Главред: Киев замени въпроса за транзитния потенциал на Украйна с църковни въпроси

Правителството има около година, за да запази пазарния дял на страната

Нито правителството на Украйна, нито ръководството на „Нафтогаз“ не осъзнават всички рискове, които могат в  близко време буквално да сведат до нула целият транзитен потенциал на страната. Европа вече се умори от несигурността на източните транзитни маршрути и премина към системна диверсификация на източниците за снабдяване с енергия, се казва в статия на Алексей Кущ, публикувана от  изданието „Главред“. От пускът в експлоатация на „Северен“ и „Южен“ потоци, Украйна ще губи до 3 млрд. долара годишно, изчислява авторът на статията, като освен това обръща внимание и на нерегламентирани процеси в „Укргаздобив“.



Зпасите от природен газ в украинските подземни газохранилища намаляха с 47 % от плановите обеми и съставляват 14,77 млрд. куб м. Това е отличен маркер, който ни показва, че основният партньор на „Нафтогаз“ това е – топлата зима. Веднага обаче щом времето се коригира, запасите от газ в нашите газохранилища ще започнат да се изпаряват така, сякаш някой е забравил да затвори клапана и започва акция „закрепване“...

По своята същност, запасите от газ в хранилищата, цената на газа за промишлеността и населението, логистичният марж са производни на два прости показателя - добивът на украински газ и обемът за транзит.

Що се касае до първият , то независимо от всички реформаторски опити, показателите за газодобив в Украйна спадат. Основната риторика на управляващите се свежда например до това – за да се увеличи газа от собствен добив, са необходими високи цени на газа за населението. Както показва опитът, цените растат, а добив се наблюдава само през последната година, но той е незначителен и явно неадекватен на ресурсите, които бяха вкарани в „Нафтогаз“ под формата на „космически“ цени на газа от украинския добив.


Що се касае до транзита, то към настоящия момент нито правителството, нито управата на „Нафтогаз“ не осъзнават всички рискове, които могат в близко бъдеще буквално да сведат до нула целият ни транзитен потенциал. Европа вече се умори от несигурността на източните транзитни маршрути и премина към системна диверсификация и строителство на нови терминали за регазификация на втечнен природен газ (LNG). Освен това в етап на завършване са такива проекти като „Турски поток“ и TANAP. И ако се вземат предвид общо параметрите на посочените по-горе алтернативни маршрути за доставка на природен газ за пазара на ЕС то те са съпоставими, или дори  в бъдеще ще надхвърлят влиянието на параметрите на нашия транзит към „Северен поток 2“. Но ако за последният, нашите политици говорят дори и насън, то по отношение на другите направления насочени към диверсификация на  транзита на газ, те просто „си плакнат устата“ и дори успяват да присъстват на тържествени церемонии, такива като откриването на проекта за доставка каспийски газ за пазара на ЕС.


Неотдавна президентите на Турция и Русия тържествено отбелязаха полагането на подводната част на „Турски поток“, по който руският газ ще стига до Турция и южните страни от Европа. Украйна не изказа дори традиционната за случая „загриженост“. Получава се така, че Киев банално замени турското участие в „Южен поток“ срещу църковните въпроси. Защо управляващите страната ни не оказаха върху строителството на „Турски поток“ същия натиск, както върху неговият „северен“ аналог – въпросът е риторичен.



Турският президент Ердоган вече каза, че неговата страна в близко бъдеще ще се превърне в нов газов хъб за Южна Европа. Турция потребява годишно около 25 млрд. куб в руски газ и тези количества са заложени в стоящият се „Турски поток“, който е с капацитет от над 30 млрд.куб м. Това в допълнение към „Син поток“ (16 млрд. куб м) и без да се има предвид перспективата за пуска на новият каспийски газов маршрут - т.нар. „Южен газов коридор“ от азербайджанското находище Шах Дениз. След завършване на строителството на TANAP страните от ЕС ще могат да получават допълнително 10 млрд. куб м каспийски газ, а предвид перспективите и за разширяване на пропускателната мощност по това алтернативно направление - до 30 млрд. (куб м). Този газопровод може да затвори необходимостта от енергийни ресурси  за Румъния, България, Сърбия, Гърция и частично за Италия. По отношение на сушата – откритите южни транспортни маршрути (Турски поток и TANAP) ще доведат до загуба на транзитната печалба за украинската газотранспортна система в размер от 300 милиона до 1 млрд. долара годишно.

Великобритания и Полша ще преминат към потребление на втечнен природен газ  с помощта на морски терминали за прием на LNG. Тази стратегия реализира отдавна и Литва. Към 2020 г. може да бъде завършен и „Северен поток 2“, който ще отклони от тръбите ни над 50 млрд. куб м и практически ще затвори потребностите на Германия, която частично ще намали зависимостта (от руския газ) чрез американски LNG и също планира построяването на свой терминал.


Ключовият проблем тук се заключава в това, че бюрокрацията не разбира или се прави, че не разбира лежащата на повърхността стратегема: всеки транзитен коридор за нас, това е загуба на транзитен марж и намаляване на логистичен потенциал. В паричен еквивалент това е минус 3 милиарда долара, получавани за транзита на газ или над 2 % от БВП. Що се касае до газовите хъбове, то сега тече процес на тяхното създаване – в Полша (за Централна Европа) и в Турция (за Балканите). След пускът им в експлоатация частично ще загуби пазарната си необходимост и уникалната   система от украинските подземни газохранилища (8 % от световните мощности и 23 % от европейските).



Чисто теоретично ние имаме около година за това да извършим анбандинг, тоест разделяне на „Нафтогаз“ на няколко независими структури за добив, транзит, съхранение и продажба на природен газ, да приемем закон и нормативна база за създаване на глобален източно европейски газов хъб, да проведем всички необходими мероприятия за пуска му, да установим справедливи цени на газа от украинския газодобив, да нагнетим подземните си газохранилища не до 47 %, а до 100 %, да създадем съвместно с ЕК консорциум за управление на нашата газотранспортна система. Тоест да формираме този икономически конкурентен инструментариум, който „да задуши“ с пазарните си преимущества „южните“ и „северни“ потоци взети заедно, включително скъпоструващото транспортиране на LNG до морските терминали.   

 

https://glavred.info/opinions/10036733-kiev-obmenyal-tranzitnyy-potencial-ukrainy-na-cerkovnye-voprosy.html







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари