Европа продължава да разчита на въглищата, въпреки новата цел за 32% възобновяема енергия до 2030 г.

Ръстът на ВЕИ сектора не води до намаляване на СО2 емисиите, те продължават да повишават нивото си

Много правителства в ЕС отстъпват от водещата си роля в борбата с изменението на климата и все още разчитат в голяма степен на изкопаеми горива. Всъщност по въпроса за ускорен преход към нисковъглеродна енергетика и пълния отказ от фосилните горива Европа не е единна. Позициите са от ентусиазирана подкрепа на бързото и пълно преминаване към възобновяеми източници на енергия до не по-малко категорично отричане на ползата от ВЕИ и подкрепа за централите на въглища и газ.

Някъде в средата са по-умерените привърженици на тезата за необходимостта от ограничаване или поне задържане на промените в климата, които обаче не виждат основния проблем за нарастващите СО2 емисии в електроенергийните мощности на въглища и газ, нито решението - в ударното строене на слънчеви и вятърни централи. Те подкрепят тезата за баланс в структурата на енергийните мощности в ЕС и в отделните страни и отричат сатанизирането на въгледобива и ТЕЦ на въглища и природен газ и налагането на драстични ограничения за тях от ЕС, които ще затворят голяма част от тези производители. А най-модерните въглищни централи, които вложиха милиарди в очистващи инсталации и за внедряване на екологични технологии, са наказани да правят огромни допълнителни разходи за въглеродни квоти и нови инвестиции, които само ще вдигнат цената на произвеждания от тях ток, а резултатът е незначително въздействие върху околната среда и нивата на СО2. Дори може да се окаже обратното, ако се отчете преминаването на голяма част от населението в по-бедните страни и региони на отопление с дърва и дори гуми и отпъдъчни материали, често съдържащи и вредни за здравето на хората вещества.

Тук предлагаме няколко мнения екологичните цели в Европа и по политиката на ЕС за преход към нисковъглеродна икономика, а читателите сами ще направят своя избор според силата на посочените от коментаторите аргументи.

Sun Investment Group: Европа все още копае въглища

Sun Investment Group (SiG) е компания, която участва в разработването на проекти за слънчева енергия в цяла Европа. SiG е професионален управляващ съдружник с миноритарен дял в полски джойнт венчър с участие на Lithuania’s E-Energija и Spain’s  I+D Energias. Компанията излезе днес с позиция, разпространена до медиите:

16 август 2018 г. Светът вече изпитва ефекта от изменението на климата - лятото на 2018 г. може да бъде най-горещото в Европа и горещите вълни обещават да се засилят по честота. Глобалното затопляне може да доведе до увеличение на океанските нива с до 2 метра до 2100 г. - оставяйки голяма част от земната земя под водата.

Най-голямата причина за изменението на климата са емисиите на въглероден диоксид (CO2) - а през 2018 г. атмосферните нива на нарастването на нивата на този газ достигат най-високата си средна стойност.

ЕС има обвързваща цел да посрещне 20% от европейските енергийни нужди с възобновяеми източници до 2020 г. През юни тази година в отговор на настъпващата криза на CO2-емисиите  ЕС увеличи целта си за възобновяема енергия от 27% на 32% до 2030 г.

"Ние приветстваме тази инициатива, тъй като това е значителен ход за декарбонизиране на европейската енергийна система", заяви Deividas Varabauskas, изпълнителен директор на Sun Investment Group. "За нас това означава по-голяма експанзия и нови инвестиции. В резултат на това споразумение административните процедури също ще бъдат рационализирани, а за Европа това означава значително намаление на меките разходи за слънчева енергия - тъй като новата инсталация сега може да отнеме не повече от 1 година. "

Въпреки това не всички европейски страни имат еднакъв ангажимент за изпълнение на стратегия за постигане на целите за възобновяеми енергийни източници, а много експерти дори твърдят, че целта от 32% е твърде ниска.

"Разбира се, бихме искали да видим целта над 32%", заяви Deividas Varabauskas. "Изкопаемите горива ще продължат да се използват с тревожна честота в цяла Европа и много страни все още копаят въглища. Например миналата година 37% от електроенергията в Германия е захранвана с въглища и те все още търсят нови изкопаеми горива. Нашата цел е да разпространим исленето, че в крайна сметка слънчевата енергия ще бъде много по-полезна и по-рентабилна и дори не говоря за въздействието върху глобалното затопляне. "

Според всеобхватно проучване на Climate Action Network Europe (CANEurope) страни като Белгия, Дания, Германия и Обединеното кралство вече не са лидери в борбата срещу изменението на климата, но напоследък са мълчаливи за прехода на ЕС към възобновяеми енергийни източници. По-специално Германия призна, че няма да успее да постигне целите си за 2020 г. и ще се откаже от целта да бъде пионер в международната политика в областта на климата.



Източник: Мрежа за действие за климата в Европа (CANEurope.org)

Още по-обезпокоително е, че повечето страни в Централна и Източна Европа имат най-ниски амбиции да окажат влияние върху политиките в областта на климата и изместват цялата европейска средна стойност надолу.

"Не всички правителства се придвижват към възобновяеми енергийни източници възможно най-бързо", каза Deividas Varabauskas. "Но има страни, в които потенциалът за развитие на слънчевата енергия е най-голям - като Испания, Холандия, Франция и Унгария. Полша, която е най-големият замърсител на енергия в Европа поради 90-процентното си доверие на въглищата, също бавно се пренасочва към възобновяеми енергийни източници и сме благодарни на полското правителство за този сериозен ход към увеличаване на развитието на генератори на слънчева енергия. Най-големият ни проект в момента е портфолио от слънчеви енергийни централи в Полша, което ще бъде разработено през второто тримесечие на 2019 с обща инвестиция от около 40 милиона евро. Проектът представлява около 15% от общия пазар на слънчева енергия в страната в Полша. "



Първата част от проекта вече е отворена - това е 2,1826 хектара завод в Gralewo, разработен в партньорство с литовската енергийна компания E-Energija и I + D Energias от Испания. Готови за изграждане слънчеви проекти са придобити от местен полски предприемач и работят с полски екип от 20 души. Очаква се централата да достави 1040 MWh годишно в националната мрежа, спестявайки 920 тона CO2 годишно.

Слънчевата PV е най-бързо развиващата се енергийна технология в света, а Европа е вторият по големина слънчев регион в света с капацитет над 100 гигавата (от само 3GW през 2006 г.). Основните разработки, които са в ход, включват завод с площ 2,369 хектара в испанският регион Арагон, който ще достави 549 MW възобновяема енергия - най-голямата фотоволтаична инсталация в Европа.

Тъй като дружествата за слънчева енергия привличат все по-голям интерес от страна на инвеститорите и правителствата в Европа и навсякъде другаде, те дават надежда за решаване на наближаващата криза на глобалното затопляне, обобщават в позицията си от Sun Investment Group.

Боян Рашев:  ВЕИ всъщност са най-добрият приятел на фосилните горива

 За нов спасител на света са обявени ВЕИ. В резултат днес ВЕИ енергетиката вече празнува първия терават инсталирани мощности от слънце и вятър (виж графиката по-долу), докато ядрената стагнира около 300 GW въпреки доказания си ефект върху ограничаването на фосилните горива.

Само капиталовите разходи възлизат на 2.3 трилиона долара. А към тях трябва да добавим субсидираните тарифи и инвестициите в електропреносната мрежа, които са нужни, за да може тази енергия да достигне до потребителя – още трилиони. Нямам точните числа, но съм абсолютно убеден, че общата сметка от 2000 г. до днес надвишава 4 трилиона долара.

По-интересен обаче е резултатът. А именно, от 1995 до 2017 г. делът на нисковъглеродните източници на енергия в глобалното потребление се е увеличил от 13.1% до 14.8% (виж графиката по-долу). Тоест, резултат практически няма!

Делът на нисковъглеродната енергия  започва да спада и през 2007 г. достига минимум от 12.3%. Факт, в последните 10 години той се качва до 14.8%, но за този ръст голям дял имат хидроенергията и биомасата, които обаче са с ограничен потенциал.

Въпросният терават инсталирани мощности на слънце и вятър осигуряват едва 2.6% от глобалното енергийно потребление през 2017 г.

file:///C:/Users/USERAC~1/AppData/Local/Temp/.facebook_1534434035619-1.jpgЗабележете, че енергийното потребление през същата година е нараснало с 253 mtoe спрямо 2016 г. като 173 от тях са осигурени от ръст на фосилните горива и само 63  – от ръста на слънцето и вятъра, тоест първите все още нарастват много повече в абсолютни стойности от ВЕИ. Нещо повече, въпреки огромните инвестиции и субсидии във ВЕИ, в Европейския сюъз нисковъглеродните източници даже отчитат относителен спад от 0.5% през последните 3 години (BP Statistical Review of World Energy, 2018), което естествено води до ръст на емисиите на СО2. И той неизбежно ще продължи, докато имаме стабилен икономически растеж.

Оптимистичната прогноза на BNEF е, че следващият терават щял да бъде инсталиран за 5 години и да струва „само“ 1.23 трилиона долара. Правят се даже прогнози за 100% ВЕИ до 2050 г. Тук е добре да се замислим за секунда, защото мащабът на подобна глупост е шокиращ: Някакви „експерти“ се надяват, че през следващите 33 години можем да имаме ежегоден скок на дела на нисковъглеродните източници, равен на скока им общо в последните 33 години. Ама вие сериозно ли!?

Първо, дори и с този втори терават слънцето и вятърът пак няма да произвеждат толкова енергия, колкото 0,3 теравата ядрени централи. Второ, не мисля, че той изобщо ще се случи, защото парите все по-видимо текат в друга посока – обратно към фосилните горива.

И най-важното, ВЕИ всъщност са най-добрият приятел на фосилните горива, защото колкото повече навлизат те в една енергийна система, толкова по-жизненоважна е нуждата от подсигуряваща мощност на газ или въглища. Примерът Германия най-ярко изобразява този ефект. В периода 2002-2017 г. инсталираната мощност на слънце и вятър бурно расте – от 12 на 100 GW. Въпреки, че енергийното потребление не се изменя особено, инсталираната мощност от фосилни горива не намалява – даже расте от 75 на 80 GW. Това ли е целта? /виж графиката в началото на текста/


file:///C:/Users/USERAC~1/AppData/Local/Temp/.facebook_1534434035619-1.jpgЛогиката е проста: Защо потребител да инвестира в собствени ВЕИ, при положение, че цената на електроенергията по време на пиковото им производство – грее ярко слънце или духа силен вятър – все по-често е отрицателна, което е масово явление на наситените пазари. Тоест, енергийните компании му плащат да потребява, точно когато той би произвеждал най-много собствена енергия. Та тази инвестиция ще носи отрицателна възвръщаемост, нали?

Всъщност, най-голямата субсидия за ВЕИ е приоритетното използване в мрежата – иска или не, всеки системен оператор е длъжен да поеме първо тях за сметка на всички останали източници и без значение дали има нужда. Това е гигантско пазарно изкривяване, което скоро ще бъде прекратено и ще сложи край на бума им.

Накрая ще завърша с традиционната прогноза: Нисковъглеродните източници нямат никакъв шанс да достигнат и 20% от глобалното потребление на енергия преди 2030 г.

Инж. Иван Петров: България да направи постъпки пред ЕК за безплатни квоти за СО2 емисии като бонус за допълнително абсорбираните 22,5 Mt въглероден диоксид годишно

Инж. Петров цитира анализ на енергийния министър Теменужка Петкова, като тезата му е, че не се прави достатъчно по въпроса за постигане на дерогация за въглищните централи от енергийния комплекс "Марица Изток", а те се притискат, за да се отвори място за новата ядрена мощност АЕЦ "Белене".

„Съгласно Парижкото споразумение за климата страните се договарят да ограничат покачването на глобалната температура под 2 0С“, цитира енергийният експерт в анализ за starozagorskinovini.com.

След което коментира, че "България всъщност е поела задължението не да ограничи глобалната температура, като спре всичките си електроцентрали, изгарящи въглища, а да спомогне за това, като намали емисиите на въглероден диоксид с 20 % през 2020 г. спрямо 1990 г., съответно с 40 % (вероятно 45 %, ако се постигне съгласие в Европейския съвет) през 2030 г. и с 60 % през 2040 г., което съответства на 3214, 3214 (2877) и 2060 MW електропроизводствени мощности на въглища в „Марица изток“, или 17,67, 17,67 (15,70) и 11,30 TWh произведена електроенергия (Дейност VI.1 от доклада на БАН). Тези мощности и електроенергията от тях са включени в електроенергийния и мощностния баланс на страната (Дейност II и Приложение II.1, таблици 5 и 5А от доклада на БАН), от които се вижда,че нови базови мощности до 2040 г. не са необходими, дори остават оперативни излишъци за износ извън зимния сезон".

Друг цитат от изказването на министър Петкова: „Европейската комисия прие заключения за най-добри налични техники за Големите горивни инсталации… относно емисиите от промишлеността. Референтният доку-мент влиза в сила след 2022 г.“

Ето и коментара по него: "От цитирания текст не става ясно каква е връзката с целите на доклада; най-вероятно се внушава, че централите, изгарящи въглища няма да получат исканата дерогация, т.е. ще бъдат спрени след 2022 г. Ако, обаче г-жа Петкова беше прочела доклада на БАН „в цялост“ (Дейност VI.1), щеше да знае, че проблеми с концентрацията на азотни оксиди и прах в изходящите газове на трите електроцентрали в „Марица-изток“ (3214 MW) няма. Освен това централите са в състояние, след не особено капиталоемки реконструкции да постигнат степен на очистване на серните оксиди над 97 %, вместо 96 % сега; остава проблемът с лимитираната в Референтния документ концентрация 320 mg/Nm3 серни оксиди в изхвърляните димни газове, изискване, което България не може да изпълни дори с цената на огромни инвестиции, тъй като съдържанието на сяра в източномаришките лигнити е повече от 2,5 %, докато в останалите страни от ЕС, без изключение сярата е по-малко от 1,5 %. Ако, обаче екипът на г-жа Петкова не беше проспал периода на дискусии по Референтния документ, напълно постижимо беше България да получи генерално изключение, като остане само нормата за степен на очистване. Такова изключение имаше през 90 те години за централите, изгарящи високосернисти лигнитни въглища".

Според инж. Петров трябва "Да се настоява пред Европейската комисия за генерално изключение от лимита 320 mg/Nm3 серни оксиди дава основание и фактът, че това е локално замърсяване и ако Пределно допустимата концентрация (ПДК) на нивото на дишане не превишава лимитираната стойност, то не представлява опасност; така например в региона около ТЕЦ „Марица-изток 2“, при концентрация на серни оксиди в димните газове средно 550 mg/Nm3 през 2016 г., са измерени среднодневни и средночасови концентрации три пъти по-ниски от ПДК".

Присъединяването към Полша в делото срещу ЕК, като се атакува процедурата по приемане на Референтния документ, а не проблемът по същество е по-скоро имитиране на дейност, отколкото търсене на решение, смята той..

Следващ цитат: „Като производители със сключени дългосрочни договори… може да се очаква, че ТЕЦ „Eй И Ес 3С Марица изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобъл Марица-изток 3″ ще продължат да функционират до изтичане на договорите…. края на 2026 г., съответно края на 2024 г.“

"Г-жа Петкова „очаква“ двете електроцентрали да прекратят дейността си предсрочно – образец на лимитирано и безалтернативно мислене. А ако не я прекратят, което е по- вероятно, ще ги принуди ли? Трябва да се има предвид, че и двете електроцентрали имат физически и морален ресурс до и след 2040 г., а що се отнася до бъдещото им пазарно поведение, нека не забравяме, че те са част от големи корпорации, с богат опит при търговията с електроенергия. Освен това в ТЕЦ „Марица изток 2“ са налични още 1620 MW, чийто собственик е държавата", коментира инж. Петров.

Ето какво казва още в изложението си енергийният министър: „Въз основа на изложеното по-горе може да се направи извод, че след 2026 г. България ще има необходимост от инсталиране на нови „базови?“ мощности, които да гаран-тират сигурността на ЕЕС. Това се потвърждава и от доклада на БАН…, както и от разрабо-тените от ЕСО прогнозни мощностни баланси.“

И поредния коментар на инженера: "От изложеното дотук и „по-горе“ се вижда, че министърът на енергетиката на България повтаря като мантра, че са необходими нови, базови мощности, като съзнателно и целенасочено представя на Правителството и Парламента неточна и подвеждаща информация, с цел да „обоснове“ изграждането на АЕЦ „Белене“, от която ЕЕС не се нуждае до 2040 г., а даже и след това и, че единствено изгодата от това ще бъде за „Росатом“ като главен изпълнител на обекта и доставчик на гориво, техническа помощ и резервни части, защото:

1) Трите електроцентрали и рудниците в „Марица-изток“ ще продължат да работят и след 2026 г. в съответствие с поетите ангажименти за опазване на околната среда, ограничаване на емисиите от въглероден диоксид (Дейност VI.1 от доклада на БАН), Стратегията на ЕК за диверсифициране на вноса на енергоносители в ЕС, съхраняване на националната и социалната сигурност (Дейност VII от доклада на БАН).

Трябва да се има предвид, че въглищата са най-добре съхраняваният и сигурен енергиен ресурс при възникване на извънредни обстоятелства.

2) АЕЦ „Белене“ не може да бъде алтернатива на кондензационните електроцентрали, тъй като те предлагат допълнителни услуги и практически работят като подвърхови, с използваемост между 5000 и 6500 часа годишно, а не като базови мощности (Приложение II.2 от доклада на БАН).

3) За поддържане на сигурността на ЕЕС и създаване на условия за извършване на ремонтни дейности, агрегатите трябва да бъдат не по-големи от 350 MW и да са разсредоточени на минимум две отделни площадки (Приложение II.1 от доклада на БАН, Правилник за управление на ЕЕС).

4) Електроенергийният, а не мощностният баланс дефинира вида на необходимата нова мощност (базова, подвърхова, върхова и т.н.). От Приложение II.1 към доклада на БАН – таблица 5 се вижда, че ако кондензационните електроцентрали в „Марица-изток“ бъдат заменени с АЕЦ „Белене“, последната ще работи с използваемост около 3500 часа годишно, т.е. два пъти по-малка от минималната за базова мощност и много по-малка, за да бъде проектът жизнеспособен (Дейност V от доклада на БАН). При по-ниска използваемост ще се наложи заплащане за разполагаемост, от каквато системата няма да има нужда. От тази гледна точка опитът в доклада блоковете 1000 MW да бъдат представени като маневрени е изключително некоректен.

Специалистите на ЕСО твърдят, че са необходими повече балансиращи мощности с висока маневреност, а също агрегати с възможности за бързо и често пускане и спиране за овладяване на минималните товари на ЕЕС (План за развитие на преносната мрежа на България за периода 2018 – 2028 г.).

Що се отнася до „големите държави“, нито Германия, нито Полша, нито Чехия имат намерение в следващите 10 години да закрият всичките си електроцентрали на въглища, сочи енергийният експерт. Пример за отговорно, държавническо отношение към проблема е Германия – безспорен Европейски лидер в т.нар. Енергиен преход, която наскоро създаде комисия от представители на министерствата, общините, профсъюзите, засегнатите компании и неправителствени организации, която да състави план за постепенно намаляване и определи крайна дата за спиране на производството на електроенергия от въглища, както и да предложи необходимите съпътстващи правни, икономически, социални и структурни мерки. Целта е до 2050 г. енергийните доставки да бъдат почти декарбонизирани, като Германия стане неутрална по отношение на емисиите на парникови газове. И още нещо – създадени са регионални фондове за насърчаване на нов бизнес във въгледобивните региони, сочи инж. Пертов.

Според него "Цените на квотите за въглеродните емисии наистина са голям проблем за централите в „Марица-изток“. Увеличението им дойде като средство за натиск, след като се разбра, че някои страни от ЕС няма да постигнат планираното намаляване до 2020 г., в съчетание с намерението на ЕК да ускори декарбонизацията с нови 5 % до 2030 г."

Като член на ЕС и страна по Парижкото споразумение, България вероятно солидарно ще приеме новия ангажимент да намали емисиите на въглероден диоксид с 45 % вместо с 40 % през 2030 г., което ще наложи спиране на 340 MW в „Марица-изток“, без да се отрази върху електроенергийния баланс (Дейности II и IV от доклада на БАН). От друга страна тя е от малкото страни, които абсорбират повече въглероден диоксид, съответно над 84,5 Mt годишно от емитирания – 62,02 Mt/2015, с тенденция положителният резултат да се увеличава от дейностите по декарбонизацията на енергетиката, индустрията и транспорта, сочи експертът.

Той подчертава, че Германия се стреми към постигане на баланс до 2050 г., а ЕК – към скромните 10 % абсорбиран диоксид през 2020 г. Ето защо България трябва да направи постъпки пред ЕК за безплатни квоти за въглеродни емисии като бонус за предсрочно постигнатото равновесие и допълнително абсорбираните 22,5 Mt въглероден диоксид годишно, е тезата на инж. Иван Петров.










Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари