Бизнесът остава с резерви към новия входно-изходен тарифен модел на "Булгартрансгаз"

Големите енергийни консуматори все още настояват за тестови период за входно-изходният тарифен модел, който трябва да влезе в действие от 1 октомври. На практика бизнесът продължава да подлага под съмнение избраният модел от "Булгартрансгаз", заради капацитета по мрежата и очакването за големи дисбаланси. Това стана ясно след срещата  на бизнеса с министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Очаква се повече яснота да бъде получена в рамките на следващата седмица.


Продължаваме да настояваме за тестови период и за преразглеждане на съотношението 90 към 10 процента. (Става въпрос за  90 % от необходимите годишни приходи на преносния оператор, които е зададено да се покриват от капацитетните продукти, а само 10 процента от приходите им да се покриват от реално извършена услуга по пренос).  Това коментира пред журналисти заместник-председателя на БФИЕК Пола Найденова, след срещата във вторник при министъра на енергетиката.

„Ние искаме това съотношение да се смекчи, промени, защото иначе шока за пазара ще дойде и от това, че до момента сме плащали само за реално пренесени количества, а оттук нататък ще се иска заплащане процент на капацитетни продукти, които не може се изчисли предварително дали ще се използват изцяло. Или ще се наложи да се докупуват допълнителни капацитети – тримесечни месечни и най-вече дневни“, каза Найденова.
В частност става въпрос за това, че сега се поемат и разходите за капацитет.

„Сега вече заради това, че се плаща капацитет реално трябва да се прогнозира предварително и това, което се резервира като капацитетен продукт. Това се плаща изцяло.  А само 10 % от необходимите годишни приходи на „Булгартрансгаз“ ще се покриват от реално пренесените количества“, обясни Пола Найденова.

В същото време по думите й, от страна на БФИЕК е трудно да се направи конкретно предложение преди да се види и направи оценка на всеки един модел, който би могъл да се предложи.  „От КЕВР обясниха че вече е късно да се говори за промяна на съотношението  90 към 10%, тъй като е заложен в методиката за определяне на цените за достъп и пренос, а изходно-входния тарифен модел трябва да започне от 1 октомври“, обясни Найденова. Като се мотивира със спецификата на българската газопреносна мрежа.

„Ние не може да се сравняваме със съседните държави, защото в съседните държави, в които има избран модел 90 : 10 % има натовареност на мрежата и недостиг на капацитет. Тоест има по-голямо търсене на капацитет, отколкото предлагане на такъв, докато в България, преносната мрежа се използа и е натоварена едва между 30 – 40 процента“, обясни още заместник – председателят на БФИЕК. Тя припомни, че именно съобразяването със спецификата на пазара се посочва и в еврорегламента.
Пола Найденова не отрече предварителния анализ на БИЕК, че преноса и достъпа ще поскъпнат с около 60%.  Тя категорично не се ангажира с конкретна цифра, касаеща поскъпване на цената на газа за крайните клиенти.

От „Булгартрансгаз“ повториха отново, че входно-изходният модел на практика цели дисциплиниране на пазара.
В същото време някои от газовите дружества обаче продължават да твърдят, че предложеният модел е неясен. На този етап от „Булгаргаз“ и топлофикациите категорично отказват коментар. Те обаче са сред компаниите, които ще трябва с най-голяма точност да прогнозират потреблението си. До какъв извод ще стигнат страните ще стане ясно на 11 септември.

Междувременно предстои енергийният регулатор да утвърди на 12 септември  разходна компонента на цената на природния газ за балансиране на газовата година, започваща на 1 октомври 2017 г. и продължаваща до 30 септември 2018 г. Размерът на разходната компонента за балансиране е в размер от 0,78 лв. за MWh. Докладът на работната група дава и поглед за спорните моменти и визия в новия входно-изходен тарифен модел.

От документа става ясно, че „Булгартрансгаз“ на практика от 1 октомври трябва да започне да изчиства дисбаланси, едновременно с въвеждането на входно-изходния тарифен модел и с началото на новата газова година.

„Според дружеството, при анализа на генерираните дневни дисбаланси по време на тестовия период от ползватели на газопреносните мрежи, собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД могат да се откроят два типа ползватели. Такива, които се стремят да балансират входящите и изходящи количества, като минимизират резултатните дневни дисбаланси и такива, предизвикващи големи дисбаланси, целенасочено използващи лайнпека на газопреносните мрежи за временно съхранение на природен газ. Втората група ползватели са основно
ползватели с ограничен брой клиенти и пренасяни обеми природен газ, като в действията си са водени от липсата на таксуване на дневните дисбаланси през тестовия период и условията на сключените договори с крайни клиенти и доставчици на природен газ. Може да се приеме, че при въвеждането на реален режим на балансиране с финансово изчистване тези ползватели ще коригират поведението си, като ще се стремят да минимизират предизвиканите дневни дисбаланси.

Отчетените средни дневни дисбаланси за периода 01.05.2017-14.08.2017 г., част от обявения тестови период, за ползвателите от първата група са, както следва:

- за балансова зона „Национална газопреносна мрежа“, в абсолютен размер от 30 470 хил. м3, който като среднопретеглен процент от пренесените количества природен газ до изходни точки на балансовата зона представлява 3,27%;

- за балансова зона „Газопреносна мрежа за транзитен пренос“, в абсолютен размер от 882 хил. м3 природен газ, който като среднопретеглен процент oт пренесените количества природен газ до изходни точки на балансовата зона представлява 9,90%.

Според дружеството може да бъде направен извод, че резултатите от теста са положителни, както за Оператора, така и за ползвателите, предвид оптимизирането на балансовите си портфолиа и постоянно намаляващите генерирани дисбаланси.

При въвеждането на финансов стимул под формата на такса за дисбаланс, се очаква подобряване на точността при подаването на оптимизирани заявки за пренос като следствие намаляване на реализираните средни дневни дисбаланси.

Необходимите годишни приходи за балансиране са изчислени на сумата от 1374 хил. лв. Общият годишен дисбаланс, в който ще трябва да се вмести „Булгартрансгаз“ е 1 762 894 MWh ( 165 686 хил. куб м ). Това се равнява на 3,27% от предварителните прогнози за пренесени количества за газовата 2017 – 2018 г. за балансовата зона „Национална газопреносна мрежа“ и 9,40 % за балансова зона „Газопреносна мрежа за транзитен пренос“, извън количествата за пренос по дългосрочния договор за пренос между „Булгартрансгаз“ ЕАД и ООО „Газпром экспорт“.“, се казва в доклада. В доклада се коментира и защо е необходимо запазването на т.нар „малка корекция“ от 10 %.

Докладът на КЕВР  е на адрес : http://www.dker.bg/uploads/_CGCalendar/2017/pr_res_razhodna_17.pdf

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари