НАЧАЛО » анализи

Държавата е абдикирала от управлението на половината средства за здраве

Българите заплащат двойно повече - между 5-8 млрд. лева за здравни услуги

fb
3E news
fb
18-02-2014 11:57:00
fb

 Държавата е абдикирала от управлението на половината средства за здраве, стана ясно от думите на Живко Иванов, управляващ съдружник във финансова къща „Симбула” на дискусия „Възможности за финансиране и инвестиции в българското здравеопазване”. По неофициална информация освен парите, които постъпват в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) средно около 2,8 млрд. лева за финансиране на здравето ни, поне още толкова хората изразходват за здраве. Така за здравни услуги хората плащат между 5-8 млрд. лева. Тези данни разкриват една от заблудите, че здравеопазването за българските граждани е безплатно. Очакваше се форумът да бъде открит от министъра на здравеопазването Таня Андреева, но тя не дойде. Не присъства и друг представител на здравното министерство. Нямаше представители на лекарския съюз и на пациентските организации.

Заблудата, че здравето ни е безплатно

„Не е вярно това, което твърди Иван Костов, че парите необходими за здраве ще са по-малко, тъй като населението на страната намалява, напротив парите за здраве ще стават все по-необходими, тъй като населението затарява и 90% от средствата ще отиват за пенсионерите”, коментира Атанас Щерев, основател и съсобственик на медицински комплекс „Д-р Щерев”. Той също подчерта, че здравеопазването не е безплатно както години наред се втълпява на хората. В момента Здравната каса заплаща само 36% от медикаментите, останалата част се поема от пациентите.

Държавата плаща само 36% от лекарствата, останалото е грижа на пациента

Лъжем пациентитеи във факта, че здравната услуга е освободена от ДДС, посочи Живко Иванов. Лечебните заведения извършват необлагаеми услуги при закупуване на оборудване, но то завежда разходите в стойността на услугата. Оказва се, че българският законодател е направил зло на хората. У нас никой не знае за каква услуга колко плаща, в Австрия например при напускане на лечебното заведение получавате две фактури- за чистата медицинска услуга и за хардуера (хотелското настаняване и др.), даде за пример Иванов. Никога разходите за амортизация не са били включвани, тъй като законодателят е преценил, че той ще ги поеме когато стане нужда. Това не се случи, разказа Иванов. Това не се случи. Здравеопазването с неограниченс рок на ползване ли е? Системата започна да издъхва. В този момент се появиха частните лечебни заведения, които предложиха качествена грижа на хората и привлякоха добри специалисти с по-добри заплащане, когато държавата беше абдикирала, коментира още финансовият анализатор.

300 000 души избират частните болници

В момента 16% от хоспитализираните пациенти избират частна структура, в която да се лекуват или това са над 300  000 души, съобщи д-р Явор Дренски, председател на Сдружението на частните болници в България.

Един от най-големите проблеми на здравеопазването е липсата на приемственост през всичките 20 години на преход, няма сигурност на инвестиционната среда, твърди Дренски. Болниците всъщност неса над 400, а са малко над 310 като се изключат психиатричните и тези за продължително лечение остават около 260, много ли са, малко лиса пациентът може да каже. Пациентът е най-големият контрольор. Най-лесни са административните мерки и да се постави рязка граница между частната инициатива и държавните болници. Средствата от НЗОК се разпределят в по-голям процент за държавните и общински болници. В много случаи заради неравнопоставеното заплащне на услугите от държавата частните заведения отказват да извършват Спешна помощ, коментира той в отговор на въпрос от залата. А 31% от болничния пазар е частна инициатива, частните лечебни заведения са 98, обяви Явор Дренски.

Законът за публично-частно партньорство не работи и инвестициите в сектора са с вързани ръце, уточни още председателят на Сдружението на частните болници в България.

Да се регламентира ли доплащането под масата?

За д-р Щерев решенията не са толкова прости, но са ясни и коментирани от години. Едно от тях е замяната на клинични пътеки с диагностично-свързани групи като механизъм за заплащане на дейност. Един от контрааргументите е, че много болници ще фалират, но ако има нужда от тях и са с добър статут, най-добрите могат да бъдат купени от частни собственици, обясни той.
Трябва да се оптимизира пакета от дейности, покривани от НЗОК. Друго предложение е да се регалментира доплащането, защото не е тайна, че в момента то така или иначе се случва, но под масата, коментира Атанас Щерев. Трябва да се работи в посока за развиване на доброволното- здравно осигуряване. Здравеопазването е солидарна система. Хората са наясно, че парите им отиват за нуждаещите се, оттам нататък всеки сам трябва да се осигурява допълнително, отчита специалистът. По отношение на лекарствената политика важното е не да се плаща за повече лекарства, а да се намали нуждата от тях.

Инвестициите в здравеопазването боксуват

Всички участници в дискусията се обединиха около липсата на инвестиционна среда и сигурност за финансиране на системата. „За последните четири години по веднъж на всяко тримесечие получавам запитваме за изгодно ли е да се направи проект за болница, съобщи Живко Иванов. Има интерес, но пречките са много. България е абдикирала от половината средства, които се дават за здраве вместо да ги регламентира и да остави системата да работи сама. Ако едно търговско дружество независимо частно или държавно повече от 30% от средствата, с които оперира са публичен ресурс трябва да обявява обществени поръчки за всяка дейност, което също е нужна тежест за бизнеса, смята Иванов. Заради грешки при провеждането им някои болници претърпяват 25% финансови корекции, което е много голям ресурс, твърди финансистът. Освен това друг проблем според него е недофинансирането на някои пътеки, а не обратното, както твърди държавата.

Един от вариантите, макар също не толкова лесен за модернизиране на сиситемата са и еврофондовете.

Еврофинансиране: Работим за премахване на част от проблемите

Освен по програма „Регионално развитие”, където участват за модернизиране само държавните и общински болници, то по оперативна програма „Конкурентоспособност”  могат да кандидатстват частни и публични заведения, търговски дружества, които разполагат с повече от 30% публичен ресурс. Това съобщи Любомир Ганчев, съветник на Министъра на икономиката и енергетиката. До момента са кандидатствали над 20 лечебни заведения с проекти за 30 млн. лева, от които 20 млн. лева е безвъзмездното финансиране. Това са проекти за стандарти за качество, за обновяване, за апаратура.

През следващия програмен период изискванията за допустимите кандидати ще се запазят непроменени, посочи Ганчев. Борим се с една от трудностите за всички кандидати да не  се изисква банкова гаранция за обезпечаване на проектите, а това да става с корпоративна гаранция или записна заповед. По програмата 75% от финансирането ще бъде за технологична модернизация на предприятията, а 25% от ресурса ще е за енергийна ефективност, където също може да се кандидатства за финансиране закупуването по-висок енергиен клас оборудване. Ще се опитаме да опростим процедурите с въвеждане на възможност за предоставяне на ваучери, каза Ганчев. Очаква се програмата да бъде одобрена през есента, за да стартира през 2015 г. с набирането на проекти, обясни съветникът.

държавата
абдикирала
средства за здраве
между 5-8 млн. лева за здравни услуги
пациенти
медикаменти
частни болници
инвестиции
финансиране
недофинансиране на клинични пътеки
регламентиране на доплащането
Закон за публично-частно партньорство
Закон за обществени поръчки
програма "Конкурентоспособност"
По статията работи: