Експерти от CSD: България ще бъде нетен вносител на електроенергия след 2030 г.

България става нетен вносител на електроенергия след 2030 г , независимо от това дали ще има или не и дали ще изпълни или не целите за декарбонизацията. Това сочат заключенията от проучването на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД): „Перспективи пред децентрализацията и декарбонизацията нa електроенергийната система в България“ и „Дългосрочната енергийна стратегия на Българияв ЕС: рисковеи възможности, представено от експертите Мартин Владимиров и Тодор Галев пред журналисти. В проучването си те се спряха на възможните три сценария в периода на трансформация на енергетиката.

България, а и цяла Европа, е изправена на енергиен кръстопът. Поетият ангажимент на европейските лидери за постигане на 32 % дял на възобновяемите енергийни източници в енергийния сектор до 2030 г. поставя пред сериозно изпитание българската енергийна политика. Децентрализацията на електроенергийното производство посредством интегрирането на малки мощности използващи възобновяеми източници на енергия е един от най-ефективните за постигане на амбициозните цели.




В изследването си Мартин Владимиров се спря на основните параметри на енергийния преход на ЕС – увеличение на цената на емисиите до 88 евро на тон, затваряне на горивните инсталации на въглища и природен газ, инвестиции във ВЕИ, енергийна ефективност и елктромобилност, намаляване на СО2 до 93% в сценария „Без поставена цел“ и до 98,6 % при други два сценария за развитието на електроенергийния сектор в България до 2050 г.  Трите сценария са  наречени условно „Без цел“, „Забавена декарбонизация“ и „Декарбонизация“.

В контекста на възможностите за декарбонизация Мартин Владимиров коментира на възможностите за развитие на възобновяемите енергийни източници.

В системата доминират големите ВЕИ, като мощностите от вятърните електроцентрали са 63 с обща мощност от 568 MW, а фотоволтаичните са 109 – 646 MW. В същото време броят на инсталираните мощности до 30 кВт изостават., като пикът на строителството им е бил в периода 2013 – 2015 г. , обясни експертът от Центъра за изследване на демокрацията. Владимиров се спря на внушителните административни пречки, които са в основата на нежеланието за развитие на сектора на ВЕИ. В България, към 2014 г. са били необходими 30-40 седмици за инсталиране на мощности до 30 кВт. Това е много тежък и дълъг период, обясни Мартин Владимиров. Дори в Италия, която се смята за една от страните с най-тежки административни процедури за ВЕИ процесът е по-кратък с 10 седмици, обясни той. Не по-лек е и процесът на инвестиции, съпроводен от консервативната банкова политика. Докато тези тежести не спаднат, процесът едва ли ще се придвижи и ще се стигне до по-масово внедряване на ВЕИ, стана ясно от обясненията на експерта.

Икономическите и управленски бариери, според Владимиров са свързани с:

•Изкривяване на пазара чрез грешни стимули

•Относително висока цена на капитала

•Енергийна бедност

•Консервативна банкова политика

•Липса на стимули за ЕРП-та да присъединяват нови мощности

•Неясно законодателство за създаването на енергийни общности

•Липса на последователност при енергийните политики

•Недостатъчен административен капацитет и сътрудничество между институциите


Препоръките съответно са свързани с необходимостта от създаване на административни центрове към общините за малки ВЕИ инвеститори, намаляване на административните стъпки и разрешителните, увеличаване на регулаторния мониторинг на процеса по присъединяване. Според Владимиров редно е да има и специални програми за субсидиране на строителство на ВЕИ без преференциални тарифи. Не на последно място има необходимост и от интегриране на политиките за енергийна ефективност и възобновяеми технологии и разбира се, пълна либерализация на електроенергийния пазар


На база на трите основни сценария - „Без цел“, „Забавена декарбонизация“ и „Декарбонизация“ проучването на Тодор Галев („Дългосрочната енергийна стратегия на България в ЕС: рискове и възможности“) сочи, че България се превръща в нетен вносител на електроенергия в периода след 2030 г.

Сценарият No target (Без цел) отразява приложението на настоящата енергийна политика и не предвижда определяне на цел за намаляване на въглеродните емисии до 2050 г. , обясни Галев. Според експертът, при този сценарий („Без цел“) се предвижда 22 % от потреблението на електроенергия да бъде от внос,


Сценарият Decarbonisation(Декарбонизация) отразява дългосрочна стратегия за намаляване на въглеродните емисии с 94% до 2050 г При него се предвижда 12% от потреблението на електроенергия да е от внос.


Третият сценарий - Delayed decarbonisation(Забавена декарбонизация), както обясни Тодор Галев, включва осъществяване на настоящите инвестиционни планове, последвано от промяна на политиката от 2035 г. нататък, водещо до реализиране на целта за намаляване на въглеродните емисии с 94% до 2050 г.

И при трите сценария след 2030 г. България се превръща в нетен вносител, категоричен бе експертът от Центъра за изследване на демокрацията.

От гледна точка на натоварването на мощностите Галев разгледа и възможността за нова ядрена мощност. От тази гледна точка той разгледа и капацитета на натоварване на мощностите от АЕЦ, като коментира, че общо-взето натоварването на ядрени мощности през последните години е 80%, но включването и построяването на нови ВЕИ мощности води до намаляване на капацитета с около 10 % . Това, според него, означава, че една нова ядрена мощност ще се изплаща за значително по-дълъг период от време.


Природният газ, според Тодор Галев ще играе преходна роля на заместване на въглищата като гориво при всички сценарии в периода 2030-2040 г.


Независимо от политиката за декарбонизацияна електроенергийния сектор, до 2050 г. ще настъпи значим преход от изкопаеми горива към ВЕИ, сочат заключенията и препоръките в изследването на Галев. Според тях, най-евтиният начин за декарбонизиране на електроенергийния сектор в България би бил замяната на остарелите въглищни електроцентрали с ВЕИ. В допълнение се обяснява също така, че декарбонизацията не повишава цените на електроенергията, а основната причина за това е цената на въглеродните емисии. (припомняме очаквана цена от 88 евро на тон).


Очакваното удвояване на цените на едро, според заключенията от изследването ще допринесе за увеличаването на енергийната бедност. При всички сценарии, разходът на домакинствата за електроенергия, като дял от доходите им, ще се удвои средно до около 8,5% през 2050 г. При най-благоприятния сценарий –„Декарбонизация”, нужните инвестиции във ВЕИ през следващите три десетилетия ще бъдат около 16,5 млрд. евро, но от тях само около 4 млрд. ще бъдат необходимите държавни разходи, заключи Тодор Галев. Все пак експертите от Центъра за изследване на демокрацията уточниха, че това е една възможна рамка за това, което може да се случи.

 

Вижте презентациите на: http://www.csd.bg/artShowbg.php?id=18256

 

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари