„Булгартрансгаз“ планира да инвестира 92 590 хил. лв. през 2017 г. и 122 202 хил. лв. през 2018 г.

В случай на прекъсване на транзита през Украйна капацитетът на настоящата газова инфраструктура през България няма да може да осигури необходимите количества природен газ. Това става ясно от доклада на работната група към КЕВР по отношение на Десетгодишният план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2017-2026 г. , който ще бъде подложен на обществено обсъждане което ще се проведе на 13 юли.

Изчисленията при базовия сценарий илюстрират, че в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура (от Русия през Украйна), капацитетът на съществуващата инфраструктура не е в състояние да доставя необходимите количества природен газ за задоволяване на общото търсене на природен газ на територията на България за един ден на изключително голямо търсене на природен газ. „ констатира работната група.  


Инвестиции

„Булгартрансгаз“ планира да инвестира 92 590 хил. лв. през 2017 г.
За 2018 г. вложенията са значително повече – 122 202 хил. лв. и 95 619 хил. лв. са предвидените инвестиции за 2019 г.
Най-значителни са предвидените суми за изграждане на нови обекти от които - газопреносната мрежа за транзитен пренос, следвани от реконструкции и рехабилитация.
Развитието на вътрешната газопреносна мрежа е също сред приоритетите на „Булгартрансгаз“.
Дружеството планира изграждането на газопроводно отклонение Разлог – Банско с дължина от 40 км и дебит от 32 хил. куб м на час. Проектът се финансира с безвъзмездна финансова помощ по линия на Международен фонд „Козлодуй” (МФК) в размер на 4 840 000 евро. Съфинансирането от страна на „Булгартрансгаз” ЕАД е в размер на 4 840 000 евро, като допълнително ще бъдат инвестирани още 750 000 евро за държавни такси, учредяване на сервитут, обезщетения и др.
Приключена е процедурата за избор на проектант за изготвяне на технически и работен проект, ПУП и ОВОС и е подписан договор за консултантски услуги за проектиране.

Газопроводно отклонение Панагюрище - Пирдоп
Планирано е газопроводът да бъде с дължина около 62 км, максимален дебит 25 000  м³/ч,
Проектът се финансира с безвъзмездна финансова помощ по линия на Международен фонд „Козлодуй” (МФК) в размер на 3 600 000 евро.
Съфинансирането от страна на „Булгартрансгаз” ЕАД е в размер на 3 600 000 евро, като допълнително ще бъдат инвестирани още 1 250 000 евро за държавни такси, учредяване на сервитут, обезщетения и др.
Изпълнено е предпроектно проучване. Приключена е процедурата по правилата на ЕБВР за избор на проектант за изготвяне на технически и работен проект, ПУП и ОВОС и е подписан договор.

Газопроводно отклонение до Свищов

Газопроводът е с очаквана дължина 39 км. Проектът се финансира с безвъзмездна финансова помощ по линия на Международен фонд „Козлодуй” (МФК) в размер на 2 360 000 евро. Съфинансирането от страна на „Булгартрансгаз” ЕАД е в размер на 2 360 000 евро, като допълнително ще бъдат инвестирани още 600 000 евро за държавни такси, учредяване на сервитут, обезщетения и др.
Изпълнено е предпроектно проучване. Пред финализиране е процедурата по правилата на ЕБВР за избор на проектант за изготвяне на технически и работен проект, ПУП и ОВОС (при необходимост).

Газопроводно отклонение с АГРС до Сопот и Хисаря - в етап на проучвателни дейности за определяне на обхвата, начина на изпълнение, финансирането и вземането на крайно инвестиционно решение. Дали ще се осъществи зависи от оценката за целесъобразност.

Пазарът през 2016 г.

Потреблението на природен газ в България през 2016 г. е 3,068 млрд. м³, което бележи увеличение от 3,6% спрямо потреблението през 2015 г. (2,961 млрд. м³). Ръстът на потреблението е резултат от повишения износ от страна на промишлеността, както и понижаването на цените на природния газ, резултат от ниските цени на нефта и нефтопродуктите, които са основен ценообразуващ елемент в дългосрочните търговски договори с Руската Федерация.
По данни от Общия енергиен баланс на НСИ, делът на природния газ в крайното енергийно потребление (КЕП) е 14,4% за 2015 г., с което бележи ръст с около 1,2% спрямо 2014 г. (13,2%). Основни потребители на природен газ са търговските дружества от сектори „Енергетика” и „Химия”, както и операторите на газоразпределителни мрежи в качеството си на крайни снабдители.
Енергийната зависимост на България продължава да остава висока по отношение на газовите доставки  и е 97,7 процента, отчита газовото другедтво. Прогнозата за тази година е, че зависимостта ще остане в границите от 97-98%.

В Десетгодишния план на „Булгартрансгаз“ се отчита сключеното Споразумение за междусистемна свързаност с DESFA S.A. за IP Кулата/ Сидирокастро и осигурената алтернативна възможност за осъществяване на незначителни количества внос на газ в страната  - през IP Кулата/ Сидирокастро чрез реверсивни (виртуални) доставки на газ на търговска база (т.н. услуга backhaul).
„Общият капацитет за внос на газ от Гърция към момента е 3 млн. куб м на ден, на прекъсваема база. Осигурена е и възможност за износ на газ, незначителен обем, от който беше реализиран.
Считано от газова година 2017/2018, започваща на 1 октомври 2017 г., е осигурена възможност и за доставки на газ от Гърция на база твърд капацитет в размер на 1 млн. куб м на ден“.

В планът се коментира и възможността за преместване на входната точка за газовите доставки. В отзи смисъл припомняме, че именно едно от предложенията на „Газпром“, по което българската страна изрази възражение към Европейската комисия, по повод антимонополното дело срещу руската газова корпорация касае именно преместването на входната точка Негру вода – Кардам. За пръв път в този смисъл в докладът се коментира е недостатъчната либерализация на газовия пазар.


„Капацитетът за съхранение на природен газ в ПГХ „Чирен” и местният добив са основните алтернативи по отношение на сигурността на доставките при прекъсване на вноса от основната входна точка Негру вода 1/Кардам, както и за посрещане на сезонната неравномерност в потреблението и покриване на зимните пикове, като капацитетът за съхранение е недостатъчен за цялостно гарантиране на сигурността на доставките при прекъсване на вноса (основния газов поток) на дневна база.
Тези фактори обуславят недостатъчна степен на либерализация и ликвидност на националния газов пазар и риск по отношение сигурността на доставките“, отчита докладът.

В десетгодишния план на дружеството се посочва вероятността от увеличение на входните точки за постъпване на газ в газопреносната мрежа след осъществяване на проектите за междусистемни газови връзки с Гърция, Турция, Сърбия и Румъния, включително и за втечнен природен газ.

Газовите проекти в региона също имат своето значение за развитието на пазара, диверсификацията, сигурността на доставките, а също и за развитието на инфраструктурата, отчитат авторите на газовата компания. Те изброяват в частност и проектите, които биха повлияли в тази посока.

„В региона се разглеждат и следните други идейни газови проекти, които биха оказали влияние върху развитието на пазара, повишаване на диверсификацията и сигурността на газовите доставки и респективно върху развитието на инфраструктурата: проектът за реализиране на двупосочни доставки на природен газ през териториите на Словакия, Румъния, България, Унгария, Чехия и Австрия – „Eastring”; проекти от Южния газов коридор и др.

Във връзка със засилените работи по проучване на местни залежи от природен газ и предоставени концесии за разработка на находищата на територията на страната (както сухоземни, така и в шелфа на Черно море – Блок „Хан Аспарух” и Блок „Силистар” – през м. февруари 2016 г. бе подписан договор с компанията Shell за търсене и проучване на нефт и газ за срок от 5 години) очакванията са в следващите 10-15 години делът на местния добив да се повиши, в т.ч. и след доказването на ресурсите в блок „А-Ловеч” – Койнаре, участък Девенци, чрез прокарване на сондажи и провеждане на изпитния в тях, както и след доказване на потенциала на блок „Галата”, отново чрез провеждане на изпитания в сондажите (новопрокарани и стари).

Към момента ПГХ „Чирен” се разглежда предимно като хранилище с местно значение и като основен инструмент за гарантиране сигурността на доставките, но в по-дългосрочен времеви хоризонт перспективите са неговото превръщане в търговско хранилище със съществена роля за развитие на конкуренцията и за повишаване ползите за потребителите на природен газ в интегрирания и взаимосвързан регионален пазар. Развитието на планираните междусистемни връзки с Турция, Гърция и Сърбия ще повиши пазарната интеграция в региона и е предпоставка ПГХ „Чирен” да има все по-важна роля за осигуряване допълнителна гъвкавост на газопреносните системи на регионално ниво, съществен принос за управлението на претоварванията и сезонна оптимизация на използване на газопреносните системи. В тази връзка в ход е проект за неговото разширение, който се явява първа стъпка от концепцията за разширение на капацитета за съхранение в региона и е определен като „проект от общ интерес”. През 2016 г. се прокара и въведе в експлоатация нов наклонено – насочен експлоатационен сондаж Е-72, с което бе поставено началото на процеса на модернизация и разширение на ПГХ „Чирен”. През 2016 г. беше прокаран още един нов наклонено – насочен експлоатационен сондаж Е-73, чието въвеждане в експлоатация се очаква да се състои през 2017 г.

За осъществяване на цялостния проект за разширение на ПГХ „Чирен” е планирано да бъдат прокарани още 10 експлоатационни сондажа, включително да бъдат подменени част от надземните съоръжения. По този начин обемът на активния газ в газохранилището се предвижда да нарасне от 550 млн. м³ до 1 млрд. м³ газ. Наред с това ще бъде увеличен и дневният добив до 8 - 10 млн. м³/д.

Въпреки относително ниския дял в крайното енергийно потребление, газът е значим природен ресурс с потенциал за увеличаване на дела му в общото енергийното потребление на страната през следващите години. Делът на битовото газоснабдяване в страната все още е нисък, в сравнение с други газови пазари, но е с непрекъснат тренд на увеличение. Насърчаването на газификацията чрез разширяване на газопреносната мрежа до нови региони и осигуряване на достъп до природен газ на нови общини, разпределителни дружества и нови небитови потребители, е приоритет в Енергийната стратегия на Р. България, респективно в дейността на „Булгартрансгаз” ЕАД.

България има стратегическо географско местоположение, добре развита газова инфраструктура и с изпълнението на планираните нови проекти, които са в ход, има потенциал да се превърне във важен фактор за постигане на диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за региона.

Описаните перспективи са в основата на целите и инвестиционните планове на „Булгартрансгаз” ЕАД и намират отражение в цялостната корпоративна политика“, коментират авторите на плана на газовата компания. Нещо повече, предвид обвързващите проекти и обединяването на газовите потоци в бъдеще, експертите правят анализ и на пазарите на природен газ в съседните страни.

В контекста на прегледа на газовите пазари на съседните страни и на този в България се прави и прогноза за повишаване на търсенето на синьо гориво през следващите години, а съответно и на възможностите за транзит. На тази база са разработени и двата основни сценария – базов и целеви.

„Разработени са два основни сценария за изпълнението на стандарта за инфраструктура – базов (включващ съществуваща и предстояща да бъде въведена в експлоатация до 01.01.2017 г. инфраструктура), както и базова оценка за очакваните нива на местен добив (на база на капацитета на действащите находища към 2017 г.) и целеви (при който са отчетени планираните за изграждане и пускане в експлоатация в рамките на периода на изчисление проекти от „общ интерес”, съгласно Регламент № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета, относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и други проекти), както и оптимистична оценка за очакваните нива на местен добив (на база на издадени концесии за проучване и добив)“, се казва в доклада.

Проектите, за които всички говорят

Въз основа на всички данни, коментирани от авторите на десетгодишния план на „Булгартрансгаз“  се коментират и ключовите проекти, сред които се обръща особено внимание и на изграждането на регионален газов хъб в България, газопроводът Eastring, газовата връзка с Турция и др.

 

Концепцията за изграждане на Газов хъб „Балкан” е включена в списъка с проекти от „общ интерес” на Европейската комисия (ЕК) от 18 ноември 2015 г., където фигурира под номер ПОИ 6.25.4 (Infrastructure to allow the development of the Bulgarian gas hub) в клъстер 6.25., включващ алтернативни проекти за доставки на газ от нови източници и по нови маршрути до Централна, Източна и Югоизточна Европа – „Cluster infrastructure to bring new gas to the Central and South-Eastern European region with the aim of diversification”.
Създаването на газов хъб цели да бъде изградена необходимата газопреносна инфраструктура, която да свърже пазарите на природен газ на страните-членки в региона - България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и с тези на страните-членки от Централна и Западна Европа, както и с държавите от Енергийната общност - Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и др., като по този начин допринесе за постигането на основните приоритети на европейската енергийна политика.

В газоразпределителния център биха могли да постъпват количества природен газ от различни източници – руски природен газ през нов морски газопровод и по действащото към момента трасе, природен газ, добиван в шелфа на Черно море – българския (от блокове „Хан Аспарух”, „Силистар”, „Терес”) и румънския, природен газ от източници на Южния газов коридор (Каспийски регион, Близък Изток и Източно Средиземноморие) и LNG от терминалите в Гърция и Турция.

Концепцията за газов хъб „Балкан” включва в себе си няколко ключови елемента, които в своята съвкупност формират проекта:

Нови източници на природен газ;
Оптимално използване на съществуващите газопреносни мрежи и ПГХ „Чирен”;
Модернизация и разширение на съществуващата инфраструктура;
Нова инфраструктура за газовия хъб.

През месец декември 2015 г. Правителството на България и Европейската комисия се споразумяха и създадоха съвместна работна група, която има за цел да подкрепи развитието на търговска концепция, бизнес модел и финансов план за Газов хъб „Балкан”. В периода декември 2015 г. – юни 2016 г. в София и Брюксел са проведени редица срещи с цел оценка на законовите, регулаторните и финансови аспекти на проекта. Основните задачи на създадената работна група са фокусирани върху идентифицирането на решения за необходимата техническа инфраструктура, основните източници на природен газ, както и основните изходни направления и потенциални пазари за доставка. Обсъдени са и широк кръг въпроси, свързани с регулаторна рамка и търговска среда, целящи улеснено свързване между България и останалата част от Югоизточна Европа. В периода 04-06 септември 2016 г., в град Варна, България е проведена инвеститорска кръгла маса по проекта, чиято цел бе да представи пред заинтересовани страни утвърдената в рамките на работната група концепция за изграждане на газоразпределителен център „Балкан”.

Във връзка с идентфицираната следваща стъпка от изпълнението на проекта, отнасяща се до необходимостта от провеждане на детайлно предпроектно проучване, са подадени необходимите документи за кандидатстване за съфинансиране по програма Mеханизъм за свързване на Европа (CEF Call 2016-2) и Действие „Предпроектно проучване за проекта газов хъб „Балкан” е одобрено да получи безвъзмездно финансиране на стойност 920 500 евро.

 

Eastring – България

„Eastring” e проект за изграждане на транспортен коридор през териториите на Словакия, Унгария, Румъния, България, осигуряващ възможност за двупосочни доставки на природен газ от алтернативни източници. Предвидено е коридорът да се реализира между IP Велке Капушани (съществуващата точка на междусистемно свързване между украинската и словашката газопреносни мрежи) и точка на свързване (IP) с външна граница на ЕС на територията на България, като проектът съчетава изграждане на нова газова инфраструктура, с оптимизация на съществуващата в страните по трасето на коридора.

Концепцията Eastring, разработена на този етап и включена в общностния Десетгодишен план за развитие на мрежите на ENTSOG (TYNDP) 2017-2026, предвижда проектът да се развива съвместно и координирано от газопреносните оператори на Словакия, Унгария, Румъния и България и е представена в Приложение А на Плана като отделни местни проекти, както следва: Eastring – България, Eastring – Румъния, Eastring – Унгария, Eastring – Словакия.

В рамките на проекта се разглеждат различни варианти на трасе. Предвидено е Eastring да се изпълни на 2 етапа - първият да бъде въведен в експлоатация през 2021 г., като осигури капацитет 570 GWh/ден, а вторият етап през 2025 г., с достигане на капацитет 1140 GWh/ден.
„Булгартрансгаз” ЕАД е компанията, която е ангажирана за реализацията на българския участък от Eastring. За територията на България, за етап 1 от развитието на проекта (капацитет 570 GWh/ден) се предвижда да се изгради нов газопровод ДУ 1400 с дължина около 257 км от нова входно/изходна точка на българо–румънската граница до нова входно/изходна точка на външна граница на ЕС на територията на България, както и изграждане на нови компресорни мощности 88-90 MW. За етап 2 от развитието на проекта (капацитет 1140 GWh/ден) се предвижда допълнително изграждане на нови компресорни мощности. Предвидена възможност за свързване на „Eastring” с мрежите на „Булгартрансгаз” ЕАД с входно/изходен капацитет 200 GWh/ден.
За изпълнението на проекта, през м. юни 2016 г. „Булгартрансгаз” ЕАД и Eustream подписаха Меморандум за разбирателство, съгласно който двете страни ще си сътрудничат при анализа на перспективите за развитие на газовите пазари, който трябва да установи очакваното търсене на капацитет от газопровода Eastring. През м. юли 2016 г. в Братислава е подписан и Меморандум за разбирателство за проекта Eastring между българското Министерство на енергетиката и словашкото Министерство на икономиката. Документът изразява подкрепата на двете страни за проекта, в съответствие със законодателството на ЕС. Чрез него двете страни признават необходимостта от съвместна координирана работа за реализирането на проекта.

Проектът „Eastring” ще допринесе за повишаване сигурността на доставките в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, ще осигури достъп до алтернативни източници на природен газ и е важна стъпка в процеса на изграждането на единен европейски енергиен пазар.

Предстои провеждане на предпроектно проучване за проекта „Eastring”. То ще бъде изпълнено с финансовата подкрепа на програмата Механизъм за свързване на Европа (CEF) във връзка с взето решение в рамките на CEF Call 2016-2.
5.1.3. Проект за изграждане на газопровод/и за увеличаване на капацитета на междусистемната свързаност на Северния полупръстен на националната газопреносната мрежата на „Булгартрансгаз” ЕАД и газопреносната мрежа на Трансгаз С.А. Румъния. - преносен коридор България-Румъния-Унгария-Австрия)=

Проектът е част от концепцията за координирано развитие на газопреносните мрежи на България, Румъния и Унгария (преносен коридор България-Румъния-Унгария-Австрия), предназначен за двупосочен пренос на природен газ между страните.
Проектът на българска територия предвижда изграждане на нова инфраструктура и модернизация и разширение на съществуващата, с цел увеличаване капацитета на междусистемната свързаност на Северния полупръстен на националната газопреносната мрежата на „Булгартрансгаз” ЕАД и газопреносната мрежа на TRANSGAZ S.A. Румъния.

Изпълнението на българския участък, заедно със съществуващата газопреносна инфраструктура се очаква да осигури технически възможности за доставки на между 3-5 млрд. м³/г. природен газ между планираните входни точки на южната граница на България и между Румъния и Унгария, с възможност за достъп до Централноевропейския газов пазар.

Нови междусистемни връзки със съседните страни

В края на 2016 г. беше пусната в експлоатация реверсивната междусистемна връзка България – Румъния (IBR), която осигурява свързване на националните газопреносни мрежи на България и Румъния. С финализирането на проекта се постигна диверсификация на маршрутите, междусистемна свързаност и осъществяване на пренос на природен газ за Румъния, използвайки планираните нови входни точки с Турция и Гърция и значителния свободен капацитет на газопреносната мрежа. Проектът се изпълни съвместно от „Булгартрансгаз” ЕАД и TRANSGAZ S.A., съгласно подписан Меморандум за разбирателство на 01.06.2009 г.
Същевременно, за осигуряване на пълния проектен капацитет на доставки от Румъния към България е необходимо изграждането на компресорна станция на територията на Румъния (ангажимент на Румъния), с цел уеднаквяване наляганията в газопреносните мрежи на двете страни.

Междусистемна газова връзка Турция – България (ITB)

Междусистемната връзка Турция – България е проект за развитие на междусистемната свързаност на газопреносните мрежи на „Булгартрансгаз” ЕАД, България и BOTAS Турция, чрез който да се осигури възможност за диверсификация на източниците на природен газ, доставящите партньори и маршрутите и по този начин да се повиши сигурността на доставките в региона и развитието на конкуренцията.
ITB представлява нов сухопътен газопровод с дължина от около 200 км (приблизително 75 км, от които на българска територия), с капацитет от 3 млрд. м3/г.
Проектът, като част от приоритетния Южен газов коридор, е ключов по отношение сигурността и диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ към/през България и региона. ITB може да осигури достъп до всички настоящи и бъдещи входни точки и източници на Турция – азербайджански и друг природен газ, както и LNG спот доставки от съществуващите терминали в Турция. Изпълнението му е в пряка връзка с постигането на необходимите условия за създаване на конкурентен газов пазар, повишаване на гъвкавостта на системите и пазарната интеграция.
Междусистемната връзка Турция –  България е проект от „общ интерес”, съгласно Регламент (ЕС) 347/2013. За изпълнение на прединвестиционно проучване през 2015 г. бе получено безвъзмездно финансиране в размер на до 190 000 евро по програмата Механизъм за свързване на Европа (CEF-Energy).

През 2015 г. беше изготвено Прединвестиционно проучване, като първа стъпка от бъдещото изграждане на интерконектора, като същото е прието от страна на „Булгартрансгаз” ЕАД в началото на 2016 г.

В резултат на прединвестиционното проучване е извършено цялостно проучване на осъществимостта на проекта Междусистемна връзка Турция-България, направени са препоръки за избор на газопроводно трасе, технически проучвания, оценка на разходите, оценка и анализ на пазарните нужди, анализ разходи-ползи, предварителна оценка на въздействието върху околната среда и на социалното въздействие, график за развитие на проекта, предварително Задание за Технически проект, оценка на рисковете и др.
Очакваният срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на ITB е 2020 г.

Междусистемна газова връзка България-Сърбия (IBS)

Междусистемната реверсивна газова връзка България – Сърбия има за цел свързване на националните газопреносни мрежи на България и Сърбия. Проектът се реализира от Министерство на енергетиката, в качеството си на бенефициент по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна помощ в рамките на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г. за дейностите включени в Първа фаза на проекта.
С реализирането на проекта ще се постигне диверсификация на маршрутите, междусистемна свързаност и осъществяване на пренос на природен газ за Сърбия, използвайки планираните нови входни точки с Турция и Гърция и значителния свободен капацитет на българската газопреносна мрежа. Същевременно, в кризисни ситуация ще се използва за доставка на природен газ от Сърбия.

Междусистемната връзка е един от българските газови проекти от „общ интерес”, съгласно Регламент (ЕС) 347/2013.  

По данни от техническия проект дължината на трасето София – Димитровград – Ниш е около 170 км, от които на българска територия около 62,2 км, а мястото на включване на газопровода към газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД е в района на Нови Искър. Проектният минимален годишен капацитет на връзката е около 1,8 млрд. м³, а максималният е 3,2 млрд. м³.

През Първа фаза на проекта са извършени предпроектно проучване и теренни археологически проучвания по трасето на газопровода. Проведена е необходимата процедура по утвърждаване на трасето на газопровода и на площадките и е издадено Решение от Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните. Извършени са консултантски дейности по подготовката за придобиване на вещни права, изготвен са актуален регистър на собствениците и  оценки от имотите. Изработен е Подробен устройствен план – окончателен проект, който е одобрен от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Изработен и одобрен от консултанта по чл. 166, ал. 1 от ЗУТ е инвестиционен проект (фаза – технически проект). Извършени са и по-голямата част от археологическите проучвания на обектите по трасето.

През Втора фаза на проекта ще бъдат проведени необходимите процедури за придобиване на вещни права върху имотите за площадките към газопровода и учредяване на сервитут за линейната част на газопровода, получаване на разрешение за строеж, изработване на работен проект, доставки на необходимите материали и оборудване, строително – монтажни работи и въвеждане на строежа в експлоатация. Стартирана е процедура за получаване на финансиране за Втората фаза на проекта. Строителството ще се реализира и финансира от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.”.

Очакваният срок за въвеждане в експлоатация на строежа е краят на 2020 г.

Междусистемна газова връзка Гърция – България (IGB)

Междусистемната газова връзка Гърция – България се проектира за пренос на природен газ между Гърция и България, чрез свързване с националната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД, в близост до гр. Стара Загора, с газопреносната мрежа на DESFA S.A. и с газопровода ТАР, в района на гр. Комотини, Гърция. Проектът се реализира от смесено инвестиционно дружество „Ай Си Джи Би” АД с акционери Български Енергиен Холдинг ЕАД (50 %) и гръцкото инвестиционно дружество IGI Poseidon (50 %). Акционери с равни дялове в IGI Poseidon са DEPA S.A., Гърция и Edison, Италия.

За реализацията на проекта е осигурено съфинансиране от „Европейската енергийна програма за възстановяване” /ЕЕПВ/ под формата на безвъзмездната финансова помощ. Подписан е и мандат с Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ за стартиране на преговори с цел финансиране на фаза изграждане. За реализацията на проекта има предвидена държавна гаранция, която последователно се подновява през 2015, 2016 и 2017 г., чийто настоящ размер е 220 млн. лева.

Трасето на газопровода Комотини-Димитровград-Стара Загора е с дължина 182 км, от които 151 км. на територията на България и 31 км. на територията на Гърция, с диаметър на тръбата 32” (813 мм). Техническият капацитет на газопровода е до 3 млрд м³/г., с възможност да се увеличи до 5 млрд м³/г. чрез изграждане на компресорна станция.
На територията на Р. България се предвижда изграждане на отклонения до района на градовете Кърджали и Димитровград.

На територията на Гърция, във връзка с развитието на Южния газов коридор, се предвижда възможност за свързване на IGB с газопровода TAP и с газопреносната инфраструктура на DESFA S.A.

Междусистемната газова връзка Гърция – България е обявена за проект от „общ интерес”, съгласно Регламент (ЕС) 347/2013 и е първи в листата от общо приоритетни проекта в рамките на инициативата за междусистемна свързаност между страните от Централна и Югоизточна Европа – CESEC.
Според актуалния график на проекта, се очаква строителството да започне през първото тримесечие на 2018 г. и проектът да бъде въведен в експлоатация в началото на 2020 г.









Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари