Славчо Нейков: България трябва да преразгледа енергийната си политика, включително и ядрената

Очаквам в скоро време да видя конкретна пътна карта, която да посочва пътя за излизане на българската енергетика от кризата и да осигурява на прозрачност и конкурентноспособност на сектора, заяви енергийният експерт

 

 

Очаквам в скоро време да видя конкретна пътна карта, която да посочва пътя за излизане от ситуацията, в която се намира енергийният сектор и която да вземе предвид 10-те препоръки, направени в доклада на EURELECTRIC . Очаквам тази пътна карта да е свързана с осигуряване на прозрачност и конкурентноспособност на сектора. Това заяви в рамките на кръгла маса на тема „Европейска енергийна сигурност – общ поглед и ролята на ядрената енергетика“, организирана от сп. „Ютилитис“, енергийният експерт Славчо Нейков.

 

Припомняме, че в последния доклад на EURELECTRIC, който бе представен на 19 ноември в Брюксел, се подчертава изрично, че са необходими концентрирани усилия, за да се привлекат инвестиции в така наречения "Осми енергиен регион", включващ страните от Югоизточна Европа (Осмият енергиен регион включва 6 държави от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Косово, Черна гора и Сърбия) и граничещите с тях седем държави-членки на ЕС. Молдова и Украйна стават част от 8-мия регион с присъединяването си към Енергийната общност през май 2010 и февруари 2011. ).



Въпреки че енергийното потребление в Югоизточна Европа се очаква да се повиши, страните от Енергийната общност не съумяват да привлекат достатъчно частен капитал и инвестиции в електропроизводствени мощности и инфраструктура. Нещо повече - няколко правителства в региона през изминалите месеци предприеха популистки мерки, които прогониха от страните им европейските частни инвеститори.

 

На този фон докладът на EURELECTRIC препоръчва 10 действия за промяна, най-важните сред които са:

- Съхранение на съществуващите инвестиции;

- Укрепване на (финансовата) независимост на националните регулаторни агенции;

- Повишена прозрачност;

- Подобряване на регулаторната среда;

- Хеджиране на инвестиционния риск чрез иновативни инструменти за поделяне на риска;

- Предоставяне на обществена подкрепа за приоритетна инфраструктура;

- Въвеждане на разходно-ефективни енергийни цени, които насърчават отговорното потребителско поведение;

- Адресирането на енергийната бедност чрез целенасочена социална политика;

- Създаване на повече възможности за заинтересованите страни в региона за обмяна на най-добри практики и енергийно know-how със заинтересованите страни от ЕС и частния сектор;

- Укрепване на Енергийната общност като ключов форум в това отношение.


Славчо Нейков беше категоричен, че страната ни трябва да преразгледа съществено енергийната си политика, включително и ядрената, заради мощностите, които се готви да изгражда „една съседна страна“. От друга страна обаче трябва да отчете фактът, че в тази обалст все още имаме изключително добре подготвени кадри.

 

Знаем, че за АЕЦ „Белене“ има наложен мораториум, но този въпрос не може да бъде отлаган непрекъснато. След „А“, трябва да се каже и „Б“, коментира експертът, като припомни, че това касае и мораториума за шистовия газ. В този смисъл той коментира като негатив пасивното наблюдение от страна на българският енергиен регулатор (ДКЕВР), както и от Агенцията за енергийна ефективност на процесите които се случват в Европа.

 

Неучастието на тези институции във важни европейски форуми по думите на експерта има своето значение. Съществува например регулаторен преглед за „Южен поток“ от цели 71 страници. Дали българският регулатор обаче знае това, постави въпрос експертът?

 

В това отношение България е по-скоро пасивен, а не активен участник в европейската енергийна политика, консатитра Славчо Нейков. Той призова за повече икономика и за по-малко политика. По думите му, не може и не бива да е критерий също така откъде идва един инвеститор. Всички тези въпроси, включително нерешаването на свързаната с процесите в енергетиката т.нар. енергийна бедност касаят енергийната сигурност на страната ни. Още повече, че предстои страната ни да не отлага повече и да вземе решение какъв да бъде енергийният баланс на мощностите, които ще развива.

 

Енергийната сигурност е много сложен въпрос и на нея не може да се гледа изолирано. Това е основната констатация в доклада за Trusted Soursces - „Европейска енергийна сигурност – общ поглед и ролята на ядрената енергетика“, представен от Кристофър Гренвил, управляващ директор и директор Русия, магистър от Оксфордския университет по модерна история и съвременни езици.

 

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    Христо Казанджиев
    Много бих желал да имам и аз оптимизма на колегата Нейков, но съм скептичен. Така че, а дано да има пътна карта за изход от кризата в енергетиката, ама надали.
    Напиши отговор