НАЧАЛО » анализи

България в Европейския енергиен съюз – какво печелим

fb
3E news
fb
18-02-2016 05:50:00
fb

Европейската комисия представи пакет от мерки за повишаване на енергийната сигурност на Европейския съюз. Те предвиждат задължителното докладване на цените в дългосрочните договори за газ, ускоряване строежа на интерконекторите и достъп до втечнен природен газ за всяка страна-членка.

Енергийната сигурност – регионален, а не национален въпрос

Планът беше представен на 16 февруари в Брюксел от заместник-председателя на ЕК за енергийния съюз Марош Шефчович и еврокомисаря по енергетика Мигел Ариас Каниете. Последният недвусмислено даде да се разбере, кое именно е принудило ЕК толкова силно да се загрижи за енергийната сигурност: „След газовите кризи през 2006 г. и 2009 г., заради които милиони хора останаха на студено, ние си казахме: Никога повече!“.

И в двата случая ставаше дума за прекъсвания на доставките на руски газ през Украйна, за които „Газпром“ и Киев си разменяха взаимни обвинения кой е виновен. През 2014 г. ЕК под впечатлението на руско-украинския конфликт за Крим и Източна Украйна проведе стрес тестове в случай на възможни прекъсвания на доставките. Брюксел достигна до извода, че не е защитен достатъчно при подобни форсмажорни събития.

През цялата минала година се работеше над комплекс от мерки, които бяха представени тази седмица пред европейската общественост. Крайната цел може да бъде формулирана така: „Повече конкуренция, повече диверсификация и по-ниски цени на европейския газов пазар“. За постигането на поставените цели е разработен обширен списък от законодателни, административни, организационни и технически мерки.

Според ЕК по въпросите на енергийната сигурност трябва да се премине от национален към регионален подход, да се провъзгласи „принципът на солидарността“, предвиждащ задължителна помощ между страните от ЕС в случай на прекъсвания на доставките на „синьо гориво“.

Европейският енергиен съюз и неговите български измерения

Българските енергийни експерти, интервюирани от БГНЕС, са единодушни, че идеята за Европейския енергиен съюз е чудесна. “Новите правила ще се отразят дисциплиниращо и синхронизиращо върху отделните енергийни политики спрямо монополните доставчици”, заяви за БГНЕС енергийният експерт Иван Хиновски, коментирайки промените.

“Тези монополни доставчици манипулират всеки отделен партньор. В случая се консолидира мнението и политиката на отделните участници. Във всеки случай това ще се отрази положително на България. Страната ни ще получи от това изгоди и силни преговорни позиции”, категоричен е той.

Иван Хиновски смята, че България трябва да се опита да предоговори договорите си с “Газпром” така, както много страни вече са успели да направят това. Това обаче зависи от дипломацията и силата на нашите преговарящи. Според него силата на тези нови правила е в това, че те ще ни помогнат да избегнем монополните условия. “Тези правила са насочени към страни, изложени на риска от монополни договори, защото ако имаше диверсификация, цените щяха да бъдат квазипазарни”, заяви експертът. Той посочи, че в концепцията на Европейския енергиен съюз, има редица забранителни термини, има забраняващи клаузи в договорите, които са в полза на по-малките страни. Хиновски смята, че ако европейците имат консолидирана позиция по газовите въпроси, тогава руската страна няма да има аргументи за налагането на контрамерки.

Енергийният експерт проф. Атанас Тасев не вижда нищо ново в предлагания енергиен съюз. Тази идея е по-прецизирана в сравнение с първоначалната, според която под общия Енергиен съюз се подразбираше, че Европа трябва да стане единствен купувач на природен газ от Русия. „Изведнъж обаче се оказа, че Европа не може да направи това, защото не е стопански субект, и се потърси някой, който е упълномощен да купува газ от Русия. Тук възниква друг въпросът, дали този купувач няма да се сблъска с антимонополното законодателство, защото се променя субектът, но проблемът си остава“, отбелязва проф. Тасев. Въпреки това експертът е категоричен, че „идеята за новите промени е чудесна“. Според него е много важно “къде е сделката - на границата на Европейския съюз или в централната част”, защото има значение дали се пренася газ до Испания или на границата до Украйна, например.

Проф. Тасев обясни, че в България по отношение на движението на газовия поток работи принципът на “пощенската марка”, която без значение къде се използва, има еднаква цена. В тази връзка той посочи, че ако се осъществи проекта за газопровод „Северен поток 2“, свързващ Германия и Русия по дъното на Балтийско море, вносът на руско „синьо гориво“ за Федералната република ще достигне почти 60% от цялото количество.

Интерконектори и втечнен природен газ

Няма съмнение, че предлаганите промени в частта им за разширяване на достъпа до втечнен природен газ /ВПГ/ и ускореното изграждане на междусистемни връзки са нещо много добро за ЕС. Но как ще се отразят на страната ни? „Ако имахме достъп до ВПГ, България отдавна нямаше да има никакви проблеми“, категоричен е проф. Тасев, но тутакси добави: „Знаете, че не може да се транспортира ВПГ през Босфора и Дарданелите, а въпросът за построяването на терминал за приема на ВПГ в Кавала на Егейско море отдавна стои открит“.

През терминалите за ВПГ Европа може да получи 200 милиарда куб.м. газ годишно, но тя не го прави, защото пазарът на втечнен газ е много динамичен. „Когато се вземе решение за масово прилагане на тези терминали, цената на втечнения газ в отделните части на Европа е различна и по-висока, отколкото на газа, който се транспортира по тръбите”, обясни проф. Тасев.

“Ако погледнете на картата на Европа, цените на втечнения газ също са различни. Преди година Европа наистина можеше да реализира идеята си за един купувач, като се появи един голям субект, който да играе на пазара на втечнения газ. Тогава щяха да се изглаждат конюнктурните промени на цените”, добави експертът. Ако Европа има намерения да реализира Енергиен съюз, то тя трябва да се насочи именно към пазара на ВПГ, за да може да има някакво изравняване на тези цени или по-скоро при по-сериозни колебания, да се намесва като голям купувач и да изглажда пулсациите.

Диверсификацията не трябва да бъде самоцел

През последните години диверсификацията се превърна в главната цел на енергийната политика на ЕС. Тя е в центъра и на предлагания пакет от мерки. По тази причина на Марош Шефчович и Мигел Ариас Каниете не бе спестен въпросът, зададен от един френски журналист, дали не става дума за обявяване на война на “Газпром“. „Подобно мнение е абсолютно погрешно“, дипломатично отговори Шефчович и увери, че Русия и занапред ще остане важен партньор на ЕС в енергийната сфера. Но дебело подчерта, че сътрудничеството ще се развива на търговска основа при пълното спазване на европейските закони.

Въпреки това все още не навсякъде е намерен баланс между желанието за енергийна независимост чрез разнообразяването на газовите източници и икономическата целесъобразност. Дори в България имаме такива пример. Такъв например е неосъщественият интерконектор Комотини – Стара Загора, който на този етап остава икономически нецелесъобразен.

“Никой няма да направи една тръба за диверсификация, за да може, евентуално, ако възникне криза, по тръбата аварийно да потече газ. Не може да се прави диверсификация на всяка цена. Тя е полезна като действие единствено, ако планът “Йотингер” се реализира, т.е. всички газови системи в Европа са свързани”, заяви проф. Тасев. По тази причина се дава приоритет на интерконекторите с Румъния и Гърция, добави той.

Източник: БГНЕС


Европейски енергиен съюз
енергийна сигурност
По статията работи:

Галина Александрова