Държавата предлага изграждане на газопроводи за въглищните ТЕЦ у нас, но дали ще има инвестиции в нови блокове?

Нова газопроводна инфраструктура, която да се използва и за доставки на зелен водород планира да построи правителството в следващите пет години. Новите газопроводи ще са дължина около 175 км, а за тяхното изграждане в района на Маришкия басейн са предвидени 477,2 млн. лева. Това е записано в обновения проект за Национален план за възстановяване и устойчивост. От предвидените средства 333 млн. лева се очаква да бъдат отпуснати от ЕС чрез Инструмента за възстановяване и устойчивост.

„Проектът цели създаване на възможност за постепенното преустановяване използването на въглища за производство на електроенергия и поетапна замяна на горивната база в топлоелектрическите централи във въглищни региони на страната чрез използването на алтернативни екологосъобразни енергоносители като водорода. Това ще доведе до намаляване и в последствие елиминиране на емисиите на парникови газове, резултат от производството на електроенергия от твърдо гориво в тези региони.“, е записано в Националния план.

Чрез създаването на инфраструктура, подходяща за пренос на водород, реализацията на проекта ще създаде условия за широкомащабно реформиране на енергийния сектор в страната, изразяващо се в постепенна декарбонизация на енергетиката и икономиката. По проекта се предвижда изграждане на нова довеждаща газопроводна инфраструктура, подходяща за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива, за захранванена „ТЕЦ Марица Изток – 2“, ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ и ТЕЦ „Ей и Ес - 3С Марица Изток 1“, заедно с други потребители в източномаришкия въглищен басейн. От доставките на екологично чисто гориво вероятно ще може да се възползва и ТЕЦ „Брикел“, въпреки че това не е описано в плана.

Предвидено е и изграждане на газопровод до ТЕЦ „Бобов Дол“, както и други производители в региона. Газопроводното отклонение за централата край Голямо село ще е с дължина от около 50 км.

„С цел осъществяване на прехода на икономически обоснована цена и гарантиране на сигурност, надеждност и непрекъсваемост на енергоснабдяването в страната и съответните региони се предвижда до наличието на достатъчно производствени мощности за водород газопроводната инфраструктура да се използва за пренос на нисковъглеродни газообразни горива (водород, биогаз, природен газ) и техните смеси в различни съотношения. В тази връзка, инфраструктурата ще бъде свързана със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД,“ е записано още в Националния план. Тези инвестиции в Маришкия басейн ще позволят и използването на природен газ от интерконектора Гърция – България (IGB) за захранване на енергийните централи. „Реализирането на проекта ще даде тласък в развитието и на газоразпределителната инфраструктура в тези региони, осигурявайки възможност за доставки на нисковъглеродни газообразни горива, в т.ч. водород, и за други потребители като по-малки промишлени и административни обекти и битови потребители (домакинства). По този начин проектът ще позволи внедряване на иновативни технологии и ще допринесе за намаляване, както на емисиите на парникови газове, така и за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици и вредни вещества в съответните региони“, е записано в още в плана.

В документа не са дадени подробности, но се открояват два важни акцента, върху които те първа ще се работи. Първият е, че към сега съществуващите газопроводи ще се създават нови отклонение – например връзката на IGB с българската газопреносна мрежа е предвидена да бъде край Стара Загора, е на в Гълъбово. Важно е да се знае, че чрез газопроводите може да се пренасят минимални количества водород. В момента тестово и на локални места се добавя водород в газоразпределителната мрежа и то само до 30% от пренасяните количества. В преносната мрежа са рядкост подобни проекти, а в Германия се изграждат изцяло нови водородни тръбопроводи за нуждите на индустрията.

В самите въглищни ТЕЦ и в момента има работещи електролизатори, който създават водород, използващ се за нуждите на блокове. Тук идва и вторият проблем на тази идея от плана. В годините назад е обсъждана идеята за смяна на горивната база на четирите ТЕЦ-а. Най-бързо и лесно това може да се случи в американските централи AES и в „КонтурГлобал Марица Изток 3“, които са в добро технологично състояние. Вложенията в държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ за преминаване на блоковете на природен газ ще отнемат много време и финансов ресурс. За ТЕЦ „Брикел“ е валидно същото при условие, че там освен преминаване на природен газ, обмисляха да използват и RDF гориво в блоковете си. За ТЕЦ „Бобов Дол“ пък има само обсъждания са подмяна на горивната база.

Грубите сметки на експертите показват, че ще са нужни над 1 милиард лева вложения за подобна газова инициатива, но инвеститорите са скептично настроени засега. Причината е, че Европа приема природния газ за „временно гориво“ – само докато трае енергийния преход и е напълно възможно след 10 години ЕС да спре да подкрепя изцяло проектите на природен газ. Тогава и фокусът върху водородната индустрия ще бъде много по-голям. В същото време да говорим за преминаване на въглищни ТЕЦ-ове да работят на водород е икономически неоправдано в днешно време, поясняват запознати с процесите. Идеята на водородните технологии е много по-различна, а не се цели използването на горивото на бъдещето за изгаряне в големи бивши термични централи. Също така т. нар. „американски централи“ у нас непрекъснато се използват за политически облаги и са сочени с пръст от някои обществени личности, което подкопава желанието на инвеститорите да обмислят доколко е добре да продължат дейността си у нас и след прекратяването на срока на дългосрочните договори.

От информацията в плана става ясно още, че в България е налице интерес към водородните технологии и около 10 организации и компании вече членуват в Европейския алианс за чист водород.

Пилотни проекти на зелен водород и биогаз

Основната цел на тази мярка е да предостави на подкрепа за разработване на пилотни проекти, позволяващи въвеждането на зелен водород и биогаз с приложение в индустриални производства, както и с цел бъдещото им използване в транспорта и за производство на електрическа и топлинна енергия. „Отчитайки технологичното ниво, съществуващите практики и все още неразвитата комерсиализация на водородните технологични решения, усилията ще бъдат насочени към стартирането на проекти, които могат да бъдат реализирани при тясно сътрудничество между научни изследвания и индустрия. По същество това са едни по-развити демонстрационни проекти, имащи индустриална стойност, макар и в по-ограничен мащаб, но явяващи се надеждна основа за натрупване на експлоатационен опит и развитие на следващи мащабни проекти“, е записано в Националния план.

Общият планиран ресурс за подобни демонстрационни проекти е за 78.2 млн. лв., като от тях 39.1 млн. лв. за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост. Планирано е пилотни инсталации да бъдат създадени до 2026 г. като не е дадена повече конкретика къде може да се направи това.

Работна група и Пътна карта за водородните технологии

За предивидените по-горе инвестиции правителството възнамерява да изготви Национална пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород.  „Предвидената реформа е ключова предпоставка за изпълнение на целите на Зелената сделка и декарбонизацията на икономиката, предвид потенциала на водорода да замени изкопаемите енергоизточници в икономиката на бъдещето“, е записано в Националния план.

Планира се работната група да бъде създадена още през второто тримесечие на тази година. Задачата на експертите ще бъде да се изготви Националната пътна карта. В състава на работната група, освен представители на държавната администрация (МЕ, АУЕР, МИ, МРРБ и МОСВ), ще бъдат привлечени и представители на частния сектор и научните среди, идентифицирани въз основа на критерии, подкрепени от европейския и националния опит. Работната група ще изготви доклад, оценяващ потенциала за развитие на водородни технологии и той трябва да бъде готов до края на юни тази година. „Въз основа на анализ на опита на други страни работната група ще изготви оценка на потенциала за развитие на водородни технологии. Ще бъдат идентифицирани пречките пред развитието и внедряването на тези технологии, като се разработят и предложения за промени в нормативната рамка за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород. Така в края на тази година трябва да се направят консултации със заинтересованите страни и да бъде изготвена Национална пътна карта за развитието на водородната индустрия у нас.