НАЧАЛО » анализи

Европейският съюз е готов с нов план за намаляване на енергийната зависимост от Русия

fb
3E news
fb
22-05-2014 03:40:00
fb

Европейският съюз изготви нов план за намаляване на енергийната зависимост от руски газ и за засилване на енергийната си независимост. За реализацията му ще са неоходими поне 10 години, а някои точки от стратегията рискуват да останат само на книга. Въпреки това европейските власти предупреждават Русия за необходимостта от продължаване на доставките и спазване на газовите споразумения.

На фона на кризата в Украйна и нарастването на рисковете за прекратяване на доставките през територията на страната, призивите за необходимостта от търсенето на алтернативни източнци на енергоносители се чуват все по-често.
Именно ситуацията в Украйна доведе до нови планове за създаване на стратегия за енергийна сигурност на 28-те страни от Европа, която ще се обсъжда от лидерите на ЕС в края на юни.
“Големите геополитически игри ще доведат до нежелателни последствия и това ще се усети особено силно в сектора на енергетиката”, каза председателят на Европейската комисия Жозе Манеул Барозу на конференция за енергийната сигурност в Брюксел. В рамките на конфренцията той изложи предложението за повишаване на стабилността на енергийния пазар на Европа.

В основата на плана е заложена целта за намаляване на зависимостта на ЕС от Русия, която доставя над 30% от газа, което я прави и най-големият доставчик към настоящия момент.
В краткосрочна перспектива, комисията планира да предприеме стъпки за намаляване на възможните последствия от нарушаване на доставките през тази зима. Усилията ще бъдат насочени към шест страни от ЕС, които зависят 100 % от руския газ. Латвия и Естония трябва да увеличат запасите на газ и да подобрят инфраструктурата, както и да осигурят допълнителни мощности за съхранение на газ.
Европа следи с тревога газовият спор между Киев и Москва, тъй като това може да доведе до проблеми с доставките на газ за Европа. Украйна трябва да урегулра задълженията си пред “Газпром” до края на май тази година, които са в размер от около 3,5 млрд. долара. Ако Украйна не погаси дълга си, доставките за страната може да бъдат спрени, а това може да се отрази на ЕС.
През зимата на 2009 г. някои европейски страни вече останаха без електричество и отопление и никой не иска повторение на такава ситуация. Но почти всички предложение на Европейската комисия засега се сблъскват с трудности.


Увеличение на доставките на газ от Норвегия и Алжир

В дългосрочна перспектива комисията смята да увеличи вноса на газ от Норвегия и Алжир, а в бъдеще да работи за подобряване на “газовите връзки” в средиземноморските страни, таккива като Израел, Гърция и Кипър.
Проблемът е в това, че стойността на норвежкия газ ще продължи да расте, тъй като разработването на нови запаси ще става все по-трудно и скъпо, а Великобритания, която е най-голям вносител на газ от Норвегия планира да увелчи обема на доставки до 30%.

Алжир увеличава собственото си вътрешно търсене, като в същото време се опитва да запази тесни връзки с “Газпром” за рализация на бъдещи съвместни проекти, а обемът на извлекаемите запаси в страната, съдейки по всичко достигат максимално ниво. Общият обем на запаси в Алжир съставляват около 4 трлн. куб метра, което е еквивлент на 5-6 годишно потребление на Украйна или Турция. Тоест тези запаси не решават проблемите на ЕС от дългосрочна гледна точка.

Строителството на терминали за втечнен природен газ

Комисията също предлага строителство на повече терминали за втечнен природен газ по дължината на бреговата линия на Европа, тъй като това ще даде възможност да се увеличат доставките от Катар и САЩ. Властите в ЕС очакват, че експортът от САЩ може да започне още през 2018 г. Последните новини обаче говорят за това, че американските компании предпочитат да продват втечнен природен газ в Азия, а не в Европа. Средната цена на газа за Германия през 2013 г. е съставлявала по официални данни 390 долара за 1000 куб метра, а за Япония цената е почти с 200 долара по-висока и съставлява 580 долара за 1000 куб метра. Освен това в страната няма достатчно инфраструктура за транспортиране на втечнен природен газ. Лицензия за експорт на втечнен природен газ в Европа пък засега има само един от всички терминали.
Катар също увеличва доставките в японско направление, тъй като приходите оттам са значително по-високи.

Проектът “Южен газов коридор”

Планира се също така осъществяване на проекта “Южен газов коридор”, който дава възмоност за транспортиране на газ от Каспийския регион. Проектът ще стане пряк конкурент на “Южен поток”.
“Южен коридор” в средносрочен и дългосрочен период действително може да осигури диверсификация на доставките. Гаовият интерконектор между Гърция и България може да бъде построен през 2016 г. и ще даде възможност на българските потребители да се включат към пазара на втечнен природен газ, а също така ще позволи получаването на газ от Каспийския регион. Газа ще се транспортира по Трансадриатическия тръбопровод (ТАР). В случай на успешна реализация на проекта може да се смята, че България, която е най-уязвима от прекратяване на доставките от страна на “Газпром”  ще се окаже в по-добра ситуация през 2019-2020 г. Положението на другите страни в региона ще се подобри след 2020 г.
За доставка на азербаджански газ  консорциумът “Шах Дениз” ще използва ТАР.  Проектът зависи обаче от темпа на строителство на бъдещия Трансанадолски газопровод (TANAP), а също така от успешната разработка на находището “Шах Дениз II”. Предполага се, че ТАР може да бъде пуснат през 2017 – 2018 г. Предполагаемата мощност е 10 млрд.куб метра газ годишно с възможност за увеличение на пропускателната мощност до 20 млрд. куб метра годишно.
Цената на газа, която ще се получава от консорциума “Шах Дениз” за европейските потребители ще е 400-410 долара за 1000 куб метра, която е незначително по-висока от фиксираната в договорите с “Газпром”.

Интеграция на националните газови пазари

За укрепване на “енергийната си отбрана”, ЕС планира да реформира енергийната инфраструктура, да създаде допълнителни мощности за транспортиране на газ в две посоки (реверсивни доставки). Тази стъпка може да помогне да се съединят 28-те фрагментирани пазари на европейските страни в единен енериген пазар.
Преди Полша предлагаше да се създаде към ЕС специална структура, която да координира закупуването на газ и да води преговори за единна цена за почти всички европейски потребелите с руския “Газпром”.
Този централизиран контрол над ключови енергийни и промишлени активи фактически обаче връща региона към 1950-та година, когато съществуваше Европейско обединение по въглища и стомана.

Повишаване на дела на алтернативните източници на енергия

Европейската комисия призовава също така страните да проучат начините за намаляване на вноса на енергоносители, повишаване използването на екологично чисти източници на енергия и нови потенциални източници, като шистовия газ.
Разбира се, подобни политики напомнят шистовата революция в САЩ и биха осигурили повторението й в Европа. Това обаче, както се оказва е практически невъзможно. Първо, запасите от шистов газ са значително по-малки отколкото в САЩ, а евтин добив едва ли ще може да се осъществи. В САЩ компаниите, добващи газ са освободени от данъци.  Това, в Европа, която преживява бюджетна консолидация ще е трудно.
Второ, разработката на шистови находища е свързано със силно негативно влияние върху околната среда. При използването на хидроразрива на пластовете се използват специални смеси в които се съдържа голямо количество химикали, вода и пясък. При добив, тази операция се повтаря до 10 пъти годишно на една територия, което неизбежно води до зарзяване на големи територии и на грунтовите води. В резултат добивът на газ по такъв начин може да става само в слабо заселени райони, а такива са крайно малко в Европа.
Основната причина обаче се оказва това, че добивът на газ по този начин, като например в Полша е икономически нецелесъобразно.
Що се касае до другите източници на енергия и тук европеските страни също ще се сблъскат с проблеми. Първо реформата води до ръст на стойността на електроенергията. Производителите на енергия от слънчеви и вятърни централи са с гарантирани високи цени и достъп до мрежата. Тези субсидии обаче са доста скъпи.
Разликата между пазарната цена на електроенергията и по-високите постоянни разходи се прехвърля върху потребителите, чиито сметки за услугата нараства в продължение на много години.
Увеличават се и разходите за компаниите, което ги прави по-малко конкурентноспособни, отколкото например в САЩ, където стойността на електроенергията намалява благодарение на разработката на шистовите находища.

Бъдещата енергийна стратегия на ЕС

Въпреки че тези идеи не са нови те набират все по-гояма популярност в Европа. Полша например настоява за създаване на енергиен съюз към ЕС  и предлага спорен механизъм, който да позволи на страните от ЕС да сключват общи енергийни договори с Русия. Европейската комисия и такива страни като Великобритания са против тази идея, тъй като пазарните сили и подобряването на инфраструктурата трябва да са в основата на цената на енергоносителите.
Предложението на Европейската комисия, което още не е оформено като окончателен документ трябва да бъде одобрено от страните членки на ЕС, а този процес по-скоро ще бъде съпроводен с дълги преговори.
Да се промени съществено пейзажа на Европа е трудна и амбициозна задача, тъй като някои страни, такива като Великобритания ще са против енергийния съюз, защото това предполага по-широки пълномощия за ЕС. Освен това европейските власти прзнават, че този порцес ще отнеме 10 години преди да се осъществи, пише vestifinance,ru.

Южен газов коридор
Газпром
енергийна сигурност
Европа
ЕС
Русия
TANAP
TAP
По статията работи:

Маринела Арабаджиева