НАЧАЛО » анализи

Експерти: Изборът дали и каква АЕЦ ще строим е свързан с типа сигурност, който заявяваме

fb
3E news
fb
20-09-2016 10:55:00
fb

Изборът на енергийния модел и на това дали и какъв тип реактори ще се изграждат, както и дали това изобщо ще се случи е свързано с типът сигурност, който избираме. Вносът на електроенергия е алтернатива, но той поставя въпросът за избор на сигурност.

Дебатът за бъдещето на ядрената енергетика предстои, а решението трябва да почива на задълбочен технико-икономически анализ. Трябва да се вземе предвид развитието на новите технологии за ВЕИ, бъдещето на ТЕЦ на въглища, политиката по отношение на природния газ с оглед на Парижкото споразумение, както и всички съпътстващи фактори, за да се вземе правилно решение и по отношение на бъдещето на проектите за АЕЦ „Белене“ и изграждането на 7 блок на АЕЦ „Козодуй“. Това коментирха участниците в Шестата регионална енергийна конференция, организирана от Българския енергиен и минен форум.

Голяма част от вижданията на Европа не са насочени срещу ядрената енергетика. От гледна точка на ЕС ядрената енергетика има място и тя очевидно ще бъде подкрепяна в бъдеще, каза експертът Антон Иванов, който посочи и необходимостта от устойчивост на даден ядрен проект в амисимост от икономическото развитие на национално ниво.

Проект в областта на ядрената енергетика трябва да се разглежда и в условита на високотехнологично развитие, както и в условията на преодоляване на кризи. Така се получават четири сценария, даващи възможност за оценка кога един ядрен проект е устойчв и кога я губи, обясни Антон Иванов. От ключово значение според експерта за националните пазари е и дали ЕС ще продължава да се развва както преди или това икономическо развитие ще се забави. В таци плоскост той разгледа и бъдещето на проекта за 7 блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Целта е изграждане на 1 ядрен блок от поколени 3 или 3 плюс с водо-водни реактори, които са три типа в Европа. Дружеството е обявило предварително намерение според изискванията на ЕС, има извършен ОВОС, анализирани са четири площадки и има избрана.

Процедурата за изграждане на блока е в ход, не е толкова близка, но е на път а застигне това което е постигнато за АЕЦ „Белене“, каза Иванов. Според направения от него анализ, 7 блок на площадката на Козлодуй ще е необходим и при рестартиране на проекта за АЕЦ „Белене“. Като предимство за 7 блок експертът посочи инфраструктурата на площадката с възможност за обслужване на 3600 Мвт. Има изграден тренировъчен център, изградена инфраструктура и в града. Хората там са обучени за обслужване на технология ВВЕР, посочи Иванов.

По отношение на финансирането на проекат тук също има една особеност, обясни още той.

По думите му, при изграждане по план, разходите, които се очаква да бъдат поети от стратегически инвеститор, както и разходите от оператора могат да се поемат значително по-късно от началото на строителството. Експертът обаче припомни, че този тип проекти изисква участие на стратегически инвеститор още преди началото на проекта, за да се поемат разходите по него, когато се появят.

„Това дава възможност на оператора в лицето на АЕЦ Козлодуй да привлече инвеститор, а не той да доминира при изграждането на този проект“, каза Иванов, като разгледа и възможностите за позициониране на регионално или на национално ниво на даден ядрен проект. Когато говорим за Белене, говорим за регионално позициониране на този проект, тъй като е трудно да се докаже необходимостта от 2000 Мвт на националния пазар. Регионалното позициониране изисква съществено участие обаче на държавата за развитие и на преносната сиситема. Освен това един такъв проект ще се сблъска с много силна конкуренция, както и с новите технологии, които възникват, дори и на ниво децентрализирано потребление, каза Иванов.

Когато говорим за национален пазар обаче става въпрос за един блок на АЕЦ „Козлодуй“ и той е по-реален, особено високо значени при забавяне на интеграционни процеси в енергийния сектор, обясни експертът, като обърна внимание и на факта, че въпрост за социалната поносимост на цената заема централно място.

„Осигуряванет о на държавни ангажименти по отношение на ядрен проект е неизбежно. Не говорим за държавни гаранции по отношение на финансирането, а че държавата няма да си промени политиката“, обясни още Антон Иванов.

„За мен е по-лесно доказуемо изграждането на един ядрен реактор на АЕЦ „Козлодуй“, доъплни той като изтъкна едно от най-големите предимства и в частност по-лесното интегриране на един блок към националния пазар.

В допълнение експертът заяви, че независимо от това е задължително извършването на технико икономически анализ. Този проект би трябвалода го коментираме в период 2020-2025 г., обясни още той, като бе категоричен, че когато се стигне до този въпрос трябва да се отговори и какво ще е бъдещето на въглищните централи. Не е тайна, че в бъдещите години ще отпаднат 2000 Мвт. Тук има и още един въпрос – дали вносът на енергия може да ни компенсира липсата на базови мощности. И тук се стига до това какъв тип сигурност избираме, посочи експертът. Като пример той даде вносът на горива, от което ефектът не е добър.

Проектът за АЕЦ „Белене“ може да бъде рестартиран без държавни гаранции и без задължение за дългосрочно изкупуване на електроенергия, при изпълнение на евродирективата по международните конвенции и договори, както и при повторна нотификация за изграждането на атомна централа, каза проф. Стефан Воденичаров. Той направи пълен преглед на проекта за атомната централа от старта до момента на произнасянето на Международния арбитражен съд по делото на „Атомстройекспорт“ срещу НЕК.

Като предимства на проекта за АЕЦ „Белене“ проф. Воденичаров посочи рестриктивната политика на ЕК за ТЕЦ на въглища, предимствата на ядрената енергетика по отношение на емисиите (нулеви емисии), напредъкът на проекта на ниво лицензиране и пр. В допълнение техническата готовност по този проект ще осигури възможност за бързо рестартиране на проекта.

В рамките на дебата противниците на АЕЦ изразиха своите опасения по отношение сигурността на площадката за Белене, бъдещата цена на електроенергията и пр.

ядрена енергетика
строителство на АЕЦ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева