Проектите за газови трасета към Южна и Югоизточна Европа преминават в състезателен етап

Газопроводните проекти за Южна и Югоизточна Европа в началото на годината преминават в етап на надпревара. В първите дни на 2018 г. руският газов концерн „Газпром“ съобщи, че по двете трасета на газопровода „Турски поток“ са положени над 700 км от тръбите, което е 33 %. Срокът за пуска на газопровода е 2019 г.

Паралелно с изграждането на „Турски поток“, втората тръба от която е предназначена за доставка на руски природен газ за Южна и Югоизточна Европа тече и прокарването на газопровода „Южен газов коридор“ за доставка на азербайджански газ до европейския пазар.

Конкуренцията между двете трасета – за руски и азербайджански природен газ през 2018 г. ще се засили, като решаваща ще е следващата 2019 г.

ТАР

В рамките на строителството на Трансадриатическия газопровод (TAP), положените тръби  по трасето надхвърлят  630 километра. Това става ясно от съобщение на консорциума за строителството на ТАР. Газопроводът е с дължина от близо 850 км.
“Завършено е полагането на тръби на територия от над 630 километра“, се казва в съобщението  на консорциума в Twitter.

Газопроводът ТАР, на стойност 4,5 млрд. евро е част от проекта „Южен газов коридор“ и ще се съедини с газопровода TANAP на турско - .гръцката граница. Газопроводът минава през територията на Гърция, Албания, по дъното на Адриатическо море откъдето продължава до Италия.

Първоначалният капацитет е за 10 млрд. куб м с възможност за удвояване. Официалното пускане в експлоатация е предвидено в началото на 2020 г.

Акционери в ТАР са ВР – 20 %, SOCAR – 20 %, Snam – 20 %, Fluxys -19 %, Enagas – 16 %, Axpo – 5 %.

В рамките на строителството на газопровода ТАР се предвижда и старт на интерконектора Гърция-България. В края на 2017 г. съвместното инвестиционно дружество „Ай Си Джи Би“, което ще е собственик на газопровода (БЕХ – 50 % и IGI Poseidon S.A. - 50 %) удължи до 15 януари крайният срок по обществената поръчка за избор на инженер-консултант за изграждане на интерконектора Гърция-България, поради силния интерес. Като цяло целта е сроковете за изграждане на интерконектора да бъдат синхронизирани с процеса на изграждане на ТАР. Очакването е началото на строителните дейности да бъде стартирано именно по време на българското председателство на ЕС.  Интерконекторът дава възможност за преосмисляне на газовите потоци за Европа, а „Ай Си Джи Би“ се превръща в сериозен играч.

TANAP

Изпреварващ обаче си остава газопровода TANAP, въпреки че касае частта за доставка на природен газ за турския пазар.
Строителството на газопровода TANAP се очаква да  бъде завършено през 2018 г., а на ТАР – през 2020 г., като това ще е и и годината, през която ще се осъществи първата доставка на азербайджански газ за Европа.
Запълването на газопровода TANAP с природен газ се очаква да стартира именно през този месец -  януари 2018 г. Както коментира пред Trend председателя на консорциума TANAP Салтук Дюзойл става въпрос за т.нар. нулева фаза – за участъка от границата на Грузия и Турция до Ескишехир.
„Първият газ ще бъде прехвърлев в системата TANAP за запълването му и пускането в експлоатация в рамките на Фаза № през януари 2018 г. Газа ще постъпва от разширения Южнокавказки газопровод в коичества, отговарящи на техническите изисквания“, казва Дюзойл.
Първоначалният капацитет на TANAP е 16 млрд. куб м газ годишно, от които 6 млрд. куб м са предназначени за Турция, а останалите – за Европа. В момента акционери в TANAP са ЗАО „Южен газов коридор“ с 58 %, Botaс 30 % и ВР – 12 %.


Амбициите

Разместването на геополитическите пластове, нарастващата роля на „Ай Си Джи Би“ и амбицията на България за изграждане на газов хъб „Балкан“, който залага на доставка на природен газ от различни източници, включително и на втечнен газ ще продължат да определят бъдещето на региона.
В тази връзка трябва да се припомни, че през 2017 г. „Булгартрансгаз“ започва проучване за нов газопровод между границите на България с Турция и Сърбия. По първоначална информация новата тръба се предвижда да е до съществуващата връзка между газопреносната мрежа за транзитен пренос на „Булгартрансгаз“ и на турския оператор BOTAS с продължение до компресорна станция „Провадия“ с изходна точка в близост до гр. Зайчар на българо-сръбската граница. Очакваното въвеждане в търговска експлоатация на новия газопровод е 1 януари 2020 г.

Експертите припомнят, че тези планове са съобразени повече с края на транзитния договор между Русия и Украйна през 2019 г. и съответно с изтичащия през 2022 г. договор за транзит на руски газ през България. Все още остава под въпрос обаче как точно ще се развие ситуацията след края на арбитражното дело между украинската „Нафтогаз“ и руската „Газпром“. Окончателното произнасяне на арбитражния съд от Стокхолм се очаква през февруари. Не е без значение и действието по двата не по-малко амбициозни проекта – BRUA и Eastring.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари