкоплатците и ефекта й върху цените на тока

Въздействието от увеличаващите се цени на въглеродните емисии, въглищата и природния газ води до общ скок на цените на електроенергията в България при сценария „Декарбонизация” от средно 34 евро/МВтч през 2016 г. до над 74 евро/МВтч през 2050 г. – ценови нива в Югоизточна Европа (ЮИЕ), близки до тези непосредствено преди световната икономическа криза. Ръстът на цените на електроенергията би позволило разширяването на дела на ВЕИ в енергийния микс, дори и в сценария „Без цел”, при който се предвижда продължаването на сегашната политика за насърчаване на ВЕИ. Декарбонизацията на електроенергийния сектор не води до повишаване на цените на електроенергията на едро в сравнение със сценария, при който няма определена цел за намаляване на емисиите. В действителност, цените на електроенергията слабо се понижават след 2045 г. при сценариите с по-високи нива на ВЕИ в микса, поради ниските пределни разходи за единица електроенергия, произведена от ВЕИ.

Независимо от факта, че високите цени на електроенергията ще бъдат основният двигател за пазарните инвестиции в нови ВЕИ мощности, декарбонизацията все пак ще изисква постоянна държавна помощ за около половината от всички нови производствени мощности от възобновяеми източници. Ветрогенераторите ще бъде основната технология, която ще движи прехода към нисковъглеродна електроенергия. Увеличение на капацитета за производство на соларна електроенергия и на мощности, използващи биомаса, също ще бъде видимо до края на наблюдавания период.

Делът на ВЕИ в електроенергийния микс се увеличава от около 20 % през 2015 г. до близо 55 % къмТъй като при сценария „Със забавяне” се очаква по-бавна промяна в политиките, насочени към повишаване на капацитета на ВЕИ, държавната подкрепа ще бъде най-критична за постигането на целите за намаляване на въглеродните емисии.

Общите публични и частни инвестиции във ВЕИ в България, необходими за постигането на целите при този сценарий, могат да достигнат 13,23 млрд. евро, 3/4 от които ще трябва да бъдат направени след 2035 г. като повече от половината от тях са резултат от механизмите за държавна помощ.

Сценарият „Декарбонизация” предполага още по-големи инвестиции от около 16,5 млрд. евро, но само около 4 млрд. евро държавна помощ за период от три десетилетия поради по-бързото затваряне на въглищните централи.

Високите очаквани инвестиции във ВЕИ за производство от вятърни и слънчеви мощности се дължат на комбинация от добрия технически потенциал, намаляването на технологичните разходи и повишаване на цената на въглеродните емисии.

Значителна част от новия соларен капацитет идва от инсталирането на малки покривни фотоволтаични централи с ограничен капацитет на фона на нарастващата децентрализация на електроснабдяването, което ще става все по-привлекателно поради повишаващите се крайни цени на електроенергията. Разширяването на капацитета за ВЕЦ и биомаса остава ограничено поради помалкия, неразработен технически потенциал и относително по-високите фиксирани разходи за инвестиции.

Без АЕЦ

Едно от най-интересните заключения от моделирането на трите сценария е, че през разглеждания период няма да бъде изграден нито един нов ядрен капацитет. Този резултат е в ярък контраст с политиката, насочена към изграждането на два нови реактора всеки с мощност от 1 000 МВт на площадката в Белене.

Наличните данни за общите разходи за строителство, публикувана през 2012 г. показват, че проектът Белене ще бъде нерентабилен при сценария „Декарбонизация”, където цените на електроенергията на едро в България е около 74 евро/МВтч през
2050 г. Оценките показват, че единичната ценана електроенергията (усреднената цена на електроенергията – LCOE ), която би позволила проектът „Белене” да покрива разходите си, е поне 80 евро/МВтч.

Освен това резултатите показват, че при сценариите „Със закъснение” и „Декарбонизация” коефициентът на използване на АЕЦ "Козлодуй намалява с около 10 % през десетилетието 2040 – 2050 г., което е показателно за конкурентоспособността на ВЕИ мощностите в определени часове от деня. Последното наблюдение би могло да има важни последствия за енергийната политика на страната. При проектирана усреднена цена на електроенергията поне три пъти по-висока от текущите производствени разходи на АЕЦ Козлодуй, въвеждането в експлоатация на нови ядрени мощности е неоправдано при всички сценарии, и рискува огромни негативни
фискални и екологични последици.

Последици за енергийната сигурност на България

Резултатите от модела на SEERMAP показват, че най-евтиният начин за декарбонизиране (с цел намаляване на емисиите на въглероден двуокис
с над 96 %) на електроенергийния сектор в България би бил замяната на остарелите въглищни електроцентрали с възобновяеми енергийни из-
точници (предимно вятърни и соларни централи).

При сценария „Без цел”, въвеждането на електроенергиен микс от ВЕИ мощности и природен газ е икономически най-ефективният вариант като се има предвид, че 97 % от сегашния производствен капацитет на база изкопаеми горива ще бъде изведен от експлоатация до 2050 г. Тази трансформация в електроенергийния сектор носи значителни последствия за българската енергийна сигурност, които оказват сериозно влияние върху дългосрочната политическа рамка за сигурността на доставките и достъпността на енергията.


Сигурност на доставките

Във всички сценарии България става нетен вносител на електроенергия между 2030 и 2040 г. и остава такъв до края на разглеждания период. До 2050 г. при сценария „Без цел”, 22 % от потреблението ще бъде покрито от внос, докато при сценария „Декарбонизация” вносът ще бъде 12 % от общите нужди на страната. Индикаторът за адекватност на производството, който се отнася до способността на дадена държава да задоволи търсенето си, използвайки само местно производство на електроенергия, спада почти до нула. Като се има предвид разширеният капацитет за взаимно свързване на българския оператор на електропреносната система (ЕСО) в региона, България ще е в състояние да покрие своите потребности чрез междусистемни електроенергийни трансфери, което означава, че нивото на адекватност на електроенергийната система би останало положително.

Сценариите „Декарбонизация” и „Със закъснение” разкриват, че България ще трябва да увеличи зависимостта си от внос на електроенергия от изкопаеми горива, произведена основно от газови електроцентрали.

За да се преодолее непостоянството при произ- водството на електроенергия при значителен дял на ВЕИ мощностите в електроенергийния микс, правителството трябва да работи за въвеждането на широкомащабни мерки за понижаване на потреблението като например държавна помощ за инвестиции в енергийната ефективност на жилищната инфраструктура, координация на производствените цикли на големите потребители на електроенергия и развитието на разширени вътрешни мрежови връзки.

Необходими са и инвестиции в българската електропреносна мрежа, които се оценяват на около 92 млн. евро. Регистрираното върхово натоварване на българската електроенергийна система през 2016 г. е 7 015 МВт, като се очаква то да достигне 8 017 МВт през 2030 г. и 8 935 МВт през 2050 г. Следователно ще има нужда от допълнителни инвестиции в преносни и разпределителни мрежи на високо и средно напрежение.

Анализът на пречките при преноса в регионалната електроенергийна мрежа предвижда трудности в района на Добруджа и по границата със Сърбия и Румъния. Загубите в преносната мрежа вероятно ще се увеличат на фона на по-голямата търговия с електроенергия през 2050 г. Нарастването на дела на децентрализираното производство на електроенергия, особено чрез малки соларни покривни инсталации, може да облекчи натоварването върху мрежата, но тъй като инвестициите в преноса са недофинансирани и инвестиционната програма на ЕСО рядко се изпълнява, значителното внедряване на ВЕИ може да разклати стабилността на българската електроенергийна система.

Устойчивост

До 2050 г. емисиите на въглероден двуокис в електроенергийния сектор в България намаляват с 93 % в сравнение с нивата от 1990 г. (сценарий
„Без цел”) и до 98,6 % при другите два сценария, където освен нарастващото производство на ВЕИ, запазването на ядрените мощности също допринася за намаляването на вредните емисии13.

Делът на производството на електроенергия от възобновяеми източници като процент от брутното вътрешно потребление през 2050 г. е 32 %при сценария „Без цел”, 54 % при сценария „Със закъснение” и 53 % при сценария „Декарбонизация”. В сравнение с други страни в региона, резултатите за България показват по-ниски дялове на производството от ВЕИ, главно поради съществуващия ядрен капацитет от 2 000 МВт и по-малкия потенциал на някои технологии за ВЕИ, например в хидроенергетиката. В сценария с най-висок дял на ВЕИ през 2050 г. (сценария „Със закъснение”) дългосрочното оползотворяване на потенциала от ВЕИ достига 63 %, 64 % и 33 %съответно за водна, вятърна и слънчева енергия. При реализиране на този сценарий, приблизително две трети от потенциала на България за хидро- и вятърна енергия ще бъдат използвани до края на моделирания период. Тези високи нива на използване на вятърна и хидроенергия отразяват относително по-ниския потенциал на България, а не по-големите инвестиции във ВЕИ в сравнение със съседните държави.

Достъпност

Поскъпването на електроенергията не зависи от нивото на декарбонизация и следва сходна траектория при всички сценарии. Ценовата тенденция има значително въздействие върху достъпността на електроенергията и представлява предизвикателство за политиците. Увеличаването на цените на електроенергията на едро се отразява на крайните цени на дребно, плащани от домакинствата и предприятията. Затова очакваното удвояване на цените на едро,


вероятно ще допринесе за увеличаването на енергийната бедност в страната.

Българските потребители ще бъдат изправени срещу все по-високи разходи за отопление заради все по-честото използване на електричество особено в големите градове на страната.

През 2016 г. делът на разходите за електроенергия на българските домакинствата от техните доходи достигна 4,3 %, което е приблизително средната стойност за региона.

Базовият сценарий за развитието на икономиката предвижда разходите за електроенергия да се удвоят до около 8,5 % към 2050 г. в резултат на няколко противоположни фактора. На първо място се предвижда цените на електроенергията да нараснат с над 80 %.

Едновременно с това, постепенното премахване на схемите за подкрепа на ВЕИ понижава цените на дребно с над 28 % за същия период. Не на последно място, прогнозата е, че енергийната интензивност ще се увеличи с над 10 % до 2050 г., което означава и по-високи сметки за крайните клиенти на електроенергия.

Достъпността на електроенергийното потребление значително намалява в сценария „Със закъснение”, тъй като разходите за битова електроенергия като дял от разполагаемия доход достигат почти 14 % през 2050 г. Причината е по-интензивната държавна подкрепа за ВЕИ, за да се компенсира забавянето при прехода към политики за пълна декарбонизация. От друга страна, ефектът върху доходите при сценария „Декарбонизация” е по-поносим за крайните клиенти заради понижението на цените на едро през 2040 г. при още по-агресивното разпространение на производството на възобновяема енергия, което намалява разходите на домакинствата до около 8 % от доходите им.

Недалечната история показа, че увеличението на цените на електроенергията в Европа е изключително непопулярно сред потребителите и избирателите. В България увеличенията доведоха до социално напрежение и дори до дестабилизиране на политическата ситуация. Последствията от увеличението на разходите може да накара правителствата да прибягнат до популистки мерки като административно регулиране на цените за домакинствата до нива по-ниски от разходите за производство, налагането на непопулярни данъци за производителите на електроенергия и големите бизнес потребители, или започването на мащабни инвестиционни проекти със забавено въздействие върху цените с цел да тушират общественото недоволство.

На фона на рисковете от увеличаващите се разходи за потреблението на електроенергия, има и две положителни последици.

Първо, ще бъдат стимулирани инвестициите в нови мощности, и второ, ще се намали нуждата от директна държавна подкрепа за ВЕИ.

По отношение на макроперспективата на фактора достъпност, който оказва и влияние върху цялостната конкурентоспособност на икономиката, резултатите от модела показват малки подобрения спрямо базовия сценарий за траекторията на икономическия растеж.

При сценария „Декарбонизация” нивото на БВП е средно около 2 % по-ви-соко към 2050 г. в сравнение с базовия сценарий.Дългосрочният ефект за БВП е малко по-висок или около 4 %. Икономическите ползи са по-умерени при сценария „Със закъснение” – средно около 1 % и 2,5 % в дългосрочен план, докато практически са нулеви при сценария „Без цел”.

Ефектът върху заетостта е слабо положителен, като тя се увеличава средно с около 0,2 – 0,3 %. Важно е да се подчертае, че дългосрочните ползи за икономиката са налице при сценариите „Декарбонизация” и „Със забавяне” поради по-високата продуктивност на производствените мощности в икономиката.

Тези дългосрочни ползи идват от два източника:

- Първо, допълнителните инвестиции повишават нивото на производствения капитал в икономиката, и

- второ, новоинсталираните технологии повишават общата производителност на икономиката.

По-малките ползи за заетостта в сравнение с ефекта за БВП се обяснява с два фактора:

(а) енергийните инвестиции са относително капиталоемки и

(б) първоначалната, по-висока заетост се трансформира в по-високи заплати в дългосрочен план, тъй като предлагането на трудовия пазар остава еднакво при всички сценарии.

Препоръки

Изложените сценарии са пример за ефективен механизъм за планиране на енергийната политика. Заключенията от тях предполагат вземането на трудни решения, със сериозни социално-икономически последствия и изискват извънредно високо ниво на прозрачност и информиран обществен дебат. Българското правителство ще трябва  да се изправи пред предизвикателството и да се съсредоточи върху онези рискове за енергийната сигурност, които може най-добре да контролира, а именно дефинирането на енергийни политики и подобряването управлението на държавните предприятия в енергийния сектор.

За да постигне амбициозната цел на ЕС за 100 % производство на електроенергия от невъглеродни енергийни източници до 2050 г., България трябва да използва огромния си потенциал от възобновяеми енергийни източници. Резултатите от моделирането на SEERMAP показват, че тази трансформация ще се задвижи от безпрецедентно увеличение на инвестициите в нови производствени
мощности. Въпреки че се предполага, че те ще се финансират от частни компании, държавата ще трябва да създаде благоприятна данъчна и регулаторна среда, за да стимулира фирмите да направят високите първоначални разходи в замяна  на ниски разходи за експлоатация и поддръжка в бъдеще.

Декарбонизацията не повишава цените на електроенергията – цената на въглеродните емисии е причина за това. Правилното разбиране на тази логика на европейската енергийна политика показва начина, по който капацитетът, базиран на ВЕИ, ще стане по-конкурентоспособен спрямо съществуващите електроцентрали, работещи на въглища и газ. Възможни са различни политики и мерки за дългосрочната енергийна стратегия настраната:

• Увеличаването на капацитета за производство на електроенергия от ВЕИ ще зависи от намаляването на инвестиционния риск, произлизащ от бизнес средата чрез премахване на произволните данъци върху приходите на производителите на електроенергия, облекчаването на издаването на оперативни и строителни лицензи, въвеждането на търгове за определяне размера на подкрепата за ВЕИ до 2030 г., когато се очаква новите технологии да станат напълно конкурентни на традиционните централи.

• Натискът от увеличената държавна подкрепа за изграждане на нов капацитет на ВЕИ поне при сценария „Със закъснение” не трябва да се налага на държавните електроенергийни компании, а трябва да бъде поет от ликвиден, напълно либерализиран пазар без дългосрочни договори за закупуване на електроенергия.

• Декарбонизацията в България ще изисква значително увеличение на инвестициите от 8,5 млрд. евро до 18 млрд. евро през 35-годишния период при различните сценарии. В зависимост от избора на сценарий, българското правителство ще трябва да финансира между една трета и половината от нужните инвестиции. Голяма част от тях ще бъдат финансирани от приходите от схемата за търговия с емисии в условията на бързо нарастващата цена на въглеродните квоти.

• Тъй като при всички сценарии природният газ ще играе преходна роля (най-силна в сценария „Без цел”), правителството ще трябва да ускори усилията си за пълна либерализация на пазара на природен газ, да завърши всички междусистемни връзки със съседните държави и да предоговори дългосрочните си ангажименти при по-добри условия, в зависимост от нивото на диверсификация на газовите доставки.

• За да се гарантира, че трансформацията на модерната енергийна система се осъществява с най-ниски разходи, политиките за насърчаване на възобновяемата енергия трябва да се базират на надежден анализ, да се вземат предвид интересите на потребителите и да се преодолее завладяването на институциите от частни интереси. Това е особено важно, тъй като потребителите в България са особено уязвими и неефективното прилагане на новите енергийни политики може да наложи значително повишаване на цените, което пък да доведе
до отхвърлянето на възобновяемата енергия от обществото.

• Съпътстващите ползи от инвестирането в производството на електроенергия от ВЕИ, включително по-висок БВП в резултат на по -големи производствени мощности, по-добро външно салдо поради намаления внос на газ и по-ниската цена на електроенергията на едро, резултат от масираното използване на ВЕИ в енергийната система, могат да направят инвестициите в сектора още по-привлекателни. Допълнителни ползи, които не са оценени тук, са положителният ефект върху здравето и качеството на въздуха заради намаленото използване на замърсители на въздуха.

• За да може България да декарбонизира своя енергиен сектор до нивото, предложено от референтния сценарий на ЕС от 2016 г. за развитие на енергийния сектор до 2050 г., е необходима активна, дългосрочна и стабилна рамка за подкрепа на възобновяемата енергия.

•Отлагането на политиките за насърчаване на възобновяемите енергийни източници е осъществимо, но има два недостатъка в сравнение с дългосрочна и последователна стратегия на подкрепа. Резултатът от забавеното въвеждане на политики за декарбонизация води до реализирането на проекти за производство на електроенергия от изкопаеми горива, включително планираните към момента електроцентрали, чиито инвестиции няма да се възвърнат. Превърнато в еквивалентно увеличение на цената за десетгодишен период, цената на тези активи е равна на размера на дългосрочната подкрепа за







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
2 коментари
  • 0 0
    2
    Бай Стендър
    Отговор на коментар #1 от Иван:
    Блянове на черноморска медуза, изхвърлена на Камен бряг... Природният газ вече прави в САЩ това, което българските експерти мимоходом зачобръсват. Но големият доставчик на газ е Русия, а на нея трябва да се пречи. Затова ни се изграждат миражни инерго-перспективи с вятър и мъгла. Има сериозна опасност от ангажиране с регазификатора в Гърция и да се надплаща с поне 30 ЮСД за плаща захиляда куба....
    Напиши отговор
  • 0 0
    1
    Иван
    Хубава статия, ама е фейк. Няма да съм жив през 2050 година за да ви гледам сеира на вас, почитателите на ВЕИ-тата и само по на един лифт на Банско, Пампорово и Боровец, както и на забраната на строеж на лифт над Сапарева баня. От сега започвайте да тренирате за ескимоси, инуити и други подобни племена, за които живота на минус 30 градуса в палатка (юрта или каквото друго си харесате) е стандарт от 2 000 години. А практически ще ги има и ТЕЦ-овете (само че на газ, като им свършат договорите на американските централи и станат пак български) и два АЕЦ-а, за радост на простолюдието, което знае че не може да се топли на вятърни мелници и заледени ВЕЦ-ове, зимата, за разлика от вас, енергийните специалисти...
    Напиши отговор