Експерти: Край на мегапроектите и държавната команда в енергетиката - за гъвкав пазар, технологии и конкуренция

Край на мегапроектите в енергетиката, закриване на проектните компании  (за петролопровода „Бургас-Александруполис“ и „Южен поток“) и децентрализация на енергетиката. Около това становище се обединиха участниците в конференцията „Енергийни политики след избори 2017“, която се проведе в София. Общо е мнението, че паралелно със спирането на проектите трябва да бъдат прекратени юридически и свързаните с тях дружества, през които се източва публичен ресурс.

Енергетиката трябва да се децентрализира, защото мегапроектите в този сектор обричат страната ни на стагнация. В рамките на дискусията експертите поставиха въпроса за това от каква енергетика се нуждае България.

Монополът на Българския енергиен холдинг трябва да бъде разбит и в компаниите в него да бъдат привлечени частни инвеститори, а самият сектор да разчита не толкова на стратегия за развитието си, колкото на среда за гъвкаво поведение на потребителите, коментираха те. Категоричното им становище е, че двете дружества - НЕК и Булгаргаз са повече счетоводни компании отчитащи само обороти  и разходи.

Енергийните мегапроекти са често тласкани от комбинация от корупционни намерения и липса на цялостна картина на процесите в енергетиката. В същото време спецификите на динамичното развиващия се енергиен пазар, който има ключова роля в гарантирането на тази сигурност се пренебрегват.

Енергийните мегапроекти разчитат на популярна подкрепа. Но тя се подхранва предимно от фалшиви схващания за смисъла на енергийната сигурност. В тези невалидни разбирания енергийната сигурност се откъсва от основната си дефиниция – конкурентността на потребителите.
Често повтаряният аргумент, според който проекти като АЕЦ „Белене“ трябва да продължат, защото значителни суми вече са похарчени за неговото осъществяване е икономически опасен. Той може да доведе до изграждане на блокирани активи (stranded assets), които нямат икономическо оправдание. Те ще натоварят българския данъкоплатец с милиарди, които ще се добавят към вече изхарчените огромни средства за тези проекти, както и ще попречат на България да бъде фактор в регионалната и европейската енергетика, ще ограничат възможностите на регионалната и европейска енергетика , както и възможността следващите поколения да се възползват от бъдещите технологии и пазарни възможности.

Преценката за бъдещи енергийни политики трябва да се прави не само на национално, но и на регионално и общоевропейско ниво. Иначе има сериозен риск от възприемане на неадекватна енергийна стратегия, изграждане на обезценени енергийни активи и отслабена енергийна сигурност.
Принципът „първо ефективността“ трябва да се приложи към всеки енергиен проект, който би разчитал на публични средства за изграждането си. При мобилизиране на публичен ресурс трябва експертно да се оцени дали този ресурс е наистина необходим и не е ли по-разумно да бъде насочен към повишаване на енергийната ефективност и намаляване на енергопотреблението.

Основният фокус на стратегическото развитие на енергийния сектор в България трябва да се премести от планове за изграждане на мощности към развитие на регионални ликвидни електроенергиен и газов пазар, които да гарантират прозрачност, доставки на конкурентни цени и независимост от единични енергийни източници.

Това включва и решаване на проблемите в краткосрочен период, както на закърнялата пазарна реформа в България, киберсигурността на енергийната система, регионално планиране на развитието и изграждане на интегрирани пазари, компенсиране на енергийната бедност с подходящи механизми, гаранции за потребление и целите, свързани с климата и околната среда.

Конкретни политики:

Българската енергийна политика изисква преосмисляне в контекста на следните тенденции:

- Децентрализация на производството на електроенергия.

- Постепенно откъсване от газовата зависимост от един основен източник и маршрут на доставки.

- Спад на цените на новите източници на възобновяема енергия до равнища, конкурентоспособни на конвенционалните енергийни източници и приложение на високоефективни акумулатори на енергия.

- Регионализация на енергийния пазар и последващо изграждане на общоевропейски енергийни пазари.

- Новата роля на управление на потреблението и смарт-технологиите.

- Бъдещата роля на биомасата и отпадъците в енергийните баланси.

- Електрификация на транспорта.

- Децентрализираното отопление на сградите и ролята на енергийната ефективност.

- Ролята на високоефективната когенерация.

- Свръхпредлагането на електроенергия и природен газ

- Еволюция на концепцията за енергийна сигурност

- Целите на климатичната конференция в Париж

- Поетите енергийни и климатични ангажименти в рамките на Европейския съюз

В конференцията участваха Васил Гарнизов, Юлиян Попов, Васко Начев, Георги Ангелов, Георги Ганев, Иван Хиновски, Христо Казанджиев, Илиян Василев, Красен Станчев, Лъчезар Богданов, Ружа Смилова, Антоний Тодоров, Петко Ковачев, Георги Касчиев и др. 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари