Газовият интерконектор с Гърция напредва, първите заварени участъци вече се полагат в траншеята

С бързи темпове напредва изграждането на газовата връзка между Гърция и България въпреки усложнената обстановка. До момента близо 104 км тръби са разнесени по трасето на бъдещия интерконектор. Повече от 146 км от общо 182 км полоса са разчистени, като изпълнителите работят на пълни обороти. Всички основни дейности по изграждането на интерконектора Гърция-България напредват активно, като почти цялото трасе вече е разчистено и подготвено за последващи дейности, обясниха от проектната компания ICGB.

В момента приключват и доставките на последните количества линейни тръби, които са разпределени в общо пет лота. По четири от тях доставките вече са изцяло завършени, а доставките по последния лот 5 вече са стартирали на територията на България. Съхранението на тръбите се осъществява в общо четири складови бази близо до градовете Момчилград, Димитровград, Хасково и Комотини. Към момента дейностите по производството и доставките на линейните тръби се осъществяват в синхрон с договорения график за строителство на газопровода.  

От проектната компания, която отговаря за реализацията на проекта, заявиха за 3e-news и че при реализацията на интерконектора се прилага нова социално-екологична система за управление (ESMS), която е разработена специално за IGB. Системата е тясно свързана с ангажиментите на проектната компания за устойчивост, опазване на околната среда, рекултивация на трасето на интерконектора, както и съхраняване на културно-историческото наследство. Първият независим одит на системата вече е успешно приключил, а в рамките на проекта са планирани още 9 одита в различните етапи на реализация и експлоатация на газопровода.

Добра скорост на заварките и полагането на тръбите

Изпълнението на ръчните и автоматичните заварки по протежението на газопровода напредва сериозно в последните месеци. Скоростта на автоматичните заварки се увеличава чувствително, което е индикатор за добрия синхрон на изпълнителите, а това позволява и по-бързо придвижване по графика за завършването на IGB.

От началото на месец октомври средният брой на автоматични заварки достигна 50 на ден и вече има над 73 км заварена линейна част. Главният изпълнител на строителните дейности AVAX вече е стартирал изкопните работи по траншеята, както и самото полагане на вече заварените участъци. На територията на двете държави има и положени над 18 км тръбопровод, който вече е в готовия изкоп и се засипва  обратно.  Преди полагането всички тръбни връзки се покриват със специални термосвиваеми маншони, а след това се провеждат тестове за непрекъснатост на изолацията. Така се осигурява допълнителна защита за газопровода и неговата успешна експлоатация.

В момента изпълнителят на договора за проектиране и строителство полага максимални усилия за завършване на всички поръчки, свързани със специализираното оборудване за необходимите наземни съоръжения, които са част от проекта IGB. Това включва изграждането на газоизмервателни станции, кранови възли, диспечерски център и други спомагателни елементи. Тепърва предстои работният проект да бъде съгласуван и одобрен с партньорите от „Булгартрансгаз“, ТАП и DESFA.

По трасето се използват близо 260 бр. тежка механизирана техника, включително тръбооклади, булдозери, верижна техника, камиони, заваръчни машини и друго специализирано оборудване, необходимо за изпълнението на проекта. Към началото на ноември общият брой на служители, ангажирани директно с изпълнението на проекта, надхвърля 440 души. Процентното разпределени на работната сила по държави е 75% за България и 25% за Гърция, като значителна част е местен персонал.

Тежък терен

Докато дейностите по завършването на линейната част на газопровода напредват сериозно, за реализацията на проекта остават и няколко по-сложни задачи за изпълнение. Предстои  осъществяването на хоризонтално насочено сондиране за газопровода. То трябва да се случи при преминаването на тръбата под язовир "Студен кладенец" и река Марица, което е един от най-трудните процеси при изпълнението на проекта.

От проектната компания отбелязват географските особености на терена, които на места създават затруднения при изпълнението на заварките. Така например поради сложността на терена в Родопите на места дейностите текат по-бавно, тъй като могат да се изпълняват само ръчни заваръчни шевове. В планинския район край Маказа и от гръцка страна има подобна необходимост, отново поради естеството на терена. Това не позволя да се използват автоматични заварки на тези части от трасето, което налага прилагането на по-бавния процес по ръчно заваряване.

В базите на изпълнителите към момента няма напрежение заради кризата с COVID-19. На строителните обекти продължават да се спазват стриктно всички предписания на местните здравни власти, свързани с овладяване на разпространението на коронавируса. Всички новопристигнали чуждестранни работници подлежат на тестови контрол при влизането в страната, уверяват от ICGB. Проектната компания е в постоянна комуникация с основните изпълнители по проекта IGB с оглед на зачестилите случаи на COVID-19 и усложнената обстановка в двете държави.

Новият LNG терминал край Александруполис ще допълни капацитета на IGB

Проектът за газовата връзка с България се развива успоредно с идеята за изграждане на LNG терминал в района на гръцкия град Александруполис. Чрез този бъдещ терминал ще се даде възможност за доставка на природен газ до целия регион от нови източници, включително и от износители на втечнен газ като САЩ и Катар.

Наскоро гръцката компания „Газтрейд“ подписа споразумение с гръцкия национален газов оператор DESFA за придобиване на 20% от капитала и участие в LNG терминала край Александруполис. По-рано тази година българският оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД сключи подобно споразумение за 20% дял в „Газтрейд“, което превърна българската страна в участник в проекта. Капацитетът на терминала за съхранение на LNG ще бъде 170,000 кубични метра, а капацитетът за доставки на природен газ ще надхвърля 5,5 милиарда кубични метра годишно. Проектът предвижда и изграждането на 28-километров газопровод, по който регазифицираният LNG ще се доставя до гръцката национална газопреносна система и до крайните потребители в Гърция, България, Сърбия, Северна Македония, Румъния, Турция, Молдова, Украйна и Унгария.

Терминалът е в синергия с останалите съществуващи или планирани ключови проекти за газова инфраструктура в региона, включително интерконектора Гърция-България. И двата проекта са сред топ приоритетите на ЕС в енергийния сектор, тъй като тяхното осъществяване ще осигури  диверсификация на източниците на газ в региона и ще подобри сигурността на доставките. Реализацията на LNG терминала ще спомогне за достигане на пълния капацитет на интерконектора и ще допринесе за повече възможности за пренос на газ през България. Повишената конкуренция ще бъде основен аргумент и за ценова оптимизация на доставяния газ, което ще се усети и от крайните потребители в България.

Припомняме, че паралелно вървят и дейностите за доставка на природен газ от азербайджанското находище Шах Дениз 2. Първите доставки на тръбен газ до Балканите оттам се очаква да започнат в началото на следващата година. И основен доставчик на синьото гориво по план ще бъде именно интерконекторът Гърция – България.

Нови възможности за газ и от Израел

България ще проучва възможности и за внос на газ от Израел, който също може да минава през газопровода с Гърция. По-рано тази седмица стана ясно, че съвместна работна българо-израелска група ще обсъжда въпроси от взаимен интерес в сектор „енергетика“. Решението е одобрено на заседание на Министерски съвет, а документът предстои да бъде подписан от двете страни. Според решението на българското правителство задълбочаването на енергийните отношения с Израел дава допълнителна възможност за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. При реализацията на подобен план най-оптималният вариант за доставки на синьо гориво е именно преминаването през интерконектора Гърция-България.