България подреди политиката си в газовия сектор: Конкурентен пазар, диверсификация, прагматизъм

Газовите проекти, които реализира българската страна и в частност идеята за Газов хъб Балкан подреди политиката на страната ни по отношение на газа. Около тази теза се обединиха участниците в дискусията на тема: Диверсификация на газовите доставки за България: геополитически и пазарни решения, организирана Фондация „Конрад Аденауер“, която се проведе в София.

Политиката на страната ни в сектора на природния газ досега отразяваше зависимостта от един доставчик на природен газ и липсата на източници за диверсификация. Проектът за газовата връзка (интерконектор) Гърция – България (ICGB) в момента се очертава като най-безспорният проект за диверсификация. Осъществяването му ще означава и реално разнообразяване на газовите доставки.

Ситуацията през следващите няколко години ще се промени, като броят на входните точки, през които постъпва газ в газопреносната мрежа на България, ще се увеличи с развитието на проектите за междусистемни връзки с Гърция, Турция, Сърбия, въведената в експлоатация в края на 2016 г. нова връзка с Румъния и проекта за разширение на инфраструктурата между българо-турската и българо-сръбската граница (Фаза 1 от газов хъб „Балкан“), за който има взето инвестиционно решение след проведена успешна Фаза 3 от процедурата Open Season, каза в рамките на презентацията си издателят и гавен редактор на 3e-news.net Галина Александрова. Тя обърна внимание на факта, че ще бъдат осигурени доставки на природен газ от различни източници, което ще допринесе за засилване на конкуренцията и ще окаже позитивен ефект върху потребителите на природен газ.

Входния капацитет към България от Гърция и Турция ще се увеличи, ще се осигурят и възможност за доставки на газ и от терминалите за LNG от тези съседни държави. Всичко това оказва своя  принос за  развитието на газовия пазар в България, респективно и за търсенето на нови възможности за съхранение на природен газ.

Реализирането на газов хъб „Балкан”,  идейният проект, който се подкрепя от Европейската комисия съдържа в себе си основните елементи, които ще доведат и до процеса на либерализация на пазара на природен газ в страната - нови източници на природен газ; оптимално използване на съществуващите газопреносни мрежи и ПГХ „Чирен”;
модернизация и разширение на съществуващата инфраструктура и нова газова инфраструктура. Инфраструктурата на газовия хъб ще свърже пазарите на природен газ на България, Гърция, Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Германия, Италия, Украйна, Молдова и други.

Като основни източници за хъба се разглеждат руски природен газ, местен добив от България и Румъния, природен газ от Южния газов коридор (ТАП и ТАНАП).  Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция биха могли да осигурят количества природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет и други. С публикуването на промените в Закона за енергетиката, който може да се разглежда като част от общата концепция се очаква да стартира и платформата за търговия с природен газ, с което ще отпаднат регулираните цени и ще бъде насърчено пазарното начало и конкуренцията.

Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество и Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики преди това разгледаха геополитическите измерения в областта на енергетиката в региона, както и тенденциите в газовата търговия в ЕС.

През 2018 г. на Европейския съюз се пада дял от 11,9% от световното потребление на природен газ, но в същото време ЕС притежава само 0,6% от планетарните запаси от тази суровина (1,1 млрд. куб. м). Норвегия, която не е член на ЕС, но е част от Европейското икономическо пространство, притежава 0,8% от световните газови резерви (1,6 млрд. куб. м). Тези данни показват, че ЕС е силно зависим от вноса на газ, каза Пламен Димитров.

Поради постепенно намаляващото собствено производство, в периода 2000-2018 г. тази зависимост нараства от 49 на 76 процента от общото потребление, посочи още той, като обърна внимание на силната газова зависимост на страните от Източна Европа и в частност на България от Русия.

Втечненият природен газ (ВПГ) е фактор, работещ в посока на глобализация на световната газова търговия. Поради бурния ръст на предлагането от края на 2018 г. той  е трайно по-евтин от тръбопроводния газ, доставян в Европа. За миналата година в ЕС и Турция са внесени 294,1 млрд. куб. м газ по тръби и 71,5 млрд. куб. м ВПГ. За 2019 г.  делът на втечнения газ ще нарасне още. Главни доставчици на ВПГ за страните от ЕС и Турция са Катар, Нигерия и Алжир, но много бързо нараства и вносът от САЩ и Русия, каза Пламен Димитров. В тази връзка той отбеляза, че руските проекти за производство на втечнен газ в Арктика са развивани от международен консорциум начело с частната компания „Новатек“ и нямат нищо общо с тръбопроводните доставки на газ за Европа от „Газпром“.

Продължаващият спад в собствения добив вещае нарастване на вноса на газ в ЕС, но то няма да бъде голямо, защото потреблението стагнира и дори леко намалява. Това е  предопределено от две противоположни тенденции: от една страна ЕС насърчава отказа от въглищните централи и замяната им с газови, но от друга наблюдаваме бурен ръст на електропроизводството от възобновяеми енергийни източници и подобрена енергийна ефективност.

Природният газ е може би единствената стока, за която в ЕС няма общ пазар, констатира пак в тази връзка експертът от Българското геополитическо дружество. Причините за това по думите му са  главно в липсващата инфраструктура за доставки и за свързване на преносните мрежи на отделните страни членки. В последните десетина години  Евросъюзът предприема енергични мерки за демонополизация на газовите пазари, изразяващи се в приемане на ново законодателство и финансиране на конкретни газови проекти. Това неизбежно сблъсква Брюксел с „Газпром“, защото руската компания има почти монополни позиции в редица източноевропейски държави и е логично да се стреми да ги запази, заяви още той.

Експертът обърна внимание на значението на Южен газов коридор като възможност за диверсификация на газовите доставки.

Конкретно за Югоизточна Европа най-важната инициатива на Брюксел за разнообразяване на газовите доставки е Южният коридор, който трябва да доведе газа от находищата в Каспийския регион до няколко страни от ЕС. Предвижда се азербайджанското морско находище Шах Дениз да бъде свързано с ЕС посредством
верига от три последователни тръбопровода –Южнокавказкия, който стига до Ерзурум в Турция, Трансанадолския, пресичащ цяла Турция от изток на запад, и
Трансадриатическия, който ще пренася газа от турско-гръцката граница през Гърция, Албания и Адриатическо море до Италия, каза Пламен Димитров.

Руско-турските отношения, руско-украинските, отношението на руската страна към енергийните проекти в Сърбия поставят много въпроси по отношение на бъдещата газова  политика и трябва да се следят внимателно, коментира от своя страна Димитър Бечев. В частност той обърна внимание на ключови факти, включително и на енергийните отношения, поддържани от Турция с други доставчици, като цяло на стратегия, построена така, че да не се влияе от обвързващи политически решения.