Европа днес: Остаряло диско на дансинга на света

Източник: БТА

Автор: Матю Карнитшниг, „Политико“

Измина една адска седмица в Европа - гореше Париж, Брекзит се превърна в психологическа драма, а автокрацията пое към своето завръщане.
Известно е, че имиджът на Европа получава ритник, когато либералите започват да се чувстват комфортно. Дори хладнокръвният „Уолстрийт Джърнал“ показа загриженост:

"Разделенията в икономика, култура и география са предизвикателство за дълголетието на правителствата или способността им да преследват своя дневен ред".

В превод: Европа е прецакана. Но дали?

На Европа ѝ липсва истинско лидерство и визия; напълно ѝ подхождат запомнящите се слова на канадския композитор Чили Гонзалес - "филм без сюжет".

И все пак, въпреки че Европа имаше "ужасна година", трудно е да се отрече, че тя отново оцеля, повече или по-малко непокътната. Парадоксално е това, че на всички им се струва, че Европа е постоянно на прага на катастрофа, но тя все пак не се случва (освен, разбира се, през 1939, 1914, 1805, 455 и т.н…., но, хей, всички тези дни на апокалипсис предшестват ЕС).

Всъщност, имайки предвид неволите в Европа, хората са изненадващо оптимистични. Обществената подкрепа за ЕС е най-високата, която сме наблюдавали от повече от едно поколение, а подкрепата за еврото достигна рекордни нива. Из целия континент (с отделни изключения), влаковете се движат навреме, здравеопазването и образователната система са достъпни за всички и като цяло, стабилни, съдебната система е справедлива, а градовете са безопасни. Икономиката, въпреки че показва признаци на напрежение продължава да расте. Безработицата в ЕС е на най-ниското ниво от 2000 г., въпреки че е голямо предизвикателство в отделни страни.

Във време, когато свободната търговия изглежда все повече под обсада, ЕС сключи две важни търговски споразумения с Канада и Япония. И макар че е лесно Европа да се охарактеризира като място, където нищо не работи наистина (Гърция, Брекзит, имиграцията, Жан-Клод Юнкер), някак всичко все пак функционира. Дори и най-заклетите популисти се отказаха от опити да напуснат ЕС.

Лесно е да се обвиняват медиите за лошата репутация на Европа, но истинските виновници са нейните политически лидери. По отношение на кризата с еврото политиците използват заплахата от предстоящата смърт на Европа като реторична сопа.
"Ако еврото се срине, тогава и Европа ще се срине", каза Ангела Меркел за първи път през 2010 г., когато се опита да събере подкрепа за спасителната си стратегия.

"Европа трябва да се промени или я очаква смърт", каза Пиер Московиси, европейски комисар по икономически и финансови въпроси през 2016 г.

"Проектът е в смъртна опасност", заяви германският комисар Гюнтер Йотингер през септември, когато се опита да получи одобрение за бюджетния си план.

Опасността е, че в края на деня пророчествата ще се самоизпълнят. Едва минава седмица, без политическо предизвикателство да хвърли Европа пред избор: направи или умри.

Неотдавнашното решение на Меркел да се оттегли като лидер на партията си доведе до нови драматични предсказания. Изчакването на Меркел да си тръгне не само представлява сериозно предизвикателство за ЕС, но може да има "бедствени последици", предупреждава Гардиън, като се позовава на 1930 г.

Последният „ooh-la-la“ момент? Протестите на френските „жълти жилетки“. Появиха се опасения сред някои за връщането на гилотината и за революция, която може да се разпростре из цяла Европа.

Други, особено германците, са неудовлетворени от отговора на президента Еманюел Макрон, именно от решението му да хвърли пари за решение на проблема - сякаш целият континент ще се разпадне, ако Франция (и Италия) превишат желания от ЕС бюджетен дефицит от 3%.
Междувременно европейските либерали се впуснаха да спасяват френския президент. За някои, той е новото евро: "Ако Макрон падне, Европа ще падне", предупреди Хенрик Ендърлайн, виден германски академик през уикенда в " Шпигел".

Ако последното десетилетие на непрекъснати кризи ни е научило на нещо, то то е, че каквото и да се случи оттук нататък, смъртта на Европа е най-малко вероятния изход.

Със застаряващо население и тромава бюрокрация, ЕС може би няма да стане следващия икономически двигател в света. На световната сцена Европа е предопределена да остане като диското през 50-те: добро начало и чувстваща безнадеждно неудобство в компанията на диктуващите модата. И все пак ще остане на дансинга, защото това, от което най-много се страхуват нейните граждани е - какво ще се случи, ако музиката спре.
--------------------------------------------------
Преводът и редакцията са на БГНЕС







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари