НАЧАЛО » анализи

Газът в Източното Средиземноморие – енергийни алианси, нови играчи и претенциите на Турция

Политико- икономическият шахмат в региона продължава с президентски избори в Турция през юни, стратегическо енергийно споразумение между ЕС и Египет, предстоящи сондажи край Кипър, нов тласък за тръбопровода от Израел до Европа

fb
3E news
fb
03-05-2018 09:00:00
fb

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър

„Ние сме инвестирали досега около 700 млн. евро в проучванията за въглеводороди в изключителната икономическа зона на Кипър и няма да оставим парите си там. Ще продължим сондажите си за газ във всички блокове, за които имаме издаден лиценз, въпреки противопоставянето на Турция. Ще опитваме отново и отново, докато някой не се измори”.

Така главният изпълнителен директор на италианският газов лидер Eni Клаудио Дескалци потвърди, че компанията запазва „силния си ангажимент” към Кипър. Намеренията й да продължи проучванията и сондажите в изключителната икономическа зона на острова през 2018 и 2019 г. той обяви на среща с президента на Кипър Никос Анастасиадис в Никозия в сряда /25 април/.

Това бе първото официално изявление на Eni на най-високо равнище след инцидента, при който тя стана най-силно потърпевшата от провокациите на Анкара в Източното Средиземноморие. Италианският гигант бе принуден да преустанови работата си и да се оттегли в края на февруари, след като на 9 февруари турски военни кораби спряха сондажната му платформа и й попречиха да стигне до определения за проучвателно пробиване участък в блок 3 на кипърската офшорна зона, за който Турция и кипърските турци претендират, че им принадлежи. С незаконните си действия Анкара всъщност наложи блокада върху цялата кипърска изключителна икономическа зона.

Енергийни заряди

Заявката на Eni е един от ходовете през почти тримесечната политическа и енергийна криза, които повишават залозите за важни събития през следващите месеци. Не случайно външният министър Никос Христодулидис в изявление в края на изминалата седмица определи 2018 г. като „решаваща за бъдещето на енергийното планиране на Република Кипър и за енергийните перспективи на Източното Средиземноморие като цяло”.

Значително развитие в регионалната енергетика в следващите месеци се очаква и от отношенията Никозия-Кайро. Приключват преговорите за изграждане на подводен газопровод от кипърското находище ”Афродита” до терминалите за втечнен газ в Египет, като междудържавното споразумение ще бъде подписано „в близките седмици”, потвърдиха през седмицата министри от двете страни. Взаимодействието между Кипър и Египет в тази сфера обсъждаха и президентите им Никос Анастасиадис и Абдел Фатах ал-Сиси на срещата си във вторник /1 май/. И двете събития идват на фона на новите перспективи за газовото развитие на региона след подписания на 23 април Меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката между Европейския съюз и Египет.

Само след дни, на 8 май, в Никозия се провежда поредната тристранна среща на върха Кипър-Гърция-Израел. Очаква се тя да даде политически тласък на газопровода EastMed, който ще свърже източносредиземноморските находища с Европа и който Турция силно оспорва като бъдещ газов маршрут, тъй като я заобикаля.

Критичен момент в енергийното развитие на региона ще бъде краят на септември – началото на октомври. Тогава най-голямата независима петролна компания в света ExxonMobil се очаква да направи първите си сондажи в два участъка на блок 10 в кипърската изключителна икономическа зона, който се смята за многообещаващ. През април двата й изследователски кораба завършиха проучванията си на водите, околната среда, техническите параметри на местата за пробиване като финален етап за получаването на всички необходими лицензи.

Политическото и енергийно напрежение в региона се покачва и заради изненадващо насрочените президентски и парламентарни избори в Турция на 24 юни. Дестабилизиращото поведение на Анкара в Средиземно и Егейско море, обслужващо кампанията на Ердоган за печелене на гласове, особено националистическите, оставя открити няколко сценария за Кипър и съседните страни преди и след вота.

В ситуацията в района след предизвиканата от Турция енергийна криза своите ходове направи и Европейският съюз. Три пъти в рамките само на един месец остро реагираха Европейският съвет - на заседанието си в края на март, точно преди проведената във Варна среща ЕС-Турция, Европейската комисия - в своя доклад за напредъка на Турция, оповестен през април, и Комисията по външните въпроси на Европейския парламент - на своето заседание на 23 април. Те призоваха Анкара да прекрати незаконната си дейност в кипърската изключителна икономическа зона и да зачита суверенните права на Кипър върху природните му ресурси в съответствие с европейското и международното право.

„Газов прозорец” за политическо решение

Оптимизмът от потвърждението на Eni, че продължава програмата си, се засенчва от факта, че тя е с „отсрочено действие”. Компанията предвижда през тази година да извършва изследвания и анализи на данните, но реалистичният й срок за нови проучвателни или потвърждаващи сондажи е едва през 2019 г. Негласно, това е достатъчно време за изчакване за решаването на политическия конфликт на етнически разделения остров.

Eni е най-големият и стратегически партньор на Кипър в енергийната му програма. Самостоятелно или в консорциуми /с френската Total и южнокорейската Kogas/, италианската компания има договори с кипърското правителство за 6 блока в изключителната му икономическа зона и предвижда във всички тях да развива дейности през 2018-2019 г. С особен интерес – политически и икономически, се следят две от зоните, за които Eni потвърди интереса си.

След срещата си с президента Анастасиадис шефът на компанията Клаудио Дескалци категорично обяви, че тя не се отказва от правата си върху блок 3 в югоизточната част на кипърската офшорна територия – същия, заради който през февруари се намеси военният флот на Турция. На този етап обаче не бе посочено кога тя възнамерява да се върне в него. При непреставащите заплахи и ултиматуми от Турция и ръководството на кипърските турци това едва ли е реалистичен сценарий.

Eni обяви и че ще извърши потвърдителен сондаж в участъка „Калипсо” в блок 6, югозападно от острова, където според проучвателния сондаж лежи „обещаващо” находище. Новината за откриването му бе официално съобщена на 8 февруари и „повлече” турската блокада само ден по-късно. Потвърдителното пробиване е необходимо, за да се установят количествата на залежите в него. По предварителните оценки на италианската компания находището може да съдържа от 170 до 230 млрд. кубически метра природен газ. Това е значително повече от първото и единствено засега кипърско находище „Афродита”, което бе открито от американската Nobel Еnergy през 2011 г., а през 2015 г. бе доказана търговската му жизнеспособност с очакван капацитет от 128 млрд. кубически метра газ.

Положителен отговор от „Калипсо”, като „допълнение” към ”Афродита”, е много важен за Кипър и региона. Идентифицирането на по-големи обеми газ в кипърската изключителна икономическа зона е изключително важно за енергийната програма на страната, бе подчертано на Петата Източносредиземноморска газова конференция, която се проведе в Никозия на 21-22 март и бе посветена на стратегическите възможности за растеж в региона. От това ще зависят бъдещите решения за експлоатация на находищата и най-вече за алтернативите за транспортиране на газа и излизане на пазара – чрез изграждане на терминал за втечнен газ на острова, плаващ терминал, пренос до терминалите в Египет и средиземноморския газопровод.

Още по-силен отговор за перспективите за по-нататъшни открития може да даде проучвателният сондаж на ExxonMobil в блок 10 в началото на есента. Досегашните голожки проучвания дават основание да се очаква „голям успех, който може да промени в голяма степен газовия баланс и свързаната с него геополитика в региона”, коментира по време на мартенсктата енергийна конференция в Никозия един от водещите международни енергийни консултанти и анализатори д-р Чарлз Елинас. Ако се направи голямо откритие, много вероятно е ExxonMobil да се заинтересува от изграждането на голям терминал за втечняване на газ в Кипър, в който могат да се използват и залежите от „Афродита” и „Калипсо”, смята д-р Елинас.

Проблемът с двата сондажа отново е Турция. Анкара категорично се противопоставя на действията на Кипър /чрез международните компании/ за търсене на газ в офшорната зона на острова. Тя ги обявява за „едностранни”, в нарушение на правата и интересите на Турция и кипърските турци. Турция, освен че има териториални претенции към кипърската офшорна зона, иска да държи стратегически контрол върху всички енергийните потоци от Източното Средиземноморие, а кипърските турци като „равни собственици” на острова настояват за дял и от природните му ресурси. Само ден след срещата във Варна в края на март, където Турция получи ясното послание на Европейския съвет в защита на суверенните права на Кипър, Ердоган заяви, че „няма да има нито крачка назад от позицията на Турция по отношение на въглеводородните ресурси в Източното Средиземноморие”. 

Турция твърди, че северната половина от блок 6 е част от нейния континентален шелф, макар че участъкът „Калипсо” на Eni е в южната част на блока. Блок 10 на ExxonMobil е единият от само двата /от общо 13-те/ блока в зоната на Кипър, които Анкара не оспорва. Бъдещите сондажни работи на италианската и американската компании обаче попадат под общото „ембарго” на Турция върху сондажи от Кипър. И, въпреки че не претендира за тези два блока, тя може да се намеси по „искане” на подкрепяната от нея Северно-кипърска турска република.

В същия ден, в който Eni съобщи за продължаването на работата й в кипърската изключителна икономическа зона, т. нар. вицепремиер и външен министър на признатата само от Анкара Северно-кипърска турска република Кудрет Йозерсай заяви, че отсега нататък тя ще предприеме „подобни стъпки”, за да защити „легитимните права на кипърските турци”. Предупреждението той отправи, говорейки на тематична конференция - ”Сигурността в Източното Средиземноморие, енергийни стратегии и глобални енергийни отношения”, проведена в северната част на Никозия.

Само дни по-късно Йозерсай бе още по-категоричен. Напомняйки, че италианската компания „има опит от близкото минало”, той посочи, че ако „Eni започне сондаж в блок 3, тя трябва да бъде готова да работи непосредствено до компанията, която кипърската турска страна е лицензирала за същата област”, т.е. турската държавна петролна компания ТРАО, която има лиценз за същия блок 3.

По-рано през месеца кипърско-турският „вицепремиер” не изключи „криза”, ако кипърските гърци се опитат да блокират сондирането им със сила.

Анкара от месеци, и особено след пристигането в началото на януари на първата й собствена сондажна платформа, обявява започването на сондажи за газ в района на Средиземно море – и от свое име, и от името на кипърските турци. Поредните изявления за тези действия се целят в изборите на 24 юни.

Според политически анализатори непредсказуемостта на Ердоган и тежката ситуация в региона оставят отворени варианти. Единият е дали като част от предизборната си кампания турският президент ще предприеме нов кръг от незаконни действия и ще изпрати турска сондажна платформа във водите на Кипър, за да демонстрира своята сила.  Другият е дали „стагнацията” и статуквото със заплахи ще продължат поне до края на юни, като след вота напрежението ще спадне.

Извършването на паралелни проучвания от Турция със собственото й сондажно съоръжение се свързва и предстоящия наесен сондаж на  ExxonMobil. Според коментатори по този начин Анкара ще реагира на работата на американската компания, без да предприема екстремни действия срещу нея, както направи с италианската.

Въпросът е и къде ще се провеждат газовите проучвания от Турция. Възможните сценарии, които сега се коментират, са както за някой от блоковете в кипърската изключителна икономическа зона на юг от острова – Турция още преди месеци заяви, че ще започне сондиране в своята половина от блок 6, където работи Eni, или в морската зона между окупираната северна част на Кипър и Турция.

„Ако Турция изпрати платформа за сондажи в кипърската изключителна икономическа зона, това ще е много сериозно нарушение на международното право и кипърското правителство ще действа с всички дипломатически и политически средства, с които разполага, включително прибягване до Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации”, реагира президентът на Кипър Никос Анастасиадис.

Новите силни играчи

Турция заплашва стабилността в региона, тъй като действията й са насочени към постигането на дългосрочната й цел за контрол върху Източното Средиземноморие и доставките на природен газ от него за Европа, като се превърне в изключителен енергиен център, коментира още президентът Никос Анастасиадис в речта си по време  на  9-ия Средиземноморски форум за нефт и газ. Голямата енергийна среща на политици и експерти от региона, която се проведе преди месец /27-28 март/ в Никозия, тази година бе посветена на „Развитието на източносредиземноморски газ и неговото влияние върху европейския газов пазар”.

Плановете на Турция за хегемония обаче срещат все по-сериозен противник в Египет, с който Анкара също е в спор за границите на изключителните икономически зони на двете страни. С новоразработваните си газови находища и особено благодарение на супер-находището „Зохр” – най-голямото газово поле в Средиземно море, открито и експлоатирано също от италианската  Eni, Египет ускорено се утвърждава като енергиен център на Източното Средиземноморие за добив и експорт на природен газ. Той се превръща също така във важен газов и електроразпределителен център и за Европа, който може да допринесе за постигането на стратегическите цели на ЕС за енергийна сигурност и диверсификация на доставките на газ, бе подчертано при подписването на 23 април на Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на енергетиката между Европейският съюз и правителството в Кайро.

Интересът на Европейския съюз бе предизвикан от успехите на страната. През последните 4 години Египет сключи общо 83 споразумения за проучване и производство с международни петролни компании с инвестиции от около 15.5 млрд. долара. През 2018 и 2019 г., в резултат на нови открития в Източното Средиземноморие, той се стреми да привлече в нефтения и газовия сектор 10 млрд. долара чуждестранни инвестиции. Много петролни и газови компании, които оперират в страната, включително Eni, Shell, Edison и BP, обявиха наскоро, че планират да разширят съществуващите си в нея дейности. През април стана ясно и че Египет се готви да обяви през второто тримесечие на 2018 г. нови лицензионни кръгове за 10 - 11 блока в Средиземно море и повече в Червено море.

Никозия също се включва в това бурно развитие и търси в Кайро съюзник за реализацията на своята енергийна програма. До седмици се очаква да бъде подписано ключово споразумение, което ще осигури на Кипър възможност за търговска експлоатация на находището ”Афродита”, а след това и на „Калипсо”. Това ще стане с изграждането на директен подводен газопровод от кипърската офшорна зона до двата терминала за втечнен газ в Египет, откъдето ще се изнася за Европа. Правителството е в напреднал етап на преговори с фирми за продажба на газа от „Афродита”, коментира кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрипис. Важно развитие се очаква и от преговорите, които световният лидер Shell, както и фирмите, които притежават правата за кипърското находище „Афродита” и израелското „Левиатан”, водят за комбиниране на ресурсите от двата източника с цел продажба на природния газ за управлявания от Shell терминал в Египет.

Кипър и Израел имат и по-голяма съвместна цел – изграждането на газопровода EastMed, по който природният газ от Средиземно море да достигне до Европа. На 8 май в Никозия президентът на Кипър и министър-председателите на Гърция и Израел ще дадат нов политически тласък на амбициозния проект. Това е първата им среща на върха, след като през декември миналата година енергийните министри на Кипър, Гърция, Израел и Италия подписаха меморандум за разбирателство между четирите страни за изграждането на тръбопровода.

EastMed Pipeline е обявен от ЕС като „проект от общ интерес”, тъй като ще повиши енергийната сигурност на Общността, като осигури алтернативен маршрут и източник за доставките на газ за Европа, и по този начин намали зависимостта й от Русия. Перспективата обаче средиземноморският газ да стига до Европа по трасето с дължина от около 2000 км, по-голямата част от която е под вода, е все още далеч. Не само защото според плановете газопроводът между Израел-Кипър-Гърция /остров Крит и континенталната част/, с продължение към Италия, трябва да бъде завършен през 2025 г. Засега икономическиет аргументи натежават пред политическата воля. За да се осигури финансиране за изграждането на бъдещия тръбопровод и за да бъде той икономически ефективен, е необходимо да се гарантира, че в дългосрочен план ще има достатъчно количество природен газ. Така „топката” отново се връща към бъдещите сондажи и откриването на нови газови полета в кипърската офшорна зона, където пък Турция... Въпросът е кой пръв ще се измори.

природен газ
Източно Средиземноморие
проучване
добив
сондажи
Кипър
Египет
Израел
Турция
газов център
находища
Калипсо
Афродита
Зохр
ЕС
претенции на Турция
По статията работи:

Галина Александрова