НАЧАЛО » анализи

Войната на санкциите

ЕС – Русия: кой и как ще пострада

fb
3E news
fb
13-03-2014 10:22:00
fb

Европейският съюз по всяка вероятност на 17 март ще премине към втора степен на санкции по отношение на руския елит. След това може да бъде засегнат бизнеса и сътрудничеството в сектора на енергетиката.

Европейският съюз и Русия са на прага на „война на санкциитe”, която може много бързо да се разрасне до продължителна „икономическа война”. Брюксел вече наложи първите меки санкции след срещата на Европейския съюз (ЕС) на 6 март: преустанови работата по някои двустранни договори.

Три степени на санкции

Брюксел на 17 март ще обяви преминаването към втора степен на санкциите, след като не успя да договори с Москва създаването на контактна група за търсене на път за изход от кризата около Украйна по пътя на преговорите. За това още на 11 ма,т съобщи премиерът на Полша Доналд Туск, а на 12 март беше потвърдено и от канцлера на Германия Ангела Меркел.

Втората степен предвижда налагане на визови ограничения за високопоставени руски представители и замразяване на активите им в чужбина.

Списъкът в обем от 7 страници вече е готов, съобщи на 12 март агенция Ройтерс. Засега не е ясно дали санкциите ще засегнат само политици, чиновници и военни, или те ще обхванат и олигарси, смятащи за за близки до Кремъл. Не съвсем разбираемо и какви биха могли да бъдат правовите основания за блокиране на сметките на големи бизнесмени.

Трета степен на санкции ще има само в случай на „по-нататъшни мерки от страна на Русия, насочени към дестабилизация на положението в Украйна”,  цитира агенция dpa решението на срещата на ЕС. В частност под това с разбират военни действия на Русия  в източната част на Украйна. В този случай става въпрос вече за „широка палитра от икономически мерки”, подчерта канцлерът Ангела Меркел. Какви именно, засега от Брюксел не уточняват. Агенция Ройтерс смята, че са възможни най-различни варианти. Като например черен списък на руски фирми, с които на предприятията от страните на ЕС им се забранява да правят бизнес.

В отговор Русия заплашва „да конфискува имотите, активите и сметките на американските компании и на тези страни, които ще предприемат санкции спрямо тях”, за което още на 5 март съобщи председателят на Съвета на Федерацията на РФ по конституционно законодателство Андрей Клишас.  Той съобщи пред агенция Интерфакс , че съответният законопроект вече се разработва. Впрочем, някои немски наблюдатели предполагат, че дори в случай на приемането на такъв закон, то той ще бъде прилаган само избирателно, но не и поголовно.

Широка палитра: от „Мистрал” до Световното първенство през 2018

Русия може също така да се откаже от някои големи договори с европейски фирми, например от покупката на френски хеликоптери. „Санкциите срещу Русия са с две остириета. Франция очаква 1,3 млрд.долара за два „Мистрала”. Ще ги пожертва ли заради ненадеждната власт в Киев””, написа в своя профил в Туитър председателят на комитета по международна дейност към Държавната дума Алексей Пушков.

Подобен отказ не само би ударил по френските компании (и техните европейски доставчици), но и би осигурил на руската хазна съществена икономиая на валутни средства. Още по-голяма икономия (но и сериозни имиджови загуби) ще понесе Русия, ако бъде лишена от правата за провеждане на Световното първенство по футбол през 2018 г.

Подобен обрат на събитията не изключва в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung заместник-председателят на Християн-демократичната партия (партията на Меркел) Михаел Фукс. Засега в Европа дискусия по тази тема няма.

Долната камара на Конгреса на САЩ обаче в нощта на 12 март официално призова Международната федерация по футбол (ФИФА) да преразгледа решението си за Смветовното по футбол през 2018 г.

Ключови сектори: енергетика и финанси

Всички изброени мерки, колкото и да са болезнени и колкото и да засягат отделни компании или физически лица биха отишли на заден план, ако „войната на санкциите” се разпространи върху два ключови сектора: енергетика и финанси.

На руските доставки на нефт и газ в Европейския съюз гледат в насоящия момент от диаметрално противоположна гледна точка. Те се опасяват ядосаната от санкциите Москва да не им „спре кранчето”. Други, напротив искат именно това: рязко да бъдат намалени покупките на енергоносители от Русия и така да я лишат от жизнено важните за нея валутни постъпления, които са в основата на бюджета.

Към последните в частност е и полският премиер Доналд Туск, който още на 10 март призова „да се преразгледа енергийната политика на ЕС” и обвини Германия в това, че нейната зависимост от руския газ „сериозно ограничава суверенитета на Европа”. Може да не се съмняваме в това, че Евросъюза ще се постарае  в средносрочна перспектива  максимално да намали зависимостта от руските енергоносители. Но има ли той възможност той да предприеме някакви краткосрочни мерки?

За това навярно е станало въпрос в хода на разговора на четири очи между Ангела Меркел и Доналд Туск във Варшава на 12 март. Полша също е голям потребител на руски енергоносители, което твърдят и анализаторите от американската банка Morgan Stanley. В същото време те напомнят за практически пълната зависимост на Финландия, Естония, Латвия и Литва от доставките на „Газпром” но в същото време подчертават, че много западноевропейски страни или изобщо не закупуват руски газ, или имат в достатъчно ограничени обеми. С други думи, част от ЕС може още сега да се откаже от енергийно сътрудничество с Русия.

Дълговете на руските компании надвишиха 650 млрд.долара

Някои промени в тази сфера вече стават. Еврокомисарят по енергетиката  Гюнтер Йотингер заяви за вестник газете Die Welt, че е спрял преговорите за газопровода „Южен поток”. Той също така напомни, че след извънредно меката зима газохранилищата на ЕС са добре запълнени. Към това прибави още, че „в нашите европейски нефтохранилища има запаси за 126 дни”.

Във финансовия сектор взаимната зависимост на Русия и Запада изглежда по следния начин: дълговете на руските компании и банки, включително държавните „Газпром”, „Роснефт”, Сбербанк и ВТБ пред чуждестранните кредитори надвишават по данни на Ройтерс 650 млрд.долара. Това е много повече от международните резерви на Руската федерация, които към края на февруари намаляват до 493 млрд.долара.

Ако в хода на „войната на санкциите”  руските компании и банки прекратят или искат дори само да преустановят обслужването на своите дългови ангажименти, европейските, японските банки и инвестиционните компании ще понесат сериозни щети. В резултат от подобни действия стълбовете на руския бизнес ще бъдат обявени в банкрут в общоприетия в света смисъл и за дълги години ще се окажат отрязани от международния пазар на капитали.

След това може да се сложи кръст на на всякакви по-големи или по-малки инвестиционни проекти в Русия, без да говоря вече за чужбина, пише dw.de.

ЕС
Русия
санкции
Газпром
Южен поток
Роснефт
ВТБ
Ангела Меркел
Доналд Туск
По статията работи:

Маринела Арабаджиева