Обсъжданите решения за казуса ТЕЦ „Марица Изток 2“ - екзотични и скъпи за данъкоплатците и потребителите

Работна група на министерство на енергетиката трябва да предложи краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за преодоляване на предизвикателствата в резултата надрастичното поскъпване на въглеродните емисии. Темата за емисиите и нарасналите разходи за закупуването им от ТЕЦ-овете на въглища тепърва ще набира скорост. Още при обсъждането на промените в Закона за енергетиката и на новите цени на електроенергията за регулирания пазар преди лятото експертите предупредиха, че има вероятност цените на СО2 квотите да достигнат до 30 – 35 евро за тон. Очакванията и сега не са оптимистични – според прогнозите на анализатори ценатана емисиите може да скочи до 80 евро на тон в периода до 2025 – 2030 г.

Ситуацията е притеснителна както заради новата роля, в която влиза Фондът "Сигурност на електроенергийната системане", но и заради допълнителната финансова тежест върху БЕХ, който от миналата година е основният източник за осигуряване на десетки милиони лева на ТЕЦ „Марица Изток 2“ за закупуване на необходимото за работата й количество въглеродни емисии.

Въглеродните емисии, но и не само те

Институтът за енергиен мениджмънт в своя публикация информира, че през последните три месеца приходите от търговия с квоти емисии CO2 (EUA)  за България са се увеличили с още 103, 4 млн. евро съгласно данните на Европейската енергийна борса (EEX).  Oбщата сума на постъпленията от началото на годината до края на месец септември е в размер на 250, 8 млн. евро* /около 500 млн. лева/.

Така от една страна постъпления от емисиите има и те се акумулират във Фонда за сигурност на електроенергийната система. Набраните във фонда средства обаче отиват основно за плащане на НЕК за изкупуваната от нея електроенергия от възобновяемите централи, които са на по-високи цени. След промените в закона за енергетиката от юли Фондът  покрива само разходите на държавното дружество за тока от ВЕИ под 4 МВ, както и разликите при борсовите цени на по-големите ВЕИ-та.

В същото време високата цена на емисиите остава притеснителна най-вече заради бъдещето на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, която произвежда около 16% от електрическата енергия в страната. В свой доклад до КЕВР от лятото на тази година ръководството на централата сочи, че от доста време изпитва затруднения именно заради липсата на финансов ресурс, с който да покрие големите разходи за закупуване на въгредни квоти. В същото време обаче централата е с намалена квотата за разполагаемост - а по-късно дори не се яви на търга и странно се отказа да осигурява студен резерв и десетки милиони лева годишно, които ЕСО й плащаше за резервиране на мощности.

В интервю за 3e-news.net още при първите енергийни промени през 2015 г. изпълнителният директор на централата Живко Динчев отчете като един от основните проблеми за драстично влошения финансов резултат на държавната ТЕЦ намаляването на студения резерв, осигуряван от централата.

„Сред основните причини за недобрите финансови показатели на ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД са намалените квоти за разполагаемост в едно с намалената цена, която не покрива постоянните и променливите разходи на дружеството, и изключително намалелите приходи от непредоставянето на разполагаема мощност за студен резерв и за допълнителни услуги – от една страна, и от друга – голямото количество въглеродни емисии, които се ползват от централата и чиято цена непрекъснато расте (в момента борсовата цена е 8,5 евро/тон). Важно е да се отбележи още, че въпреки прилагането на дерогация, която предвижда получаване на безплатни квоти за парникови газове срещу задължения за реализиране на инвестиционни проекти, включени в Национален план за инвестиции, ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД следва да закупува от 70% до 100% от емитираните количества парникови газове, което неминуемо води до повишаване на разходите. Платените суми за парникови газове се използват за реализация на екологични мероприятия, включително и изграждане на ВЕИ-мощности, които са пряк конкурент на ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД. Освен това дерогациите намаляват всяка година“, каза тогава той.

Нещата не са се променили към месец юли тази година. В отчета си БЕХ отбеляза увеличение в разходите за квоти за емисии на парникови газове със 129,735 хил.лв. (175.3 %). От ТЕЦ "Марица изток 2" направо заявяват в документа, че не могат да продължат да извършват основната си дейност без финансова подкрепа от държавата чрез БЕХ.

„Основната причина за отчетения ръст за разходите за емисии на парникови газове спрямо реализираните през първото полугодие на 2017 г. са високите пазарни цени на квотите. Поради драстичното увеличение на пазарната цена на квотите през 2018 г. постигнатата средна цена е 10,49 евро/т., или с 5,34 евро/т. по-висока в сравнение с реализираната през първото тримесечие на 2017 г. (5,15 евро/т.). Допълнително, влияние върху разхода за квоти оказват също и (i) по-ниското количество безплатни квоти полагащи се на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД по Националния план за инвестиции за 2017 г. (601,175 тона) в лв. (175.3 %) в производството на централата през 2017 г. спрямо 2016 г.,  вследствие на което са емитирани по-високи количества квоти“, е записано в отчета.

Тежкото финансово състояние на държавната ТЕЦ в комплекса "Марица Изток" дава отражение и по веригата към БЕХ и към доставчиците. БЕХ отчете в последния анализ за финансовото си състояние  „увеличени търговски вземания от свързани лица с 211,855 хил. лв. вследствие на закупените от БЕХ ЕАД през първото тримесечие на 2018 г. квоти за емисии за парникови газове на стойност от 203,734 хил. лв., които в последствие холдингът прехвърли по сметка на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД в националния регистър. Поради влошеното финансово състояние на централата, задължението на „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД към БЕХ ЕАД за квотите, закупени през 2018 г., ще бъде преоформено в договор за заем след последващо одобрение от Министерство на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране“ . Логиката на това решение може да издържи обаче само няколко месеца. Трябва да се отбележи, чеоще  през 2015 г. ТЕЦ „Марица Изток 2“ е на загуба при цена на квотите от 8 евро на тон. В доклада на БЕХ вече става въпрос за цена от 10,5 евро на тон. А към този момент цената на СО2 квотите е 20 – 21 евро на тон.

ТЕЦ "Марица Изток 2" дължи също така над 130 млн. лева на основния си доставчик Мини Марица Изток. Според експерти, причината за това най-голямата топлоелектроцентрала в страната да е на ръба на фалита почти всяка година, е, че продава тока си на либерализирания пазар под себестойност. Затова периодично централата изпада в криза и  има нужда от спасяване. Цената на електроенергията на българската енергийна борса е прекалено ниска – от порядъка на 35 -40 евро за мВч, като изкючим пиковите стойности от последните седмици, но само за пазара "ден напред", заради което КЕВР започна разследване на сделки на БНЕБ.

Тъй като при електроенергийния сектор има тясна обвързаност, вероятно резервът в държавната енергетика е на изчерпване и ще може да поема финансови рискове не повече от два-три месеца. До тогава вече трябва да бъде намерено работещо решение, което да стабилизира предприятията.

По мнението на експертите именно по тази причина се търсят варианти за решения. До този момент в публичното пространство се обсъждат три варианта за изход от ситуацията: 1) възможно обединение на АЕЦ „Козлодуй“ с ТЕЦ „Марица Изток 2“ ; 2) нова компонента "критична инфраструктура" в цената на тока; 3) държавна подкрепа през БЕХ.

Засега вариантът за спиране на ТЕЦ „Марица Изток 2“ не стои, въпреки че едно от логичните решения е предприемане на мерки, но в дългосрочен план за затварянето й. Рано или късно такъв вариант, което и да е правителство ще трябва да предвиди. Става въпрос за периода до 2030 г. Въпросът е има ли резерви държавата  да поеме ангажимент за издръжката на тази държавна централа в толкова дълъг период.

380 млн. лв. в искането за „критична инфраструктура“

Другият вариант, както вече написа Медиапул е свързан с повишаване на цената на тока с компонентата „критична инфраструктура“.

„Най-скандалният план обаче включва повишаване на цената на тока с компонента "критична инфраструктура" по подобие на сегашната компонента "задължение към обществото". Ако това бъде прието, цената на тока ще скочи с около 10 лв./МВтч, за да може да покрие разходите на държавната ТЕЦ за закупуване на парникови емисии, за да работи, сочат разчетите“, написа в статията си Владислава Пеева.

Вариантът „критична инфраструктура“ бе заложен още в доклада на дружеството през юли пред КЕВР, в което то настоява за признаване на некомпенсирани разходи по различни пера за годините 2015, 2016, 2017 г. Докладът не бе приет. Искането бе за признаване на дружеството на специален статут именно, като част от „критичната инфраструктура на страната.

„С ПМС 755 от 21.09.2004 г. и ПМС № 181/2009 г. е определен списък на обектите в различните сектори, които покриват критериите за класифицирането им като „критична инфраструктура“, а също представляват обекти със значение за националната сигурност. В сектор „V. Енергетика“, като стратегическа дейност в т. 1.1. е определено и Производството на електроенергия, съхранение на отпадъци от отработено ядрено гориво и добив на въглища (ПМС 181/2009). В т. 2 са определени и обектите, които се ползват със специален статут, а именно:

„ ....2.1. АЕЦ Козлодуй
2.2. АЕЦ Белене
2.3. Комплекс Марица Изток, в състав: „Мини Марица изток“ ЕАД, с рудници „Трояново 1“, „Трояново север“ и „Трояново 3“; „ТЕЦ Марица изток 2“ЕАД, „ТЕЦ Марица Изток 1“ и „ТЕЦ Марица Изток 3“. .....“

Предвид, изложеното до тук „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД внася за разглеждане в КЕВР искане за признаване и компенсиране на разходи на основание чл. 35, ал. 2, т. 4, необходими за осигуряване на надеждната експлоатация на обект, представляващ „критична инфраструктура“ и имащ значение за националната сигурност на страната. Обща стойност на исканата компенсация е в размер на 378 133 хил.лв. и обхваща отчетени постоянни разходи за 2015 - 2017 г., както и постоянни разходи, включени в заявената ценова рамка за новия регулаторен период 01.07.2018 – 30.06.2019 г.
Компенсирането на част от постоянните разходи на дружеството по чл. 35, ал. 2, т. 4 от ЗЕ, чрез включването им в „Цената за задължения към обществото“ ще осигури необходимия финансов ресурс за осигуряване на надеждната експлоатация на съоръженията, така че да бъде в състояние да изпълнява своите основни функции, свързани с поддържане на енергийната сигурност на страната, с оглед гарантиране на непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия на всички потребители. Като част от критичната инфраструктура в енергетиката, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД има основно значение за балансиране и регулиране на напрежението, както и за осигуряване снабдяване с електрическа енергия до краен потребител“, се казва в доклада от лятото на тази година на централата.

Сумата на всички компенсации, искани от централата, са малко над 800 млн. лв. за годините от 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

Въвеждане на „механизъм за подкрепа“ vs. пазара

Емисиите, както изглежда, са само претекст. Проблемът не е обаче само при тях, а и в структурата на пазара, пообърканата либерализация и многобройните законови поправки. В един момент уж се слага ред в сектора, но после се оказва, че решенията са само временни. Тази непредсказуемост обърква пазара и създава несигурност. Задълбочаването й може да доведе до много сериозни последствия.

В момента цената на електроенергията на либерализирания пазар например, не може да покрие основните разходи на която и да било ТЕЦ в България. Само разхода за въглищата, необходими за производството на 1 МВтч, е 20 евро. Отделно през последните седмици цената на квотите за въглеродни емисии е над 21 евро и се очаква да расте още. Така може да се окаже, че ако бъдат оставени изцяло на свободен пазар и без никаква подкрепа, ТЕЦ-овете бавно и постепенно ще отиват към фалит, защото ще продават на загуба. Това е и причината за настоящото тежко финансово състояние на ТЕЦ „Марица изток 2“.  Опитът показва, че в такива случаи държавата чрез БЕХ помага с финансови инжекции на държавното предприятие. Това също е форма на скрита подкрепа, която обаче минава не през цената на електроенергията, а през данъците и държавния бюджет.

Възможно е в  подобна ситуация да изпаднат и другите два големи ТЕЦ в комплекса Марица Изток - ТЕЦ ЕЙ И ЕС Гълъбово и ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3, ако един ден останат само на борсата, без защитата на дългосрочните си договори. Те вероятно ще трябва или да работят на загуба или да спрат производство, коментират експерти.

Ако България иска да запази централите си на въглища за поне още едно десетилетие, така или иначе ще трябва да се въведе механизъм за подкрепа. Ако договорите на двете т.нар. американски централи бъдат „развалени“, някакъв механизъм неизбежно ще трябва да ги замени, тъй като частният инвеститор не може да си позволи да работи толкова дълго време на загуба.  

Именно заради парадокса, че цените на едро в последните години паднаха рязко, Великобритания - първата страна, която дерегулира пазара си на електроенергия, беше принудена да стане и първата страна, която въведе т.нар плащания за капацитет. С тях се подпомагат централите да стоят в готовност, тъй като пазарните цени вече не могат да покрият разходите за тяхното съществуване. Без тези централи обаче все още няма кой да поддържа стабилността на енергийната система.

Състоянието на ТЕЦ Марица Изток 2 е много ясна илюстрация на това, защо частните инвеститори така упорито се борят за справедливо предoговаряне на договорите си. В сегашната пазарна ситуация, дори ТЕЦ Марица Изток 2 да направи значителни реформи – от каквито безспорно има нужда, няма как да го спасят. Без ясни плащания за капацитет, подобни на тези на "американските централи", ТЕЦ Марица Изток 2 не може да оперира.

Това се получава, защото държавата е лош стопанин, за разлика от частните инвеститори, които пазят стойността на тяхната инвестиция. Държавата освен това умишлено поставя централата в неизгодна ситуация, за която вина нямат "американските централи".

Всичко това налага да бъде поставен и въпросът, който експертите вече задават – дали  отказът на МИ2 от студен резерв в полза на ТЕЦ Варна обслужва политически интереси.

Синдикатите от своя страна, ако наистина имат позиции трябва да сложат истинските интереси на масата и да пледират не за твърде големия персонал, а за необходимия такъв, за да работи централата в норма.

В крайна сметка остава убеждението, че пазарът на електроенергия в страната е изкривен и не функционира на пазарни принципи (търгуванията на трансграничните капацитети, експортните такси – 5 евро, хубаво е че има независима енергийна борса IBEX, но тя не е интегрирана в европейската борса, а е отделен ценови сегмент).

Изход ли е обединение на АЕЦ „Козлодуй“ с ТЕЦ „Марица Изток 2“ ?

Председателят на комисията по енергетика в Народното събрание Делян Добрев вече допусна обединяване на АЕЦ "Козлодуй" с "Марица-изток 2" .

„Хипотетично от едно такова обединение може да има съществени ползи, защото ще се намалят разходите. Погледнато от експертна гледна точка може да даде възможност на централите да предлагат по-гъвкави продукти. Ако тези две централи търгуват своята електроенергия заедно ще могат да постигнат по-добри резултати, и и значителни намаления на разходите“.

Трябва да припомним, че АЕЦ „Козлодуй“ бе използвана за „дойна крава“ по отношение на НЕК. Атомната централа все още има несъбрани дългове от електрическата компания. Цесията на БЕХ преди време малко успокои нещата, но централата си има свои разходи. Освен това вариантът за отделяне на активите на АЕЦ „Козлодуй“ в едно предприятие с АЕЦ „Белене“, ако бъде взето решение за строителството на нова ядрена мощност стои. Варианти има, но безумието атомна мощност да се събере с въглищна централа може наистина да сложи прът в развитието на пазара, колкото и да ни убеждават енергийните капацитети. Разбира се, възможно е, но само ако гледат на перспективата на съществуването на АЕЦ „Козлодуй“ до изчерпването на настоящата лицензия от 10 години и съответно срокът за затваряне на ТЕЦ „Марица Изток 2“ в същия този период. Дали към 2030 г. ще има мощности и пазар въз основа на подобни разсъждения оставаме на тях.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 3 0
    1
    Само да се знае
    чл.219 Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. За особено големи размери лишаване от свобода до 10 години.
    Напиши отговор