Газов хъб „Балкан“, преносът на газ от Турция през България за Сърбия и Eastring остават в десетгодишния план на „Булгартрансгаз“

Газовото дружество залага мащабни инвестиции за междусистемната свързаност със съседните страни и повишаване на капацитета. Строителството на нови вътрешни газопроводи и разширението на ПХГ „Чирен“ остават водещи

Изграждането и въвеждането в експлоатация на нови междусистемни газови връзки с Турция, Гърция и Сърбия в периода 2018-2027 г., както и подобряване на вътрешната газова мрежа са в основата на публикуваният на 13 април актуализиран вариант на 10 годишния план за развитие на „Булгартрансгаз“. Документът е достъпен за публична консултация.

Десетгодишният план  предвижда през България да преминават и ключови трансгранични газопроводи, които ще се свържат новите проекти  със съществуващата газопреносна система на „Булгартрансгаз” ЕАД. При осъществяване на плановете, газовата инфраструктура на България ще свърза общият европейски пазар на природен газ с пазарите в Каспийския регион, Централна Азия, Близкия Изток, Източния средиземноморския басейн и Северна Африка. Този факт ще гарантира доставките на природен газ за страната и за региона, като създаде реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за и през България, се казва в документа.

В пряка връзка с намеренията за развитие на газовата инфраструктура в региона са  и плановете за разширение на съществуващото газохранилище „Чирен”, както имодернизацията и рехабилитацията на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД.
Реализирането на всички тези проекти е взаимно обвързано, като цели да допринесе за ефективността и развитието на единната общоевропейска газова мрежа.

Приоритет в инвестиционната дейност на „Булгартрансгаз” ЕАД е изграждането на нови газопроводни отклонения, чрез които се създават условия за ускоряване нагазификацията в страната със съответните икономически, социални, екологични и др.ползи за месното население.
Очакваният резултат от изпълнението на настоящия План е значително повишаване на качеството и обема на предлаганите от „Булгартрансгаз” ЕАД услуги, свързани с транспортирането и съхранението на природен газ и е в пряка връзка с превръщанетона България в значим регионален газов център – хъб, в който се създават технически възможности за вход и изход на потоци природен газ, постъпващи от разнообразни
източници и по нови маршрути.

Изпълнението на Плана на корпоративно ниво ще затвърди успешния бизнес модел за развитие на компанията, а в национален и регионален аспект газовият оператор ще продължи да осигурява надежден пренос и съхранение на природен газ, както за обществото, така и за индустрията, прилагайки най-добрите бизнес практики, заявяват от „Булгартрансгаз“.

В Десетгодишният план на дружеството се прави прогноза и за развитие на капацитета на мрежата. Така например по отношение на националната газопреносна мрежа,  ако входният капацитет през 2018 г. е 276 292 Mwh/d, се предвижда да нарасне на 559 598  Mwh/d през 2022 г.
Изходният капацитет се планира от 403 101  Mwh/d през 2018 г. да нарасне до 686 317 Mwh/d. Подобряване е заложено и при газопреносната мрежа за транзитен пренос.

Инвестиции

Газовото дружество предвижда значителни инвестиции през десетгодишния период. Така например в инвестициите за по-съществените обекти от мрежата, за които е взето решение и които са предвидени за изпълнение в периода 2018 – 2020 г. са включени 12 112 хил. лв. основно за компресорните станции, част от газопреносната мрежа, за ремонти на газотурбинни двигатели са заложени 22 670 хил. лв, а за модернизация на газокомпресорни станции – 118 487 хил. лв. (това са само част от предвидените средства б.р.).

В проекта за Газов хъб „Балкан“ през 2018 г. се предвиждат вложения от 1760 хил. лв. (без ДДС), като те представляват 50% от общата стойност на действието, като за останалите 50 % е одобрено финансиране по Механизма за свързване на Европа. В разширението на капацитета на подземното газохранилище в Чирен за периода 2020-2024 г. - 220 000 хил. лв. (без ДДС), като за тях не е вето инвестиционно решение, става ясно от документа. По отношение на разширяване на капацитета на ПГХ „Чирен”, в таблицата са посочени 50% от общата прогнозна стойност на проекта. За съфинансирането му до 100% ще бъдат търсени различни форми и средства на финансиране, в това число посредством финансови инструменти и програми на ЕС, уточняват от дружеството.

Тригодишната инвестиционна програма (2018 – 2020 ) на „Булгартрансгаз“ , включваща инвестиционни дейности за което е взето крайно инвестиционно решение е доста мащабна и включва значителен брой дейности. Общата годишна програма за инвестиции за 2018 г. е разчетена за сумата от 154 867 хил. лв., от които за изграждане на нови обекти – 23 240 хил. лв.

За 2019 г. посочената програма е от порядъка на 160 258 хил. лв., от които за нови обекти – 52 576 хил. лв. , а за 2020 г. общата сума е 143 638 хил. лв. , от които за нови обекти са предвидени 26 207 хил. лв.

Най-висока по инвестиции в десетгодишния план на „Булгартрансгаз“ е 2021 г., като за нея дружеството е заложило сумата от 117 750 хил. лв.  
Ключови за пазарната интеграция ще бъдат междусистемни газови връзки с Турция,Гърция, Сърбия и Румъния. Те ще допринасят за гарантиране на доставките наприроден газ за страната и за региона, като същевременно ще създадат реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите и възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България, се казва в плана на газовото дружество.

Като приоритет за „Булгартрансгаз” ЕАД се посочва  ефективното изпълнение на проектите от „общ интерес” на Дружеството. В списъка с проекти от „общ интерес”7, публикуван от Европейската комисия на 23 ноември 2017 г. (Трети списък с проекти от „общ интерес”, ПОИ) са включени следните инфраструктурни проекти, планирани за изграждане на територията на България: Разширение капацитета на ПГХ „Чирен”; Необходима рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна система; Изграждане на газов хъб „Балкан”; Проект „Eastring”-България (подпроект на проекта Eastring); Междусистемна връзкаБългария-Сърбия (IBS); Междусистемна връзка Гърция-България, (IGB). Реализирането
на всички тези проекти е взаимно свързано и цели да допринесе за ефективността и развитието на единната общоевропейска газова мрежа, се казва в плана на газовото дружество.

Статут на ключовите проекти за нови газопроводи на територията на България

Междусистемна връзка Турция – България (ITB) се намира на етап изготвено прединвестиционно проучване. Изготвено е предварително техническо задание.
Както става ясно от публикуваното приложение, тя без окончателно инвестиционно решение, но със заложен срок на приключване 2022 г. Като изпълнители са посочени „Булгартрансгаз“ 4 „Боташ“. Очакваната стойност е близо 150 млн. евро.
Финансирането е собствено и привлечено външно финансиране.
Газовата връзка ще се простира на около 76 км на българска територия и около 120 км на турска. Капацитетът е планиран за 3 млрд. куб м газ годишно (входящ – изходящ).

Междусистемна газова връзка Гърция-България (IGB) е с взето инвестиционно решение и със срок на приключване началото на 2020 г. Изпълнител е „Ай Си Джи Би“, а очакваната стойност е 4,2 млн. евро. Финансирането е от ЕБВР и собствени средства на „Булгартрансгаз“. Дължината на газопроводната връзка е 182 км, от които българският участък е 151 км. Капацитетът е предвиден за 3 млрд. куб м на първи етап и 5 млрд куб м на втори етап. Основната инфраструктура се реализира от „Ай Си Джи Би“, като проектът ще бъде свързан с газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ в района на Стара Загора.

Междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS) е с окончателно инвестиционно решение и срок на приключване 2022 г., а изпълнител е Министерство на енергетиката. Очакваната стойност е близо 2 млн. евро, но се очаква прецизиране и по този повод се посочва и сумата от 48 млн. евро. Финансирането се осъществява по оперативна програма „Конкурентоспособност“, и собствени средства на „Булгартрансгаз“. Дължината е 170 км, от които 62,2 км е българският участък. Капацитетът е между 1,8 и 3,2 млрд. куб м, като се очаква газовият поток да е реверсивен. Проектът се посочва като осъществяван от енергийното министерство.

Рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата газопреносна мрежа е на етап Фаза 21 с краен срок на изпълнение 2021 г. и се изпълнява от „Булгартрансгаз“. Стойността на проекта е 340 млн. евро и предвижда осигуряване на общ допълнителен капацитет от 3 млрд. куб м. Фаза три от този проект е в зависимост от изпълнение на газовата връзка със Сърбия.

Концепцията за изграждане на Газов хъб „Балкан“ няма инвестиционно решение, но планираната крайна дата за осъществяването е 2022 г. и изпълнител „Булгартрансгаз“, а инвестицията варира от близо 1400 до 2400 млн. евро, чрез собствено и привлечено външно финансиране. В частност обаче това е нова газова инфраструктура и модернизация на съществуващата, чрез които ще се осигури допълнителен входен капацитет между 15,75 до 31,5 млрд. куб м газ годишно. Проектът е все още в идейна фаза.

В идейна фаза е и проектът за изграждане на газопровод от България във връзка с изграждането на газопровода Eastring, за който също няма инвестиционно решение. Инвестицията се предвижда за сумата от близо 687 млн. евро и капацитет от 20 млрд. куб м природен газ.

Няма инвестиционно решение и за увеличаване на капацитета на подземното газохранилище в Чирен (ПГХ Чирен), но крайната дата на проекта е 2024 г. и с изпълнител „Булгартрансгаз“ на стойност от около 226 млн. евро. При осъществяване на проекта обема на работен газ се очаква да се увеличи с 450 млн. куб м и завишаване на възможността за добив и нагнетяване с до  млн. куб м газ на ден. В момента се изпълняват допълнителни дейности по прецизиране на проекта.

Проектът за разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз в участъка от българо-турската до българо-сръбската граница на този етап също няма инвестиционно решение и се предвижда краен срок на изпълнение не по-рано от 2020 г., като изпълнител е „Булгартрансгаз“, а стойността на този етап е изчислена на сумата от близо 1 415 млн. евро. Проектът предвижда осигуряване на нов капацитет от Турция (до 18 млрд. куб м газ годишно), нов капацитет към Сърбия до 11 млрд. куб м природен газ годишно, но и нова газова инфраструктура от 480 км плюс две нови компресорни станции и една нова газоизмервателна. В момента проектът е в прединвестиционна фаза.

Вътрешни газопроводи

В десетгодишния план за развитие, „Булгартрансгаз“ залага и на развитие на вътрешната газова мрежа в България, чрез изграждане на нови газопроводни отклонения.

Газопроводно отклонение Разлог - Банско
Газопроводът е с очаквана дължина около 40 км, максимален дебит 30 000 м3/ч. Предвижда се трасето на газопровода да преминава по северните склонове на Пирин планина, продължава по южните склонове на Рила планина и достига до  Разлог-Банско.
Проектът се финансира с безвъзмездна финансова помощ по линия на Международен фонд „Козлодуй” (МФК) в размер на 4,84 млн. евро. Съфинансирането от страна на„Булгартрансгаз” ЕАД е в размер на 4,84 млн. евро, като допълнително ще бъдат инвестирани още 0,9 млн. евро за държавни такси, учредяване на сервитут, обезщетения, археологически проучвания, консултант по чл. 166 на ЗУТ и др. Планираният срок за приключване на проекта е края на 2020 г.


Газопроводно отклонение Панагюрище - Пирдоп

Планирано е газопроводът да бъде с дължина около 62 км, максимален дебит
25 000 м3/ч.  Разглежданото трасе на газопроводно отклонение е както следва: от Виноградец, разположен на Южния полупръстен на магистралния газопровод до гр. Пирдоп.
Проектът се финансира с безвъзмездна финансова помощ по линия на Международен фонд „Козлодуй” (МФК) в размер на 3,6 млн. евро. Съфинансирането от страна на „Булгартрансгаз” ЕАД е в размер на 3,6 млн. евро, като допълнително ще бъдат инвестирани още 1,25 млн. евро за държавни такси, учредяване на сервитут,обезщетения и др.
Планираният срок за приключване на проекта е края на 2019 г.

Газопроводно отклонение до Свищов

Газопроводът е с очаквана дължина 42 км.
Проектът се финансира с безвъзмездна финансова помощ по линия на Международен фонд „Козлодуй” (МФК) в размер на 2,36 млн. евро. Съфинансирането от страна на„Булгартрансгаз” ЕАД е в размер на 2,36 млн. евро, като допълнително ще бъдат инвестирани още 0,6 млн. евро за държавни такси, учредяване на сервитут, обезщетения, археологически проучвания, консултант по чл. 166 на ЗУТ и др.
Изпълнено е предпроектно проучване.
Планираният срок за приключване на проекта е края на 2019 г.


Предвижда се също така газопроводно отклонение от около 32 км до Сопот и Хисаря. В документът са изброени и обектите за модернизация и рехабилитация.

Документът прави преглед и на състоянието на пазара на природен газ към миналата година и очертава състоянието към настоящия момент.

Потреблението на природен газ в България през 2017 г. е 33 285 GWh, което бележи увеличение от 1,77% спрямо потреблението през 2016 г. (32 705 GWh). Ръстът на потреблението е резултат от повишения износ от страна на промишлеността, както и понижаването на цените на природния газ, резултат от ниските цени на нефта и нефтопродуктите, които са основен ценообразуващ елемент в дългосрочните търговски
договори с Руската Федерация.
По данни от Общия енергиен баланс на НСИ, делът на природния газ в крайното енергийно потребление (КЕП) е 14,7 % за 2016 г., с което бележи ръст с около 2% спрямо 2015 г. (14,4%).

Пълният текст на Десетгодишния план може да бъде прочетен на: https://www.bulgartransgaz.bg/files/useruploads/files/TYNDP%202018/TYNDP_2018%20-%202027.pdf







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари