НАЧАЛО » анализи

Адвокат Ясен Спасов: От решението за дългосрочните договори зависи привличането на финансов ресурс в енергетиката в бъдеще

Трябва да отчитаме факта, че и за в бъдеще ще е нужен финансов ресурс в сектора. Затова е важно да оставим добро отношение и нагласи във финансиращите институции към електроенергийния пазар, коемнтира експертът от адвокатска кантора „Джингов, Гугински, Кю

fb
3E news
fb
20-03-2018 11:14:00
fb

Няколко са вариантите по отношение на дългосрочните договори с двете т.нар. американски централи (става въпрос за ТЕЦ AES Гълъбово Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“), а също и за ВЕИ по преференциални цени с оглед на либерализацията на електроенергийния пазар. Проблемът е какво точно решение ще бъде взето, тъй като ще касае инвеститорите и вложенията в енергийния сектор като цяло за един доста продължителен период от време . От тази гледна точка страната ни трябва да е наясно с  правилата, касаещи определенията за допустима държавна помощ,  механизмите за капацитет, възможните варианти за прекратяване на дългосрочните договори или трансформирането им. „Решението, което ще бъде взето ще предопредели една голяма част от условията, по които ще привличаме паричен ресурс“. Така определи казусът с дългосрочните договори експертът, адвокат Ясен Спасов от адвокатска кантора „Джингов, Гугински, Кючуков" по време на дискуситята "Преход от дългосрочни договори и преференциални цени към либерализиран пазар", организирана от сп. "Ютилитис".


Каква ще е концепцията за интеграцията и какъв ще е подхода за  инвеститорите е едно от най-важните решения, посочи адв. Спасов. В тази връзка той постави  „три основни въпроса, отговорът на които ще даде в най-общи рамки посоката за действие.

Принудителна или доброволна интеграция

На първо място -  дали интеграцията да бъде принудителна или доброволна.

„Принудителната интеграция е ясна – тя създава лош инвестиционен климат. Принудителните мерки винаги са свързани с изземване на доход. За съжаление опита до момента в страната ни повече клони към принудителност на всякакви регулаторни и законодателни мерки. Често пъти чувам обвинения в държавна помощ, но има някои факти, които не се отчитат и тук искам да отворя една скоба и да се върна назад във времето. В контекста на двете споразумение с топлоелектрическите централи (става въпрос за ТЕЦ AES Гълъбово Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“) е важно да отбележим, че секторът през 90-те години в България бе изцяло регулиран. Имахме едно вертикално интегрирано  предприятие, което беше държавно и нямаше чуждестранни инвестиции. В същото време се прие Националната стратегия за енергиен пазар до 2010 г., която предвиждаше да се осигури сигурност на доставките чрез ползване на местни лигнитни въглища и осигуряване на европейските норми, защото ние вече предвиждахме да се присъединим към ЕС.

Дългосрочните договори с двете американски централа бяха един много подходящ механизъм за привличане на инвестиции в една несигурна регулаторна среда. В допълнение към това, България беше преживяла наскоро финансова и икономическа криза, която всъщност затрудняваше привличането на чуждестранни капитали в онзи момент. Към настоящия момент, пазарът, разбира се, се промени.

Ние вече не говорим за либерализация, а как да приключим процеса на либерализация. Но в същото време инвестициите не са възстановени във връзка с тези договори и затова всяка стъпка оттук нататък трябва да отчита инвестициите, които вече са направени и инвеститорският интерес. Затова е необходим задълбочен анализ и доколкото разбирам това ще е подхода в бъдеще, и в тясно сътрудничество със страните по дългосрочните договори преди да се стигне до новата законодателна инициатива“, каза Спасов.  

Той направи аналог и с ВЕИ сектора, в частност за централите, работещи по преференциални цени.

„Във ВЕИ сектора наблюдаваме сходно развитие – първо до 2007 г. бяха предоставени щедри преференциални цени, стигна се до бърз растеж на сектора. Постигнахме националните цели, след което много рязко настъпиха неблагоприятни промени в законодателната рамка, с които се ограничи доходността на тези централи. Някои от мерките бяха незаконосъобразни, други бяха обявени за противоконституционни, но в крайна сметка, това, което е лошият резултат е , че тези производители претърпяха загуби.  Финансовото им положение се влоши, а това не даде добър сигнал на банките, които стояха зад тези проекти.

Независимо кой от двата варианта се избере за принудителна или доброволна интеграция ние трябва да отчитаме факта, че и за в бъдеще ще е нужен финансов ресурс в сектора. Затова е важно да оставим добро отношение и нагласи във финансиращите институции към електроенергийния пазар“, посочи Ясен Спасов.

Пълна или поетапна интеграция

„Следващият въпрос, на който трябва да отговорим е дали искаме да извършим пълна или поетапна интеграция. Тук непосредственият въпрос се свързва с Националната електрическа компания. Енергията по дългосрочните договори и ВЕИ централите се използва изключително за регулиран пазар и технологични загуби. Към тях се прибавят и индивидуалните квоти на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“, защото са две от централите с най-ниски разходи. Въпросът е до каква степен ще придвижим интеграцията напред, или в каква степен ще има промени на регулирания пазар. Доколкото разбирам технологичните загуби вече ще бъдат осигурявани на свободния пазар“, каза той, но според него остава въпросът какво става на свободния пазар, а и с домакинствата и на каква цена ще получават електроенергията си след всички промени, когато се осъществят.

Прекратяване на дългосрочните договори с компенсация, или трансформация в договори за разлики или премии

„Третият основен въпрос е каква мярка да наложим – дали да е прекратяване с компенсация, или да бъде трансформация на дългосрочните договори. При прекратяване с компенсация имаме опита от Полша и Унгария. За препоръчване е да изберем полския модел, а не унгарския“, каза правистът, като припомни, че Унгария приключи процеса с няколко арбитражни дела, „докато при Полша нещата минаха доста по-гладко и съгласувано“. „Те, с едно решение на ЕК обявиха дългосрочните договори за държавна помощ и вкараха законопроект, с който прекратяват доброволно договорите и предвидиха механизъм за компенсация на невъзстановяеми разходи“, обясни той.

„На следващо място може да се възприеме и механизма на договори за разлики. Те са един изключително универсален инструмент. Самото съдържание се определя от страните, то е много гъвкаво и може да бъде пригодено към всякакви пазарни условия,  а по този начин се осигурява и прогнозируем паричен поток.

За ВЕИ сектора подходящ инструмент е feed in premium. Това в голяма степен наподобява договорите за разлики и в най-голяма степен отговаря на насоките на ЕК за държавни помощи от 2014 г. По същество това означава ВЕИ производителите да бъдат извадени на свободния пазар, както е по плана, доколкото разбирам, и да получават приходи от свободния пазар.  Разликата между пазарната цена и необходимите приходи за покриване на инвестиционните разходи е т.нар. премия, която те ще получават“, коментира адв. Спасов.

На следващо място той постави т. нар. „механизми за капацитет“.  „По мнението на ЕК те представляват държавна помощ и ЕК в своя анализ от 2016 г. предвижда много условия, на които те трябва да отговарят преди да бъдат предложени.

дългосрочни договори
ТЕЦ AES Гълъбово
ТЕЦ Контур Глобал ТЕЦ Марица Изток 3
ВЕИ
договори за разлики
договори за премии
ЕК
либерализация на енергийния пазар
По статията работи:

Маринела Арабаджиева