НАЧАЛО » анализи

На България не й трябва "Южен поток", а LNG-терминал в Кавала и втори интерконектор с Румъния

Терминалът за втечнен газ и интерконекторът с Гърция, разширено газохранилището в Чирен, свързано чрез втори интерконектор с газопреносната мрежа на Румъния и газовата връзка със Сърбия са възможностите, от които България трябва да се възползва, за да не

fb
3E news
fb
18-12-2014 09:50:00
fb

 

След спирането на "Южен поток" Европа, в частност Югоизточна Европа, трябва да избере нова стратегия за доставките на газ. България трябва да е готова за датата 2017 г., когато на газовия пазар ще се появят нови играчи с 250 млрд. куб метра природен газ. Това ще промени ситуацията на газовия пазар - тогава газопроводите ще търсят купувачи, а конкуренцията ще повлияе благоприятно и на цените на газа. Това прогнозира Васко Начев по време на конференцията “България след Южен поток: Хъбове и реалности“, организирана от Софийското бизнес училище и 3еNews.

 

Изграждането на LNG-терминал на Кавала, интерконектора с Гърция, разширението на подземното газохранилище в Чирен (ПХГ Чирен) и свързването му в интерконектор с газопреносната мрежа на Румъния, както и изграждането на газовата връзка със Сърбия са възможностите от които България трябва да се възползва, за да не се окаже през 2017 г. отново с един единствен доставчик, коментира Васко Начев.

 

Възможностите за България - интерконектори и собствен добив

Според мен трябва да се върви в посока за оформяне на европейски проект между България, Гърция, Румъния, Унгария за изграждане на LNG-терминал на Кавала. Това е единственото, което кардинално би променило ситуацията относно доставките за България. Всичко друго е на парче с недостатъчен капацитет, трудно за реализиране, зависещо от други проекти и това би ни поставило в една изключително неизгодна позиция след 2017 г.“ , каза Васко Начев. Тогава, по думите му се очаква на газовия пазар да излязат новите играчи.

 „Това, което се случва сега с пазара на петрол ще се случи след 2017 г. и с пазара на природен газ“, прогнозира той, отчитайки, че доставките на петрол са много по-гъвкави. „Ако към днешна дата клиентите търсят тръби, то след 2017 г. тръбите ще търсят клиенти. Новите играчи по думите на Начев след 2017 г. ще залеят пазара с 250 млрд. куб метра природен газ.

 В тази връзка експертът припомни възможностите на Израел за доставка на 20 млрд. куб метра природен газ на европейския пазар, на Австралия - за 80 млрд. куб метра. „След 2020 г. на пазара ще излезе и Кипър, а другата страна, която също се очаква да доставя значителни количества природен газ на европейския пазар е Иран“, допълни той. По отношение на Иран обаче ситуацията зависи от това как ще се развият политическите преговори по отношение на окончателното сваляне на ембаргото. Със сигурност, по думите на Начев през 2015 г. този въпрос ще отпадне. Според него Иран основно ще атакува пазара „не през газопровод, който да захранва Европа. Той ще излезе директно на Персийския залив, атакувайки Катар. Това е другият много сериозен играч, който смята според техните изявления да пусне до 2017 г. 160 млрд. куб метра. При всички положения това ще промени картината кардинално. Освен това на пазара с 20 млрд. куб метра излиза и Индонезия, която разполага с три терминала и строи още два“, заяви експертът.

 

Затова Васко Начев бе категоричен, че „България трябва да бъде готова до тази дата (2017 г.), ако искаме да не се окажем пак в една такава ситуация, в която да нямаме опция за други доставчици“ .

 

Освен LNG-терминала с Гърция друга възможност за страната ни е изграждането на интерконектор към Румъния с капацитет от 5 млрд. куб метра годишно“, каза той и изрази песимизъм по отношение на все още изграждащият се интерконектор с Румъния. „Той не може да бъде решаващ фактор, ако искаме да имаме някаква лична позиция по отношение на доставките за Централна и Източна Европа“, коментира експертът. Ако обаче се разшири газохранилището в Чирен и се свърже чрез конектор с газопреносната мрежа на Румъния то тогава позицията на страната ни се променя, стана ясно от думите на експерта.

 

Като една от най-важните задачи, които трябва да се започнат да се реализират „още от утре“, Васко Начев посочи разширението на ПХГ Чирен. „Задължително това газохранилище трябва да бъде разширено“, посочи той. Според него с вложение от 50 млн. долара ПХГ Чирен „може да придобие един доста приличен вид. Не говоря като инфраструктура, говоря като сондажи. С 10 сондажа Чирен става нещо коренно различно“, заяви експертът.

 

Тогава и с изграждането на още един интерконектор с Румъния, свързващ ПХГ Чирен с румънската газопреносна сиситема страната ни ще стои по друг начин на газовия пазар. „За да бъдем фактор в посока „юг-север“ задължително трябва да вървим в посока втори конектор с газопреносната мрежа с Румъния. Добре би било интерконектора със Сърбия също да бъде изграден“, допълни Васко Начев.

 

Експертът очерта като допълнителни възможности и предстоящите проучвания за нефт и газ в блоковете Силистар, Терес и Хан Аспарух. Според Начев, българската зона има уникални геоложки характеристики, които са изключително обещаващи по отношние на евентуални залежи от нефт и газ. Затова тяхното проучване е важно, очакванията са големи. Това може да стане обаче при благоприятна среда за привличане на инвеститори.

 

Затова експертът призова за налагането на отворена политическа система към проучвателните дейности и за намаляване на административните тежести. Министерство на енергетиката иска да направи нещо различно, изрази очакване експертът. В същото време той предупреди, че по отношение на тези находища не бива да се коментират никакви цифри с очаквания.

 

Защо „Южен поток“ е невъзможен

Експертът бе категоричен, че спирането на проекта за газопровода „Южен поток“ е било очаквано, поради невъзможността за реализирането му.

 

Много неща се изговориха около сагата „Южен поток“. Нямам намерение да повтарям неведнаж неща, които бях казани къде като истина, къде като полуистина. Имаше и съвсем „свободни съчинения по картинка“ относно „Южен поток“, каза Васко Начев, като поясни каква е ситуацията на газовите пазари към момента и защо практически е невъзможно строителството.

 

Основната причина за това „Южен поток“ да не се строи е липсата на балансьор при доставките на газ, т.е.на газохранилище с достатъчно голям капацитет, обясни експертът.

 

Върху доставките от Русия към настоящия момент оказва влияние състоянието на газохранилищата в Украйна, които са с капацитет от 33 млрд. куб метра природен газ.

 

„Ето тази стойност от 33 млрд.куб м (капацитета на газохранилищата б.р.) е балансьор на газа за Европа. За съжаление разговорите между Украйна и Русия не можаха да постигнат споразумение и Украйна не участва като баланс в доставките за Европа“, подчерта Васко Начев, като посочи, че това е единствената причина за намалени доставки за една или друга държава. „Всичко друго е интерпретация, включително политичеките и геополитически изказвания“, обясни той.

 

„Същественият акцент върху доставките оказва именно тази стойност от 33 млрд. куб метра природен газ, от газохранилищата в Украйна“, каза той. За газопровода „Северен поток“ ролята на балансьор играят газохранилищата в Грмания с капацитет от 22 млрд. куб м.

 

 „Някои казват – защо може да има „Северен поток“, а „Южен поток“ не може? Ето това е съществената разлика – Германия има 22 млрд. куб метра газ, които съхранява в газохранилища. На един сериозен газопровод му трябва сериозен баланс.

 

При поректа „Южен поток“ имаше една транзитна тръба с един т.нар. „лупинг“, но само това нещо оскъпяваше с повече от 1 млрд. (долара) самият проект само за нашия участък“, обясни той. За сравнение Васко Начев припомни, че възможността на подземноо газохранилище в Чирен (ПХГ Чирен) е за 500 млн. куб метра. „Това е една от сериозните причини Русия много бързо да оттегли намеренията за изграждане на „Южен поток“, беше категоричен експертът. Втори ценови балансьор са LNG-терминалите.

 

Като друг аргумент за отказа от „Южен поток“ са тенденцията за доставките и потреблението на природен газ. Данните сочат, че Европа консумира 133 млрд. куб метра природен газ от Русия и 284 млрд. куб метра от други източници. „Само допреди година и поровина две нещата бяха доста по-различни, докато сега всяка държава търси допълнителни възможности за доставка“, обоснова не експертът. „Мразя да използвам политически мотиви в изказванията си, но Кристалина Георгиева много добре го каза: Начинът по който Путин поднесе отказа си още веднаж показва, че не може да се разчита на един такъв партньор“, мотивира се той.

 

Данните за потреблението през 2013 г. и потреблението през 2014 г. сочат значителен спад.

 

България например бележи намаление на доставките от Русия с 16,8 % заради намалено потребление на газа.

 

Румъния е намалила доставките на руски газ с 93,2%, като следващата година ще затвори цикъла и мине на вариант – снабдяване само от собствен добив. Румъния ползва около 12,2-12,3 млрд. куб метра, а собственият добив сега е около 11,3 млрд. куб метра. Румънците няколко пъти заявяват, че до края на 2015 г. смятат да минат изцяло на собствен добив. През 2015 г. пускат 36 блока за проучване. От тях 8 са за неконвенционални находища, обясни експертът.

 

Унгария е увеличила с 3,3% доставките, Сърбия – с 12,6%, но всъщност става въпрос за увеличение от 200 млн. куб метра за 2014 г. Германия обаче е намалила доставките с 14,4%, а Италия – с 29,3%; Австрия – минус 31,6%;Гърция – минус 61%, но тя работи много сериозно за диверсификация, припомни Васко Начев, като допълни, че в същото време страната няма газохранилища.

 

„Въпреки че заявяват, че искат да правят газов хъб няма как да стане, защото нямат газохранилище. Имат два LNG терминала където могат да съхраняват под половин милиард куб метра, но там съхранението е временно,обясни той.

 

На трето, но не и на последно място експертът посочи мощната газотранспортна система на Украйна, през която преминават 160 млрд. куб м природен газ за Европа. „Колкото и да се иска на всички привърженици на проекта „Южен поток“, няма как газовата система на Украйна да бъде изместена през следващите 10 години. Това са реалностите“, посочи Начев.

 

Това са едни от основните причини поради които президентът Путин обяви решението за прекратяване на „Южен поток“. Тук не става въпрос за икономическата картина като например състоянието на валутния пазар в момента, което допълнително също е сред причините за обявяването на това решение“, беше категоричен експертът.

 

Турция и „Турски поток“

Турция е държавата, която не веднаж е издигала претенции, че иска да стане регионален газов център, припомни Васко Начев, като призна, че от географска гледна точка тя наистина заема стратегическа позиция.

 

Начев направи сравнение между обявеното намерение за изграждане вместо на „Южен поток“ през България на „Турски поток“ през Турция и съществуващият сега „Син поток“.

 

Газопроводът „Син поток“ е с капацитет от 16 млрд. куб метра и откакто е пуснат досега той е запълнен едва на 50%-60%, като основната причина за това са сериозни технически проблеми, каза експертът. Той отчете и фактът, че консумацията на газ в Турция за разлика от други страни в Европа непрекъснато расте, но страната предвидливо запазва и разширява възможностите за доставка от различни източници. В тази връзка Начев припомни, че преди няколко дни турската страна подписа споразумение с Алжир за внос от 1 януари 2015 г. на 4,4 млрд. куб метра втечнен природен газ. „Тоест имаме 40% свободен капацитет в „Син поток“, но Турция използва двата си терминала и в никакъв случай не иска да превишава лимита на доставките си от Русия“, коментира той. Освен това турската страна получава и 10 млрд. куб метра от Иран.

 

Васко Начев беше категоричен, че по никакъв начин новият и така наречен проект „Турски поток“ не може да е с възможности за пренос на 63 млрд. куб метра природен газ. „Ако условно казано трябва да бъде реализиран проект с 63 млрд. куб метра, това ще бъде най-мащабният проект в света, на земята, до момента относно транспорта на газ. Не е възможно, защото такива са условията.

 

Според мен изявлението на президентът Путин беше малко изпреварващо, защото много скоро картите щяха да паднат и щеше да стане ясно, че няма как Русия да изгради „Южен поток“. Оттук насетне ако някой казва, че иска да изгради „Южен поток“, това означава, че иска да унижи Путин втори път. Най-малкото мисля, че това не е политически коректно“, коментира още Васко Начев.

 

Като възможности за газопроводи до Турция в посока Европа той посочи доставките на природен газ от Азербайджан и в частност изграждането на Южния газов коридор. В същото време експертът не подмина фактът, че въпреки, че този проект реално е стартирал „се говори само за граница Гърция“.

 

Странно според Васко Начев е, че не се говори нищо за газопровода ТАР.“ За мен този проект няма да бъде реализиран“, сподели скептичното си мнение експертът.

 

 

 

LNG-терминал
газов хъб
Южен поток
интерконектори
По статията работи:

Маринела Арабаджиева