НАЧАЛО » анализи

Европа с молба към Русия за възстановяване на газовите доставки за Украйна

fb
3E news
fb
26-11-2016 01:46:00
fb

Европейският съюз и Украйна не могат повече да отричат настъпването на зимните студове и традиционно се обърнаха към Русия с предложение за започване на тристранни преговори за газа, коментира ТАСС, като обръща внимание на преговорите в Москва между министъра на енергетиката на Русия Александър Новак и заместник-председателя на ЕС по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович. Новак се съгласи на преговори, но не обеща никакви преференции на Украйна, тъй като цената на газа по договора от 2009 г. е конкурентоспособна.
Заместник - генералния директор на Фонда за национална енергийна сигурност Алексей Гривач смята ситуацията за странна - защо поради съществуването на действащ договор за доставки на газ за Украйна, представител на Европейската комисия трябва пристигна в Москва за договаряне.

„Принципно е учудваща ситуация, при която заместник-председател на Европейската комисия трябва да дойде в Москва за среща с министър, за да поеме една от страните по търговски договор допълнителен ангажимент за изпълнение на същия този договор. Това се случва вече за два отоплителни сезона, което поставя под въпрос репутацията на Украйна като надежден партньор. Надеждният партньор не се нуждае от сключване на зимни пакети, а може просто да изпълнява условията по договора“, казва той за ТАСС.

Генерално замръзване

Новак и Шефчович повече от два часа обсъждаха газовият въпрос. Страните заявиха, че смятат да възобновят формата на тристранни преговори за газа с Украйна и в скоро време може да се състои среща между представители на ЕС, Русия и Украйна в Брюксел. По-късно Новак уточни, че по-скоро срещата ще се състои през декември тази година. На нея основно ще се обсъждат доставки от Русия за Украйна на допълнителни 1,5-4 млрд.куб м газ за есенно-зимния сезон, който според очакванията ще е по-студен в сравнение с миналата година. По думите на министъра транспортирането на газ ще се осъществява в строго съответствие с действащите договори, които са подписани още през 2009 г. В Брюксел страните ще обсъдят параметрите: потребност, количество и срокове.

Новак добави, че Русия не смята да предостави на Украйна никакви преференции за доставките на газ и напомни, че в рамките на договора действа режим за предплата. Той изрази надежда, че Украйна също ще действа в рамките на действащите договори и увери Шефчович, че покупката от Украйна на газ от Русия ще е по-евтина с 15-30 долара за 1000 куб м, от този, който страната купува от Европа. От своя страна заместник-председателя на Европейската комисия по въпросите на Енергийния съюз увери руския министър, че Украйна има средства за закупуване на газ, а в скоро време ще бъдат заделени за нея и допълнителни средства. Шефчович отбеляза, че се работи и със Световната банка, която да предостави финансиране за закупуване на руски газ в размер на 500 млн. долара.

Друга тема от преговорите бе обсъждането на два големи магистрални газопровод, които трябва да заобиколят Украйна - „Северен поток-2“ и „Турски поток“. Новак отбеляза, че Европа ще намалява собственият си добив на газ, а потреблението ще расте. Затова през 2030 г. на Европа ще й се наложи да внася допълнително 100 млрд.куб м газ.
Министъра, след срещата с Шефчович заяви, че Русия очаква от Европейския съюз гаранция от необходимостта от осъществяването на тези проекти, но уточни, че формата на тези гаранции засега не е обсъждана от страните.

Рисковете от транзит

Експертите от Фонда за национална енергийна сигурност са подготвили доклад „Северен поток-2“ и Украйна: разходите трябва да решат“. Те отбелязват, че стабилността на транзита през територията на Украйна е заплашена от това, че настоящият договор между „Газпром“ и „Нафтогаз“ изтича след четири години. В същото време задълженията на руската компания за доставка на газ за австрийските, немските и италианските компании е в сила до 2035 г.
„“В същото време възможността за спирането на транзита е не теоретична, а реална опасност, с която „Газпром“ и неговите европейски партньори се сблъскаха по време на най-сериозната транзитна криза от януари 2009 г. и няколко транзитни нарушение преди това (например през 2006 г.), се казва в доклада.

Експертите напомнят, че Русия с европейските партньори се е опитала да създаде система за управление на рисковете за украинската газотранспортна система, която би могла да гарантира дългосрочно сигурността на транзита и привличането на необходимите инвестиции за техническа подкрепа на жизнеспособността на системата и строителството на нови транзитни газопроводи през територията на Украйна.
Русия, Германия и Украйна подписаха декларация на високо ниво по въпросите на международен консорциум за управлението и развитието на украинската газотранспортна система.

В края на 2008 г., когато споразумението за доставките на газ в Украйна изтече, двете страни не успяха да завършат разработката на ново споразумение до 31 декември. В резултат „Газпром“ трябваше да спре доставките на газ за Украйна заради липса на каквото и да е споразумение. Но „Газпром“ продължи да транзитира необходимите количества природен газ за изпълнение на ангажиментите си по договорите с европейските потребители.

„Нафтогаз“ обаче започна да отклонява част от транзитния газ, което доведе до най-сериозното прекъсване на доставките на газ за Европа в историята, при това в разгара на зимата. Кризата през 2009 г. е била най-трудният, но не и единствен случай сред опитите на Киев да използва позициите си по отношение на транзита на газ за Европа. Дори и след подписване на споразумението през 2009 г. има допълнителни рискове за транзита, което се вижда от необходимостта от провеждането на тристранни преговори с посредничеството на Европейската комисия за подписването на така наречените зимни пакети, които трябва да осигурят на Украйна преминаването на отоплителния сезон и изпълнението на транзитните й задължения.

Освен това Антимонополната комисия на Украйна взе решение през 2016 г., че „Газпром“ е действал като монополист по отношение на купувач на услугата за транзит от „Нафтогаз Украйна“ (не е имало никакви други реални, потенциални клиенти за закупуване на транзитни услуги от Украйна) и трябва да заплати глоба от 3 млрд.долара. Съдебният процес по този въпрос сега продължава в украинския съд и е с потенциал за прерастването му на международно ниво.

„Но новата тарифна система и исканията за санкции навярно ще увеличат риска за транзита на газ през Украйна, тъй като Киев във всеки един момент може да каже, че „Газпром“ плаща малко за услугите си за транзит, или пък трябва да плати глобата. В резултат Украйна може да предприеме мерки по отношение на активите на „Газпром“ в страната и основните активи – газа, доставян за Европа, който е лесно достъпен при съдебно преследване“, смятат експертите.

Те смятат, че предвид политическите отношения между Киев и Москва, а също така и поради многобройните спорове по повод договорите за транзит, съществува сериозен риск за това, че настоящото транзитно споразумение може да бъде нарушено във всеки един момент и няма да бъде продължено при взаимно приемливи условия.

Зимният пакет

През 2015 г. Европейската комисия за пръв път стана гарант за отделянето на финансови средства за Украйна за покупката на газ през настоящия отоплителен сезон. В резултат на тристранните преговори между Русия, Европейската комисия и Украйна, ЕИБ и Световната банка взеха решение за предоставяне на кредит от 520 млн.долара. Средствата трябваше да бъдат изразходвани за покупката на 2 млрд.куб м природен газ от „Газпром“ за нагнетяване в украинските подземни газохранилища и по този начин за намаляване на риска за транзита за страните от ЕС.
Освен това ЕБВР също предостави кредит от 300 млн.долара на „Нафтогаз“ при гаранции от украинското правителство. Тази сума бе използвана за внос на газ от европейските търговци през миналата зима.
От ноември 2015 г. Украйна не е внасяла газ по действащия договор с „Газпром“. Балансът на търсенето се постига чрез покупката на руски газ от европейските търговци по така наречената реверсивна схема. Реверсивните доставки на газ за Украйна през 2015 г. са се увеличили до 10,6 млрд.куб м (60%), а през първото тримесечие на 2016 г. целият вносен газ е изцяло от търговците. При това средната цена на газа по договора между „Газпром“ и „Нафтогаз“ е била с 15 долара по-ниска, от фактическата средна цена на вноса на „реверсивния газ“, който е струвал на Украйна 150 млн.долара допълнителни разходи.

През 1998 г. през системата на украинските тръбопроводи за Европа и Турция са били доставени 114 млрд.куб м.
През 2015 г. транзитът за Европа и Турция през Украйна се е повишил до историческо ниво – 121,5 млрд.куб м. За последните 10 години транспортирането на газ през Украйна за Европа и Турция е спаднало с почти 60 млрд.куб м – до 64 млрд.куб м през миналата година.
Ситуацията се промени съществено след пуска на морския газопровод „Северен поток“ за Германия и Чехия. Това доведе до намаляване на зависимостта на тези страни от транзита на руски газ през територията на Украйна. Освен това през 2014 г. стана ясно, че търсенето на природен газ от Словакия може да бъде напълно удовлетворено без транзит на газ през Украйна, а чрез доставка по северния маршрут – газопровода Opal и газопровода  Lanhot-Olbernhau за Словакия, Чехия и Германия в режим на реверс. През 2015 г. тази тенденция се запази.

Въпреки това над 40% (64 млрд.куб м от 159 млрд.куб м през 2015 г.) от руския газ, както и преди се експортират през газотранспортната система на Украйна. Някои части на Европа и досега разчитат на транзита на газ през територията на Украйна и на 100% от доставките на руски газ.
„България е най-зависимата от украинския транзит на руски газ. През 2015 г. над 90% от общото потребление на газ за страната минава през Украйна, за Унгария това са 81%,  а Гърция – 62%. Полша е получила 23% от своя газ през територията на Украйна. Всички тези страни са уязвими на всякакви заплахи за транзит на газ. Разбира се, някои от тях разработват проекти за енергийна сигурност, за да намалят тази уязвимост“, се казва в доклада.

Украинската газотранспортна система – твърде стара

Голяма част от украинската газотранспортна система е била построена още по съветско време. Още през 2011 г. правителството на страната обяви началото на комплексна модернизация на газотранспортната система. Програмата бе оценена на 5,3 млрд.долара капиталови вложения в разстояние на 5-7 години. Оттогава практически не са вложени никакви ресурси. Инвестиционната програма на „Уктрансгаз% за 2015 г. предвиждаше  само 10 млн. долара инвестиции за поддържането на работата на подземните хранилища за газ.
Експертите на фонда обаче отбелязват, че всички опити на Киев да привлече инвестиции от чуждестранни източници са имали само частичен успех. Преди седем години, през март 2009 г., украинското правителство заедно ЕК проведе международна конференция по въпроса за инвестиции и модернизация, бе подписана декларация, в която европейските финансови институции заявяват намерението си да предоставят кредит от общо 1,7 млрд. долара за модернизиране на украинската газотранспортна система.

Инженерната компания Mott McDonald по договор с „Нафтогаз Украйна“ извърши оценка на техническото състояние на газотранспортната инфраструктура на страната. Пълните резултати от изследването не бяха публикувани, но украинските медии съобщиха, че системата се нуждае поне от 4,8 млрд.долара в разстояние на 7 години. По-късно различни украински чиновници заявиха, че бюджетът за реконструкция би трябвало да е 5,3 млрд.долара за поддържането на транзит от 60-110 млрд.куб м газ годишно. Украинското правителство и „Нафтогаз Украйна“ заявиха, че на първи етап от реконструкцията, състоящ се от модернизация на 120 км на газопровода Уренгой – Помара – Ужгород са необходими 539 млн.долара. Бяха започнати преговори с ЕБВР за финансиране на 308 млн.долара (57%). „Въпреки това през последните пет години не с осъществени никакви инвестиции“, напомнят експертите.
В края на 2014 г. ЕБВР и украинското правителство подписаха споразумение за заем от 150 млн.евро за първия етап на модернизация, а общата стойност се увеличи от началните 540 млн. долара до 600 млн.долара. Парламентът на Украйна го ратифицира през миналата година, но финансиране още не е започнало.

„Съществуват различни оценки за нивото на необходимите инвестиции за газотранспортната система на Украйна. Те варират от 5 до 20 млрд.долара в зависимост от мащаба на модернизацията и възстановяването на пропускателната способност на система на. По наши оценки, за поддържането на транзита от настоящите 60 млрд.куб м газ годишно би било необходимо да се ремонтират 2000-2500 км тръбопроводи и 20 компресорни станции. Такава модернизация може да струва около 10-12 млрд.долара“, сочат изчисленията на експертите.

Те обаче отбелязват, че към настоящия момент е невъзможно да се намерят източници на такива инвестиции. Украинските власти предлагат на чуждестранните инвеститори 49% от акциите на оператора на газотранспортната система, който ще бъде създаден на основата на „Укртрансгаз“, като държавата трябва да остане собственик на инфраструктурата. В същото време законът ограничава кръга от потенциални инвеститори до САЩ и ЕС, тоест изключват „Газпром“. Експертите подчертават, че само „Газпром“ като доставчик на газ за Европа може да гарантира транзита и плащанията за транзитни услуги на дългосрочна основа. „В тази връзка ни се струва, че украинските власти съзнателно блокират възможността за реални инвестиции в газотранспортната система“, смятат експертите.

Действащите договори

В своя доклад експертите на фонда отбелязват, че до 2006 г. Украйна е плащала за руския газ по 50-80 долара за 1000 куб м, което е било значително по-евтино от европейските купувачи. От 2006 зо 2011 г. Украйна е получавала от Русия газа по цена от 70-130 долара. През 2009 г. след тир седмици нарушения на транзита, което е безпрецедентно за последните 50 години от доставката на руски газ за Европа, бха подписани първите общи дългосрочни договори за доставка и транзит между руския „Газпром“ и „Нафтогаз Украйна“.

„Споразумение с ясни положение за взаимните задължения, формула на цените за доставка на газ и плащанията за транзит, и процедура за разрешаване на спорове при международен арбитраж даде възможност за запазване на доставките на руски газ за Европа през Украйна, дори и в трудни времена. Двата договора обаче изтичат на 1 януари 2020 година. Сигурността  за европейския газов транзит обаче изисква алтернативен вариант за транспортиране за времето, когато изтича срокът на действие на договорите“, смятат експертите.

Те отбелязват, че наличието на други варианти за транспортиране на газ за Европа не означава, че Украйна ще престане да бъде транзитна страна за газ след 2019 г.: тя ще се конкурира с други варианти за транспортиране от гледна точка на търговската привлекателност, техническата и обща сигурност за доставчиците и потребителите. Сега обаче транзита на газ през Украйна все повече носи търговски рискове както за доставчика, така и за потребителите, в частност заради техническото състояние на газопроводите и липсата на инвестиции за възстановяването и модернизацията им.
През 2015 г. задълженията за експорт на „Газпром“ бяха удовлетворени чрез украинския транзит. Така около 15 млрд. долара от доходите за експорт (40% от общото количество от експорта на газ от Русия за Европа и Турция от 37 млрд.долара) през миналата година са били получени по този маршрут. „Нарушение на транзита за един ден може да доведе до загуба до 40 млн.долара (изхождайки от цените на газа тази зима) заедно с допълнителните плащания за неизпълнение на задълженията за доставки. Европейските клиенти ще страдат от ограничен поток от доставки и рязко повишение на цените на спотовия пазар“, предупреждават експертите.
В същото време в разстояние на 25 години Киев „направи малко, за да си изгради репутация на надежден, дългосрочен и привлекателен партньор по транзит“, отбелязват експертите.

Алтернатива има

Сега новите маршрути за доставки – Ямал-Европа и „Син поток“ се използват средно над 90%, „Северен поток“ - 70% за четири години работа (без ограниченията на ЕК по Opal може да е повече). По този начин дадените от маршрутите доказват ефективността и търговската изгода от гледна точка на енергийната сигурност.
Ежегодните плащания на „Газпром“ за транзита на газ през територията на Украйна през 2010-2014 г. са спаднали от 3 до 1,9 млрд.долара. През първото полугодие на 2015 г. „Нафтогаз“ е получила около 910 млн.долара, което съответства на нивото от 2014 г. Годишният доход от транзит на Украйна се е увеличил през 2015 г. до 2 млрд.долара. „Някои политици в Европа твърдят, че тези транзитни приходи трябва да се запазят и в бъдеще, за да се подкрепя Украйна по отношение на финансите в трудната икономическа ситуация“, отбелязват експертите.
„Газпром“ плаща за транзит 2,26 евро за 1000 куб м за 100 км, или 28 евро за 1000 куб м от руската граница до границата със страните от ЕС през Украйна.

„През миналата година „Газпром“ е заплатил по-малко от 19% за транзита през Украйна за транспортирането на газ през Балтийско море (,86 евро за 1000 куб м, или 22,7 евро от граница до граница) и от това е икономисал 207 млн.евро. Пълното натоварване на мощностите на „Северен поток“, което изкуствено е ограничено от ЕК води до разширяването им с 6-7 евро“ се казва в доклада.
Към действащият договор за транзит, Украйна реши да въведе още една тарифна система, която й дава възможност за увеличаване на плащанията с 50% - до 42 евро от руската граница до Словакия.
„Ние смятаме, че предвид новата украинска тарифна политика „Северен поток-2“ ще  е с 50% по-евтин от газотранспортната система на Украйна“, подчертават експертите.

През 2015 г. доставките на газ по „Северен поток“ съставляват 39 млрд.куб м (70% от проектната мощност). Приходите на оператора от плащанията за транзита на „Газпром“ съставляват 1,07 млрд.евро. Дела на „Газпром“ в чистата печалба на Nord Stream AG съставляват 185 млн.евро. Тоест чистото плащане на „Газпром“ за транзита през 2015 г. - 885 млн.евро, или 1,86 евро за 1000 куб м на 100 км. От крайбрежието на Русия до Балтийското крайбрежие на Германия цената съставлява 22,7 евро за 1000 куб м. Ако тръбопроводът започне работа на пълна мощност, заплащането ще бъде намалено до 1,32 евро на 100 км и 16,1 евро на 100 км от граница до граница за хиляда кубически метра.
Освен това, отбелязват експертите, основна причина за увеличаване на транспортните мощности на север е допълнителното търсене на внос на газ в Северозападна Европа, където се наблюдава устойчиво понижение на собственото производство на газ. През последните пет години то е намаляло с 58 млрд.куб м – цифра, която надвишава мощностите на двата газопровода по дъното на Балтийско море.
Експертите смятат, че планираният газопровод „Северен поток-2“ ще се окаже по-конкурентоспособен от традиционният маршрут за транзит през газотранспортната система на Украйна.

„Блокирането на „Северен поток-2“ заради запазването на транзитния бизнес на Украйна няма да е дългосрочно жизнеспособно решение, тъй като голяма част от газовата система на Украйна вече е достигнала или скоро ще достигне своя срок на експлоатация и няма да може да се продължи транспортирането на големи обеми газ за Европа сигурно и надеждно без значителни инвестиции“, смятат експертите, заключава информацията си ТАСС.

природен газ
Украйна
Русия
ЕК
Марош Шефчович
Александър Новак
транзит на газ през Украйна
газови доставки за Европа
По статията работи:

Маринела Арабаджиева