България - страната на неограничените възможности

Макар на пръв поглед случаят с решението на Конституционния съд по повод оставката на депутата Делян Добрев да няма нищо общо с лъвчетата Терез и Масуд, двата казуса много си приличат

Автор: Полина Паунова, "Дойче Веле"

Премиерът Борисов лично спаси живота на лъвчетата Терез и Масуд. Периферен сюжет, ще кажете, но развоят на това и на много други събития показва, че България очевидно е страна на неограничените възможности. Ето защо:

Коментар от Полина Паунова:

“След намесата на премиера Бойко Борисов лъвчетата Терез и Масуд ще пътуват за Холандия, а не за Пазарджик”. Така звучеше новината за заминаването на двете лъвчета в спасителен център зад граница.

Съдбата на лъвчетата бе решена на два пъти от министър-председателя. Веднъж преди Коледа, когато пресслужбата на Министерския съвет разпространи снимка на двама природозащитници, екоминистъра Нено Димов и премиера Бойко Борисов, с обяснението, че е постигнато споразумение да се направи най-доброто за животните. И още веднъж месец по-късно, когато МОСВ се оказа “с вързани от закона ръце” и предприе опит тихомълком да даде лъвовете на зоопарка в Пазарджик. Опит, който бе съпроводен от медийна акция на депутата от ДПС Делян Пеевски (чийто избирателен район е Пазарджик). Редица издания видяха в действията на природозащитниците опит да “изнесат българския лъв”, да го продадат на милиардери за сафари и прочие.

Истината

Истината обаче е съвсем различна - родени с тежки здравословни проблеми, стъпкани от родителите си заради нехайството в зоопарка в Разград, двете животни буквално бяха спасени от доброволци. За да оцелеят, беше важно да попаднат в спасителен център, в който могат да разчитат на адекватни грижи. Но веднъж поели този ангажимент, от МОСВ изведнъж се отметнаха - под напора на медийната пропаганда. Има вероятност натискът да е бил и на съвсем друго ниво, но за това (както за всичко задкулисно) можем само да предполагаме. Само няколко часа преди щастливия развой, ситуацията все още изглеждаше съвсем различна. Екоминистърът твърдеше, че животните трябва да заминат за Пазарджик. И че ръцете му са вързани. Но след намесата на премиера се оказа, че решение може да се намери буквално за часове.

Привържениците на Борисов ще кажат, че именно той е спасил животните. И в известен смисъл са прави. Медиите на Пеевски, които иначе хвалят премиера за почти всяко негово действие, този път се нахвърлиха срещу него със същия хъс, с който разкостват всеки “грантаджия”, “соросоид” и “еврогей”. Само защото не е удовлетворил “исканията” им, а именно - лъвските бебета да заминат за Пазарджик. Което пък поставя хипотетичния въпрос: колко ли желания на Пеевски е изпълнявал Борисов, за да се радва във всички останали ситуации на благосклонното отношение на неговите издания?

Но да се върнем към актуалния случай, в който прозират поне два проблема. Първият: как е възможно държавата в лицето на екоминистъра да твърди коренно различни неща в рамките на пет часа? И вторият: защо институциите нерядко започват да си вършат работата едва след личната намеса на министър-председателя?

Заръките на Пеевски

Разбира се, ако Борисов беше избрал да изпълни заръките на Пеевските издания, МОСВ пак щеше да оправдае действията си със закона. Виждали сме безброй сходни ситуации. Защото България е очевидно държава на двата начина. Държава, в която всичко може да се аргументира и изпълни по нечия воля. Най-вече по тази на Бойко Борисов.

Показателен е случаят с решението на Конституционния съд по повод оставката на депутата Делян Добрев, от което стана ясно следното: бившият енергиен министър е знаел, че КС ще постанови как Народното събрание не може да отхвърли искането му за напускане. Ето защо непосредствено преди Коледа Добрев тихомълком е изтеглил оставката си (въпреки че по нея вече има произнасяне на парламента). Именно този ход му осигурява пребиваването като депутат. Тоест, “предупреждаването” от страна на конституционните съдии прави възможна кариерата на Добрев в момента.

И макар на пръв поглед случаят да няма нищо общо с лъвчетата Терез и Масуд, двата казуса много си приличат. Те са “вторият начин”. А той по правило се случва с личното одобрение на премиера. Това лично одобрение понякога е на страната на законността, но в някои случаи е на страната на Пеевските издания, които в замяна от сутрин до вечер възхваляват премиера, успехите му, стабилността.

И затова не САЩ, а България е страната на неограничените възможности. Стига Борисов да ги посочи като опция. Всяко министерство, всяка институция, всяка държавна служба може да прочете законите така, както той каже. Ако пък по някаква причина това се окаже невъзможно (както в случая с Конституционния съд), тихомълком може да се даде рецепта за действие, което в крайна сметка пак да обслужи интереса на Борисов (или тези край него).

В публичното пространство вече се завъртя информацията, че след края на мандата си като главен прокурор Сотир Цацаров вече си е осигурил място в КС - институцията, превърнала се в „склад" за важни началници, извършвали големи услуги, които оттам да продължат да правят същото.

Разбира се, всеки пост има своята цена. А тя се формира от взаимни услуги. Вече виждаме, че прокуратурата ще държи „Кумгейт" зад дим и мъгляви обяснения. Виждаме и поведението на Пеевските издания по целия казус около Делян Добрев - кимат одобрително.

Неясно е само едно

Единственото неясно около начина, по който се взимат управленските решения в България, е кой кого държи. Дали главният прокурор държи ГЕРБ с гейтове - от суджук до кум, или те го “рекетират” с евентуалното му място в КС. Дали Борисов държи Пеевски с “отпускане” на сделки и подкрепа за закона КТБ - или Пеевски държи Борисов със същите тези теми.

Сигурно обаче е едно: макар на пръв поглед да няма нищо общо с управленската ситуация, казусът с лъвчетата показва как действа властта в България. Тази власт може да промени коренно мнението си в рамките само на пет часа. И ако в даден случай постъпката е най-доброто за две животни, в друг може да бъде най-доброто за определен личен интерес. Доказателство е и поведението на Пеевските издания. Остава само питането: колко ли от “най-доброто” е получил депутатът от ДПС, след като медиите му възвеличават премиера? Остава и другият въпрос: как се случи така, че почти всичко в държавата зависи лично от Борисов? И щом неговата воля е определяща, кога ще започнем да говорим за това каква е била тя в казуса КТБ, в действията на КОНПИ и във всичките гейтове - от ЦУМ до кум.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари