НАЧАЛО » анализи

Да погледнем тютюна в очите

С готвените промени в Закона за тютюна ДПС цели да си върне контрола върху пазара на тютюн и бъдещето на хората от бранша

fb
3E news
fb
11-01-2014 02:43:00
fb

Николай Вълканов, Институт за пазарна икономика

Около ориенталския тютюн често става нажежено. Турция, Гърция, Македония и България произвеждат близо две-трети от продукцията в света и въпреки че суровината далеч не е най-разпространената в никотиновата промишленост, тя все още се ползва от редица компании като добавка в цигарите, която обогатява аромата им. В България това е основен поминък за около 100 000 души, голяма част от които живеят в райони, чиято бедна почва и климатични условия в немалка степен предопределят това занимание. По стечение на обстоятелствата заетите в този сектор не попадат сред най-образованата част от обществото, преобладаващо изповядват исляма и са обект на ухажване от една конкретна политическа сила.

Протестиращи и политици действат без икономическа логика

На срещата при министъра на земеделието на 19 декември 2013 г. между производители и търговци стана ясно, че забавянето при изкупуването на ориенталски тютюни е заради неблагоприятните климатични условия, че разплащанията ще се извършат навреме и че крайният срок за изкупуване – 28 февруари, ще бъде спазен. Въпреки това началото на годината започна с протести на производители - оказа се, че хората са недоволни от изкупните цени и има спорове за качеството. Протестите бяха оглавени от създадената през 2010 г. Национална асоциация на тютюнопроизводители – НАТ-2010.

Палитическата реакция бе колкото мигновена, толкова и неадекватна. От ДПС излязоха с ред предложения, които целят връщането на държавата в сектора, който бе либерализиран с промени в Закона за тютюна през 2011 година. Захвърчаха обвинения от страна на управляващата коалиция, че именно либерализацията е виновна за настоящите проблеми, а от ГЕРБ - че ДПС иска да си възвърне контрола  върху отрасъла. И понеже в случващо се, а и в готвените промени в Закона за тютюна, е трудно да се открие някаква икономическа логика, редно е да хвърлим един по-задълбочен поглед върху отрасъла.

Голяма част от българското тютюнопроизводство е неефективно

Тютюнопроизводството в България е твърде неефективно. Средният размер на стопанството към 2011 г. е бил 5,5 декара, което е два пъти по-малко от съседна Гърция и близо 10 пъти по-малко от това в Италия. В свое изследване Институтът по аграрна икономика твърди, че минималната площ на стопанство с тютюн, което може да осигури приемливо ниво на доходи на производител или неговото семейство, е 10 дка.

Очевидно част от заетите в сектора трябва да се ориентират към друго препитание. Това, за съжаление, едва ли може да се случи без помощта на държавата. Но, не както досега - чрез национални доплащания за референтен период - 2007-2009 г., които уж трябва да служат за развитие на алтернативно занятие, а със средства, обвързани с постигането на конкретен резултат. За това би могла да се използва Програмата за развитие на селските райони, като се осигури пълно и безплатно съдействие по кандидатстването. Що се отнася до останалите, които са над прага на неефективност, те ще могат да печелят достатъчно добре от това занятие и занапред, стига държавата да не започне „да им помага”.

Проблеми с качеството на суровината

Втори сериозен проблем се явява качеството при някои производители. Малцина са тези, които купуват качествени семена от сертифицирани производители. Това бе признато от бранша на среща в Института по тютюна в началото на миналата година. Част от производителите работят със семена на търговците и при тях проблемите с качеството са рядкост. Проблемите са при онези, които отделят семена за сеитба от предходната реколта и така с времето започват да получават по-ниски добиви и такива с по-лошо качество.
 
Държавната субсидия за бранша потиска цената

Трети проблем представляват националните доплащания за тютюн, необвързани с производството. Доказано е, че субсидията потиска цената на продукцията и на практика облагодетелства не производителя, а търговеца. С други думи националните плащания заместват дохода, който българските тютюнопроизводители щяха да получат от изкупвачите на тютюн. Всъщност, ако пазарът бе напълно либерализиран, т.е. субсидията бе отпаднала от 2011 г., е много вероятно днес постигната изкупна цена за килограм тютюн да не бе повод за протести. Статистиката показва, че най-високата средна цена за последните десет години е постигната именно в годините след премахването на държавните регулации върху производството и търговията със суров тютюн.

Цената е функция на търсенето и предлагането. През 2012 г. производството бе по-ниско от предходната година и това, заедно с конкуренцията при търговците, която либерализацията доведе, повиши средната изкупна цена с 15% по данни на Евростат. През 2013 г. производството нарастна и съответно цената се успокои. Това е първият важен урок за тютюнопроизводителите, които едва сега прохождат в пазарната икономика – че не е задължително цената на дадена стока да расте постоянно. Ползите от либерализацията на пазара се споделят и от НАТ-2010. В свое интервю председателят на асоциацията Цветан Филев казва: „Новите компании, които се възползваха от промяната в Закона за тютюна и тютюневите изделия, „обират” луфтовете на пазара...при тютюнопроизводството бе променен закон, за да се увеличат цените на стоката”.

Що се отнася до обвиненията в картел между търговските фирми тази година, това е работа на КЗК, а не на политическата говорилня. И второ - трудно е да се схване логиката в твърдението, че фирмите нарочно са забавили изкупуването, за да влошат качеството и цената да падне. Все пак тези фирми също трябва да продадат качествена стока.

Вероятно не без значение за ниската цена е и фактът, че през 2013 г. плащанията за тютюн бяха увеличени с актуализацията на бюджета, после се разбра и че през 2014 г. те ще достигнат 100 млн. лв. при 73 млн. лв. през 2012 г.

Последиците от една необмислена наредба

Тези плащания будят и други въпроси. Логиката на Наредба №2 на Министерство на земеделието и храните от 21.02.2011 повелява броят на получателите на национални доплащания за кампаниите 2010, 2011 и 2012 г. да е близък до броя на получателите на държавни помощи по схемите на вече несъществуващия Фонд „Тютюн” за периода 2007-2009 г. 

През 2012 г. броят на получателите на национални доплащания вече надминава с 3000 души броя на регистрираните тютюнопроизводители през две от референтните години – 2007 и 2008 г. За 2009 г. няма данни, тъй като не успяхме да получим от министерство на земеделието. Не получихме отговор и на въпроса как там си обясняват стабилния ръст на получателите на национални доплащания за тютюн.

ДПС иска отново да контролира бранша и електората

Но да се върнем на политическите намерения. Държавата или по-точно ДПС изпитва силно желание да си върне контрола върху пазара на тютюн и бъдещето на хората, заети с тази дейност. Създаването на регистър на изкупвачите с конкретни изисквания създава възможности за корупционен натиск, ще ограничи конкуренцията, а това неминуемо ще доведе до по-ниски цени. Същото важи и за нелепата идея за държавни оценители, които да се месят в търговските отношения между производителите и изкупвачите. А връщането на минималните изкупни цени просто няма как да се случи в рамките на ЕС. С други думи, идват избори.

 

тютюнопроизводство
протести
изкупни цени
изкупна кампания
проблеми
ИПИ
По статията работи: