Газовата криза край Кипър ескалира в искания и заплахи

Напрежение преди срещата ЕС-Анкара на 26 март във Варна - италианската Eni се оттегли от кипърската изключителна икономическа зона, за проучвания влиза американската Exxon Mobil, докато Турция налага „дипломацията на оръжията”

Източник: newsbg.eu

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-News

Най-сериозният енергиен и геополитически конфликт в Източното Средиземноморие, предизвикан от Турция и продължаващ вече месец, навлиза в нова фаза. Със засилващата си войнствена реторика Анкара взе на прицел американския петролен гигант Exxon Mobil, с което рискува и нов сблъсък в обтегнатите си отношения с Вашингтон.

Реакциите на Турция на започващата изследователска дейност на Exxon Mobil в кипърската изключителна икономическа зона и на окончателното одобрение на споразумението за подводен газопровод Кипър – Египет, както и евентуалното изпращане на нейна платформа за газов сондаж в оспорваната от нея кипърска изключителна икономическа зона са трите големи изпитания пред Ердоган в навечерието на насрочената за 26 март среща ЕС-Турция във Варна, коментират политически и икономически анализатори в Кипър, оценявайки напрегнатата ситуация след едномесечната газова криза.

„Раздвижване” на инвеститорите

Най-голямата независима енергийна компания в света – американската Exxon Mobil, дава силен сигнал, че, въпреки заплахите от Турция, енергийната програма на Кипър, в която участват международните лидери в бранша, продължава. Два нейни изследователски кораба се очаква да пристигнат до дни в кипърската изключителна икономическа зона и от началото на следващата седмица да започнат работа. В рамките на два месеца плавателните съдове, снабдени с подводни роботи, ще извършат допълнителни проучвания на околната среда и морското дъно в блок 10. Това е част от подготовката за получаване на необходимите еколицензи и определяне на най-добрите възможни участъци за двата проучвателни сондажа, които Exxon Mobil в консорциум с най-големия производител в международен мащаб на втечнен природен газ Qatar Petroleum, планира да направи през втората половина на годината, вероятно през октомври.

Американският петролен гигант започва предварителните си проучвания само две седмици, след като друг голям инвеститор – италианският енергиен лидер Eni, бе принуден да прекъсне работата си и да напусне кипърската морска територия. Това стана след като турски военни кораби възпрепятстваха сондажната му платформа да стигне до определената точка за пробиване в блок 3, намиращ се югоизточно от острова и оспорван от Турция и кипърските турци, че им принадлежи. Неуспешни бяха и двата опита - на 9 и 23 февруари, на сондажния кораб да пробие турската военна блокада. Компанията се оттегля временно и ще се върне след като кризата бъде разрешена по дипломатически път, обявиха от ръководството й. Това означава, че основният играч в кипърската газова зона ще забави изпълнението на програмата си с месеци.

На „прехода” между изтеглянето на Eni и пристигането на Exxon Mobil, макар и само за изследвания, а не за проучвателни сондажи, Турция повиши значително напрежението, като отправи поредица от предупреждения и заплахи към Кипър и международните компании.

„Без съгласието на Турция и на Севернокипърската турска република не може да се предприеме нито една стъпка в Източното Средиземноморие”, безапелационно заяви преди седмица турският президент Реджеп Тайип Ердоган, визирайки предстоящи газови проучвания от Кипър.

„Нито Турция, нито кипърската турска държава на север ще приемат едностранни инициативи за природните ресурси около острова. Провокационните действия ще бъдат посрещнати със съответен отговор”, продължи със заплахите през тази седмица турският премиер Бинали Йълдърим.

„Анкара ще продължи да защитава своите права, отнасящи се до изследванията за въглеводороди в региона.  Всички дейности, свързани с тях, трябва да се осъществяват съвместно от Севернокипърската турска република и южния Кипър. Ако има нарушение и започне сондиране, Турция няма да се поколебае да предприеме необходимите стъпки”, допълни и говорителят на турския президент Ибрахим Калън през тази седмица.

Съветникът на Ердоган Йигит  Булут, известен със своите крайни екстремистки изказвания, обяви дори, че турският президент „ще даде команда да удари Източното Средиземноморие при всеки опит за изследване или добив на газ, който Турция не одобрява”.

Интересно е, че тази ”канонада” бе предизвикана заради блок 10, намиращ се югозападно от острова и който заедно със съседния блок 11 са единствените два блока от общо 13-те в изключителната икономическа зона на Кипър извън претенциите на Турция, че са нейни или на признатата само от нея сепаратистка Севернокипърска турска република. По-точно – не попадаха под претенциите, до преди началото на газовата криза. Вече попадат.

Права и ултиматуми

Кипърските турци като съсобственици на острова имат права върху цялата морска площ на острова, върху всички блокове, включително и блок 10, наля масло в газовата криза т. нар. министър на икономиката и енергетиката в окупираните територии Йоздил Нами. „Ако няма споразумение между кипърските гърци и кипърските турци по въпросите на газа, Турция може да се намеси и да блокира сондажа в блок 10, както и във всички части на изключителната икономическа зона. Фактът, че не сме предприели никакви действия по отношение на блок 10, не означава, че няма да предприемем действия в бъдеще”, изтъкна Нами.

„Вицепремиерът” и „външен министър” на отцепническия режим Кудрет Йозерсай също предупреди през тази седмица, че кипърските турци няма да позволят на кипърските гърци да предприемат едностранни стъпки в областта на въглеводородите. „Те обаче се опитват да създадат проблема, който наскоро се появи по отношение на италианската компания Eni, сега пред други компании”, каза Йозерсай. Според него „скоро ще влезем в период, в който всички ще видят, че в региона не може да се направи нищо, без да има предварително съгласието на кипърския турски народ”. Т. нар. вицепремиер допусна като вариант и постигането на „двустранно споразумение за разделяне” на изключителната икономическа зона с кипърските гърци, което означава искане за обявяване на собствена офшорна зона на непризната от международната общност държава.

Освен за „територията”, върху която имат права, исканията на кипърските турци, подкрепяни от Турция, ескалираха и за позициите им в целия процес на газови разработки в региона.

Политическото ръководство на общността неведнъж е поставяло въпроса, че тя трябва да се възползва равноправно с кипърските гърци от приходите от общото природно богатство на острова. Въпреки, че тези печалби са още перспектива - дори откритото през 2011 г. от американската компания Noble Energy първо кипърско находище „Афродита” в блок 12 все още не се разработва и кипърски газ не се добива, за да има приходи от тази дейност.

Сега вече кипърските турци настояват да участват равноправно в целия процес - от проучването до добива и монетизирането на запасите от газ.

Международните компании, с които Кипър е сключил договори, трябва да получат „одобрение” за работата си от самообявилата се Севернокипърска турска република, иска „вицепремиерът” Йозерсай.

„Министърът на енергетиката” Йоздил Нами пък отправи направо ултиматум – „съвместно управление на програмата на Кипър за въглеводороди от А до Я или замразяване на неговите енергийни проучвания и сондажи до решаването на Кипърския въпрос”. Според него „двете страни трябва да бъдат включени в механизъм, който да гарантира, че те ще се възползват от тези природни ресурси”.

Правителството в Никозия, което осъществява суверенните си права за експлоатация на природните ресурси съгласно международното право, ясно заявява, че богатството на острова принадлежи на всички законни граждани на страната. То признава правата на кипърските турци да се възползват от него като част от обединения федерален Кипър. В разгара на предизвиканата от Турция криза президентът Никос Анастасиадис отново напомни договореността, постигната между бившия президент Димитрис Христофиас и бившия лидер на кипърските турци Мехмет Али Талят, че всички решения относно морските зони, включително управлението на природния газ, ще бъдат в компетенциите на бъдещото федерално правителство.
 
Предложение на правителството на Кипър за решаване на въпроса с природния газ в полза на двете кипърски общности е и създаването на Национален инвестиционен фонд за управление на бъдещите приходи от въглеводороди. Законопроектът за него бе обсъждан от парламента точно през тази седмица на ескалиращо напрежение. Документът бе внесен от правителството още през 2016 г., след това премина през много косултации, включително с МВФ, бяха отчетени много от забележките за приходите и разходите на фонда.

Политическото ръководство на кипърските турци обаче оцени и двете възможности като „неясни обещания” и твърде далечни. То настоява сега, преди да е постигнато решение на Кипърския въпрос, да бъде създаден съвместен комитет с представители на двете общности. Тази структура трябва да управлява всички процеси, свързани с газовите проучвания и да гарантира, че и двете страни ще се възползват от общото богатство. Една от причините Никозия да не приема този вариант е, че трябва да сподели суверенните права на държавата с отцепилата се незаконна Севернокипърска турска република.

В патовата ситуация кипърските турци отправиха поредно предупреждение – ултиматум, че ако Кипър не предприеме преговори за проучване на въглеводородите, те ще продължат със собствено сондиране в „тяхната” акватория. „Отсега нататък всяка стъпка, предприета от кипърската гръцка страна по въпроса за природния газ, ще бъде посрещана с контра стъпки от кипърската турска страна. Ако те започнат да пробиват в блок 10, ние ще започнем сондажи с Турция”, заяви лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ.

Точно по време на кризата „правителството” в окупираните територии поднови за още 6 години споразумението с турската държавна енергийна компания TPAO за офшорни проучвания на въглеводороди, подписано през 2011 г. /и на практика нелегитимно/. Анкара съобщи, че ще започне собствен сондаж за газ в Средиземно море през март, но още не е обявено мястото и времето за него.

Стратегическите интереси

Турция твърди, че в спора за кипърския природен газ тя защитава – дори с военна сила, правата и интересите на кипърските турци, но според политически и икономически анализатори това е само „фасадата”, истинската цел зад която са нейните собствени претенции в региона.

Основният мотив на Анкара за блокиране на енергийната програма на Кипър е укрепването на нейното влияние в Източното Средиземноморие и постигането на стратегически енергиен контрол в него. Откриването на въглеводороди от Република Кипър означава икономически растеж за нея и засилване на позициите й на регионално и международно равнище – развитие, което не е в интерес на Турция за амбицията й да се превърне в регионален енергиен лидер.

„Движенията на Турция в Егейско море и кипърската изключителна икономическа зона са свързани с нейните традиционни претенции. Тя се стреми да предотврати постигането на енергийните планове на Република Кипър, за да не бъде изключена от енергийната архитектура на региона. Със сигурност тя иска дивидент от енергийните ресурси и участие в енергийните планове в Източното Средиземноморие”, коментира Зенонас Дзиарас от Департамента по социални и политически науки в Университета на Кипър, преподавател по международни отношения и специалист по Турция и Близкия изток.

Според наблюдатели точно затова за големия удар бе избрана Eni – най-големият и стратегически партньор на Кипър в разработването на газовите находища. Италианската компания присъства в Кипър от 2013 г. и има договори за 6 от общо 8-те лицензирани блока в изключителната икономическа зона на Кипър, като пет от тях експлоатира самостоятелно или в консорциуми с френската Total и южнокорейската Kogas. Eni е задължена от контрактите си да пробие още два сондажа в някои от блоковете си 2, 3 и 9. Проблемът е, че всички те са оспорвани от Турция и пред заплахата от нов инцидент, както при блок 3, и при заплахата от значителни финансови загуби, компанията едва ли ще опита пробив. Тя има да извърши и потвърдителен сондаж в участъка „Калипсо” в блок 6, където на 8 февруари, ден преди турската военна акция, обяви, че е открила „обещаващо” находище. Освен това Eni вече експлоатира най-голямото находище в Средиземноморския регион – мега-находището „Зохр” на Египет, чиято комерсиализация е ключова цел за 2019 г.

Появата и утвърждаването на нови енергийни маршрути в Източното Средиземноморие също е проблем за Турция, тъй като близостта на Кипър до тях засилва геополитическата стойност на острова. Затова една от основните й цели е да контролира транспортирането на природния газ от района и неговите цени. На този фон експертите очакват реакцията на Анкара за един от напредналите проекти в региона, който влиза в противоречие с нейните интереси - рамковото споразумение между Кипър и Египет за изграждане на подводен тръбопровод от кипърското находище „Афродита” до терминала за втечняване на газ в Египет. Проектът за него е изпратен за коментари в Европейската комисия и се очаква документът да бъде подписан преди средата на тази година. „Компаниите, участващи в преговорите, изразиха желание да инвестират в този тръбопровод, което показва, че той е финансово жизнеспособен”, съобщи кипърският енергиен министър Йоргос Лакотрипис. Според него разработването на находището „Афродита” в блок 12 ще струва около 3 млрд. евро, а строителството на тръбопровода - още 1 млрд. евро.

Не е случайно и че в разразилата се криза лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ отново зае позицията на Анкара и подчерта, че най-евтиният и кратък път за експорт на природен газ от Средиземноморието към Европа е през Турция.  В същото време Кипър, Израел, Гърция и Италия заедно участват в проекта за източносредиземноморски газопровод /EastMed Pipeline/, който е обявен за приоритетен за ЕС. За Общността е важно да се гарантира, че Източното Средиземноморие ще бъде напълно развито без никакви турски обструкция и че газопроводът EastMed ще се реализира като независимо трасе на природен газ от региона към ЕС през три държави-членки - Кипър, Гърция и Италия, без намесата на Турция.

Ескалацията на агресия от страна на Турция има за цел да създаде проблеми в енергийната програма на Република Кипър и усилията на ЕС да направят Източното Средиземноморие алтернативен енергиен коридор за Европа, обобщи кипърският външен министър Никос Христодулидис. По този начин действията на Анкара пряко заплашват и

енергийната сигурност на ЕС.

Турската „дипломация на оръжията”, която тя води в изключителната икономическа зона на Кипър, бе оценена не само като проблем за Никозия, но и като провокация срещу интересите на ЕС, тъй като е нарушение на европейската икономическа зона и правата на самия ЕС. На срещата си в края на февруари държавните и правителствени ръководители на 27-те страни-членки осъдиха действията на Турция.  Председателят на Европейския съвет Доналд Туск подчерта суверенното право на Република Кипър да експлоатира националните си ресурси според европейското и международно право и призова Анкара да прекрати техните нарушения.

Позицията на ЕС по отношение на газовите проучвания в Източното Средиземноморие е „едностранна и пристрастна”, заяви турският министър по въпросите на Европейския съюз и главен преговарящ Йомер Челик. С остра декларация срещу оценката на Туск за ситуацията в кипърската изключителна икономическа зона излезе и „Министерството на външните работи” на самообявилата се Севернокипърска турска република. То протестира, че ЕС се опитва да пренебрегне законните права на кипърските турци и не взема предвид  волята им. „Ние отхвърляме забележките на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, които служат само за подкрепа на едностранните действия и несправедливи искания на кипърската гръцка администрация в Източното Средиземноморие”, се казва в официалната декларация.

Срещата на върха ЕС - Турция, насрочена за 26 март във Варна, сега зависи от прекратяването на провокациите на Анкара в газовата зона на Кипър. Европейският съвет на 22 и 23 март ще оцени „поведението” на Турция и тогава ще реши дали тя ще се проведе.

„Анкара засилва напрежението, защото има амбиции да си гарантира от ЕС решаването на някои въпроси, по-специално финансирането на имиграцията, либерализацията на визовия режим, особено за предприемачите, и евентуално разширяване на митническия съюз. Външната политика на Турция в продължение на десетилетия показва, че преди такива важни форуми тя отваря фронтове по преговорните документи, които по-късно осребрява на тези срещи”, смята Хари Дзимитрас, директор на центъра в Кипър на мозъчния тръст Peace Research Institute Oslo (PRIO), професор по международно право и международни отношения и специалист от енергийна геополитика.

Всички страни в конфликта са убедени, че истинското решаване на въпроса с въглеводородите ще дойде с цялостното уреждане на Кипърския проблем. След един месец газова криза обаче позициите как и при какви условия да се възобновят преговорите са много противоположни. Опасенията са и че природният газ може да стане катализатор не за обединението, а за окончателното разделяне на островната държава.











Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари