Европейската супермрежа

След проектите за газопроводи, Европа може да инвестира и в трансконтинентални електропроводи

Атанас Георгиев, отговорен редактор на онлайн медията за публични услуги www.publics.bg

Експерти прогнозират, че през 2050 г. основният дял от енергопотреблението на Европа ще се задоволява с електроенергия. Почти изцяло на електроенергията ще разчита наземният транспорт – градски и извънградски железници и електромобили. Ако средногодишният растеж на енергопотреблението е 2%, абсолютният му размер ще се удвои. Същевременно до средата на века въглеродните емисии на Европа трябва да се намалят с около 80%, а зависимостта от вносни изкопаеми ресурси може да се увеличи от сегашните 50% на над 70%.
Има ли алтернатива на вносните изкопаеми горива, чиято цена никой не може да прогнозира? Според няколко енергийни компании решението е т.нар. Европейска супермрежа, която ще позволи използването на голям брой вятърни генератори в плитките води на Северна Европа, както и на слънчева енергия от Средиземноморския регион. В групата на Приятелите на Европейската супермрежа (www.friendsofthesupergrid.eu) участват немските концерни Siemens и Hochtief, френската Areva, италианската Prysmian, белгийският мрежов оператор Elia и още няколко енергийни и технологични компании, които вярват, че изграждането на опорна мрежа на прав ток ще позволи както използването на голям дял възобновяема енергия в микса, така и осъществяване на идеята за единен европейски енергиен пазар с дългосрочно предвидими цени. Основното предимство на вятъра и слънчевата енергия според тях е предвидимата стойност на ресурса, както и възможността да се прогнозират точно инвестиционните разходи за подобен проект. Основният въпрос, който стои пред Европа според идеолозите на супермрежата, е как да се интегрират сегашните преносни системи с огромния потенциал на възобновяемата енергия и растящата потребност на Стария континент от електрическа енергия. Оказва се, че HVDC технологиите са отговор на повечето от проблемите. С помощта на високоволтовите преносни системи на прав ток (high voltage direct current – HVDC) може да се пренасят огромни обеми енергия на големи разстояния. Така например пиковото потребление във Великобритания може да се задоволи от излишна вятърна енергия, генерирана в Германия, и обратно. Слънчевият ден в Испания може да означава по-евтин ток в Норвегия, а ветровит следобед в Скандинавия да достави евтина енергия на потребителите в Италия. Почти всички необходими тех- нологии са налични и в момента, което улеснява осъществяването на проекта.
Има обаче и някои "тесни места", за които трябва да се инвестира в близките години, казват приятелите на супермрежата. Една от технологиите, които ще бъдат ключови, са специалните пристанища и морски съдове, с чиято помощ ще се инсталират вятърните перки в открито море. Въпреки че става въпрос за разстояния до 30 км от сушата и за води, дълбоки до 40 м, трябва да се създаде специален флот от "инсталационни" кораби, които да поставят фундаментите за всеки отделен генератор. Може би ще е необходим и специален "морски" електроенергиен системен оператор, който да управлява новата мрежа и връзките й към наследената електроенергийна мрежа на Европа.
Свързването между отделните елементи на супермрежата и връзките й с европейската преносна система ще се осъществяват в специални супервъзли, където променливият ток ще се преобразува в постоянен и обратно. Стойността на инвестицията в мрежата ще е около 34 млрд. евро за свързване на Великобритания, Германия и Норвегия, изчисляват участниците в консорциума, а управлението на проекта най-вероятно ще е базирано в Брюксел. Европейската столица е подходяща, защото там е базирана единната регулаторна институция за европейския електроенергиен сектор ACER, както и новата организация на европейските преносни оператори ENTSO-E. Двете организации ще иматключова роля при определянето на пазарните правила и мрежовите стандарти през следващите години и от техните решения зависи дали идеята за супермрежата ще се осъществи.
В духа на супермрежата е и друг голям европейски проект – Desertec. Той предвижда производството на електроенергия за Европа с помощта на соларни инсталации в... Северна Африка и Близкия изток. Девизът на проекта е, че за 6 часа пустините в света получават повече енергия, отколкото всички потребители на Земята изразходват за една година. Инициативата залага на енергия от концентрирани соларни мощности, но и на стандартни фотоволтаици. При концентрираните соларни мощности технологията е подобна на конвенционалните централи, защото се използва енергията от изпаряването на флуид, а предимството е, че топлината може да се съхранява и да се използва през нощта за производство на електроенергия.
В проекта Desertec се предвижда изграждане на HVDC кабели от Сахара и Близкия изток до Европа. Едно от трасетата минава през България, което означава, че скоро освен за петролопроводи и газопроводи ще трябва да помислим и за стратегически електропроводи. Ако първите отразяват енергийния микс от края на миналия век, последните определено са визия за европейското ни енергийно бъдеще.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари