Wind Europe: Вятърните инсталации ще осигурят 30% от потреблението на електроенергия в Европа през 2030 г.

Вятърът ще е най-големият източник на енергия в ЕС – с дял от 16,5% през 2020 г.

2017 г. ще е рекордна по въвеждане на нови вятърни мощности за целия период до 2020 г. - 14 ГВт. Годишно въведените в експлоатация вятърни електроцентрали средно съставляват 12,6 ГВт (това е над 50 ГВт за 4 г.).

Вятърната енергетика до 2020 г.

Очакването е, че 2017 г.  ще е рекордна по въвеждане на нови вятърни мощности за целия период до 2020 г. - 14 ГВт. Това става ясно от прогнозата на Европейската асоциация за вятърна енергетика (Wind Europe) до 2020 г. Това означава, че установените мощности в европейската вятърна енергетика през 2020 г. ще надхвърлят 200 ГВт. Разликата между двата сценария – оптимистичен и песимистичен е незначително.
Делът на Европа в глобалният ръст на мощностите от вятърни електроцентрали (2017 – 2020 г.) ще е 22 %. За сравнение – на Китай е 38 %, а на САЩ – 16 %.

Вятърните електроцентрали  ще са сред лидерите по въвеждането в експлоатация на нови мощности сред всички ВЕИ.
В резултат вятърът ще бъде най-големият източник на енергия в ЕС през 2020 г., изпреварвайки хидроенергетиката и осигурявайки 16,5 % от нуждите на Европа от електроенергия.

Три четвърти от всички нови вятърни мощности ще са в шест основни държави – Германия, Великобритания, Франция, Испания, Нидерландия и Белгия.

Над 50 % от електроенергията в Дания и над 30 % от тази в Германия ще се произвеждат от вятърни мощности през 2020 г., става ясно още от изследването (публикувано в последните дни на септември т.г.).

Една четвърт от увеличението на новите мощности ще се дължи на офшорната вятърна енергетика.

https://windeurope.org/about-wind/reports/wind-energy-in-europe-outlook-to-2020/

Вятърната енергетика до 2030 г.


В изследването за развитие на вятърната енергетика до 2030 г. са разгледани три сценария за развитието на сектора в Европа.
В съответствие с централния и най-вероятен сценарий установената мощност на електроенергията от вятър в ЕС през 2030 г. ще достигне 323 ГВт, сред които 253 ГВт на сушата и 70 ГВт от офшорни вятърни централи. Това означава, че секторът като цяло ще нарасне повече от два пъти в сравнение с данните от 2016 г. Скокът за офшорната вятърна енергетика се очертава да е в рамките на 5 пъти.
Според прогнозата на  Wind Europe за 2030 г. , вятърните електроцентрали ще произвеждат 888 Твтч годишно, което означава, че ще осигуряват 30 % от потреблението на електроенергия в Европа.

Инвестициите във вятърна енергия към 2030 г. ще достигнат 239 млрд. евро, броят на заетите в индустрията ще нарасне до 569 хил. души.

Оптимистичният сценарий предвижда благоприятни пазарни и политически условия, сред които постигане на европейските цели за 35 % вятърна енергия през 2030 г. В такъв случай установените мощности във вятърната енергетика през 2030 г. ще нараснат до 397 ГВт, което е два и половина пъти повее от сега.

Според песимистичния вариант общата мощност на европейските вятърни електроцентрали ще достигне до 256,4 ГВт, като производството на електроенергия от тях в ЕС ще е 21,6 %. Както става ясно дори и при този негативен сценарий на производството на електроенергия от вятър през 2030 г. ще се падат 20% .

https://windeurope.org/about-wind/reports/wind-energy-in-europe-scenarios-for-2030/

По отношение на пазарите извън ЕС, експертите обръщат внимание на развитието на сектора в Турция (28 ГВт) и разбира се – в Норвегия, където според прогнозите през 2030 г. установената мощност от вятърните електроцентрали ще достигне до 11 ГВт. За сравнение, според данните от 2015 г. тези мощности са от порядъка на 867 МВт.   







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари