БСК за интегрирания енергиен план: Приемаме амбициозните цели за 32 % дял на ВЕИ в енергопотреблението, но не и заложения ръст на БВП от 2,3%

Трябва да се преработи основният макроикономически сценарий и да се възприеме дългосрочен средногодишен ръст на БВП от минимум 1,5-2 пр. п над този на ЕС-28 до 2030 г. Следва да се преизчислят всички допускания за енергийно потребление

Българската стопанка камара е готова със становищети си по представеният за обществено обсъждане предварителен интегриран план за енергетиката и климата на България, представен от министерство на енергетиката и внесен в ЕК .

С оглед на придобиване на пълна представа за съгласията и различията предоставяме без редакция становището на управителния съвет на Българската стопанска камара. Припомняме, че окончателният вариант от българска страна ще бъде изготвен след период от обсъждане в разстояние на поне четири месеца и съгласуван, както с всички обществени организации в страната ни, така и с Европейската комисия.

 

Становище на УС на БСК:

 

ОТНОСНО:ПРОЕКТ НА ИНТЕГРИРАН ПЛАН В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ИНПЕК), ПРЕДСТАВЕН ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес изразява следното становище по проекта на ИНПЕК, представен през м. януари 2019г.

 

  1. Приемаме изключително амбициозните цели спрямо достигнатите нива и целеви прагове, възприети от ЕК, вкл. 32% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% подобрение на енергийната ефективност и поне 15% междусистемна свързаност, произтичащи от приетите амбициозни цели на ЕС.

Те обаче следва да бъдат обвързани със значителна преоценка на прогнозите за ръст на БВП, за развитие на брутното и крайното енергийно потребление, след прецизиране на обхвата и скоростта на въвеждане на заместващи мощности, дългосрочния енергиен микс, дела на преките и косвени субсидии като в БВП и други основни управляващи параметри.

 

Приемането и изпълнението на ИНПЕК, респ. - на добре балансирана и амбициозна национална енергийна стратегия до 2030 г., (2040/2050 г.), е от изключително значение за развитието на българската икономика в следващите десетилетия. Тя следва да обслужи амбициозни, но достижими национални цели до 2030 г., вкл. радикално скъсяване на дистанцията спрямо средното равнище на ЕС на доходи и производителност, измерена като БВПппс на жител, при сегашно ниво от около 50%. Същевременно, декарбонизацията на икономиката, нисковъглеродният растеж и снижаването на енергийната интензивност на икономиката следва да бъдат постигнати при най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса разходи. 

 

Подчертаваме, че периодите 2020-2030 г. и 2030-2050 г. са от решаващо значение за постигане на радикален обрат в икономическо и социално сближаване на България за доближаване до средното равнище на ЕС, спрямо тенденциите от последните тридесет години.

Заложеният общ ръст на БВП от 2,3%1 до 2030 г. спрямо 2020 г. не обслужва тези цели. Обратно, неговата реализация, вкл. в по-дългосрочен план, обрича икономиката на страната на загуба на конкурентоспособност, на енергийна бедност, на „програмирано” съхраняване, и дори отдалечаване от средното ниво на икономическо развитие в ЕС.

В тази връзка подчертаваме, че аналогично на действащата енергийна стратегия до 2020 г., проектът на ИНПЕК е изграден не върху ключови управляващи показатели и макроикономически допускания за развитие на българската енергетика и икономика на националните компетентни органи, а на поръчаните от ЕК, т. нар. референтни сценарии за 2013 и 2016 г. по модела PRIMES на Атинския технически университет2. Част от тях са представени в приложение към настоящото становище, като са допълнени и сравнени с актуални отчетни данни на НСИ и прогнози на МФ /2020г./ за БВП.

Възприемането на заложения пасивен енергиен сценарий и изключително скромен прогнозен ръст на брутното и крайното енергийно потребление, на нереалистично високите цели за енергийна ефективност и изпреварващ ръст на дела на ВЕИ в крайното енергийно потребление по модела PRIMES, ще ограничи радикално възможностите за устойчив ръст на БВП, за масирани инвестиции в енергийна инфраструктура и в заместващи мощности, за нарастване на енергийното потребление в бита и в енергоемки, но енергийно ефективни конкурентни производства, за устойчиво развитие на основните икономически сектори и използване на потенциала на туристическата индустрия, селското стопанство, експорта и иновациите.

Горните изводи се потвърждават и от заложения регресивен сценарий за намаляване на конкурентоспособността на българската икономика до 2050 г., свързан със:

  • значително занижен ръст на БВП на България спрямо дългосрочните прогнози за ЕС;

  • значително съкращаване и обръщане на диференциала между средния разход за брутно производство на ел. енергия между България и EС-28, съответно - от 68 към 85 €'13/MWh на 88 към 79 €'13/MWh през периода 2015 - 2050г.;

  • значително съкращаване на диференциала между средната цена на ел. енергията за крайно потребление между България и EС-28, съответно - от 89 към 144 €'13/MWh на 145 към 163 €'13/MWh през периода 2015 - 2050 г.;

  • изпреварващ ръст на дела на ВЕИ в крайното енергийно потребление спрямо средното ниво за ЕС-28;

  • нарастващ дял на енергийните разходи в БВП от около 21% през 2000 г. до над 32% в дългосрочна перспектива за България при стабилизиране на средното равнище за ЕС-28 от 9,4% на 10,6% за същия период.

В тази връзка, УС на БСК категорично настоява за преработване на основния макроикономически сценарий и възприемане на дългосрочен средногодишен ръст на БВП от минимум 1,5-2 пр. п. по-висок от този на ЕС-28 до 2030 г. /съответно, 3-3,4% за България/ и минимум с един пр. п. по-висок от този на ЕС-28, съответно - възприемане на общ средногодишен ръст от 2,5%3 за периода 2030-2050 г.

Предлаганите цели са амбициозни, но реалистични и безалтернативни от гл. т. на необходимите минимално приемливи темпове на сближаване на производителността, икономическото развитие, доходите и потреблението спрямо средните равнища в ЕС в перспектива до 2050 г.

На тази основа, следва да се преизчислят всички допускания за прогнозно брутно и крайно потребление, енергиен и въглероден интензитет, енергийна ефективност, скорост на обновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, структура на енергийното производство (в т.ч. безвъглеродна и ниско въглеродна енергия, респ., ядрена енергия и ВЕИ).

 

  1. Неприемлив е фокусът върху развитие на ВЕИ над определените национални цели в рамките на ЕС. Това се отнася особено за инсталирането на соларни и ветрови генератори при високи крайни продажни цени за индустриални и битови потребители, респ. - отнемане на значителни масиви от общия поземлен фонд, независимо от декларираните намерения за отказ от субсидиране на ВЕИ след 2030 г.

3. Заложените цели за ВЕИ допълнително ще увеличат цената на общия енергиен микс и тежестта върху бизнеса и населението, особено като се отчетат разходите по закупуване на емисионни квоти от термичните електроцентрали до 2030 г.

Следва да се конкретизира делът в тона нефтен еквивалент на производството от основните източници на ВЕИ (долен и горен праг), в т.ч. хидро-, вятърна, слънчева и геотермална енергия, биомаса, биогаз, течни биогорива. Допълнително следва да се посочат липсващите прецизни оценки за прогнозните инвестиционни и оперативни разходи.

Следва да се рамкират ефективни, в т.ч. ценови стимули за производство на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди, като се елиминират инвестиционните разходи за присъединяване към разпределителната и преносна система.

 4. Следва да бъде разработен целеви енергиен баланс до 2030-2040 г. и представен в разгънат вид, по модела PRIMES, използван от ЕК.

По такъв начин ще бъдат структурирани и визуализирани всички ключови управляващи параметри, в т.ч. детайлизирана структурата на енергийното производство и потребление, цели за подобряване на енергийния и въглероден интензитет на икономиката и степен на енергийна зависимост.

 5. Следва да се изготви и представи паралелна Национална енергийна стратегия до 2030 г., в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Закона за енергетиката, като се включат основни принципи и изисквания към ценообразуването на електро- и топлоенергията, включително:

  • покритие на действителните разходи за битовите потребители на основата на реални икономически разчети и прекратяване на кръстосаното субсидиране на битовите за сметка на индустриалните потребители;

  • прекратяване субсидирането на топлоенергията чрез цените при комбинирано енергопроизводството;

  • промени в тарифирането на електроенергията и топлоенергията, прекратяване на практиката за използване на енергийните цени като социален инструмент и осъществяване на социалните функции чрез социалното подпомагане;

  • значително намаляване на общите разходи за подпомагане на енергетиката - през 2016 г. те възлизат на 2,7% от БВП, което превръща страната ни в лидер в ЕС-284;

  • целеви характер на социалната политика и подпомагане, като „енергийните” помощи и субсидии се предоставят целево.

    6. В проекта на енергийна стратегия до 2030 г. следва да бъде включен ясен график и отговорни институции за изпълнение на общоевропейските задължения на България, вкл. чрез:

  • либерализация и демонополизация на енергийния сектор при съхраняване на конкурентоспособни мощни структури с относителни предимства на европейския и регионален енергиен пазар, изграждане на регионална електроенергийна борса;

  • либерализация и диверсификация на газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, разширяване на газоразпределителната мрежа с цел оптимизиране на доставките, намаляване на въглеродната зависимост и радикално увеличаване на дела на битовото потребление;

  • пълна прозрачност на проучванията, обосновката, проектирането и реализацията на големите енергийни, включително ядрени проекти, в т.ч. икономическа възвращаемост, цени на енергийните доставки спрямо алтернативни ВЕИ и мерки за енергийна ефективност, въглероден (емисионен) интензитет спрямо инвестиционните и експлоатационните разходи;

  • обвързване на националната енергийна стратегия с плановете за нисковъглеродна енергетика на регионите за планиране, общините и основните икономически сектори;

  • промяна в политиката за насърчаване изграждането на ВЕИ за преобладаващо собствено потребление, осигуряващи пълна или частична енергийна независимост на публични сгради, хотели, ресторанти, жилищни сгради, вкл. чрез промени в Закона за собствеността, Закона за етажната собственост и др.;

  • прилагане на широка програма за развитие на т. нар. интелигентни градове и нисковъглероден транспорт и устойчива градска мобилност;

  • ускорена реализация на ключовите енергийни проекти с максимално частно финансиране;

  • нови ядрени и хидромощности, проекти за оползотворяване на биомаса и биогаз, геотермични източници, микроенергетика за собствено потребление, битова и промишлена газификация, устойчиво урбанистично и пътно проектиране, намаляващи разходи за енергия в транспорта и др.;

  • предоговаряне на дългосрочните договори с обновените ТЕЦ.

 

1 Заложената прогноза на стр. 127 за БВП към 2020 г. в проекта на ИТПЕК от 50 млрд Евро по текущи цени очевидно не е техническа грешка, а компромисна оценка между сценариите на ЕК в „Тенденции за развитие на енергетиката, транспорта и емисиите на парниковите газове в ЕС към 2050“, по референтните сценарии за 2013 и 2016 г. Виж приложението към настоящото становище.

2 Виж: „Тенденциите за развитие на енергетиката, транспорта и емисиите на парниковите газове в ЕС към 2050“.

3 Все още липсва публичен достъп до дългосрочните макроикономически прогнози, разработвани от МФ. БСК многократно е предлагала тяхното публикуване от МФ и използване като единствена база при изготвяне на дългосрочни стратегически документи, вкл. преработване на приетата национална транспортна стратегия до 2030г.

4 Study on Energy Prices, Costs and Subsidies and their Impact on Industry and Households. Trinomics B.V., 2018.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    ВЕИ
    БСК кой Интегриран План за Климат и Енергетика са прочели? Защото в Българският такъв няма "32% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия", а са заложени 25%!
    Напиши отговор