Доклад: Енергийната политика в България е силно политизирана

Енергийната бедност и липсата на ефективност са ключови предизвикателства

Енергийната политика в България е силно политизирана, а ключовите предизвикателства са енергийната бедност и липсата на ефективност. Въгледобивната промишленост оказва много голямо  влияние върху политиката. Общественото мнение за управлението на енергийния сектор е отрицателно. Като цяло обаче страната ни има потенциал да стане силен регионален играч на електроенергийния пазар в региона. Това следва от докладът:  Тhe political economy of the low carbom transtion Climate & energy snapshot& Bulgaria, изготвен от Felix Heilmann, Alexander Reitzenstein& Ada Amon от неправителствената организация European Climate Initiative EUKI. Представители на организацията бяха на посещение в страната ни през 2018 г. Докладът прави преглед на енергийния сектор от гледна точка на политическата система и управлението. Организацията прави преглед на политическите и енергийни систиме за всички страни от региона.

Докладът прави преглед на политическата , икономическата и енергийната система в България, включително и на процеси от не така далечното минало, като например отношението към ВЕИ-политиките и управлението на енергийната система, разбира се във връзка с политическите процеси.  Въз основа на това е оценена  и готовността на страната ни за осъществяване на процесите на енергийна трансформация.

По отношение на доверие към доставчика България се нарежда на последно място в показателя „Ефективност на пазара на електроенергия“ за ЕС. Енергийният пазар не е напълно прозрачен и е податлив на липса на ефективност и лошо управление, се казва в доклада. В същото време се отчита, че с въвеждането на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) има значително подобрение на прозрачността в елекроенергетиката. Все пак остават опасенията за ефективността по повод интегрирането на големите компании, осъществяващи услугите в сектора.


Пазарът на природен газ е доста по-непрозрачен и не е либерализиран. България все още не отговаря на изискванията на ЕС по отношение на либерализацията на енергийния пазар, а енергийният сектор е с големи финансови дефицити. Докладът коментира продължаващият процес на дерегулация и на пазарна либерализация, но в същото време обръща внимание на това, че енергийните доставки за пазара са концентрирани в три компании, които оперират на определени, точно определени регионални пазари, се казва в доклада. По този повод се припомня делото БЕХ/ електроенергия, а тъй като докладът е завършен преди делото БЕХ/газ в него има само предположение за крайния резултат.


Според докладът ключов въпрос за страната ни е енергийната бедност, което от своя страна оказва влияние върху енергийната политика и поддържането на ниски цени в сектора. Въпреки че цените са най-ниски в сравнение с ЕС, по покупателна способност те са високи, констатира доклада, но този извод вече е познат, като тук в случая се обръща внимание, на изострянето на проблема, поради това, че не се покрива достатъчно от социалните мерки.  


Бумът на възобновяемите енергийни източници показа, че България би могла да извлече полза от активното участие в нисковъглеродните доставки. Това обаче би изисквало целенасочени публични инвестиции, констатират още авторите на доклада, като правят преглед на случилото се в този сектор.


Бумът на възобновяемите енергийни източници показа, че България би могла да извлече полза от активното участие в нисковъглеродните доставки. Това обаче би изисквало целенасочени публични инвестиции.

Бумът на възобновяемите енергийни източници показа, че България би могла да извлече полза от активното участие в нисковъглеродните доставки. Това обаче ще изисква целеви публични инвестиции. Докато общите макроикономически фактори са относително положителни и стабилни, а намаляването на бедността напредва с умерени темпове, инвестициите в преход с ниски въглеродни емисии до голяма степен зависят от бюджета на ЕС.


Рискът от природни бедствия в България е сравнително малък, но повтарящите се екстремни климатични изменения вече оказват въздействие. Наводненията са най-често случващите се, като 47 % он природните бедствия са били между 1990 – 2014 г., което е довело до 96 % икономически разходи, свързани с природните бедствия. Сред другите събития са посочени честите екстремни температури, бурите и горските пожари.

В докладът се критикуват както политическата система и зависимостта й, така и медиите.
Правителството и бизнеса са склонни да подкрепят досегашните високо-въглеродни индустрии, констатира още авторите на доклада. България не е "играч", тоест не се интересува о глобалните политики, свързани с климата.

Все пак авторите са категорични, че България има потенциал да бъде сериозен регионален играч на електроенергийния пазар.

 

Докладът може да бъде прочеетн на: https://www.e3g.org/docs/Bulgaria_PEMM_Snapshot_Publication.pdf







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари