Докладът за АЕЦ "Белене": Ако не се прави нищо НЕК е изправен пред фалит, а eнергийният сектор - пред срив

Парламентът винаги може да вземе решение за спиране на проект като АЕЦ "Белене", но сега става въпрос за даване на шанс. Ако не бъде даден шанс за тръгване на проекта, то това едва ли ще се случи и в бъдеще. Обявяването на процедурата за стратегически инвеститор ще даде отговор и на въпроса за това колко е реален интересът. Защо да не дадем шанс ? Това се опита да обясни министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред депутатите от комисият по енергетика към Народното събрание. В подкрепа на призива си за даване на шанс тя обясни колко реални са заплахите - финансови и икономически в случай, че не бъде направено нищо.

 

Вариантите в доклада, изготвен от специално създадена работна група за бъдещето на проекта за АЕЦ „Белене“ са  сведени до три. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред комисията за енергетика към Народното събрание. Докладът е разработен по решение на парламента от месец април.  

Вариант № 1
Да не се предприемат никакви действия

Първият вариант е за това не се предприема нищо, свързано с търсенето на възможностите за реализация на Проекта или търсене на друга възможност за рационално използване на активите в това число и оборудването. Този вариант предвижда да не се извършват повече разходи, се посочва в доклада.

Министър Петкова обясни, че при този вариант от страна на експертите е направена оценка на позитивите и негативите от един такъв подход.
„Това е най-негативния и най-лошият вариант за проекта за АЕЦ „Белене“. На първо място при този възможен сценарий нищо да не се прави, НЕК трябва да отпише от отчетите от активите си близо 3 млрд. лв., което може да доведе до значителни негативи за електрическата компания, да я декапитализира, което може да доведе до много негативи за електроенергийния сектор за страната“, каза министърът пред депутатите. Включително това ще има негативни последици и за БЕХ.

Отделно в този вариант е разгледана и тезата за нови базови мощности в краткосрочен и дългосрочен план, като се стига до извода, че ако страната ни  не се опита да използва тази възможност ще се  пропусне  възможността за гарантиране на енергийната си сигурност в дългосрочен аспект, обясни министър Петкова.

В самият доклад се посочва, че „в дългосрочен план ще е налице необходимост от нова базова мощност не само в България, но и в региона“, като се припомня, че до този извод се стига и в доклада на БАН от 2017 г., както и в изготвените от ЕСО прогнозни мощностни баланси.
Прекалено дългото съхранение на оборудването на площадката на АЕЦ „Белене“ също е нежелателно.
Най-същественият аргумент, както стана ясно от думите на Петкова, а и според прочита на доклада са негативните последици не само за НЕК, но и за енергийната система като цяло.

НЕК ще продължи да генерира разходи, свързани със съхранението на оборудването на площадката на АЕЦ „Белене“, в т.ч за консервация на оборудването, преконсервация, разходи за персонал, охрана, поддръжка на площадката и т.н. Месечните разходи, според доклада за поддръжка на площадката са от порядъка на 500 хил. лв. месечно или 6 млн. лв. годишно. За пресконсервация са изчислени на близо 960 хил. лв.
„Другото, което ни кара да го смятаме за негативен, че НЕК трябва да възстанови до 2023 г. на държавния бюджет заемът от 1 млрд. 176 млн. лв. предоставен за плащане на задължението към „Атомстройекспорт“  по арбитражното дело.  „Няма как да се върнат тези пари. Нещо трябва да се направи, за да се върнат“, обясни Петкова пред депутатите.

В тази светлина се  разглежда и Вариант №2 - за продажба на оборудването и той също негативен. „Става въпрос за оборудване, което е много специфично и изработено само за дадената площадка. Ако  се стигне до продажба, то ще е на много по-ниска цена“, каза Петкова. Освен това, по думите на министър,  ако оборудването се продаде при много ниска  цена, както се очертава,  също ще се удари по активите на електрическата компания. В допълнение министърът посочи и аргумента, че за продажба на оборудването трябва да се иска разрешение от „Росатом“ .
Според докладът финансово-иконмическия ефект от осъществяването на този вариант ще е изключително негативен и води до: увеличаване на разходите на НЕК за съхранение на оборудването с 6 млн. лв. годишно. На второ място – невъзможност на НЕК да възстанови задължението си от 1 млрд. 176 млн. лв. към бюджета. Декапитализация на НЕК и респективно отрицателни финансово-икономически последици и за БЕХ и за целия енергиен сектор. Според доклада освен това друг негатив е последващо отписване на стойността на имоти, машини и съоръжения за сума от около 3 млрд. лв., предсрочна изискуемост на задълженията на БЕХ към облигационери в размер на 2 млрд. лв. и намаляване на кредитния рейтинг на холдинга, както и рязко влошаване на целия енергиен отрасъл.


Вариант № 3 предвижда осъществяване на АЕЦ „Белене“, като тук по думите на Петкова са включени и подварианти.

За целите на реализацията проектът може да бъде обособен в отделно търговско дружество, което да бъде на НЕК или БЕХ. Евентуално изграждане на АЕЦ „Белене“ ще се извърши от новото дружество, за да се спази изискването на закона за безопасност на ядрените съоръжения, ядрената централа да се изгражда от юридическо лице, регистрирано в България.

Следва да се отбележи, че само реализацията на проекта дава възможност на НЕК, БЕХ, респективно българската държава да възстанови направените през годината разходи, свързани с проекта АЕЦ „Белене“, се казва в доклада.

Позитив на един такъв вариант е запазването от държавата на активите и контролирането им през БЕХ и НЕК. Въпросът тук е как бихме могли да осигурим ресурс. Българската  държава никога не е разглеждала осъществяването на този проект самостоятелно, отбеляза Петкова. Тя обърна внимание, че още през годините в този проект е заложено на  избор на стратегически инвеститор. Тоест за нас е било ясно от самото начало, че нито БЕХ нито НЕК могат да осъществят един такъв проект самостоятелно при условна цена от 10 млрд. евро, допълни тя, като обърна внимание, че двете компании (НЕК и БЕХ) са с изчерпани възможности за получаване на кредити .

Затова по думите на Петкова вариантът е за участие на стратегически инвеститор. Ако се вземе решение за реализация на този проект при участие на БЕХ ,съответно на НЕК с активите, които според нас трябва да са почти 34 %. Този вариант ще даде възможност за влизане в българската икономика на сериозен паричен ресурс, а реализацията би била полезна за тласъка на икономиката, обясни енергийният министър.  По думите й вариантът който се смята за осъществим е  без предоставяне на държавна гаранция и без дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия. Тоест реализация на пазарен принцип. Така че това е варианта, който ние сме разгледали и смятаме за реалистичен, каза Петкова.
Като подвариант е разгледан и варианта за АЕЦ „Пакш 2“ , който се смята за добър, но опасността е свързана с необходимостта от междудържавен кредит.  Недостатъкът е, че се ангажира държавата и се увеличава риска, но да, иначе финансирането осигурено, а погасяването се предвижда да в срок на  следващите 21 години след пуска на първия блок на централата.

Като още един от подвариантите е посочено реализиране на оборудването на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ , т.е. 7 блок. Тук обаче негативите са свързани с това, че на Козлодуй няма лицензирана площадка, което ще отнеме доста дълъг период, което е проблем отново за оборудването, а и за финансовите потоци на НЕК.

Министър Петкова отново потвърди за проявен интерес от китайската CNNC и френската AREVA.



В рамките на продължилата повече от два часа дискусия председателят на Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов, освен че отговори на редица въпроси подчерта, че е много важно НЕК да поиска възстановяване на дейностите по лицензиране. Целта е изборът на стратегически инвеститор и лицензионните дейности да текат паралелно, което ще спести значително време.

 

Бившият директор на АЕЦ „Козлодуй“ и настоящ депутат от БСП Иван Генов предложи вариант за изваждане на АЕЦ „Козлодуй“ от състава на БЕХ и ситуиране на централата с проекта за АЕЦ „Белене“ в ядрен холдинг.

Иван Генов определи доклада като добра първа стъпка. Много се страхуваме от даване на държавни гаранции и задължително търсим стратегически инвеститор, но ако има решение на правителството, подкрепа от парламента и ясни сигнали, че това няма да се промени от следващо Народно събрание, стратегически инвеститор ще има.

Никой няма да се откаже от една златна кокошка, която след 14 години ще жъне печалба. Говорим за един проект, който ще се експлоатира 100 години. В момента от значение е какво ще се случи след 10 години. Ако всичко е нормално конструирано като строителство през 2023 г. България ще има възможност за експлоатация, каза Генов. Той определи като най-правилен варианта, при който проектът се изгражда и е собственост на българската държава.

Генов предложи в този смисъл вариант, при който АЕЦ „Козлодуй“ да бъде изваден от състава на БЕХ и заедно с АЕЦ „Белене“ и с покана към AREVA да се изгради ядрен холдинг. Така, според него със средствата от едната централа ще може да се гради другата, а след влизането й в експлоатация да се изплащат евентуални заемни средства. В този смисъл Генов заяви, че не смята, че държавната гаранция е нещо опасно и лошо.

Генов, а и други депутати обърнаха внимание на положителните страни при  варианта АЕЦ "Пакш 2". Министър Петкова в коментар обясни, че това, което в този случай е притеснително е необходимостта от подписване на междуправителствено споразумение и създаването на възможност за увеличение на държавния дълг.

Предстедателят на АИКБ Васил Василев се обяви за изграждане на АЕЦ "Белене" , но на пазарен принцип. Енергийният експерт Славчо Нейков обърна внимание на тежките административни процедури и обясни, че за да се случи проекта в това отношение трабва да има много ясна пътна карта.

Проектът се нуждае веднага от архитект инженер и консултант, обясни бившият енергиен министър Румен Овчаров, който също присъства на обсъждането на доклада в енергийната комисия. Той изрази съгласие както с виждането за стратегически инвеститор и определи като добро и предложението на Иван Генов за ядрен холдинг. Нещо повече, Овчаров поздрави министър Петкова с добре свършената работа. В същото време той изрази резерви по отношение на необходимостта от това държавата да има блокираща квота.

Представителят на зелените Борислав Сандов изрази котегорично становище против ново тръгване на проекта за АЕЦ "Белене".

Предстои докладът да бъде внесен и обсъден в пленарна зала, след което ще стане ясно решението на депутатите.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари