ГЕРБ: Приватизационните сделки ще се разследват, без да се развалят. Експерти: Предложението е пиар и инструмент за рекет

Ако бъде прието предложението за промени в Конституцията, ще започне разследването на приватизационни сделки със задна дата, но те няма да бъдат разваляни. Това каза в интервю за БНТ депутатът от ГЕРБ и председател на правната комисия в парламента Данаил Кирилов по повод идеята на ГЕРБ за промени в основния закон, които да дадат възможност да отпадне давността за разследване на престъпления, свързани с приватизацията.

Парламентарната група на ГЕРБ ще внесе предложение за промяна в Конституцията за отпадане на давността за престъпленията по време на приватизацията. В момента в Наказателния кодекс е предвидена 10-годишна давност за такива престъпления. Предложението е да бъде създадена в Конституцията нова алинея 8, според която не се погасява по давност наказателно преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени при или по повод на приватизацията в периода 1992-2017 година. Готовност за подкрепа при гласуването са заявили от Обединени патриоти и от ДПС. Според председателя на правната комисия и народен представител от ГЕРБ Данаил Кирилов, правното решение не е прецедент и за българското право, и за други държави.

От ГЕРБ предлагата  промяната да обхваща строго определен период – от 1993 до края на 2017, обясни председателят на правната комисия. По неговите думи досега приватизацията не е разследвана ефективно, защото съдилищата умишлено са гледали да приключат колкото се може по-бързо делата си.

„Имало е сделки, които са били разследвани, имало е дори сделки, по които са били повдигнати обвинения от прокуратурата пред Наказателния съд и по тях е постановен окончателен акт на наказателния съд, за тези случаи не можем да върнем времето назад. На практика приватизацията приключи. Към момента са разпродадени абсолютно всички държавни и общински дружества и участия, които биха могли да бъдат приватизирани. Останали са двайсетина дружества, които са включени към забранителния списък на действащия сега приватизационен закон“, каза още Кирилов.

„Одържавяване при установяване на нарушение на приватизационни сделки - това са две отделни групи от последици при анализа, прилагането и респективно санкционирането на незаконно поведение във връзка с приватизацията. Ние коментираме само наказателните последици в този закон, т.е. доказване на престъпление, установяване на виновните лица и наказване на престъпленията. Оттам нататък няма пряка и задължителна последица по отношение на самата приватизационна сделка. В случай, че престъпленията касае някой от съществените факти, свързани със сделката, би могло да се обсъжда, да се обмисля промяна на приватизационния договор, но това ще се случва рядко, според него, защото това са договори, които са произвели ефект, имуществото е радикално променено и би било много трудно да се защити по-сериозна теза по имуществените последици“, добави депутатът от ГЕРБ.

Не мисля, че инициативата за промени в Конституцията заради приватизацията в този момент би имала някаква друга употреба освен публичен пиар на вносителите на това предложение, коментира политологът Стойчо Стойчев по БНР. Той подчерта, че за да минат промени в Конституцията от обикновено Народно събрание, трябва да се съберат 180 гласа в парламента, които към момента – без да се включи БСП в това гласуване, да ги подкрепи – няма как станат.

"Според мен съвсем друга е идеята тук – не толкова да се разследва приватизацията, защото, ако е имало ресурс да се разследва приватизацията, то е щяло да стане вече, така или иначе. ГЕРБ не са на власт от миналата година, ГЕРБ управляват държавата с прекъсвания кратки от 2009 година, каква е причината точно сега да се разследва приватизацията", попита анализаторът.

Той коментира, че отпадането на давността може да се превърне в допълнителен коз за оказване на политически натиск:. "Аз като нищо си мисля, че това може да стане, за да се отправи някакъв вид послание към обществото като: "Видите ли, ние, политиците, нямаме нищо против да се разследва, напротив – искаме да се разследват сделките за приватизацията", след което ще се хвърли цялата отговорност за изпълнение на това решение върху съдебната власт. Защото на всички и ясно, че когато имаш нереформирана съдебна власт, отпадането на давността за каквито и да било престъпления е един допълнителен инструмент в ръцете на Прокуратурата, който тя може да използва за оказване на политическо влияние. И след това ще бъде вече много интересно да се наблюдава как Прокуратурата ще използва тази давност, кои точно сделки ще разглежда – всичките ли ще разглежда...", коментира Стойчев.

По мнението на икономиста Красен Станчев с приемането на такава поправка "ще се получи възможност за рекет от всички органи на прокуратурата за всички участници в приватизацията".

"Първо, това противоречи на търговската практика, независимо от това, че може да бъде променена Конституцията. Второ, в общи линии, както и да гледате приватизацията, тя е успех и това се доказва от всички възможни статистически анализи. Трето, не е ясно към кого ще се прилага въпросната разпоредба – към онези, които са продавали или към онези, които са купували. Онова, което имаме като опит, показва, че т.нар. следприватизационен контрол може да работи само по един начин и това е през съда. Всичко останало, което е вписано като примерно условия по приватизационните договори и т.н., никога не е работило и затова 2001 година всъщност беше спряна практиката за включване на особени клаузи в приватизационните договори. Следващото нещо, което е много важно – не е ясно как ще се прилага това нещо, защото самият Закон за приватизацията до 2003 година претърпява 29 изменения. И онова, което примерно днес може да се смята за морално неиздържано, винаги е било по закон. Последно, но не по значение – онези неща, които са морално осъдителни, са много често в детайли на процедурата, които не могат да бъдат реконструирани, или ако бъдат реконструирани, това е едно упражнение, което може да се сравни да речем с археологически разкопки в документацията на приватизиращите органи, то тогава ще се установи, че примерно за т.нар. голяма приватизация в ръцете на министерствата, например, се случва средно като период на сключване на една сделка, за около 17 дена. Тоест за тези 17 дена никой купувач не може да разбере какво има в дадено предприятие. А пък за общинската приватизация става дума за 7 дена, това са астрономически, а не работни дни. Тоест в крайна сметка ще се окаже, че няма никакъв виновен, освен тези, които са направили такава бърза приватизация, но те вече няма да са на работа и няма да има възможност да бъдат наказани. Техните действия ще бъдат по закон, защото такава е процедурата тогава, както тя е описана по закон", коментира Красен Станчев в интервю за Радио Фокус.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари