Еврика: ТЕЦ "Варна" била много важна за елсистемата. А защо държавата я изцеди финансово и осуети всички опити на ЧЕЗ да я модернизира?

ТЕЦ Варна

ТЕЦ „Варна" трябва да бъде спасена! Тя ще бъде все по-необходима на българската енергийна система. За това се призовава в открито писмо от Управителния съвет на Българския енергиен и минен форум, разпространено до медиите.

ТЕЦ „Варна“ е в процедура на продажба за нищожни средства на нов собственик, чийто интереси по подразбиране са насочени основно към придобиване на голямото и удобно пристанище за разтоварване на въглища, собственост на централата. По всяка вероятност, ТЕЦ-ът не представлява интерес за новия собственик, освен ако той не опровергае това с декларация за намерения за рехабилитацията поне на части от нея, твърдят експертите.

Централата с инсталирана мощност от 1260 МВт беше спряна на първи януари 2015 г. Преди седмици беше съобщено официално, че Чешката държавна компания CEZ Group е приела предложението за продажба на ТЕЦ "Варна" на българската SIGDA OOD. Предстои сделката да бъде одобрена от българския антимонополна комисия – КЗК. Крайната цена за покупката ще бъде определена след затваряне на сделката, базирана на нивото на оборотния капитал. Позовавайки се на публикация на Hospodarske Noviny от края на септември, сайтът investor информира, че офертата за централата е близо 50 млн. евро.

Фирмата купувач няма интереси в енергетиката, а е фокусирана в пристанищна дейност и свързаните с нея дейности. Вероятно това е една от причините за притесненията на еспертите от БЕМФ. Другата е продължаващите обяснения от страна на Енергийния системен оператор /ЕСО/, че варненската термична централа е от изключителна важност за стабилността и сигурността на електроенергийната система на страната ни. Дотам, че дори започва да се говори за нещо като национализация на енергийните мощности във варненската централа.

Тези твърдения обаче влизат в пълно противоречие с реалните действия на държавния преносен оператор и на държавната НЕК в годините, когато собственикът на централата ЧЕЗ Груп имаше намерения да модернизира ТЕЦ "Варна", да смени горивната й база от въглища на природен газ и така да удължи периода на нейната експлоатация. Защото държавата не направи това, което извърши през годините и продължава да прави за множество други доста по-незначителни инвестиционни проекти у нас - да стимулира чуждестранните инвеститорите, като поеме изграждането на инфраструктура, в случая с ЧЕЗ на отклонение за доставка на пирроден газ.

Исканията на държавните институции бяха за изграждане на сроочистващи инсталации - практиката сега доказва, че несъгласието на ЧЕЗ да инвестира близо 300 млн. лв. в това мероприятие е напълно оправдано - дори нови въглищни централи в момента са изправени пред заплахата от затваряне заради наднормени парникови емисиии, независимо от поставените нови сероочистки.

А междувременно с различни хватки от страна на НЕК и ЕСО педприятието беше финансово омаломощено до степен, която направи невъзможно неговото функциониране.

Колко /не/нужна беше централата за управлението - няколко факта

Един обективен преглед на отношението на управляващите и на дейността на варненската топлоцентрала през годините до 2015-та, когато беше затворена,  показва, че тя не е толкова важна за електросистемата, колкото твърдят противниците на нейното спиране. Ето какво показват фактите:

- През 2013 и 2014 г. ТЕЦ-ът е бил 10 месеца в принудителен престой.

- ТЕЦ „Варна“ не фигурира като необходима мощност в нито една стратегия за развитие на енергетиката на България.

- ТЕЦ "Варна" беше подложена от бившия ДКЕВР и тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на перманентен регулаторен натиск и ограничения, които й пречат да работи.

- Централата беше извадена от списъка на мощностите, които осигуряват ток за регулирания пазар.

- На ТЕЦ "Варна" беше отказано и да осигурява т.нар. "студен резерв".

- Години наред цената на произвеждания от тази централа ток са подтискани и практически ТЕЦ-ът е доведен до финансовата криза.

През периода 2007 – 2009 г. тогавашната ДКЕВР определяше на ТЕЦ „Варна“ огромни квоти за регулирания пазар. Паралелно с това МОСВ отказа да промени комплексното разрешително.  В същото време монополистът НЕК нееднократно злоупотребяваше с механизма за активиране на студения резерв, когато тецът имаше ангажимент да осигурява такъв - за да изпълнява договорите си за доставка на ток на потребители в България и за износ, държавната електрокомпания активира блоковете на ТЕЦ „Варна“, които трябваше да стоят в готовност като студен резерв, в ущърб на централата. В резултат дружеството изпадна в невъзможност да осигури необходимите средства за инвестиции в екологизиране на производството.

В следващия перод от 2009 - 2013 г проблемите продължиха. Регулаторът продължи да не признава в пълен размер разходите за производството и не одобряваше средствата за инвестиции.

В резултатът от тази държавна политика, „важната“ за системата ТЕЦ приключи 2013 г със загуба от близо 68 млн лева. Това се случи точно в период, когато ТЕЦ-ът  трябваше да се екологизира, обясняват енергийни експерти.

От средата на 2013 г. ТЕЦ „Варна“ вече не може да разчита на постоянни приходи от предоставянето на студен резерв, тъй като беше променена системата за разпределение.

А през юли 2014 г. централата беше изключена и от регулирания пазар на ток. Всичко това показва, че не е разумно да се налеят над сто милиона евро в едно дружество, от чиято продукция очевидно няма нужда.

Какво искат ат УС на БЕМФ

Публикуваме позицията на експертите на браншовата организация без редакция.

"С тревога следим развитието на казуса ТЕЦ“Варна“ и не можем да допуснем тази важна за енергийната система централа – сега и в бъдеще, да бъде жертвана за други бизнеси и за други интереси.

Нашите експерти настояват:

ТЕЦ“Варна“ трябва да бъде спасена. Тя ще бъде все по-необходима на енергийната система.  ТЕЦ „Варна“ е в процедура на продажба за нищожни средства на нов собственик, чийто интереси по подразбиране са насочени основно към придобиване на голямото и удобно пристанище за разтоварване на въглища, собственост на централата. По всяка вероятност, ТЕЦ-а не представлява интерес за новия собственик, освен ако той не опровергае това с декларация за намерения за рехабилитацията поне на части от нея.

ТЕЦ-а и ОРУ-то (откритото разпределително устройство) са изключително важни за енергийната система и сигурност на страната, защото дори и сега тя се използва за редица ключови оперативни дейности на ЕСО. От друга страна в ОРУ-то са вложени много средства за превръщането му във оперативен възел на електроенергийните потоци на системата и особено за регулиране и балансиране на товарите в региона на Североизточна България.

Мнението на експертите на Българския енергиен и минен форум е, че ТЕЦ-а и ОРУ-то трябва да запазят функционалността си на всяка цена, като независимо, че бъдещето на ТЕЦ-а все още не е ясно, а то зависи от новата енергийна стратегия на страната, възможно е горивната база на един, два или трите блока на централата в бъдеще да бъде заменена на природен газ и тя да бъде използвана за подвърхова или върхова в региона. Излишно е да споменаваме, че това е регионът с най-голям брой и сумарна мощност на възобновяеми енергийни източници в страната и тази функция на централата  може да се окаже критично важна.

Какво трябва да се направи незабавно ? КЕВР трябва да пристъпи с ускорени темпове към отнемане на лиценза на ТЕЦ“Варна“, което предложиха, сезираха КЕВР и продължават да настояват представителите на коалицията „Обединени патриоти“. Това трябва да бъде последвано от назначаване на особен управител, който да раздели по функционалност двете части на централата – транспортна инфраструктура и енергийна част, а в последствие и активите. Това трябва да бъде съпроводено и с оценката им, което да предхожда решението каква ще бъде новата форма на собственост на централата – държавна или частна, и как ще се процедира от юридическа гледна точка. За нас най-логично би било енергийните активи – ТЕЦ и ОРУ, да преминат под управление на особения управител, а на по-късен етап и на БЕХ до изясняване на бъдещия нов собственик и ролята на централата в енергийния баланс на държавата.

За енергийните специалисти е ясно едно – ролята на ТЕЦ“Варна“ в енергийната система на България трябва да бъде възстановена и грешките от неудачната приватизация компенсирани.

Как се стигна дотук

Преди повече от 2 години - в първия ден на януари 2015 г. - ТЕЦ "Варна" спря напълно - очаквано и неизбежно. И собственикът ЧЕЗ, и държавата се съгласиха, че след тази дата централата няма да може да работи, въпреки усилията на ЧЕЗ, а и на държавните институции в последните 2015 - 2016  година, в лицето на Министерство на енергетиката и Българския енергиен холдинг.

Междувременно в края на 2014 г. енергийният регулатор разреши част от блоковете в ТЕЦ „Варна“ да бъдат изведени от експлоатация и централата остана с мощност от 630 мегавата.

CEZ Group води преговори за продажба на активите й в България от началото на 2017  година. В случая става въпрос за продажба не само на ТЕЦ „Варна“, но и на електроразпределителното дружество, като според неофициална информация, съществен интерес проявява другата чешка компания ЕНЕРГО-ПРО. Чешката държавна CEZ Group е един от основните приватизатори в енергийния сектор от началото на 2004 г. (почти 282 млн. долара).

Фактът, че ТЕЦ "Варна" не отговаря на изискванията за екологичност, е известен отдавна. След като закупи централата, ЧЕЗ обсъждаше проекти за привеждане на блоковете в съответствие с екологичните стандарти, но по различни обективни причини нито един от тях не бе реализиран.

Че централата ще бъде затворена беше ясно още през 2014. Въпреки това определени експерти и политици упорито защитават тезата, че ТЕЦ-ът не трябва да бъде спиран, а трябва да се направи всичко да поработи още, каквото и да струва това.

Основният аргумент, сочен главно от експерти на ЕСО и тогавашното министерство на икономиката, енергетиката и туризма, е, че ТЕЦ „Варна“ е от съществено значение за стабилната и надеждна работа на електроенергийната система и тя трябва да бъде запазена като /единствената/ генерираща мощност  в Североизточна България.

Удължаването на работата на ТЕЦ "Варна" при сегашното й състояние е невъзможна кауза, смятат обаче собствениците ЧЕЗ и голяма част от експертите в сектора, представители на държавните институции и на неправителствения сектор. За да работи една термична централа в ЕС и конкретно в България, тя задължително трябва да получи от Министерство на околната среда и водите съответните комплексни разрешително за експлоатацията й. Тези документи регламентират колко години и при спазването на какви условия може да работи съответната ТЕЦ, така че да отговаря на изискванията за опазване на околната среда и на климата, обясняват специалистите.

Дейността на ТЕЦ „Варна“, която разполага с 6 енергоблока, е регламентирана с две комплексни разрешителни – от 2005 г и от 2008 г.  Първото касае работата на енергийните блокове. Документът разпорежда извеждането от експлоатация на 4 и 5 блок, които вече не отговарят на екологичните изисквания по отношение на излъчването на парникови емисии във въздуха. Според същия документ на 31 декември 2014 г. трябва да бъде спрян и 6 блок.

Най-старите блокове – от 1 до 3, пък са в режим на дерогация, като всеки от тях може да работи най-много по 700 часа на година до края на 2015 г. Което означава, че всеки от блоковете може да работи 29 дни в годината. През останалото време не произвеждат ел.енергия и не носят приходи, а в същото време  има значителни разходи по тяхното поддържане и безопасност.

Второто комплексно разрешително касае съхранението на остатъчния продукт от горивния процес на централата в т. нар. сгуроотвал. Според документа начинът, по който се експлоатира  сгуроотвалът, нарушава екологичните изисквания и трябва да бъде прекратен. Именно поради това, трите най-стари блока не могат да работят дори в разрешения им ограничителен режим след 2014 г.

В различните периоди са обсъждани различни варианти за екологизация. Сред тях са привеждането на всичките 6 блока в съответствие  с европейските екологични норми, смяна на горивната база с газ или различен тип въглища, екологизация на 4,  5 и 6 блок и замяна на трите по-стари с нов парогазов блок и др. Нито един от тях обаче не стигна до етап на проктиране, тъй като централата едва береше душа заради непрекъснато променящата и крайно рестриктивна регулаторна среда и кризата в енергийния сектор.

В началото на 2013 г.  ЧЕЗ инициира създаването на работна група, която да анализира възможностите и да предложи варианти за удължаване на дейността на ТЕЦ-а. В нея бяха поканени представители на всички заинтересовани институции – Български енергиен холдинг /БЕХ/, Електроенергийният системен оператор /ЕСО/, Националната електрическа компания /НЕК/, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ и Министерство на икономиката и енергетиката. Целта беше с обединени усилия да бъде разработен и да се прилага регулаторен механизъм, който да осигури възвращаемост на вложените инвестиции в екологизацията на заплашените от затваряне 4, 5 и 6 блок. Резултат не се получи, напротив – увеличиха се регулаторните тежести върху централата. Практически е прекратено сътрудничеството между държавните институции, заинтересованите компании и ЧЕЗ по този въпрос.

Независимо, че нямаше напредък в дейността на работната група, в средата на 2014 година ЧЕЗ проведе търг за изпълнител на екологизацията на 4, 5 и 6 блок. Проектът на кандидата финалист предвижда решаване на всички екологични проблеми в съответствие с изискванията на комплексното разрешително на централата – за намаление на серните двуокиси, азотните окиси и прах. Цената на офертата е 68 млн. евро.

Това обаче не изчерпва разходите – необходими са още средства за реконструкция на сгуроотвала, за да отговаря на европейските изисквания и да може да получи комплексно разрешително след 2014 г.

Още пари ще глътне модернизацията на системите за управление и оборудването, за да може централата да бъде експлоатирана през следващите 15 години.

Така общата сума набъбва на 120 млн. евро - толко ще струва усилието да се удължи експлоатацията само на трите по-нови блока на ТЕЦ "Варна". Твърде висока цена за проект със съмнителен ефект, след като и без това няма кой знае какъв пазар за тока, произвеждан от производителите в страната.

В началото на 2014 г. работната група възстанови работата си, но този път под формата на директни преговори между БЕХ и ЧЕЗ. През лятото двете фирми подписаха меморандум за разбирателство и започнаха консултации по проект за съвместна експлоатация на ТЕЦ „Варна“. Идеята бе публично огласена, като стана ясно, че се придвежда създване на ново дружество с участието на двете преговарящи страни, което да вземе централата под наем и да предприеме необходимите мерки за екологизирането й.

„Обсъжданията бяха насочени към намиране на решение за възможността за бъдеща експлоатация на ТЕЦ „Варна“, при напълно пазарни и търговски условия, съгласно европейските и национални нормативни изисквания. Извършеният анализ предвиждаше работа на централата на свободен пазар. Основният вариант, разгледан от двете компании, бе намиране на подходяща форма за реализация на екологизация и последваща експлоатация на три блока на ТЕЦ „Варна“ (4-ти, 5-ти и 6-ти). В проекта се допускаше и участие на други партньори“, обясниха тогава от ЧЕЗ.

Впоследствие обаче стана ясно, че разработеният от двете компании финансов модел категорично е показал, че при съществуващите условия на регионалния електроенергиен пазар и регулаторна среда в България не е възможно да се структурира надежден бизнес проект за ТЕЦ „Варна“, който да обезпечи евентуална инвестиция в централата. При тази ситуация затварянето й стана неизбежно.

При настоящите цени на електроенергията на свободния пазар, цени на горивото и цени на емисиите на парникови газове, както и други относими фактори, евентуалната инвестиция в централата не е оправдана, тъй като ТЕЦ „Варна“ би произвеждала електроенергия на цена, която няма да е конкурентна на либерализирания пазар в региона, е оценката на експертите.

Точно по това време от ЧЕЗ заявиха, че продължават да търсят други възможности, например продажба на централата или отдаване под наем.

През септември тази година Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) разреши на ЧЕЗ България да изведе от експлоатация енергийни блокове № 1, 2 и 3 в ТЕЦ „Варна“. Според документа КЕВР също така изменя издадената на „ТЕЦ Варна“ ЕАД лицензия  за дейността „производство на електрическа енергия“, като намалява инсталираната електрическа мощност от 1 260 MW на 630 MW.

В протокола е обяснено, че в регулаторната комисия е постъпило заявление  от  „ТЕЦ  Варна“  ЕАД  за изменение  на  лицензия  за  дейността  „производство  на електрическа енергия“. Заявлението е подадено във връзка с извеждане от експлоатация на енергийни блокове No 1, 2 и 3 в ТЕЦ „Варна“. Във връзка с това са поискани становища от Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ и от Министерство на енергетиката. От ЕСО се обявяват против и подчертават важността на централата за региона и за енергийната система.

ТЕЦ "Варна" - част от пейзажа на енергийния преход в Европа

А и ТЕЦ „Варна“ не е изключение в Европа, където извеждането на термични мощности вече е практика. През пролетта на тази година германската E.ON и италианската Enel съобщиха, че съкращават разходите си и затворят мощности. E.ON ще затвори 13 гигавата - еквивалент на 13 АЕЦ, или над една четвърт от капацитета си в Европа. Enel пък обяви, че ще замрази 8 гигавата от капацитета си в Италия и Испания.  Някои от енергийните гиганти понесоха тежки финансови удари. Германската RWE отчете първата си финансова загуба от 1949 г. Наскоро и Холандия обави, че затваря термичните си централи, някои от тях съвсем нови.

Рязкото увеличаване на производството от ВЕИ през последните години направи излишни много от газовите и въглищните централи и доведе до срив в цените на електроенергията на едро. До момента 10-те най-големи европейски ютилити компании са обявили, че ще затворят или замразят над 50 гигавата в отговор на слабото търсене и ръста на ВЕИ мощностите.

Така че, вместо да създават излишно напрежение с настояването централата да работи и с прехвърлянето на цялата вина на ЧЕЗ, по-добре е политиците да насочат енергията си към спасяването от затваряне на работещите ТЕЦ в страната, някои от тях напълно нови или наскоро реновирани, като подкрепят кандидатурите им за дерогация на новите изисквания за намаление на парниковите емисии от големите горивни инсталации. Всичко друго означава нови и нови разходи за инвеститорите и за държавата, които при сегашната ситуация на енергийните пазари в страната и в региона няма никакви шансове да бъдат възстановени в нормални срокове. Себестойността на еленергията от частично реновираната мощност ще се повиши с инвестираните средства, а това означава да се вдигне и средната цена на тока. Тоест сметката ще трябва да платят и потребителите на еленергия. В същото време социалните ползи от евентуални действия в тази посока е съмнителна – една държана  принудително бездействие и губеща централа няма как да гарантира заетостта на хората.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 1 0
    1
    Пламен Денчев
    На базата на съществуващата инфраструктура, ТЕЦ Варна можеше да се реконструира в една по малка регулираща мощност за района, която предлага и допълнителни услуги, като студен резерв, поддържане на честотата и др. Това можеше да се случи преди 10 години, ако не съществуваха други МЕГАПРОЕКТИ. И сега не е късно. Реанимирането на централата е икономически неизгодно, по добре е да се изгради нова мощност. Новите собственици ще я "ИЗРИНАТ" и ще си направят, надявам се, модерно пристанище. Това е краят на агонията, описана по горе, на една централа, която преди години беше най стабилната енергийна мощност на България.
    Напиши отговор