Булгаргаз търси оферти за доставка на природен газ – твърде късно, твърде плахо и твърде двусмислено

Илиян Василев
Източник: БГНЕС

Илиян Василев, http://bulgariaanalytica.org

 

Българският газов монопол най-накрая обяви публично намерението си да купи природен газ, при това забележете - указва цел – газосъхранение в ПГХ „Чирен“(!?), през второто тримесечие на 2019 г. чрез открита и конкурентна процедура. Това е официалната версия, или поне това, което Булгаргаз се опитва да „продаде“ на обществеността. Обемите са повече от скромни – 22 милиона кубически метра през април и по 62 милиона кубични метра през май и юни. Нищо драматично, но мениджмънтът и правителствените медии използват случая за да докажат желанието си да се освободят от прегръдката на Газпром, оставяйки единствената страна от ЮИЕ с почти пълна зависимост от руски газ.

Националната газова компания – Булгаргаз, отдавна е обвинявана, че действа като пълномощник на Газпром със стокхолмски синдром, отказвайки да търси източници за диверсификация, както на тръбопроводен, така и на втечнен природен газ. Това е фонът, на който трябва да оценим стъпката на Булгаргаз като PR-проекция на претенция за дългоочакван пробив.

 

И все пак, това, което виждаме изисква по-задълбочен поглед отвъд видимото, както и разкриване на контекст и мотивация.

Това не е първият случай, при който Булгаргаз търси оферти за доставка на газ. Подобен казус имахме преди три седмици, но тогава не го направиха публично достояние. Не се появи в медийни информационните табла, тъй изпратиха покани само към активни търговци. Така че, реално сега правят първата си публична покана за оферти.

 

Пазарните играчи вероятно ще поставят под съмнение искреността на газовата компания, която до този момент бе пристрастена само и единствено към Газпром. Характерът на самия анонс, направен на 15 март и търсещ доставки за второто тримесечие, които започват на 1 април, не може да не предизвиква въпроси.

 

На първо място, няма никаква пречка за участие на Газпром, или на неговите задкулисни партньори, да участват и да предлагат произволно ниска цена на газа. Количествата са малки, а с изкуствено занижена цена, руският газов монопол може да продължи да държи България „в плен“, като прегради достъпа на сериозни международни газови търговци. Стратегическите играчи, които пожелаят да повярват, че България и Булгаргаз са искрено заинтересовани да купуват газ от конкурентите на Газпром, трудно ще намерят лесни и най-вече правдоподобни отговори в този кратък срок.

Още по-малко търговците на втечнен природен газ, които се нуждаят от повече време за оптимизиране на вариантите за източници и логистика. Да не говорим за конкуренцията с отстъпките от цена, която регулаторът ще определи в края на март за следващото тримесечие.

 

Крайната дата за подаване на оферти към Булгаргаз е 29 март, а регулаторът ще определи окончателната цена на природния газ за април-юни, два дни по-късно (!?).

Нека приемем, че търговците приемат казаното от Булгаргаз за чиста монета и настроят офертите си спрямо хипотезите за цени, които компанията представи на регулатора, далеч преди тази дата.

Да направим крачка назад и се опитаме да се ориентираме по прогнозите на служителите на Булгаргаз за това, как ще изглеждат цените на природния газ през второто тримесечие. В края на февруари т.г., според местните медии, националният търговец на газ уверява, че цената на природния газ от април до юни ще бъде 0,5% под сегашните – за януари–март, нива. природния газ с 0,87% за второто тримесечие. Последната дума, разбира се, има регулаторът. Но Булгаргаз изрично посочва в официалната покана, че основният критерий за избор е размерът на отстъпката под неизвестната засега цена за второто тримесечие.

 

Въпреки че колебанията около регулираната цена на газа не могат да бъдат значителни, те могат да се окажат съществени, особено за стъпващите за пръв път на нов пазар и в региона, а това са всички компании освен Газпром. За повечето от новите играчи влизането в нов и възприеман като негостоприемен (досега) пазар, почти сигурното решение е производно на минимални очаквания за печалби, ако изобщо има такива. 2-3% неизвестност могат да решат много, ако не всичко.

 

За да добавят още съмнения към казуса, участниците в търга трябва да представят до 1 април доказателство за резервиран преносен капацитет, чрез който да доставят предлагания газ. Това изглежда почти мисия невъзможна - за да се вместят в сроковете за отдаване на капацитети от повечето оператори на газопреносни мрежи (в това число Булгартрансгаз), когато става въпрос за месечен капацитет за април, или тримесечен, крайният срок е 18-19 март. Тоест три-четири дни след датата на обявата!?

 

Разглеждайки по-задълбочено „брейкинг “ частта в новината, че „Булгаргаз“ за първи път решава да излезе публично с намерение да купува газ от някой друг, освен Газпром, виждаме че сме изправени пред повече привидност, отколкото съдържание.

 

Ако иска да бъде възприеман сериозно, Булгаргаз трябва да опита с по-големи обеми със срок на доставка след 1 юли, за да позволи на търговците и производителите повече време,за да планират и оптимизират офертите си. От доста време Булгаргаз се оправдава, че не може да рискува да купува газ, освен от Газпром, без да рискува огромни санкции по клаузата „вземи или плати“. Същото се отнася и за количества над прага „вземи или плати“, по настоящия договор, е над 0,6 милиарда кубически метра.

 

В сегашния си вид призивът на Булгаргаз за оферти за доставка на тези 144 милиона кубични метра газ през следващите три месеца е по-скоро PR ход и маневра, за да легитимира закупуването на газ от предварително съгласуван източник. Нивото, на което такова споразумение може да бъде постигнато, може да бъде както корпоративно – от Булгаргаз за вътрешни източници, или българското правителство – за външни източници. Просто трябва да проследим скорошни посещения на министър-председателя.

 

Ходът със закъснялата обява на Булгаргаз би могъл да има двойна цел – от една страна, както вече посочих, пиар – да представи в благоприятна светлина мениджмънта на компанията, като отворен за диверсификация. От друга страна пак пиар, но този път на българското правителство, точно когато има остра нужда да разсее впечатлението, че е „троянски кон“ на Москва, в критичен момент за проекта Балкански Хъб – разширяването на Турски поток, през България към Сърбия и Унгария.

Оттук и заключението – стъпката на Булгаргаз, макар и в правилната посока, е твърде малка, идва твърде късно и е твърде двусмислена, за да впечатли.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    Папи
    Ще вземат газа от Чирен,който го съхранява оператора от години, но да видим на какви цени, защото той е много скъп, но по "вертикалата" всичко е възможно.
    Напиши отговор