1 от 7 българи може сам да си произвежда електричеството, нормативната рамка пречи

Технологиите направиха малките производства на електронергия възможни - въпрос на време е законодателството да ги последва

Автор: Виолета Керемидчиева

 

Промяна в европейското законодателство предвижда да създаде възможност докаминствата и малкият бизнес да произвеждат сами електричество. Тази перспектива е залегнала в концепцията за енергийни граждани, които Европейският съюз подкрепя като възможност за постигане на енергийна независимост и въвеждане на ВЕИ.

Според изследване на CE Delft, половината от гражданите на ЕС  могат да произвеждат своето електричество до 2050 г. и да са способни да посрещнат 45% от търсенето на електроенергия.

Прогнозните данни за България са,

че 1 от всеки 7 българи би могъл да произвежда електроенергията, която използва, и така да бъдат задоволени 26% от количеството, необходимо за страната. Спецификата на енергийния пазар дълго време предполагаше, че той се доминира от естествените монополи. Напредъкът в технологиите и либерализирането на енергийния пазар направиха възможно включването на множество по-малки участници, които освен за собствени нужди, могат да продават количествата в повече.

Все още обаче най-малките производители срещат огромни

проблеми с нормативната база,

която е тромава, бавна, а често и не отразява реалните процеси, които се случват в технологиите. Затова в края на ноември тази година енергийната комисия на Европейския парламент подкрепи правото на най-малките производители да произвеждат и продават електроенергия от възобновяеми източници като предвиди освобождаване на самостоятелното произвеждане и потребление на електричество от наказателни такси и данъци. Промените биха намалили и бюрократичното бреме, което съпътства инсталирането на системи за производство на възобновяема енергия в българските домове в момента.

Дебатът около енергийните граждани става сюрреалистичен, тъй като текстовете с предложения, направени от министрите на енергетиката на държавите-членки на ЕС,  предвиждат по-големи, но неясни ограничения на произвеждащите ток за собствени нужди — или “просюмъри”, пише организацията Solar Power Europe.

Неточностите в проектопредложенията

за нормативната уредба продължават, защото от тях се изисква да оперират “в дефинираните рамки”, което е много неумел начин да кажат, че искат да наложат сериозни рестрикции. Конкретизирането къде точно енергийните граждани могат да произвеждат електроенергия е изтрит, което може да е от полза, но е включено изрично изключение от възможностите за виртуален нетметеринг за граждани. Има нормативен пропуски в частта, която дефинира в каква степен малките производители ще покриват разходите за поддръжка на мрежата и как се обвързва това с тяхната печалба. Не присъства и минимален праг на постъпило в системата електричество, без да се продава, след който най-малките производители да бъдат обявени за доставчици. Положителното е, че дефиницията за общност от ВЕИ производители е уточнена така, че да ги разграничи от традиционните играчи,
отговаряйки на промените в директивата за електроенергия.

Заради тези неточности в новите предложения, направени от държавите членки в Съвета и по-конкретно въвеждането на изискване производството на електроенергия да става непосредствено до мястото на използване, няколко публични проекта в Гърция обявиха, че има опасност пред тяхното функциониране. Става дума за инсталации от соларни панели в Лариса и Солун, които общините поставят върху покрива на училище и значително намаляват разходите си за електричество. Оказва се, че разстоянието между мястото на производство и мястото на консумация е от няколко километра, което означава, че според новите предложения те не могат да захранват всички дейности — само тези, които са в непосредствена близост. Решението е гръцкото правителство да създаде специално за тях нормативна рамка, но това ще замрази дейността на инсталациите поне за месеци.

Какво ще се случи с двата гръцки проекта и дали можем да очакваме скоро такива и в България — до голяма степен зависи от

срещата на министрите на енергетиката

от държавите-членки на ЕС на 18 декември 2017 г. в Брюксел. Те ще договорят предварителната си позиция по тези реформи като подготовка за преговорите с Европейския парламент през пролетта и лятото на 2018 г. Предстои енергийната комисия да гласува и реформата на правилата за пазара на електроенергия през февруари 2018 г. След това Европейският парламент ще гласува и двата документа в пленарна зала в началото на 2018 г. Финалът на процеса ще настъпи, когато държавите членки постигнат консенсус по преразглеждането на  обширно законодателство, включващо политиките за възобновяема енергия, субсидиите за изкопаеми горива, включително въглища, както и модел за изграждане на електроенергиен пазар в Европа. Предложенията на Европейската комисия бяха публикувани през ноември 2016 г. с наименованието „Чиста енергия за всички европейци“.

Облекчаването на режима има екологичен, социален и икономически аспект. Той създава възможност разходите за електроенергия да бъдат намалени значително, а

вместо енергийни помощи

под формата на дърва и въглища, които замърсяват въздуха в градовете, много домакинства могат да получат подкрепа за изграждане на соларна инсталация — такива пилотни проекти вече има в Гърция. Моделът е по-устойчив, защото представлява дългосрочно решение, еднократна инвестиция е и стимулира икономическата самостоятелност, вместо зависимостта, която се демонстрира в нашия модел. Разбира се, не само енергийно бедните могат да спечелят от малките соларни инсталации. Енергийни граждани, както е обединяващото понятие, могат да бъдат физически лица, но и нестопански организации, публични организации и малки предприятия.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    оня
    Дайте още едно интервю с Манчев да ни разкаже колко ни трябва (или поне на него лично) АЕЦ Белене!
    Напиши отговор