Активна дипломация за включване на България в енергийния проект "Бял поток" като разпределител на газ, искат АИКБ, БСК И КРИБ в писмо до Борисов

За да е включваме в още енергийни инфраструктурни проекти са необходими инвестиции и най-вече пазар, коментират експерти

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) настояват за предприемане на дипломатически стъпки България да стане разпределител в енергийния проект „Бял поток“. Това е записано в писмо на трите организации до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и енергийния министър Теменужка Петкова, публикувано на интернет страницата на БСК.

"Бяхме информирани от български фирми с контакти в правителствените среди в Туркменистан за ускорено придвижване на проекта „Бял поток“, заобикалящ България, за доставката на 16 милиарда кубометра газ от Туркменистан за Европа. По тяхна информация, за важността на проекта е заявил официално Марош Шевчович – вицепрезидент на Европейската комисия, а самият проект е включен в списъка на проектите в ЕС „от общ интерес“, което го определя като приоритетен за финансиране от европейските фондове и европейските банки, дори вече са отпуснати средства за работа по проекта на газопровода Туркменистан – Азербайджан – Грузия – Черно море – Румъния – Западна Европа", сочат от бизнеса.

„Бял поток“ е с дължина от 1 138 километра и ще доставя 16 милиарда кубометра газ през 2022 г. Подготвя се от грузинската нефтогазова корпорация „GOGC“, която е основния собственик на проекта и се управлява от Министерството на енергетиката на Грузия. GOGC е разработила пътната карта на газопровода. През 2019 г. планира да завърши всички изследователски работи, които се оценяват на 35 млн. USD, голяма част от които ще изплати ЕС.

Междувременно вицепрезидентът на ЕК по енергийните въпроси и съпредседател на консултативния съвет на проекта „Южен газов коридор“ Марош Шефчович обяви в Баку, че Европейският съюз (ЕС) проучва възможността за транспортиране на туркменски природен газ през „Южен газов коридор“. В столицата на Азербайджан се провежда четвъртото заседание на министрите в рамките на консултативния съвет за „Южен газов коридор“.

По думите на Шефчович, ЕС е готов да обсъжда и възможностите за участие от страна на Иран.

България очаква да получава газ по този трансграничен газов коридор по газовите връзки с Турция и Гърция, които предстои да бъдат разширени с изграждането на нови интерконектори.

От трите работодателски организации изразяват недоумение от насочването на газопровода към Румъния и оттам - за Западна Европа, "заобикаляйки по-краткия път през България, игнорирайки определянето на енергийната свързаност на България със Западните Балкани". Тези решения за пътя на газопровода се приемат по време на нашето Европредседателство и ни обричат да станем придатък към Западните Балкани, отбелязват представителите на биизнеса.

Работодателите изразяват надежда, че българските представители в ЕС ще положат необходимите усилия този проект да определи България да стане разпределител със стратегическото си положение на този енергиен поток.

"Надяваме се, че Вашите контакти с лидерите в ЕС по време на Българското председателство на Съвета на ЕС ще помогнат да бъде издигната ролята на България в областта на енергийната свързаност на Западните Балкани и ще дадат възможност успешно да решаваме въпросите по диверсификацията на доставката на енергийни източници, а също и връщането на позициите ни като енергиен център, които изпуснахме, докато бе спрян проектът „Южен поток“", е посочено в писмото.

Трябва да уточним, че газопроводът „Бял поток“, за който се говори на практика е газопроводът AGRI и да, по него Румъния води преговори отпреди няколко години.

Във варианта при т.нар. „Бял поток“ от 2009 г. се предвижда маршрутът на газопровода да започва от Баку, да достига до грузинското черноморско пристанище Супса, а след това по дъното на Черно море - до румънското пристанище Констанца, след което имаше намерение да завие дори към Украйна.  
Плановете бяха газопроводът да бъде построен на два етапа. При първия етап се предвиждаше да се доставя каспийски газ до Румъния, а при втория - до Украйна.
Ставаше въпрос за транспортиране на 8 млрд. куб. метра газ, които постепенно ще се увеличат до 32 млрд. куб. метра. Плановете бяха проектът да бъде завършен през 2016

Проектът бе реанимиран веднъж през 2015 – 2016 г., но вече като AGRI. Тогава от Азербайджан учтиво казаха, че да, AGRI става, но в момента компанията е ангажирана с други по-важни проекти. През 2016 г. Унгария заяви интерес за включване в него и споразумението за доставка на румънски газ след години, някъде към 2022 г. визира частично и този проект. Проектът предвижда доставка на газ от Каспийския регион до Гърция, където ще се втечнява, а оттам пренос до Костанца с регазификация.

По предварителни оценки от 2015 г., осъществяването на проекта е  от  порядъка на 1,2 млрд. евро до 4,5 млрд.евро. (в зависимост от капацитета на терминалите, като вариантите са от два до 8 млрд.куб м природен газ годишно).

Участници в проекта за AGRI са компанията SOCAR, Корпорацията за нефт и газ на Грузия, а също така компаниите MVM от Унгария и Romgaz , Румъния. През февруари 2011 г. страните създадоха съвместно предприятие за осъществяване на поректа -  SC AGRI LNG Project Company SRL.

Припомняме, че интересът на Европа от газа от Каспийско море е още от 90-те години. Самият проект за Южен газов коридор и в частност намерението за доставка на газ от Азербайджан стартира през 1994 г., но едва преди 11 години бе постигнат някакъв напредък. С почти същата дългогодишна история във времето е и интересът към доставката на газ от Туркменистан. През 2011 г. , т.е. Преди 7 г. Европейският съюз пое мандат за водене на преговори за сключване например на обвързващ договор между ЕС, Азербайджан и Туркменистан за строителството на Транскаспийска газопроводна система. ЕС за пръв път предложи договор за подкрепа на такъв инфраструктурен проект.

Споразумението за Транскаспийски газопровод се очаква да положи основата за строителство на подводен газопровод, който да свързва Туркменистан с Азербайджан и на свой ред да свърже този газопровод с инфраструктура, която да доставя газ от Централна Азия за ЕС.

Трябва да припомним също, че проектът за газов хъб "Балкан" предвижда именно страната ни да бъде разпределителен център на газови потоци, транспортирани от различни източници и/или по различни трасета. За да се случи това не е необходимо да се включваме във всички гранд проекти, достатъчно е да построим газовите интерконектори към съседните страни - Гърция, Турция, Сърбия, Македония и да довършем връзката с Румъния, като я превърнем в реверсивна, както беше планирано. Така ще можем да разпределяме потоци и от Южния газов коридор, и от BRUA, а и от AGRI, защото ще имаме преносни възможности и достъп до трасета към Италия през Гърция и към Централна и Западна Европа през Сърбия и Румъния.

Вероятно българският бизнес, като дава предложенията е наясно, че например инвестициите в газопровода „Южен газов коридор“ са около 45-50 млрд.евро, част от които, макар и мне голяма, бизнес компаниите в България трябва да се погрижат отсега да заделят в перото  диверсификация на източниците. На бизнеса ще оставим и сметките за LNG. В този смисъл припомняме, че българската страна е обърнала поглед към нещо по-практично по отношение на LNG – терминала в Александруполис.

Освен това няма да бъде излишно да коментираме, че доставката на газ от Азербайджан и Туркменистан, или дори от Иран съвсем не е свързана само с икономически параметри. Става въпрос и за взаимоотношения с политически системи, към които Европа е изключително внимателна.

И още нещо - за да се включваме в нови проекти загазова инфраструктура, са необходими значителни инвестиции, но и пазар на природен газ. Ха







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    Бай Стендър
    Тези господа отново халюцинират бели слонове. Преди две години откриха супергигантски газови запаси в Грузия!!! Поправка - откритието го направи дипломатът. Крои се някаква толяма нова местна 44завера, скрита зад малкия азерско-грузинско-румънски проект за пренос на газ с танкери през морето и Румъния към Унгария. .
    Напиши отговор