Договорите за разлики "спъват" либерализацията на електроенергийния пазар засега (допълнена)

Промените в закона за енергетиката, свързани с либерализацията на електроенергийния пазар  едва ли ще могат да влязат за обсъждане в Народното събрание до края на годината. По-вероятно е това да стане в началото на лятото на 2018 г. „Ще има нужда от сериозно обсъждане в рамките на поне 5 – 6 месеца“, обясни заместник-председателя на енергийната комисия Валентин Николов по време на конференция за либерализацията на електроенергийния пазар, организирана от сп. „Ютилитис“. Освен това първо ще се изчака енергийната стратегия, в която трябва да бъде очертан моделът на бъдещия пазар в България.

Според Европейската комисия пълната либерализация на електроенергийния пазар в България трябва да се случи до 2021 г., което означава твърди кратки срокове, в които институциите в България ще трябва да се справят с доста неуточнени въпроси. Съществен казус може да възникне и когато Европейската комисия официално се произнесе по т.нар. държавна помощ за американските централи. На тозе етап текат уточнения с финансовото министерство, стана ясно от думите на заместник-председателя на енергийната комисия Валентин Николов пред журналисти. По думите му, когато това настъпи ще трябва ново предоговоряне. На този фон твърде сериозните неясноти свързани с т.нар. договори за разлика стават още повече, въпреки че засега изглежда, че основната спънка е в догооврите за разлики.

Основните предизвикателства


Четири са основните предизвикателства пред пълната либерализация на електроенергийния пазар – договорите с преференциални цени за изкупуване на електроенергия, казусът „единствен купувач“, прекратяване на регулираните цени и енергийно уязвимите потребители. Това заяви по време на конференцията  председателят на КЕВР Иван Иванов.

Най-проблемен както се оказа по-късно в дискусията е проблемът т.нар. „договори за разлика“, които включват двете американски централи, производителите на ток от ВЕИ и от когенерации. Какъв точно ще е работещият модел продължава да се обсъжда.

Сегашният модел, така както е формулиран от Световната банка означава, че когато един производител с преференциални  цени излезе на пазара ще трябва да се доплаща разликата между реалната  цена  и тази на производител. Тоест създава се опасността от реализиране на електроенергията на много ниски цени, поради наличието на гарантирано плащане на разликата, стана ясно от обясненията на председателя на КЕВР.
„За нас това ще представлява голям риск за електронергийната система, тъй като Фонд Сигурност на електроенергийната система може да се окаже че не е в състояние да заплати разликата в цената.
Затова КЕВР е за определяне на референтна цена  чрез следване на цените на борсите в региона и обосновано определяне на референтна цена, от която да се извърши плащането на производителите по преференциална цена“, обясни Иван Иванов.

Тепърва предстои обсъждане и определяне на работещият модел, обясни още Иванов.

По отношение на второто голямо предизвикателство единствен купувач, Иванов коментира, че промяната на този модел трябва да се осъществи, като  се следва логиката на либерализацията на пазара. Той трябва  да предвижда запазване на определени функции от страна на  НЕК.

Необходимо е Приемане на пътна карта за поетапно прекратяване на регулираните цени на дребно до 2021 г. За целта трябва да има законово определен краен срок за излизане на свободния пазар, платформа за сравнение на цените на електрическата енергия и опростени и разбираеми фактури за битовите клиенти.


„Третото предизвикателство е прекратяване на регулираните цени, като това трябва да стане със съответни промени в Закона за енергетиката“, каза още председателя на енергийния регулатор. По думите му това трябва да стане след дискусия, в която трябва да бъде определен краен срок за излизане на потребителите на свободния пазар.

В презентацията си председателят на КЕВР представи виждането си, че потребителите трябва да бъдат разделени на  две групи – небитови, които би трябвало да излязат на пазара  до края на 2018 г. . За целта обаче трябва да се осигури ликвидност на свободния пазар. Колкото до излизане на битовите потребители, Иванов отбеляза, че в тази част трябва да бъдат осъществени още доста стъпки, например  създаване на сертифицирана платформа, чрез която  да се следят цените от битовите потребители. Мрежовите цени и тези на задължение към обществото трябва да са еднакви за всички доставчици. Доставчиците пък ще трябва да дават съвети на потребителите за ефективността в рамките на дадено семейство. Енергийната ефективност например трябва да се подобри т.е. да намалее с 1,5 %, отбеляза Иван Иванов, като допълни, че темата продължава да е доста дискутирана и в Европа. Той отбеляза, че в някои от европейските страни се застъпва тезата, че дори и да се премахнат регулираните цени, в срок от пет години след премахването им трябва да има наблюдение с цел да не настъпи социално изключване.

По отношение на осигуряването на ликвидността на борсата, Иванов отбеляза, че това означава , след като бъде заделена енергията, необходима на БЕХ за изпълнение на задълженията, цялата произведена електроенергия да бъде предоставена на Българската независима енергийна борса (БНЕБ).

"Търгуваният обем на БНЕБ през 2016 г. е в обем от 2 505 209 МВтч, а броят на участниците е 48. Това представляна 5,8% от общият търгуван обем", посочи Иван Иванов. В този смисъл и предвид целите на либерализацията той бе категоричен, че ликвидността на борсата трябва да се увеличи и именно в този смисъл той сподели виждането си, че е необходимо предоставяне на цялото количество проеизведена електрическа енергия от дружествата на БЕХ. Както и на възможноста за закупуване на технологичните разходи директно от БНЕБ. Съответно следва и процес по поетапно излизане на борсата на централите с дългосрочни договори, когенерации и ВЕИ (големи и малки).

„На следващо място трябва на борсата да излязат централите с дългосрочни договори“, каза Иванов, като коментира, че към момента в този си вид те не могат да осъществят това, тъй като „договорите за разлика се препоръчват за друг вид централи – ВЕИ и когенерациите. Като елемент за насърчение от страна на ЕС“. На следващо място предстои излизането на когенерациите и ВЕИ.

Председателят на КЕВР припомни, че вече има дефиниция за енергийно уязвими потребители, категории и виждането е за въвеждане на специална тарифа за енергийно уязвимите потребители – с 30 % по-ниска цена на електроенергията, съобразена с базовите нужди на семейство – 100 Квтч при централно отопление и 150 Ктч при необходимост от бойлер.

„Най-важната мярка остава подобряване на енергийната ефективност“, каза Иванов. Той обясни, че при либерализацията на електроенергийния пазар ролята на КЕВР ще намалява.

В същото време енергийният регулатор ще носи отговорност за наблюдение на целия енергиен пазар и намаляване на злоупотребите на него. В този смисъл Иван Иванов постави въпроса за забрана за злоупотребата с информация, опити за манипулация на пазара, злоупотребата  с вътрешна информация при сделки на пазара.

КЕВР, особено след случая с нерегламентирата сделка за продажбата на електроенергия от АЕЦ „Козлодуй“ в средата на август на особено големи количества (100 МВт по сегмент месечна и годишна доставка) настоява за значителни законодателни промени, които да включват възможността за санкциониране на нерегламентирани сделки. Така например законодателните промени трябва да включват забрана за търгуване с вътрешна информация, за манипулиране или опит за манипулиране на пазара на едро и пр. Според изнесената информация в рамките на конференцията, въпреки установените нарушения при сделката за нерегламентираната продажба от страна на атомната централа на определен купувач в рамките на 17 август засега няма как да се наложи наказание. За сравнение на западните пазари, където законодателството е уредено се предвижда значителна финансова глоба, като за някои пазари достига от няколко стотин филяди до няколко милиона евро, включително и лишаване от свобода.

Частните компании

Директорът на ЕЙ И ЕС Иван Цанков изрази притеснение, че на практика няма яснота по детайлите как точно ще се случи процесът на пълна либерализация и в частност как точно ще се третира въпросът с т.нар. договори за разлики. Той припомни, че компанията е най-големият инвеститор досега в България, а с нея и с договорите й са ангажирани редица международни финансови институции. На практика, както стана ясно и в дискусията никой още не е наясно какъв точно ще бъде рискът за производителите, които ще бъдат привлечени по тези договори за разлики.

Калина Трифонова от EVN изрази подкрепа на виждането, че на първо място пазарът трябва да се види като възможности за енергия. Това ще е основата, върху която ще може да се говори за либерализация на пазара.  Основно трябва да се лиши въпроса с ликвидността на пазара, с оператора, но също и по отношение на третирането на енергийно уязвимите потребители, каза Трифонова. Според нея трябва ясно да се регламентира законодателството - дали става въпрос за енергийно бедни или уязвими потребители и да се намери най-правилният подход. „Защото пазарни цени и тарифи са несъвместими“, категорична бе тя, като припомни, че има силно социално подпомагане. „Енергетиката не бива да се третира като социално министерство и да изпълнява социални функции“, заяви още Калина Трифонова.

Представителят на АТЕП Мартин Георгиев от една страна изрази подкрепа за законови промени, но от друга поиска повече свобода за търговците на електроенергия. Нещо повече, според него БНЕБ не бива да е единственият канал, на който да се търгува електроенергия. Търговия само през борсата по думите му може да увеличи ценовия риск. Освен това той смята, че при този модел при търговия през борсата трудно ще се постигне референтна цена.

Както се очерта по време на дискусията, търговията на БНЕБ като елемент от либерализацията на пазара събира различни гледни точки. В същото време енергийната борса все още не е напълно завършена като продукт. В този смисъл председателят на БНЕБ Константин Константинов изрази надежда, че най-сетне през ноември експертите от КЕВР ще са готови с правилата за търговия в рамките на деня. Впоследтвие предстои тестване, процес на регистрация на пазарните участници и старт през следващата 2018 г.

"Борсовият оператор не може да контролира цената, по която участниците биха входирали оферти за покупка, тоест това са оферти купувам и оферти продавам на самите участници", каза Константинов в процеса на дискусия и в този смисъл той отговори на търговците по отношение на ценово независимите оферти. Той припомни, че цената се формира на базата на търсенето и предлагането. Константинов не подмина и въпроса с таксата от 5% при износ на електроенергия, което е от значение за процеса по бъдещото обединение със съседни пазари. Припомняме, че в рамките на предишни дискусии от ЕСО обясниха, че на етап следващо обединение на пазарите е предвидено отпадане на тази такса от 5 % при износа на ток.

Пазарът досега в цифри

Общият брой на битовите клиенти през 2016 г. е 4 451 304 със средно годишно потребление от 2,441 МВтч.

Общият брой на небитовите клиенти за миналата година е съответно 494 818, със средно годишно потребление от 25,52 МВт

Коефициентът за смяна на доставчик за 2016 г. при небитовите клиенти е 8,12 %, а при битовите – 0,02%

Според данните на КЕВР сменилите доставчика небитови потребители от ЧЕЗ са 7 825, от EVN – 4030, и 6 966 от Енерго-Про.

Битовите са съответно – 524 от ЧЕЗ, 178 от EVN и 164 от Енерго-Про.

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 2 0
    1
    Еленко Божков
    Това че ДДИЕ (основно договорите с американските централи), и преференциалните цени ВЕКП са воденичните камъни пред либерализацията на енергийния пазар го твърдя от 2014 (има го и в концепцията ми за член на КЕВР). Че ситуацията с фонда за енергийна сигурност е трагична го твърдя още от конституирането му през 2025 и от назначаването в него на Диян Червенкондев и и Миглена Русинова. (мои статии в “Гласове”. И какво от това.... Резултат никакъв. В крайна сметка министър Петкова плати един милион долара държавни пари за един ненужен и безмислен доклад на Световна банка в който просто Дългосрочните ДИЕ са преименувани на “договори за разлика”
    Напиши отговор