НАЧАЛО » анализи

Газовата връзка България - Сърбия: IBS има смисъл само в една либерализирана за транспортиране газова система

fb
3E news
fb
07-03-2017 09:40:00
fb

February 2017, lexology.com

Студеният мразовит януари, обхванал района, е подходящ мизансцен за церемонията по подписването на Меморандума за разбирателство за развитието на двупосочната газова връзка между България (София) и Сърбия (Ниш).

Взаимното свързване на газовите системи България - Сърбия, или IBS, е голям инфраструктурен проект в енергийния сектор за развитието на коридори за електроенергия, газ и приоритетен петрол. Той е идентифициран и финансово подкрепен от ЕС ( проектите от общ интерес или PCIs). Стойността на сръбската част в проекта IBS е около 80 милиона евро, а дължината му е около 108 км.

През 2012 г. тогавашният сръбски премиер Дачич подписа в Брюксел с българския премиер Борисов подобен документ за същия проект. По това време подписването до голяма степен се тълкуваше като опит да се успокои ЕС и Енергийната общност заради участието на Сърбия в проекта Южен поток, който се счита за несъответстващ на Третия енергиен пакет. Въпреки това, независимо от последващото свиване на проекта Южен поток, от тогава няма никакъв значителен напредък в проекта IBS от сръбска страна.

Липсата на финансова подкрепа от страна на ЕС за Сърбия се отбелязва като причина за безизходицата. Сърбия не е готова да финансира развитието на своята част от интерконектора IBS, въпреки благоприятните инфраструктурни заеми, предлагани от ЕБВР.

Най-новият Меморандум за разбирателство е опит да се даде нов тласък на развитието на тази важна част от газовата инфраструктура. IBS ще отвори газовия пазар на Сърбия за доставките на газ от бъдещия терминал за втечнен природен газ в Северна Гърция, както и от TAP и TANAP.

Критиците на проекта IBS твърдят, че IBS не носи никаква стойност за Сърбия, в сравнение с провалилия се проект Южен поток, от които Сърбия е трябвало да генерира значителен доход от транзитни такси. Този аргумент не трябва да се приема сериозно, защото не може да се сравнява регионална междусистемна връзка с преходно-континентален коридор.

Планираният годишен капацитет от 1,8 милиарда куб.м. газ едва ли ще задоволи настоящите нужди на потреблението на газ в Сърбия, но с потенциал за по-нататъшно увеличаване на капацитета, междусистемната връзка IBS би била важна стъпка към подобряване на сигурността на доставките.

Друга критична забележка е, че развитието на IBS без алтернативен източник на газ, идващ в България, няма смисъл за Сърбия. Въпреки това, този аргумент не е с голяма тежест, имайки предвид, че развитието на газопровода TAP и на интерконектора Гърция-България са в ход и че терминалът за втечнен природен газ в Александруполис е в процес на подготовка.

Накрая, опонентите твърдят, че цената на газа, пристигащ в Сърбия през IBS, ще бъде по-висока, отколкото в момента е платената от крайните потребители цена. Въпреки, че това може да е вярно, твърдението се основава на нестабилното предположение, че Газпром ще бъде в състояние да продължи да доставя на Сърбия при същите условия до 2019 г., когато настоящият договор за транзит между Газпром и Нафтогаз Украйна ще изтече.

Освен това, споразумението за дългосрочна доставка на природен газ за Сърбия до 2021 г. между Сърбия и Русия е „под обстрела“ на Енергийната общност заради клаузата за дестинация /купувачът няма право да препродава закупените товари в друга област, с изключение на това, което е договорено/. Премахването на клаузата за дестинация вероятно ще доведе до увеличение цената на газа за сръбския пазар.

Във всеки случай, основната цел на IBS е да се разгледа рискът за доставка, а не ценовия риск, въпреки че откриването на монополизиран пазар за доставка на индустриални газове може в средносрочен план да доведе до спад на цената на газа.

Връзката IBS има смисъл само с една наистина функционална и либерализирана за транспортиране газова система. Енергийната общност се стреми да вижда Сърбиягаз и Yugorosgaz, единствените два оператора на газопреносната система в Сърбия, реформирани в съответствие с изискванията на Третия енергиен пакет.  Финансирането за проекта за IBS, което трябва да дойдe със средства от ЕБВР и IPA /Европейски инструмент за предприсъединителна помощ/ ще зависи, най-вероятно, от завършването на тази задача. Затова IBS се приема като катализатор в по-голям процес на реформиране на сръбския пазар на газ.

 

 

 

 

Оригиналната статия можете да прочетете тук.

Източник: CBBSS INFOLETTER ON OIL AND GAS E&P 2017

 

газова връзка България - Сърбия
Взаимното свързване на газовите системи
IBS
газова инфраструктура
По статията работи:

Галина Александрова