Боян Рашев пред Форбс: Имаме проблем - масово промотираното решение за намаляване на СО2 емисиите не работи

Автор: Боян Рашев, Forbes България


Имаме проблем - масово промотираното решение за намаляване на СО2 емисиите не работи, защото спира електрификацията на потреблението. Високото проникване на ненадеждните ВЕИ се отразява негативно на всяка енергийна система, като вкарва фосилните централи във все по-неефективен работен режим. Резултатът е парадоксален – колкото по-евтини са ВЕИ, толкова по-висока е крайната цена на електричеството, това коментира във FacebookБоян Рашев, партньор в denkstatt България. С поста си в социалната мрежа той отправя към свой анализ за българското издание на Forbes.

Нов скок на глобалните емисии на СО2 от изгаряне на горива и от индустрия е регистриран през 2017 г. След като три години имаше застой в нивата на въглеродните емисии с такива източници, през миналата година те изведнъж са нараснали с около и над 2 %, сочи анализаторът от denkstatt.bg. И това става ясно на фона на протичащата поредна среща на върха за климата, където дори Сирия се присъедини към световните усилия за намаляването им. Човечеството отдавна бележи победи в решаването на екологични проблеми – замърсяването на въздуха, киселинните дъждове, озоновата дупка, замърсяването на водите и почвите, изсичането на горите. Кривата на Кузнец го показва ясно – с времето и ръста на доходите екологичното въздействие във всяка страна първо се покачва, но след даден праг започва да спада и днес най-богатите страни са и най-чистите. Защо този ефект не работи за въглеродните емисии? Ето пет основни причини.

Благосъстоянието, растежът и въглеродните емисии са неразривно свързани. Историческите данни ясно го показват – от индустриалната революция до днес няма повече от няколко поредни години със спад или застой в глобалните емисии на СО2. Напук на всичко световната икономика все още се движи от фосилните горива – те осигуряват около 80% от първичната енергия. Електричество, отопление, транспорт – всичко зависи от тях.

Няма значим напредък в електрификацията. В последните години се инвестира много в производство на електричество от слънце и вятър. През 2016 и 2017 г. новоизграденият капацитет на ВЕИ надхвърля този на фосилни горива. Електроенергийният микс позеленява, но за да имат ефект отоплението, транспортът и много индустриални процеси, също трябва да се електрифицират, защото са почти 100% зависими от фосилни горива. Последното обаче не се случва – делът на електричеството в крайното енергийно потребление на глобално ниво е нараснал само от 12 до 18% в периода 1980–2015 г. и това се дължи основно на присъединяването на нови потребители, а не на енергиен преход.

Свободният избор и законите на физиката не подлежат на диктат. Технологиите са налични, но реалността е проста – електричеството ще заеме по-голям дял само ако излиза по-евтино от фосилните алтернативи. Европа е най-напредналият пазар и ярко онагледява проблема. Електропроизводството тук се характеризира с две големи промени напоследък – значим спад в дела на ядрените и въглищните централи и огромен скок на ВЕИ. Високото проникване на ненадеждните ВЕИ се отразява негативно на всяка енергийна система, като вкарва фосилните централи във все по-неефективен работен режим. Резултатът е парадоксален – колкото по-евтини са ВЕИ, толкова по-висока е крайната цена на електричеството. За 10 години в ЕС имаме скок с над 50%, като рекордьори са страните с най-голям дял на слънце и вятър – Дания и Германия. Съвсем логично, делът на електричеството в крайното енергийно потребление спада, а броят на енергийно бедните експлоадира.

Ограничаването на емисиите на СО2 влиза в пряк конфликт с очевидни приоритети. Покрай опитите за декарбонизация в Европа се наблюдават две уникални явления с общ корен – масово преминаване към все по-мръсна енергия. Никъде другаде в света няма подобен скок в потреблението на дизел за транспорт и твърда биомаса за отопление, с всички последствия за качеството на въздуха и здравето на хората и горите. Европа не само не напредва – тя се връща назад в енергийната еволюция.

Най-важната причина се явява и следствие: въглеродните емисии явно не вредят толкова. Повечето от преодолените екологични проблеми са локални, но има и глобални – като разрушаването на озоновия слой. Общото между тях е ясната връзка между дадена дейност или продукт, екологичната вреда и благоденствието ни. Последното се отнася дори за избиването на животни – китове, слонове, орли – които критична маса хора считат за заслужаващи опазване. Ако наистина имаше консенсус, че СО2 е нещо лошо, тогава ежедневният свободен избор щеше да го ограничи. Ние обаче всеки ден вземаме малки и големи решения в полза на повече СО2 емисии – например почивка в Италия за уикенда или отхвърляне на ядрената енергия. Щом свободната воля не ни спасява, значи няма нужда да бъдем спасявани.









Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари