НАЧАЛО » анализи

Геополитически рискове за енергийната сигурност на Европа -контраиграта на Москва в Кавказ, Турция и Гърция

fb
3E news
fb
28-01-2015 03:11:00
fb

Илиян Василев

 

През последните месеци и в епицентъра на Украинската криза се наблюдава засилена активност на Москва по цялото трасе на "енергийните надежди" на Европа за диверсификация на енергийните доставки -от Баку, през Тбилиси и Анкара, в Атина, София и Белград. Не е тайна, че постоянен вектор на руската газ дипломация е осуетяването на алтернативни газови доставки от Каспийския регион –цел, на която бяха посветени както Синия, Южния и последвалия ги нов Турски поток.

 

Особени надежди се възлагат не толкова на единични успехи в някоя от столиците по трасето, а на преливния ефект и информационно усилване на сигнали за проблемност и размиване на ентусиазма на съответните политически елити.

 

Известни шансове има силовата контраигра на Москва срещу Баку, която поставя пред Илхам Алиев избора - или запазване на властта си или енергийни приходи. В контекста на острото противопоставяне между Запада и Русия залозите за Путин не могат да бъдат по-големи.

Традиционно Москва винаги е спекулирала със заплахата от "цветна революция" и заиграване с опозицията за авторитарния режим на Алиев. Не за пръв път висши приближени до азерския ръководител атакуват подкрепяни от Запада неправителствени организации, ограничават медийни и политически свободи.

 

Новото е, че недоволството на управляващия бакински елит се разпространява върху външната политика на Вашингтон и отговорността му за кризата в международните

отношения и най-вече за срива в цената на суровия петрол – често повтарян рефрен и от Москва. Повече от критичните изявления на азерските ръководители се правят и

разпространяват на руски език, което е недвусмислен сигнал, че имат за цел да бъдат забелязани в руската столица.

 

В средата на месец декември офисът на радиостанция "Свободна Европа", която се финансира от Държавния департамент и няколко свързани неправителствени организации, бе атакуван от спецчасти на азерските служби за сигурност. През 2014 година бяха арестувани над 100 опозиционери, а тенденцията е възходяща. Надеждата на Баку, че Западът ще признае привилегирован статут на Азербайджан като единствен до скоро алтернативен източник на нефт и газ за Европа, като го принуди да приглушава критиките си в сферата на човешките права и политическите свободи, не е гарантирана даденост.

 

Дългоприеманата мантра бе, че без активното участие на Азербайджан няма как да се случат основните проекти за диверсификация в Югоизточна Европа -ТАНАП и ТАП.

 

Икономическата целесъобразност на инвестициите в газова инфраструктура отслабва във връзка със спада на цените на суровия петрол и природния газ, несигурния пазар и слабо търсене от крайни потребители.

Азербайджан днес трябва да се конкурира с други възможни алтернативни доставчици, в това число и с доставките на втечнен природен газ –в това число и от Америка.

 

В своята опозиция срещу азерските маршруги през Турция, Русия не е сама –тя се опитва да взаимодейства с Китай, Казахстан и Иран -в това число и като предотврати достъпа на туркменски газ през Транскаспийския газопровод до Европа.

При тези обстоятелства Баку постепенно осъзнава, че не е незаменим,поне до степен да принуди Запада да престане да подкрепя опозиционните сили.

Илхам Алиев е твърде уязвим от позицията на Москва в конфликта с Армения. Русия трудно може да разреши, но може успешно да играе на противоречията между Ереван и Баку.

Това налага азерският президент да поддържа прагматична линия към северния си съсед и най-вече да не тества границите на търпение на Русия в условията на ескалираща конфронтация на Путин със западните му партньори. Още повече, че САЩ и ЕС отказват реална и значима военна помощ на страните от постсъветското пространство –свидетелство,за което бе ненамесата в конфликта в Грузия и сега в Украйна.

 

Тази геополитическа парадигма вероятно обяснява и сключения договор за внос на въоръжения и бойна техника от Русия на стойност над 1 милиард долара, както и засиленото сътрудничество между руските и азерски служби за сигурност в противодействие на "цветни" заплахи.

 

В приблизително подобно русло се развиват и не особено силно информационно осветяваните преговори между ръководствата на Русия и Грузия. В Тбилиси прорускиятелит се чувства обнадежден от по-агресивното поведение и позиции на Русия в Украйна и Азербайджан, както и от потенциалните проблеми през реализацията на транзитни проекти с неруски газ, които привързват Грузия към Запада.

 

Няма съмнение, че победата на радикално лявата партия Сириза в Гърция ще даде допълнителен импулс на проруските сили по цялото протежение на трасето на алтернативния газ от Каспийско море до крайните потребители в Италия и Централна и Източна Европа.

 

Алексис Ципрас не крие намерението си да се възползва от различията между САЩ и ЕС от една страна и Русия,за да отслаби влиянието и натиска на Германия. Отношението му към Ердоганова Турция е много по-меко, което предполага, че независими от Анкара и скъпи проекти за транзит като газопровода от Израел и Кипър към Гърция вероятно ще имат по-нисък приоритет. Трудно е да се допусне, че правителството на Ципрас ще пренебрегне гръцките интереси при реализацията на нови ВПГ терминали на Егейско море, за които лобират ЕС и САЩ, но е също толкова сигурно, че Атина ще се опита да извлече максимум от ползите за себе си при ръчно управление на техния напредък.

 

Украинската криза провокира мащабно пренареждане на картите в сферата на енергийната сигурност в района на Черно море и Каспийския регион. Много от значителните инфраструктурни проекти за пренос на енергийни суровини – особено на природен газ от Каспийския регион и на Балканите могат да бъдат забавени или ускорени в зависимост отгеополитическата конюнктура, като Москва съхранява значителни възможности за противодействие и „размиване на ентусиазма“ на политическите елити в транзитните страни.

 

Без системна и цялостна ангажираност на водещите страни в ЕС и особено на САЩ за позитивно управление на политическия риск в големите инфраструктурни проекти с цел диверсификация на енергийните потоци, без акцент върху тяхната пазарна и бизнес състоятелност, много от тях ще останат на хартия – започнали и завършени като политическа амбиция.

Никой не може да смята своите интереси за сигурно защитени, а ролята си на основен фактор –газов или политически хъб – за гарантирани. Нито Баку, нито Анкара, нито Атина или София могат да се смятат за незаменими.

 

Динамиката на процесите е толкова значима и границите на невъзможното в условията на развиващата се украинска криза толкова широки, че втречването в географските карти и в собствените претенции може лесно да отведе всеки политик или страна до невъзстановими стратегически загуби или пропуск на справедлива полза.

Високото говерене в тази сфера не винаги издава увереност, още по-малко е гаранция за по-висока чуваемост.

 

 

 

енергийна сигурност
ТАП
ТАНАП
Азербайджан
Каспийско море
Грузия
Русия
По статията работи:

Маринела Арабаджиева